Решение по дело №1449/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№3074/28.6.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.Варна 28.06.2018г.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1449/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищецът „Б***“ ЕАД твърди, че със Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 29 от 20.01.2017г. издадени от Районен съд –Г**** по ч.гр.д.№****, ответницата Т.Д. е осъдена да му заплати главница, лихви и такси по Договор за кредит за текущо потребление от 20.09.2011г. в общ размер на 7716,33лв., ведно със законната лихва върху главницата по Договора за кредит, считано от 28.12.2016г., както и разноски по производството в общ размер на 654,40лв., като срещу издадената заповед, ответницата е депозирала възражение. Ищецът твърди, че на 20.09.2011г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между него и ответницата, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 10000лева, с краен срок за издължаване 21.09.2021г., като всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от кредитополучателя на 21.09.2011г. по посочената в Договора за кредит разплащателна сметка при банката. Ищецът твърди, че след усвояване на кредита, ответницата е заплащала редовно или с минимално закъснение месечните погасителни вноски до м.май 2016г., когато е преустановено обслужването на кредита, без да бъде изцяло погасена дължимата вноска за 17.05.2016г., като на следващите дати на падеж от 17.06.2016г. до 17.11.2016г. също не са били постъпвали от страна на кредитополучателя суми за погасяване на дължимите към банката месечни вноски. Ищецът твърди, че поради неплащане на посочените погасителни вноски „Банка ДСК“ ЕАД е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е обективирала едностраното си волеизявление до задълженото лице в писмо изх.№***, като писмото е било получено на 16.12.2016г. Ищецът твърди, че въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д****, рег.№ 893 в КЧСИ. Ищецът твърди, че след образуване на изпълнителното дело, с договор за цесия  от 08.08.2017г. е продал и прехвърлил на „О****“ЕАД, вземането от Т.И.Д., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности, като за извършената цесия длъжника е бил уведомен, а в условията на евентуалност същият да се счита за уведомен с връчване на исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства.  Предявява искане съдът да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, съществуването на вземанията на ищеца “Б****“ ЕАД от ответника Т.И.Д., в качеството и на кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от 20.09.2011г., а именно: вземане за изискуема главница в размер на 6 972,44лв., вземане за изискуема договорна лихва в размер на 605,58лв., начислена за периода от 18.05.2016г. до 28.12.2016г.вкл., вземане за изискуема лихвена надбавка за забава на 18,31лв., начислена за периода  от 22.11.2016г. до 28.12.2016г. вкл., вземане за дължими такси в размер на 120лева, както и законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2016г.(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното и изплащане, както и да се осъди ответника Т.И.Д. да заплати на ищеца всички направени в заповедното производство разноски, както следва: платена държавна такса в размер на 154,33лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,07лв. и претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала писмен отговор.

Третото лице помагач на страната на ищеца „О****“ ЕАД по същество на спора е изразило становище, че поддържа становището на ищеца.

Съдът приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:

По делото е приложено ч.гр.д.№**** на РС Г****, в рамките на което ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумите от 6 972.44лв. главница, 605.58лв. договорна лихва за времето от 18.05.2016г. до 28.12.2016г., 18.31лв. наказателна лихва за времето от 22.11.2016г. до 28.12.2016г., 120лв. неплатена заемна такса и разноски по заповедното производство в размер на 154.33лв.

Предвид липсата на отговор от страна на ответника по спора от основно значение е отговора на въпроса носител ли е на активно материално право ищеца предвид наведените от самия него твърдения, че след като в качеството си на банкова институция по реда на чл.417 от ГПК се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата, но след това е продал вземането си на трето лице, което няма неговото особено качество. Посоченият въпрос е обсъден в ТР №*** на ВКС, ОСГТК и е доразвит е обсъден в решение №**** по т.д.№**** на ВКС. Посочените решения са еднозначни, че при хипотеза от категорията на горната е приложимо тълкуването дадено в т.10б от ТР **** на ОСГТК на ВКС при което положение ищецът се явява надлежен такъв.   

Ищецът е представил копие от договор за кредит за текущо потребление от 20.09.2011г., като същият не е оспорен от ответницата при което за настоящия състав съществува задължението да обследва и прецени същия за редовност от външна страна. При запознаване с договора се установява, че страни по него са страните в настоящото дело, като ищцовото дружество се явява кредитор за сумата от 10 000лв. предоставена на ответницата в качеството и на кредитополучател, уговорена е възнаградителна лихва под формата на посочен процент и е изготвен погасителен план съгласно който кредитът е следвало да бъде изплатен на 120 вноски последната от които с падеж на 20.09.2021г. Договорът и погасителния план са двустранно подписани, а освен това по делото от страна на ищеца е представено и копие от общите условия на ищеца, като същите в чл.19, ал.2 съдържат уговорката, че при допусната забава в плащанията над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Липсва изрична уговорка за начина по който се свежда до знанието на длъжника предсрочната изискуемост поради което следва да се приеме, че това става по общите правила за това, а именно чрез уведомяване в същата форма в която е сключен и самия договор-писмена. Ищеца за доказване на твърдението си, че е уведомил ответницата за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем е представил уведомление изх.№**** в което изрично е записано че кредита се обявява за предсрочно изискуем поради забава, като посоченото уведомление е придружено с копие от потвърждение за получаване в което е отбелязано, че то е получено на 6.12.2016г. от И**** дъщеря на ответницата получавала и книжата по делото от нейно име. Посоченото писмо не съдържа изрично упоменати суми, но съдът приема, че това не е порок които да влияе на настъпването на факта на предсрочна изискуемост. За доказване конкретните размери на задължениетона ответницата по искане на ищеца е допусната ССчЕ чието заключение е прието от съда като обективно и компетентно дадено и съгласно което ответницата към момента на сезиране на съдилищата със заповедното производство е дължала на ищеца следните суми 6 972.44лв. главница, 605.58лв. дължима договорна лихва, 18.31лв. лихва за забава за времето от 22.11.2016г. до 28.12.2016г. и 120лв. такси, като тези суми са напълно идентични със сумите претендирани от ищеца в заповедното и настоящото исково производства. Предвид необходимостта от съобразяване нормата на чл.235, ал.3 от ГПК ищцовата страна е възложила на в.л. да посочи и размера на събраните суми по образуваното изпълнтелно дело между страните, като то е посочило че те възлизат на 227.53лв. При това положение следва да се извърши частично погасяване при условията на чл.76, ал.2 от ЗЗД, като се приеме, че с посочената сума е погасена сумата от 120лв. претендирана като такса, а с остатъка от 107.53лв. следва да се приеме, че е погасена част от възнаградителната лихва в общ размер от 605.58лв., като тази поредност на погасяването се възприема от съда предвид установената трайна практика, че обезщетителната лихва по своята същност не е лихва и не се обхваща от термина „лихви“ заложен в чл.76, ал.2 от ЗЗД. При това положение следва да се приеме, че възнаградителната лихва се дължи до размера от 498.05лв., а за горницата до твърдените 605.58лв. е частично погасена със събраните в изпълнителното производство суми. Това становище е застъпено в решение №**** по т.д.№****, І т.о., Решение № **** г. на ВКС по гр. д. № ****г. о., ГК и др.   

Що се отнася до извършеното цедиране, съдът предвид липсата на спор между страните приема, че то е редовно осъществено, като длъжницата е уведомена за настъпването му с връчване на исковата молба в какъвто смисъл има направено изрично искане в нея.

Воден от горното решаващия състав приема, че предявения иск следва да бъде уважен, като се приеме че се дължат от страна на ответницата в полза на ищеца следните суми:

6 972.44лв. главница по договор за кредит от 20.09.2011г.

498.05лв. договорна лихва за времето от 18.05.2016г. до 28.12.2016г., като тази претенция поради настъпило в хода на производството плащане следва да се отхвърли за разликата до претендираните 605.58лв., следва да се отхвърли при условията на чл.235, ал.3 от ГПК и претенцията за установяване дължимостта на сумата от 120лв. такси.

Предвид изложените изводи, направеното искане и представените доказателства ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сторените по заповедното и настоящото производства разноски възлизащи съответно на 654.40лв. по заповедното производство и 694.57лв. по исковото производство.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца „Б**** *** и ответника Т.И.Д. ЕГН********** *** при участието на „О.Ф.Б.“ ЕИК**** ***, в качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца, че ответницата дължи на търговското дружество сумите от:

6 972.44лв. главница по договор за кредит от 20.09.2011г.

498.05лв. договорна лихва за времето от 18.05.2016г. до 28.12.2016г. присъдени по ч.гр.д.№**** на ВРС, ****, като ОТХВЪРЛЯ тази претенция поради настъпило в хода на производството плащане за разликата до претендираните 605.58лв. и претенцията за дължимост на 120лв. такси, на осн. чл.422, от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

ОСЪЖДА Т.И.Д. ЕГН********** *** да заплати в „Б**** *** разноски в размер на сумите от 654.40лв. по заповедното производство и 694.57лв. по исковото производство, на осн. чл.78 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: