Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Велинград, 23.12.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВелинградСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в
публично заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Д.Т.
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 443 по описа за 2013 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 349, ал.6 ГПК.
Образувано е по молба от
07.07.2015г. на А.А.М., ЕГН ********** ***, съдържаща
твърдение, че Решение № 208/11.06.2014г. постановено по гр.д.№ 443/2014г. по
описа на Районен съд Велинград, влязло в сила на 01.07.2014 г. за извършване на
делбата на недвижим имот, е поставен в дял на съделителя
Г.А.М. с ЕГН: ********** *** следният недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда – едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ VII-876 „Общински" в
кв.96 по плана на гр.Костандово, при граници и съседи: от изток-улица; от юг -
УПИ VIII-871; от запад - УПИ XV „Общински" и от север - УПИ VI-1442 на
застроена площ на около 20 кв.м, на стойност
2700 лв., като е осъдена за уравнение на дяловете на останалите съделители да заплати на А.И.М.,Х.И.Ф. и Я.И.К. сумата от
по 675 лева за всяка една от тях, а на А.А.М. сумата
от 337,50 лева, които суми да се изплатят ,ведно със законната лихва в шест
месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
Твърди, че тъй като сумата
заедно със съответната лихва е следвало да му се заплати най-късно до
01.02-2015г., но Г.М. не му е заплатила сумите на определеното парично
уравнение в срок, то и на основание чл.349, ал.6, изр.2 от ГПК се иска
обезсилване на решението за възлагане на делбения
имот. Направено е искане процесния имот да бъде
изнесен на публична продан.
Ответникът в писмен отговор и
лично в съдебно заседание се явява лично и чрез пълномощника си адв.Х. оспорва молбата. Твърди, че е заплатила в законния 6
месечен срок сумата от 367 на брат си А.М.. Това е станало, като по надлежен
ред с разписка № 0100027351552/26.09.2014г. е направен паричен превод на тази
сума чрез Изи Пей. Твърди също, че заплатила в срок
сумите за уравнение на дяловете не само на молителя, но и на останалите съделители, което е направено четири месеца преди изтичане
на законовия срок. А и тъй като е платила в срок е станала изключителен
собственик на имота, като за това се снабдила и с Нот.Акт № 47/18.11.2014г. на
нотариус Симеон Даскалов. Настоява се на това, че молбата е недопустима или
неоснователна, тъй като е без значение в случая дали съделителят
е отказал да ги вземе и дали някой от семейството му в качеството на
пълномощник е получил парите. Моли молбата за обезсилване да бъде отхвърлена,
тъй като е извършено плащането в срок. Представя и въпросната разписка №
0100027351552/26.09.2014г., като и Нот.Акт № 47/18.11.2014г. Счита също така,
че оператора Изи Пей, като е лицензиран платец, то и
направеното чрез него плащане е надлежно такова. Подробни съображения излага в
писмена защита.
Другият съделител
– А.И.М., също се явява в откритото съдебно заседание. Лично и с писмена молба,
също заявява да не получила сумата за уравнение на дяла си от М. и не би приела
плащане на същата сума. Твърди също, че във възложения в дял на Г.М. имот живее
тя, докато Г. никога не е живяла в този имот, независимо да е твърдяла да живее
в него и поради това твърдение й е бил възложен. Моли молбата за обезсилване на
решението да бъде уважена и да се изнесе имота на публична продан.
Останалите съделители
не вземат отношение по молбата и не се явяват в съдебно заседание.
В съдебно заседание, молителят
чрез пълномощника си адвокат К. поддържа молбата. Счита, че представената от Г.М.
разписка от 26.09.2014г. се установява само обстоятелството, че последната е вносител
на сумата от 337лв. на оператора Изи Пей,
предоставена на служителя В.Х., тъй като в тази разписка няма подпис за
получаване на сумата от правоимащия. Твърди сумата по
разписката да не платена. Същата била изтеглена от друго лице, което е било придружавано от
самия вносител на сумата, натоварен да го направи от Г.М.. Твърди също, че
молителя не е натоварвал или упълномощавал никой да получи вместо него сумата
за уравнение на дяла му. Настоява се и на това, че в случая е направена
симулация на плащане, без реално да е получено уравнението от молителя. Твърди
също, че не му е платена и дължимата лихва върху сумата от 337 лв. и до
момента. Подробни съображения излага в писмена защита.
Съдът, като взе предвид молбата
на молителя, становището на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 364/05.11.2013г.
постановено по гр.д.№ 443/2014г. по описа на Районен съд Велинград, влязло в
сила на 23.11.2013г., в производство по чл. 344, ал.1 ГПК
е допусната делба на следния недвижими имот: Едноетажна жилищна сграда,
построена в УПИ VII-876 „Общински" в кв.96 по плана на гр.Костандово, при
граници и съседи: от изток-улица; от юг - УПИ VIII-871; от запад - УПИ XV
„Общински" и от север - УПИ VI-1442 на застроена площ на около 20 кв.м, МЕЖДУ
СЛЕДНИТЕ СТРАНИ И ПРАВА: по 1/4 идеални части за А.И.М.,Х.И.Ф. и Я.И.К. и по 1/8
идеални части за А.А.М. и Г.А.М..
С Решение № 208/11.06.2014г.
постановено по гр.д.№ 443/2014г. по описа на Районен съд Велинград, , е
поставен в дял на Г.А.М. описания недвижим имот, като е осъден да заплати на А.И.М.,Х.И.Ф.
и Я.И.К. сумата от по 675 лева за всяка една от тях, а на А.А.М.
сумата от 337,50 лева, които суми да се изплатят ,ведно със законната лихва в
шест месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
Решението по извършване делбата
на процесния имот е влязло в сила на 01.07.2014 г. и
предвиденият в разпоредбата на чл.349, ал.6 от ГПК
шестмесечен срок за заплащането на дължимото парично уравнение е изтекъл на
01.02.2015 г.
По делото не се спори, че ответницата по молбата съделителя Г.М. е депозирала в „ИЗИ ПЕЙ” АД, офис
Костандово сумите, които е следвало да заплати на останалите съделители за уравняване на техните дялова. Конкретно по
отношение на молителя А.М., видно от представена разписка от 26.09.2014г. съставена в „ИЗИ ПЕЙ” АД, офис Костандово, се
установява, че в полза на А.М. е преведена в този офис на Изи
пей сумата от 337.50лв. Представена е и друга разписка видно от която, отново
чрез „ИЗИ ПЕЙ” АД, но чрез офиса в град Велинград в полза на А.М. е преведена
сума в размер на 8.27лв. на 19.12.2014г.
Молителя е оспорил и представените от ответника
разписки издадени от Изипей, като е открито
производство по оспорването им. В този връзка са събрани гласни и писмени
доказателство
От показанията на разпитан свидетел В.Х.
-служителят на „ИЗИ ПЕЙ” АД, се установява следното: на 26.09.2014г. лицето А.Ч.
е внесъл сумата от 337.50лв. в полза на А.М., като в същия ден е внесъл и други
суми за заплащане на други лица, като е получил и списък на кого по колко
следва да се заплати. Съставил и разписки за сумите, съгласно списъка. Молко
по-късно същия ден лицето А.Ч. заедно с друго лице се е върнало при свидетеля в
офиса на „ИЗИ ПЕЙ” АД, град Костанодово, представило с копие на личната карта
на М., а свидетеля без да му поиска
документи за самоличност и без да установи кое е лицето на което плаща, му
изплатил внесената в полза на А.М. сума. Свидетелят Х. освен това заявява, че е
платил сумата на това непознато за него лице, тъй като това лице е било заедно
със самия вносител на сумата. В последствие при него дошъл самия М. заедно със
сина си за да провери какво е станало с превода. Тогава свидетеля установил, че
е бил подведен, тъй като лицето на което е направил плащане не е нито правоимащия М. нито сина му. Св. Х. освен това твърди, че той не е имал
задължение нито да търси лицата на които следва да направи плащанията по
съставените от него разписки, нито да ги уведомява, че имат да получават
оставени при него, като служител на „ИЗИ ПЕЙ” АД суми. Дори и не можел да го
направи, тъй като освен имената нямал никакви данни в тази връзка. Такова
задължение имал самия вносител на сумите, който следвало сам да уведоми правоимащите за наличието на подлежащи на изплащане на тях
пари.
От показанията на свидетеля А.Ч. - фактически
съжителствал повече от 20 години с Г.М., се установява, той лично е внесъл в
полза на М. сумата от 337.50лв. в офиса на
„ИЗИ ПЕЙ” АД в град Костандово, заедно с други суми за уравняване на
дяловете на Г. към другите съделители. Същият свидетелят
Ч. заявява и, че след внасянето на сумата не се е връщал в офиса с друго лице
за да му се изплати внесената сума. Свидетелят твърди също, че не е уведомявал
лично никой от съделителите, в полза на които е
внесъл за изплащане суми от името на Г.М.. Вместо това поръчал на майка й,
която е и майка на брат й А.М. да предаде на всички, да отидат да си получат
преводите.
По делото няма данни за това, дали и кога някое
трето лице, различно от съделителя Г.М. и вносителя
на сумите Ч. е уведомил останалите съделители за
това, да имат да получават пари за уравнение на дяловете им.
По делото е представена и разписка издадена от „ИЗИ
ПЕЙ” АД в град Велинград, според която в полза на А.М. е внесени от ответницата
на 19.12.2014г. сумата от 8,27лв., като
лихви за забавено плащане на уравнението на дела му. Видно от Заключение по ССЕ
изготвено от в.л. Д. лихвата за забавено плащане на сумата от 337,50лв. за
периода 01.07.2014г. -26.09.2014г. е в размер на 8,27лв. А лихвата за забавено
плащане на същата сума за периода 01.07.2014г. -19.12.2014г. е в размер на
16,17лв.
По делото няма данни, а не се и твърди оставената
от Г.М. *** за плащане на А.М. сума за
лихви за забавено плащане от 8,27лв. да е получена от правоимащия
в законоустановения шестмесечен срок и до момента. Няма и данни някой да
уведомявал от тогава и до момента молителя, че има да получава такава сума,
нито има данни неполучаването й да е станало по вина на самия М..
Нещо повече от постъпилата от
„ИЗИ ПЕЙ” АД – справка информация се установява следното: Наредения с разписка
№ 0100027351552/26.09.2014г. в 10,16 часа паричен превод е изплатен с разписка
№ 07000273537366/26.09.2014г. в 10,59 часа на посочения от наредителя
в нея получател. Докато наредения с разписка № 01000294641508/19.12.2014г. в
9,23 часа паричен превод не изплатен на получателя и няма разписка за
получаването на сумата. Не изплатени били и наредените с разписки №
01000273013101/26.09.2014г. и № 01000294644929/19.12.2014г. суми. Установява се
също, че сумите по тези разписки все още се намират в Изи
Пей, като на са потърсени от вносителя им. Получателите на сумите не
уведомявани от „Изипей” АД, тъй като наредителя на плащането не поискал изплащане на съобщения
чрез СМС до получателите.
Видно от разписките получател
по първите две от тях е молителя А.М., а по вторите две съделителя
А.М., като сумите по разписки от 26.09.2014г. за равни на сумите по уравнение
на дяловете на тези лица, а тези по разписки от 19.12.2014г. са за лихви за
забавено плащане.
Към уведомителното писмо е
представено и копие от разписка № 07000273537366/26.09.2014г. с положен в нея
подпис за получаване на сумата от 337лв. Така постъпилата изплащателна
разписка е оспорена от молителя А.М., като неистинска, досежно
положения в нея подпис за получаване на сумата, като твърди той да не му
принадлежи, а и да не принадлежи на сина му.
Ответника по молбата Г.М.
заявява, че няма да се ползва от този документ, поради което и същия е изключен
от доказателствата по делото.
Като съобрази изложените по-
горе обстоятелства и взе предвид събраните в настоящото производство
доказателства, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал.6 ГПК:
"Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по
реда на ал.1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал.5
определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не
бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и
имотът се изнася на публична продан".
След съобразяване на всички
обстоятелства по делото съдът намира, че Решение № 208/11.06.2014г. постановено
по гр.д.№ 443/2014г. по описа на Районен съд Велинград, влязло в сила на
01.07.2014г., за извършване делбата на процесния имот
чрез възлагането му по реда на чл. 349, ал.2 ГПК,
е обезсилено по право, тъй като съделителя Г.М. не е
заплатил на молителя определеното от съда парично уравнение на дела му, ведно
със законната лихва върху него, в предвидения в закона 6 - месечен срок от
влизане на възлагателното решение в законна сила. Направените парични преводи
от М. чрез вноски в Изи Пей, при липса на реално
плащане, а и на надлежно известяване, какъвто е настоящия случай не могат да се
приемат за надлежно плащане по предвидения в ЗЗД ред. Това е така тъй като
паричните задължения, каквото е и това за заплащане на суми за уравнение на
дялове от делбен имот са набощо
основание носими задължения, а няма данни за това
сумите по разписките за уравнение на дела и за лихви за забава да са изплатени
на провоимащите лица, в случая на съделителите
А.М. и А.М. в законовия срок и до момента. Ето защо и съдът намира възражението
на Г.М. за неоснователно.
Поради изложеното с настоящото
съдебно решение следва да бъде констатирано /прогласено/ настъпването на
произтичащия ex lege /по
силата на закона/ ефект на обезсилването на влязлото в законна сила решение по
извършване на делбата.
Съгласно цитираната законова
разпоредба процесния имот следва да бъде изнесен на
публична продан, тъй като не са налице предпоставките за възлагането му на
някой от останалите съделители, като никой от тях не
е и направил такова искане.
С оглед изложените съображения
по делото, следва да бъде постановено решение за изнасяне на процесния имот на публична продан- на основание чл. 349, ал.6 ГПК.
Проданта следва да бъде извършена при цена на имота, определена от съдебния
изпълнител по реда на глава 43 ГПК,
като от получената сума страните следва да получат паричната равностойност на
дяловете си от вещта в съответствие с влязлото в сила решение по допускане на
делбата.
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НАСТЪПИЛОТО ПО ПРАВО ОБЕЗСИЛВАНЕ, на
основание чл. 349, ал.6,
изр.2 ГПК, на Решение № 208/11.06.2014г. постановено по гр.д.№
443/2014г. по описа на Районен съд Велинград, влязло в сила на 01.07.2014 г., В
ЧАСТТА, в която в самостоятелен дял на Г.А.М. с ЕГН: ********** *** е поставен
следният недвижим имот: самостоятелен обект в сграда – едноетажна жилищна
сграда, построена в УПИ VII-876 „Общински" в кв.96 по плана на
гр.Костандово, при граници и съседи: от изток-улица; от юг - УПИ VIII-871; от
запад - УПИ XV „Общински" и от север - УПИ VI-1442 на застроена площ на
около 20 кв.м, на стойност 2700 лв.
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
допуснатия до делба имот: Едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ VII-876
„Общински" в кв.96 по плана на гр.Костандово, при граници и съседи: от
изток-улица; от юг - УПИ VIII-871; от запад - УПИ XV „Общински" и от север
- УПИ VI-1442 на застроена площ на около 20 кв.м., като след извършването й
получените от проданта суми се разпределят между съделителите,
както следва: по 1/4 идеални части за А.И.М.,Х.И.Ф. и Я.И.К. и по 1/8 идеални
части за А.А.М. и Г.А.М..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
/Валентина
Иванова/