Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.София, 17.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тринадесети април
две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Г.С.,
разгледа търговско дело № 102 по описа за 2016г. и взе предвид следното:
Производството е по предявени от „Д.“ ЕООД искове
за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Ф.К.“ ООД дължи
сумата 12 600,00 лв. – част от продажна цена по договор за продажба на лек
автомобил „Рено Меган Сценик“, за който е издадена фактура №428/25.02.2010г., и
сумата 6 146,80 лв. – лихви за забава върху главното вземане за периода от
26.02.2010г. до 27.11.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №67105/2014г. на СРС, 74 с-в, както и сумата 12 600,00
лв. – друга част от продажната цена по договор за продажба на лекия автомобил
„Рено Меган Сценик“, за който е издадена фактура №428/25.02.2010г., и сумата
6 146,80 лв. – лихви за забава върху главното вземане за периода от
26.02.2010г. до 27.11.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №67104/2014г. на СРС, 70 с-в.
Ответникът „Ф.К.“ ООД оспорва исковете с
възражения, че не дължи продажна цена на ищеца, тъй като между страните няма
сключен договор за продажба на процесния лек автомобил във формата, предвидена
в чл. 144, ал. 2 ЗДвП.
Приетите като писмени доказателства по делото
договор за покупко-продажба от 25.02.2010г. и фактура №428/25.02.2010г.
установяват съгласие на страните по делото за сключване на договор, с който
ищецът продава на ответника лек автомобил „Рено Меган Сценик“ срещу цена в
размер на 37 800,00 лв.
От приетото като писмено доказателство по
делото свидетелство за регистрация се установява, че лекият автомобил е
регистриран преди датата на сключване на договора, което съгласно чл. 144, ал.
2 ЗДвП предпоставя, че правото на собственост върху автомобила може да бъде
прехвърлено с договор с нотариална заверка на подписите на страните.
Предвидената форма е за действителност на
договора, поради което сключеният между страните писмен договор от 25.02.2010г.
не прехвърля собствеността върху автомобила, независимо че страните по сделката
са търговци и по делото няма данни ответникът да се е противопоставил на
действителността на изявлението му за сключване на договора по смисъла на чл.
293, ал. 3 ТЗ.
В приложение на цитираната разпоредба
договорът може да произведе облигаторно действие между страните, не и вещно
прехвърлително действие, тъй като правото на собственост е абсолютно право (с
действие по отношение на всички лица), а по отношение на третите лица
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ поначало не намира приложение.
По съществото си сключеният писмен договор
между страните поражда правоотношения между страните, аналогични на
правоотношенията по предварителен договор за покупко-продажба на процесния
автомобил, като при липса на друга изрична уговорка изискуемостта на
задължението на купувача за плащане на уговорената цена настъпва след
изпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността върху
автомобила с изявление във формата, предвидена в чл. 144, ал. 2 ЗДвП. Обратна
би била хипотезата ако страните бяха уговорили падеж на задължението за плащане
на продажна цена преди прехвърлянето на собствеността, но писменият договор от
25.02.2010г. не съдържа такава клауза.
Ищецът не е ангажирал доказателства, от които
да се установява правото на собственост върху процесния лек автомобил да е
прехвърлено на ищеца, поради което и по изложените съображения и последици на
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК (указани с доклада на делото)
предявените установителни искове за вземания за продажна цена са неоснователни,
което предпоставя неоснователност и на предявените установителни искове за
акцосерните вземания за лихви за забава.
Различни изводи не следват от
обстоятелството, че ищецът е предал на ответника владението върху процесния лек
автомобил, което се установява от приетия като писмено доказателство по делото
приемо-предавателен протокол от 25.02.2010г. Предаването на владението на лекия
автомобил не прехвърля собствеността върху автомобила, а предявените в
заповедните производства и в настоящото исково производство вземания на ищеца
са за плащане на продажна цена, а не за плащане на цена за ползване на
автомобила.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.“ ЕООД с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** искове за признаване за
установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Ф.К.“ ООД с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** дължи сумата
12 600,00 лв. – част от продажна цена по договор за продажба на лек
автомобил „Рено Меган Сценик“, за който е издадена фактура №428/25.02.2010г., и
сумата 6 146,80 лв. – лихви за забава върху главното вземане за периода от
26.02.2010г. до 27.11.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №67105/2014г. на СРС, 74 с-в, както и сумата 12 600,00
лв. – част от продажна цена по договор за продажба на лек
автомобил „Рено Меган Сценик“, за който е издадена фактура №428/25.02.2010г., и
сумата 6 146,80 лв. – лихви за забава върху главното вземане за периода от
26.02.2010г. до 27.11.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №67104/2014г. на СРС, 70 с-в.
Решението
може да се обжалва от страните пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: