Р Е
Ш Е Н
И Е № 134
Гр. Стара Загора, 31.03.2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, осми
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретар
Николина Николова като разгледа
докладваното от съдия Яница Ченалова адм. дело № 71 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Производството
по делото е образувано по жалба от М.Г.Ж. ***, чрез пълномощника му адв. Ж.З.,
против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-1228-000021 от 13.01.2022г. на Началник група
в ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, с която му е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП -
„Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, считано от 13.01.2022г. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед за прилагане на ПАМ,
като постановена в противоречие на материалноправни разпоредби и съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Според жалбоподателя във
фактическата обстановка са допуснати съществени непълноти и липсва пълно
описание на всички релевантни факти, за да се приеме, че са налице
предпоставките за прилагане на ПАМ. Настоява се за неправилна правна
квалификация на нарушението, посочено като извършено от водача на автомобила,
поради несъответствие между описаните факти и соченото нарушение. Изложени са
доводи за наличието на правоспособност у водача на автомобила, независимо от
изтеклия срок на свидетелството за правоуправление, като последното е само удостоверителен
документ за придобитата правоспособност. Направено е искане за отмяна на
оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез
процесуален представител – адв. Ж.З. ***. Моли за отмяна на оспорения
административен акт като незаконосъобразен и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна
полиция“ – Стара Загора, редовно призован, не се явява и представлява по
делото, както и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената
Заповед № 22-1228-000021/13.01.2022 г., издадена от Началник група към ОД на
МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на жалбоподателя М.Г.Ж. е приложена ПАМ – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, считано от
13.01.2022 г., като са отнети 2 бр. регистрационни табели с № ***. От
фактическа страна е обоснована със следните обстоятелства: На 13.01.2022 г., в 15:45 часа в гр. Стара Загора по ул. „Св.
Княз Борис“ до номер 162 в посока изток-запад
собственият му лек автомобил Форд с рег.№ *** се управлява от лицето Н.Т.Ж.,
която не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС. Заповедта
се позовава на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия GA №
548551/13.01.2022 г., в който освен идентични фактически обстоятелства с тези
описани в заповедта за прилагане на ПАМ, се сочи, че водачът Н.Т.Ж. не
притежава валидно СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното
МПС, като СУМПС е унищожено. От приложеното в административната преписка
издадено Наказателно постановление № 22-1228-000056/21.01.2022 г. на Началник
група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция е видно, че Н.Т.Ж. е
притежавала СУМПС № *********, валидно до 09.01.2022 г., което е унищожено
поради изтекъл срок на валидност, като на водача е наложено административно
наказание за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
По делото са
представени и приети като писмени доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка, в т.ч. цитираните в заповедта документи, както и представените
от жалбоподателя заверени копия от квитанция за извършено плащане чрез ПОС
терминално устройство в сектор Пътна полиция от Н.Т.Ж. на 13.01.2022 г. за
ускорена услуга по издаване на СУМПС и призовка по АНД № 261/2022 г. до адв. Ж.З.
като защитник на Н.Т.Ж. за явяване в съдебно заседание, насрочено на 23.03.2022
г. От приложената справка за нарушител/водач е видно издаването на ново СУМПС
на Н.Т.Ж. на 14.01.2022 г. със срок на валидност до 14.01.2032 г.
След като извърши
цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от връчването й на 26.01.2022 г. лично на
адресата, видно от датата на входирането й в съда на 03.02.2022 г. Депозирана е
от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената Заповед
за прилагане на ПАМ № 22-1228-000021/13.01.2022 г., издадена от Началник група
към ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, е
издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.172,
ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник
група към ОД на МВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора е надлежно
упълномощен, съгласно Заповед № 349з-723/06.03.2018 г. на Директора на ОД на
МВР – Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми
съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за
прилагането на ПАМ, чрез посочване на фактите и обстоятелствата, възприети от административния орган като
релевантни в хипотезата
на чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Описаните факти не
създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението на
правилата за движение по пътищата, за което е приложена ПАМ. В процедурата по
издаване на заповедта са спазени процесуалните правила. Дали и доколко посочените факти съставляват законово
предвидено основание за налагане на ограничението, е въпрос на материална, а не
на формална и/или процесуална законосъобразност на заповедта. Поради това е изпълнено изискването на чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл.
59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Заповедта е връчена на
лицето, спрямо което е приложена ПАМ, поради което не са ограничени
процесуалните му права да се запознае със съдържанието й и да я обжалва. Връчването
на заповедта на по-късна от посочената дата на издаване не опорочава
административния акт, тъй като разпоредените с нея последици са зачетени от
датата, посочена за нейно издаване 13.01.2022 г.
Обжалваната
заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване правна норма, респективно дали се следват разпоредените с
акта правни последици.
По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН
принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се
прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в
съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
В случая като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена нормата
на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, според която за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване
регистрацията ППС“ на собственик, който управлява моторно превозно средство:
без да е правоспособен водач; не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство; или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК;
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на жалбоподателя ПАМ е в качеството му на
собственик на МПС – лек автомобил Форд с рег. № ***, което е управлявано към
момента на извършена проверка от водач, който не притежава СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното МПС. От фактическа страна е прието управление на собствения на жалбоподателя
автомобил на 13.01.2022 г. от водач без СУМПС, тъй като последното което е
унищожено поради изтекъл срок на валидност.
По делото не са спорни
обстоятелствата, че на посочената дата и място е извършено управление на МПС от
посоченото в заповедта лице, че е управляван собственият на жалбоподателя
автомобил, че водачът към датата на издаване на заповедта не е имал издадено
СУМПС, както и че жалбоподателят е собственик на управляваното МПС.
Спорният по делото
въпрос е правен и се свежда до това, управлението на МПС без СУМПС поради
изтекъл срок на валидност, представлява ли управление на моторно превозно
средство без водачът да притежава свидетелство за правоуправление
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, като законово регламентирана материалноправна предпоставка по чл. 171, т.2а б.
„а“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство".
Основното възражение се
свежда до това, че управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност,
не може да бъде квалифицирано и приравнено на управление на превозното средство
от неправоспособен водач, тъй като изтичането на срока на валидност на
свидетелството на правоуправление не е сред законово регламентираните факти,
правните последици на които се свързват със загубване на правоспособността.
По своята правна същност
правоспособността да се управлява моторно превозно средство представлява
признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно
превозно средство. Признаването на това право държавата е поставила в
зависимост от две групи изисквания: 1. съвкупност от знания, умения и
поведение, които позволяват управление на моторното превозно средство и 2.
физическа и психическа годност за управление на моторно превозно средство.
Двете изисквания трябва да са налице кумулативно както към момента на
първоначалното признаване на правоспособността, така и по време на нейното
упражняване. Липсата на което и да е от изискванията води до липса на
правоспособност. За установяване наличието на двете изисквания законодателят е
създал специален ред - изпит пред оторизиран от държавата правен субект за
проверка на знанията, уменията и поведението, и медицински преглед от
компетентно медицинско лице. Проверката на знанията, уменията и поведението на
лицето чрез полагане на съответния изпит, се извършва при първоначалното
признаване на правоспособността. Законодателят е приел, че придобитите знания,
умения и поведение не се нуждаят от последваща проверка, освен в случаите,
когато водачът е извършвал управлението на МПС в нарушение на установените
правила, довели до загубване на правоспособността. За разлика от установените
при първоначалното признаване на правоспособността знания, умения и поведение,
установената при първоначалното признаване на правоспособността физическа
годност има срок на валидност, т.е. не е налице законова презумпция за
физическа годност на водача. Съгласно чл. 15, ал.2 от Наредба І-157 от
01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при
подмяната на СУМПС, вкл. при изтичане на срока за валидност, водачът представя
карта за оценка на физическата годност - т.е. физическата годност следва да
бъде проверена и само ако е налице доказано съответствие на установените
медицински изисквания, лицето придобива право да управлява моторно превозно
средство за следващия период.
За да управлява МПС
водачът трябва да притежава СУМПС /чл.150а, ал.1 от ЗДвП/, което се издава от
органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия /чл.151 и чл.152
от ЗДвП/ и удостоверява правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че
посоченото в СУМПС лице има право да управлява МПС от съответната категория. По
аргумент от разпоредбите на чл.3, ал.3 и чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗБЛД,
свидетелството за управление на моторно превозно средство има две
удостоверителни функции - от една страна е индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство и същевременно
с това е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на
територията на Република България. С оглед на легалната дефиниция по чл.3, ал.3
и чл.50, ал.1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно
средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална
доказателствена сила установява и удостоверява релевантния факт -
правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС, да управлява моторно
превозно средство от съответната категория.
Съгласно разпоредбата на
чл.51 от ЗБЛД свидетелството за управление на моторно превозно средство е
удостоверителен документ със законово определен срок на валидност - пет,
съответно десет години.
Законодателят е приел
възможността в рамките на човешкия живот да настъпват обективни и субективни
факти и обстоятелства, които имат въздействие върху признатата от правото
способност на съответния правен субект да управлява моторно превозно средство.
С оглед на което нормативно е предвидено, че се признава правото да се управлява
моторно превозно средство само за определения в закона срок; регламентирани са
факти, наличието на които води до предсрочно прекратяване на това право и е
установена възможност правото на управление на моторно превозно средство да
бъде продължено, което обаче не става автоматично, а при наличието на
определени условия, доказването на които става по нормативно предвиден ред и е
в тежест на правоимащия.
В контекста на
действащата нормативна регламентация може да се направи извод, че правото на
управление на моторно превозно средство е срочно право. Срочността на правото е
отразена в официалния удостоверяващ правото документ - свидетелството за
управление на моторно превозно средство. След изтичането на срока, за който
държавата е признала на съответното лице правото да управлява моторно превозно
средство и съответно за който срок свидетелството за управление на моторно
превозно средство удостоверява по официален начин съществуването на правото,
следва да се счита, че правото на управление на моторно превозно средство не
съществува. По аргумент от разпоредбата на §1, т.2 б. „ж“ от ЗБЛД,
свидетелството за управление на МПС "с изтекъл срок на валидност", е
нередовен български личен документ. Следователно СУМПС, като официален
документ, който удостоверява, че правото на правоуправление съществува за
определен срок, с изтичането на този срок удостоверява единствено, че правото е
съществувало в рамките на посочения период, като по аргумент на противното
документът надлежно удостоверява и че след посочения в него срок правото на
управление на моторно превозно средство не съществува.
Трайна е съдебната
практика, че управляването на моторно превозно средство със СУМПС с изтекъл
срок на валидност, т.е. със свидетелство за управление, което удостоверява
изтекъл срок на право на управление, е равнозначно на липса на свидетелство за
правоуправление и съответно на документ, удостоверяващ правоспособността за
управление като качество на водача на МПС /Решение № 7071 от 27.05.2014 г. по
адм. дело № 337/ 2014 г. по описа на ВАС; Решение № 223 от 09.01.2015 г. по
адм. дело № 3037/ 2014 г. по описа на ВАС, Решение № 3460 от 11.03.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 707/2018 г., VII о., Решение
№ 2245 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14389/2017 г., VII о. и др.,
както и практиката на ВКС по прилагането на чл.343в, ал.2 от НК/. Следователно
прилагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, не се свързва само с хипотезата на неправоспособност на водача на МПС.
Материалноправно основание за прилагането на ограничението би било налице,
както когато водачът изобщо /изначално/ не притежава СУМПС; когато СУМПС му е
отнето при лишаване от правоуправление по съдебен или по административен ред;
когато СУМПС е иззето поради загуба на правоспособността; когато водачът не
притежава правоспособност за съответната категория, към която спада
управляваното от него МПС, така и в случаите на управление на МПС със СУМПС с
изтекъл срок на валидност, т.е. след удостоверения в СУМПС срок на право на
управление и съответно на правоспособността за управление. В настоящия случай в АУАН и НП е отразен изтекъл срок
на СУМПС на водача на 09.01.2022 г., унищожаването на документа поради изтичане
на срока му, а новото СУМПС на Н.Т.Ж. е издадено на 14.01.2022 г. Тоест е
несъмнено, че на 13.01.2022 г. Желева не е притежавала СУМПС.
Не намира нормативно
основание направеното от жалбоподателя тълкуване на хипотезите, включени в
приложното поле на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“
от ЗДвП. Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по
съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка/, са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като
налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен
правен резултат. С оглед законова предвидената цел на ПАМ по чл.22 от ЗАНН и
нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на
принудителните административни мерки, вкл. от гл. т. на основанията за тяхното
прилагане, материалноправните норми, предвиждащи такива мерки, подлежат на
стриктно тълкуване. В случая изцяло се споделя изложеното в жалбата, че
правоспособността за управление на МПС не се поражда от притежаването на СУМПС,
т.е. издаването на СУМПС не елемент от сложния фактически състав на придобиване
на правоспособността за управление на МПС от съответната категория,
регламентиран в закона. Но законът не свързва прилагането на ПАМ по чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП с липса /изначална или последваща/ на придобита
правоспособност за управление на МПС, а регламентира като материалноправна
предпоставка на налагането на ограничението за управление на моторно превозно
средство, когато водачът да не притежава свидетелство за управление.
Изискването за свидетелството за управление на МПС не е свързано единствено с
категорията на управляваното МПС, но и със срока на неговата административна
валидност. В този смисъл липсата на свидетелство за управление на моторно
превозно средство за категорията на управляваното МПС в срока на неговата
валидност, представлява липса на свидетелство за управление като
удостоверителен документ за правоспособността. Това обуславя извод, че
управлението на МПС без СУМПС, което е унищожено поради изтекъл срок на
валидност към момента управление на МПС, запълва съдържанието на законово
регламентирания фактически състав за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а б. „а“ от ЗДвП.
С изтичането срока на валидност на
09.01.2022 г. на издаденото на Н.Т.Ж. СУМПС и унищожаването на документа,
лицето не е притежавало свидетелство за управление на МПС до 14.01.2022 г.,
когато е издадено ново СУМПС. АУАН, на който се позовава административният
орган в оспорения административен акт касае извършена на 13.01.2022 г.
проверка, към който момент е удостоверено, че СУМПС поради изтекъл срок на
валидност е унищожено. Въз основа на тези констатации и установената
собственост на МПС на жалбоподателя, компетентният административен орган в
условията на обвързана компетентност правилно и законосъобразно е упражнил
публичното право за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т.2а, б.
„а“ от ЗДвП - "прекратяване на регистрацията на ППС", с
цел да преустанови извършвано правонарушение. Дали това правонарушение правилно
е квалифицирано като нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДвП е въпрос, релевантен за преценката за законосъобразността на
издаденото Наказателно постановление № 22-1228-000056/21.01.2022 г. и на
наложеното с него административно наказание по чл. 177, ал.1, т.2
от ЗДвП за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Описаното в заповедта
и АУАН фактическо основание, с което е мотивирано упражненото административно
правомощие /управление на МПС като водачът не притежава към 13.01.2022 г.
СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС/, се субсумира
в посочената като правно основание за налагането на ПАМ норма.
Предвид така установените по делото факти
съдът намира, че са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с
който правната норма на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП свързва издаването на
заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“.
Административният орган обосновано е приел, че управлението на МПС без
свидетелство за управление на моторно превозно средство, тъй като същото е
унищожено поради изтекъл срок на валидност, има правните последици на
управление на моторно превозно средство без водачът да притежава валидно
свидетелство за правоуправление за категорията, към която спада управляваното
МПС, което съставлява законово регламентирано материалноправно основание за
налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт
се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като
прилагането на обжалваната ПАМ освен че е фактически обосновано и доказано от
гл.т. наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане
на предвидената в закона цел. Правилно и съответно на закона ПАМ е наложена за
нормативно предвидения минимален срок от 6 месеца.
Отчитайки превантивния и преустановителен
характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на
закона, съдът приема, че при провеждане на административното производство не са
допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила. Обжалваната
заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма;
постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при
спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на
закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
|
|
|
|
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Ж.
***, чрез пълномощника му адв. Ж.З., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-1228-000021 от 13.01.2022г. на Началник
група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, с
която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“
от ЗДвП - „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, считано от 13.01.2022г., като неоснователна.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по
пътищата.
СЪДИЯ: