РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. *****, 23.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на петнадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: А. БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 12033/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 362,
ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по молба с вх. № 155679/02.12.2016 г. на С.С.И., с ЕГН: **********, починал
на 25.05.2018 г., в чиито процесуалните права е конституиран единственият му
наследник по закон - А.С.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
В
молбата се твърди, че в указания в постановеното по делото решение срок,
продажната цена не е била платена от ищеца. Оспорва се представената по делото
разписка от 26.02.2016 г. с възражението, че не е подписана от С.С.И. и е
неистински документ. Искането е да бъде обезсилено постановеното в
производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и влязло в сила съдебно решение от 18.12.2015 г. по гр.д. №
12033/2014 г. по описа на СГС, ГО, 20 състав.
Ответната
страна по молбата – И.В.Т. оспорва
молбата, като неоснователна. Твърди, че видно от разписката от 26.02.2016 г. е заплатила
на С.С.И. сумата от 6750 лева. Излага съображения, че не са налице
предпоставките на чл. 362, ал. 2 ГПК и молбата следва да се отхвърли. В открито
съдебно заседание на 11.12.2017 г. е направила възражение за прихващане със
сумите, които С.С.И. е осъден да й заплати по представените 2 бр. изпълнителни
листове.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
С решение
от 18.12.2015 г. по гр.д. № 12033/2014 г. по описа на СГС, ГО, 20 състав, е
обявен за окончателен сключеният на 08.05.2013 г., в град *****, предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, между С.С.И., ЕГН ********** и Ц.
К.И., ЕГН ********** (починала на 01.08.2013 г.) – продавачи и И.В.Т., ЕГН **********
- купувач, по отношение на 1/4 (една четвърт) ид. ч. от следния недвижим
имот: Апартамент 9 (девети), находящ се в гр. *****, ж.к. „**********-ти етаж, състоящ
се от три стаи, кухня и сервизи, застроен на 89.85 кв.м. (осемдесет и девет
цяло осемдесет и пет стотни квадратни метра), заедно с мазе № 9 (девет) с площ
3.79 (три цяло и седемдесет и девет стотни) кв.м., заедно с 4.466% (четири цяло четиристотин шестдесет и шест
хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, за сумата от 11 150 лева, изплатена изцяло, на основание
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, по иск на купувача И.В.Т., ЕГН **********,*** против А.С.В.,
ЕГН **********,***, в качеството на ответницата на наследник на продавача Ц. К.И..
Със
същото решение, е обявен за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, сключения на 08.05.2013 г., в град *****,
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, между С.С.И., ЕГН **********
и Ц. К.И., ЕГН ********** (починала на 01.08.2013 г.) – продавачи и И.В.Т., ЕГН
********** - купувач, по отношение на 1/4 (една четвърт) ид. ч.
от следния недвижим имот: Апартамент
9 (девети), находящ се в гр. *****, ж.к. „**********-ти етаж, състоящ се от
три стаи, кухня и сервизи, застроен на 89.85 кв.м. (осемдесет и девет цяло
осемдесет и пет стотни квадратни метра), заедно с мазе № 9 (девет) с площ 3.79
(три цяло и седемдесет и девет стотни) кв.м., заедно с 4.466% (четири цяло четиристотин шестдесет и шест
хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, за сумата от 8000 лева., от която сума е изплатена на продавачите част в размер на
1 250 лева, а остатъкът от 6 750 лева се дължи на продавача С.С.И., по иск
на купувача И.В.Т., ЕГН **********,***
против С.С.И., ЕГН **********,***, в качеството на ответника на наследник
на продавача Ц. К.И., ПРИ УСЛОВИЕ, че И.В.Т., ЕГН **********,***, заплати на С.С.И., ЕГН **********,
сумата от 6 750 (шест хиляди седемстотин и петдесет) лева, в двуседмичен срок от влизане в сила на
решението.
Решението
не е обжалвано и е влязло в сила на
27.01.2016 г. (видно и от извършеното отбелязване).
По
делото е представена разписка от 26.02.2016 г., в която е посочено, че „И.В.Т.
изплаща сума в размер на 6750 лева (шест хиляди седемстотин и петдесет лева) на
С.С.И., като ответник по гр.д. № 12033/2014 т. по описа на СГС, І-20 състав“.
В разписката е посочено също, че „с подписването й страните декларират, че
нямат никакви финансови претенции един спрямо друг по отношение на настоящия
съдебен спор“.
С
молбата от 02.12.2016 г., С.С.И. е оспорил автентичността на разписката от
26.02.2016 г. и с определение от 26.04.2017 г. е открито производство по чл.
193 ГПК по оспорване на авторството на разписката от 26.02.2016 г., в частта
относно подписа, положен за С.С.И..
По
делото са приети заключенията по единичната и тройната съдебно – почеркови
експертизи (СПЕ). Съдът кредитира заключението по тройната СПЕ, извършена от
вещите лица Л.К.Г., И.Т.Л. и М.Г.М. – експерти криминалисти, тъй като същото е по-пълно и обосновано.
Видно от
заключението по тройната СПЕ, подписът
за „Получил сумата“ в разписката за получена сума от
26.02.2016 г. за 6750 лева, изплатени от И.В.Т. на С.С.И., е положен от С.С.И..
Въз основа на
заключението по тройната СПЕ, съдът приема за установено по делото, че разписката от
26.02.2016 г. е автентичен документ и удостоверява, че И.В.Т. е заплатила на С.С.И.,
сумата от 6750 лева. Следователно, ищецът е изпълнил задължението си съобразно
условния диспозитив на съдебното решение и предвидената в чл. 362,
ал.2 от ГПК санкция не може да бъде приложена.
С
оглед на изложеното, молбата за обезсилване на постановеното в производството
по чл. 19, ал. 3 ЗЗД решение е неоснователна и следва да се отхвърли.
Относно разноските: С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3
от ГПК на И.В.Т. се дължат разноски в размер на 600 лева – депозит за тройна СПЕ експертиза (л.148). Направено е
искане за присъждане и на сумата от 1400 лева - платено адвокатско
възнаграждение, но по делото липсват липсват данни за уговорено, респ.
заплатено адвокатско възнаграждение в производството по чл. 362 ГПК. Нормите на
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, а - тълкувана
във връзка с тях - и нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК ясно разпореждат, че страната, в чиято полза е приключило
делото, има право само на направените, т. е. на реално заплатените от нея
разноски по делото - внесени държавни такси, внесени разноски за събиране на
доказателства и пр., заплатено адвокатско възнаграждение. При липса на
доказателства страната да е направила такива разноски, и конкретно - да е
заплатила договореното адвокатско възнаграждение, тя няма право да й бъдат
присъдени такива. Съгласно определение № 593 от 13.10.2011 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 521/2011 г., IV г. о., определение № 455 от 27.07.2009 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 385/2009 г., IV г. о., определение № 514 от 6.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
472/2011 г., I т. о., а и съгласно задължителните разяснения, дадени с т.1 от
ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В този смисъл при
определяне на разноските адвокатското възнаграждение не следва да се взема
предвид.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. №
155679/02.12.2016 г. за обезсилване на основание чл. 362,
ал. 2 от ГПК, на решение от 18.12.2015 г. по гр.д. № 12033/2014 г.
по описа на СГС, ГО, 20 състав, като неоснователна.
ОСЪЖДА
А.С.В.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на И.В.Т., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 600 лева – разноски в производството по чл. 362 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: