О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ….................../..............2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1851 по описа
за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК
Образувано е по молба вх. № 19426/25.06.2019 г. от Е.Я. с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК,
с която е отправено
искане за освобождаване от задължението за заплащане държавна такса в размер на
1032.03 лева, дължима по въззивна жалба с вх. № 18068/13.06.2019 г., подадена от молителката, срещу Решение №
442/21.05.2019 г. по тр.дело
№ 1851/2018 г. по описа на ВОС.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът е дал указания на молителя за представяне на доказателства за
изложените в декларацията за семейно и имуществено състояние твърдения, в
едноседмичен срок от съобщението.
В рамките на указания срок е депозирана молба вх. №21232/10.07.2019г., с която страната е формулирала искане за издаване на съдебни удостоверения, по силата на които да се сдобие с други такива от ТД на НАП и Община Варна, съдържащи необходимата за произнасянето по молбата и́ за освобождаване от държавна такса информация. В изпълнение е постъпила справка за актуално състояние на действащите договори на молителката.
За да се произнесе,
съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. За да направи преценка дали лицето да бъде освободено от заплащане на държавна такса, съдът следва да се ръководи от критериите, посочени в цитираната разпоредба, а именно: доходите и имущественото му състояние, удостоверени с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудовата заетост, възраст и други относими обстоятелства, с оглед на представените в тази връзка доказателства.
От съвкупния анализ на изложените твърдения в декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК се установява, че Е.С.Я. няма сключен граждански брак и не получава месечен доход, нито парични средства от упражнявана дейност като едноличен търговец или свободна професия. Видно от справката от НАП за актуално състояние на трудовите договори на молителката, последното трудово правоотношение,в което се е намирала с „Исторически парк“ АД е прекратено на 31.07.2019 г. и в момента не получава доходи от работна заплата.
Макар от справката по персонална партида при Службата по вписванията да се установява, че молителката притежава право на собственост върху недвижимо имущество, последната не е длъжна да се разпорежда с него за да си набива средства за заплащане на държавна такса, а от отдаването му под наем не могат да бъдат набавени достатъчно бързо ликвидни средства за изпълнение на задължението и́.
Вземайки
предвид горните обстоятелства, преценени и с оглед средния доход на българския
гражданин, съдът намира, че внасянето
дължимата държавна такса в размер на 1032, 00 лева е би заструднило молителката,
с оглед финансовите и́ възможности. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че към настоящия момент са налице предвидените
в чл. 83, ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаване на Е.Я. от задължението и́ за заплащане държавна такса по сметката на ВАпС.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА Е.С.Я., ЕГН **********, с адрес ***, от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 1032.03 лева, дължима по
въззивна жалба с вх. № 18068/13.06.2019 г., подадена от молителката, срещу Решение №
442/21.05.2019 г. по тр.дело № 1851/2018 г. по описа на ВОС.
ЗАДЪЛЖАВА Е.С.Я. при промяна
на декларираните обстоятелства, незабавно да уведоми съда.
Определението
не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: