№ 28
гр. Севлиево, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Йоана Ст. Князова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20244230200452 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на З. П. А. от гр. Габрово, чрез адвокат М. И. от
ГАК, против наказателно постановление /НП/ № ********** от 22.10.2024 година на
директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във
връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите и на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите й е наложено наказание глоба в
размер на 300,00 лв. по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
В жалбата се развиват доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на
административно – наказателното производство, които са довели до неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е
съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява
становище за неоснователност на жалбата.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът установи следната фактическа обстановка:
На 21.02.2024 година инж. Ф.Ф. издал Позволително за сеч № 0762224 на
лесовъда З. А., по силата на което било разрешено на „Балкан пелетс“ ООД да
1
извърши добива на дървесина в имот с кад. № 40141.47.32, находящ се в отдел 296,
подотдел „р“, в землището на с. Крушево, община Севлиево – общинска горска
територия.
На 11.03.2024 година свидетелите П. Й., П. П. и Ц. С. – служители в РДГ –
Велико Търново, извършили проверка в горепосочения имот, по време на която
констатирали, че в имота имало направени три извозни пътя – път с дължина 40 м. и
ширина 3 м. с посока север – юг; път с дължина 50 м. и ширина 3 метра с посока
север – юг и път с дължина 30 м. и ширина 3 метра с посока север – юг, които не били
отразени в технологичния план на имота. За констатациите от проверката бил съставен
Констативен протокол Серия В, № 010992 от 11.03.2024 година. Протоколът бил
съставен в присъствието на жалбоподателката на временния склад на имота, като
преди съставянето му горските служители предложили на А. да отидат отново до
имота за потвърждаване констатациите от проверката, тъй като същата имала
възражения, но тя отказала. Препис от констативния протокол бил връчен на
жалбоподателката в деня на съставянето му.
След съставянето на протокола, на 25.04.2024 година, свидетелят П. Й., в
присъствието на свид. П. П. и жалбоподателката, пристъпил към съставяне на акт за
установяване на административно нарушение Серия В, № 008310 за това, че в периода
от 24.02.2024 година до 11.03.2024 година жалбоподателката не следяла за спазване на
одобрения технологичен план за имот № 40141.47.32, попадащ в отдел 296, подотдел
„р“, землище с. Крушево, община Севлиево – общинска горска територия, за който
има издадено ПС № 0762224 от 21.02.2024 година, като в имота били направени три
броя временни извозни пътя, неотразени в технологичния план, както следва: Един
брой път с дължина 40 м. и ширина 3 м. с посока север – юг; един брой път с
дължина 50 м. и ширина 3 метра с посока север – юг и един брой път с дължина 30 м.
и ширина 3 метра с посока север – юг. Описаното в акта за установяване на
административно нарушение деяние актосъставителят квалифицирал като нарушение
на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на
горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година
за сечите в горите.
След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателката да се
запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно
от приложения по делото АУАН З. А. записала в графата за възражения, че не е
допуснала описаните нарушения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН тя не е депозирала
писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП № ********** от 22.10.2024 година на Директора на РДГ –
Велико Търново против жалбоподателката З. А.. В него наказващият орган се е
2
съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е,
че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от
30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, поради което и на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите й е наложил глоба по чл. 257, ал. 1, т.
1 от Закона за горите в размер на 300,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства: АУАН, НП, КП от 11.03.2024 година; Позволително за сеч № 0762224;
Технологичен план № 12; Удостоверение № 14229/20.07.2020 година на З. А.; Покана
за доброволно изпълнение; Известие за доставяне на НП; Заповед № РД 49-171 от
23.05.2024 година; Диплома за средно образование на свид. П. Й.; Трудов договор;
Допълнително споразумение към трудов договор – 2 бр. и Длъжностна
характеристика.
При посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното НП е връчен на жалбоподателката на 24.10.2024
година. Жалбата е изпратена чрез куриерска фирма на 05.11.2024 година, т.е. в
законоустановения срок и като процесуално допустима следва да се разгледа по
същество.
НП и АУАН са издадени от компетентни лица, които черпят правомощията си
от Закона за горите.
По делото безспорно се установи, че Позволително за сеч № 0762224 от
21.02.2024година е издадено на името на жалбоподателката З. А. в качеството й на
регистриран лесовъд. С оглед императивната разпоредба на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на лицата
по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквато в случая е и жалбоподателката, безусловно е вменено
да следят за спазване на одобрения технологичен план, в който документ, по силата на
чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, следва да бъде
отразена схемата на съществуващите и проектирани извозни пътища, технологични
просеки и трасета за въжени линии. Несъмнено едно от задълженията на А. е било да
не допуска създаването на неотразени в технологичния план извозни пътища. От
събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установи,
че в имота са били направени 3 броя извозни пътища, които не са били отразени в
технологичния план. Пътищата са описани подробно от свид. П. Й. в съставения по
време на проверката Констативен протокол, както и в акта за установяване на
административно нарушение и в обжалваното наказателно постановление. Същите са
посочени по – горе, поради което съдът няма да ги описва повторно.
В случая нарушението се изразява в продължаващо във времето бездействие на
3
лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да следи за спазването на одобрения технологичен план.
Ирелевантно е за случая обстоятелството кой и кога точно в рамките на посочения в
АУАН и НП период е направил тези неотразени в технологичния план извозни
пътища, след като е установено, че наказаното лице не е изпълнило вмененото му
контролно задължение да следи за спазване на одобрения технологичен план.
Несъмнено е, че наказаното лице е дължало активно поведение, каквото в случая не е
имало, поради което се е стигнало до направата на нерегламентирани извозни пътища
в подотдела, като от показанията на свидетелите П. П., П. Й. и Ц. С. се установява, че
по установените новосъздадени извозни пътища, неотразени в технологичния план, е
имало следи от превозно средство – трактор или камион, с което е била извозвана
дървесината. И двамата горски служители заявиха, че трите пътя са били направени
след отсичане на дървета ниско долу, вкл. и на широколистна дървесина, която не е
била позволена за добив по ПС.
За оборване констатациите от проверката съдът допусна по искане на
жалбоподателката двама свидетели – П.А. и В.Г.. Свидетелят П.А. заяви, че е баща на
жалбоподателката и че работи като шофьор в „Балкан пелетс“ от три години. В деня
на проверката същият е товарил дървесина от временния склад на имота, когато дошли
проверяващите. Първо проверили неговите документи и след като нямало проблеми с
тях, той продължил работата си, като след като натоварил, се обадил на дъщеря си да я
информира, че тече проверка. Свидетелят А. каза, че не се е качвал до имота, но знаел,
че в него не било възможно да се влезе с някакво превозно средство, поради което
дървесината се сваляла до временния склад с коне.
Свидетелят В.Г. обясни, че живее на семейни начала с жалбоподателката и че
след обаждане от бащата на последната, двамата са отишли до временния склад на
имота, където са изчакали проверяващите да слязат. След като се върнали до джипа, с
който били дошли, проверяващите казали на жалбоподателката, че констатирали
редица нарушения в имота, но щели да бъдат „благосклонни“ и затова щели да й
напишат акт за направени извозни пътища. В показанията си пред съда свидетелят
Генчев заяви, че в този имот е невъзможно да се влезе с автомобил, тъй като бил
много стръмен и поради това дървесината била извозвана с коне.
Съобразявайки тези факти и обстоятелства съдът намира за безспорно
установено, че трите пътя, описани в констативния протокол, а в последствие и в
АУАН и обжалваното наказателно постановление, са новосъздадени и неотразени в
технологичния план, което на практика съставлява неспазване на одобрения
технологичен план за имота, за спазването на който следва да следи несъмнено
жалбоподателката.
Преценявайки тези обстоятелства съдът намира за доказано виновното
бездействие на З. А., която несъмнено е била длъжна да следи за стриктното спазване
4
параметрите на сечта, разписани в процесния технологичен план, вкл. и за това да не
бъдат създавани различни от съществуващите извозни пътища. Именно по отношение
на това лично нейно контролно задължение е налице доказано виновно бездействие,
тъй като самото създаване на установените при проверката извозни пътища говори за
недостатъчния контрол по изпълнение на коментирания технологичен план.
Несъмнено е, че единствено жалбоподателката, в качеството си на лице по чл. 108, ал.
2 от ЗГ, е била длъжна да следи за спазване на одобрения технологичен план за имота,
както е безспорно и това, че това й задължение не е било осъществено, доколкото в
този имот са създадени неотразените в Технологичния план три извозни пътя,
обективирани изначално и в изготвения на място Констативен протокол. Тук е
момента да се отбележи, че съдът кредитира напълно с доверието си показанията на
разпитаните служители на РДГ – Велико Търново, тъй като техните показания са
безпротиворечиви, ясни, конкретни и се потвърждават от съставените протоколи и
актове. Показанията на свидетелите П.А. и В.Г. съдът намира за заинтересовани
предвид обстоятелството, че свидетелят А. е баща на жалбоподателката, а свид. Генчев
мъжът, с когото тя живее на семейни начала. Следва да се вземе предвид и казаното от
свид. А., че той не е ходил в имота, а само е товарил дървесината от временния склад,
за да може да приемем, че той може да дава правдиви обяснения във връзка с
извозните пътища в имота. Не без значение за доказаността на твърденията на
горските служители е и факта, че жалбоподателката е отказала да отиде с тях в имота,
след като те са й предложили да се върнат там веднага след проверката. Фактът, че на
мястото, където са тези три новообразувани пътя, има отсечена дървесина и то от
такъв дървесен вид, който не е предвиден за сеч в ПС – акация, доказва още едни път
обстоятелството, че пътищата са били направени допълнително, а не са се
самообразували по неволен начин.
Безспорно е, че процесните три пътя са създадени именно в периода от
началото на действие на позволителното за сеч – 24.02.2024 година до деня на
проверката на терен - 11.03.2024 година. Естествено няма как да бъде фиксиран
точният ден на това действие, но категорично периодът на нарушение е ясно
определяем, като от датата на откриването му са започнали да текат и сроковете по чл.
34 от ЗАНН за изготвяне на АУАН и Наказателно постановление, които категорично са
спазени в случая. И в двата документа деянието е описано достатъчно ясно и точно
както текстово, така и цифрово, в сихрон с разпоредбите съответно на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН, като по този начин З. А. категорично е била наясно какво виновно
поведение и в противовес на кой законов текст й се вменява.
Съдът намира, че физическото отсъствие на жалбоподателката по време на
проверката, след която бил съставен КП, не представлява нарушение, опорочаващо
процедурата по налагане на административно наказание. Това обстоятелство в никакъв
случай не влияе върху законосъобразността на проведеното
5
административнонаказателно производство. Същото започва със съставянето на
АУАН, а не със съставянето на констативен протокол, и в този смисъл процедурата по
съставянето му стои извън преценката за законосъобразност на обжалваното НП.
Констативният протокол от проверката е вид доказателствено средство и именно като
такова следва да се разглежда в административнонаказателното производство, вкл. и
при съдебното обжалване на издаденото НП. Неговата доказателствена тежест следва
да се цени, както с оглед фактите и обстоятелствата, информацията за които
удостоверява със съдържанието си, така и с оглед съпоставянето и корелацията му с
другите доказателства и доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Въпросът спазена ли е била процедурата по съставянето на КП, следва да се
разглежда единствено относно достигане до отговора дали същият представлява годно
доказателство и съответно по какъв начин съдържащата се в него информация да бъде
ценена. И в частност при обсъждания тук случай, съставеният протокол от проверката
от 11.03.2024 година е обективно изготвен и няма причини да не бъде кредитиран като
такъв. Още повече, че той е съставен в присъствието на жалбоподателката и
кореспондира и с останалите писмени и гласни доказателства по делото.
Процесуалният представител на жалбоподателя направи възражения във връзка
с правомощията на проверяващите да извършват проверка в имота поради
обстоятелството, че той бил земеделска територия, а не горска. Съдът намира това
възражение за несъстоятелно предвид обстоятелството, че позволителното за сеч е
издадено за процесния имот, за който има издаден и утвърден горскостопански план и
същият съставлява безусловно общинска горска територия, в който сечта следва да се
извършва съобразно закона за горите и подзаконовите нормативни актове за това, като
лицата, които имат правомощия да извършват проверки за законосъобразното
провеждане на сечта, са безспорно служителите на съответната регионална дирекция.
Съобразявайки изложеното до тук съдът намира за безспорно установено и
доказано, че жалбоподателката е осъществила както от обективна, така и от
субективна страна състава на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т.
5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на
земеделието и горите, и правилно и законосъобразно е санкционирана с глоба в размер
на 300 лева, определена по реда на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
Вмененото на А. нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай, за който да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е
типично за вида си и и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение
с други нарушения от същия вид. Мотиви за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН са
изложени в процесното НП. Съдът ги споделя изцяло, поради което не е необходимо да
ги преповтаря или допълва.
6
Поради изложените доводи съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено като
такова.
На основание чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а съгласно алинея трета на тази разпоредба в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. От
процесуален представител на РДГ – Велико Търново е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да
бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на РДГ –
Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ и съобразено с фактическата и правна
сложност на случая.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от 22.10.2024
година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на
З. П. А., ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул. «Слави Ангелов» № 20, за извършено
нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и
опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от
05.08.2011 година за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите е наложено наказание глоба в размер на 300,00лв. /триста/ лева по чл. 257, ал.
1, т. 1 от ЗГ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА З. П. А., ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул. «Слави Ангелов» №
20, да заплати по сметка на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО сумата в размер на 120,00лв. /сто и двадесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8