№ 861
гр. Плевен , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела Люб. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир Ив. Петракиев
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500458 по описа за 2021 година
С определение на Левченски РС №55/01.02.2021г.,постановено по гр.д.
№79/2021г.по описа на същия съд е оставена без уважение молбата на ищеца
по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по
делото като неоснователна.Със същото определение на ЛРС ИМ е оставена
без движение и на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от влизане
в сила на определението по чл.83 ал.2 ГПК да бъде внесена ДТ по сметка РС
Левски в размер на 50лв.за всеки от предявените искове.
Недоволен от така постановеното определение е останал ищецът пред
ЛРС Н. Й. Н.,който го обжалва с частна жалба пред ПОС като неправилно в
частта,в която молбата му по чл.83 ал.2 ГПК е оставена без уважение.В
частната жалба се излагат доводи,ЛРС е цитирал апартамент в гр.Червен
бряг,че жалбоподателят е декларирал този имот,но същият е необитаем от
04.10.2019г.,поради незавършени строително-ремонтни и вътрешни
архитектурни дейности от Община Червен бряг по изпълнение на проект за
саниране на ЕС.Твърди се,че жалбоподателят не може да ползва това
жилище ,нито да получава граждански плодове от него.По отношение на
декларирания имот в гр.София е посочено,че за същия не е съставен
протокол 16 ,няма издадено разрешение за ползване и този имот също не
може да бъде ползван и от него не се получават граждански плодове.Твърди
се,че жалбоподателят все още не притежава земеделска земя ,тъй като няма
1
процедура за доброволна делба между наследниците.Твърди се,че при
постановяване на обжалваното определение ЛРС е представил хипотетични
мотиви за евентуални приходи,като се позовава на практика на ВКС.
Посочено е ,че жалбоподателят има задължения за издръжка към
непълнолетно дете по чл.141 т.1,предл.1 СК ,а интересите на детето са с
приоритет пред този на фиска.В заключение жалбоподателят моли Окръжния
съд да отмени обжалваното определение на ЛРС и делото да бъде върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на ЛРС.
Окръжният съд като прецени посочените в жалбата оплаквания и
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.Първоначално по така
подадената частна жалба е образувано в.ч.гр.д.№270/2021г.по описа на ПОС,
производството по което е прекратено на основание чл.80 ал.9 от ПАС и
делото е върнато на ЛРС за администриране на частната жалба с указание до
жалбоподателя да внесе ДТ по сметка ПОС в размер на 15 лв.Отстранени са
нередовностите по частната жалба,внесена е съответната ДТ по сметка ПОС,
въз основа на което пред ПОС е образувано настоящото в.ч.гр.д. №458/2021г.
Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В самата ИМ ,предмет на образуваното гр.д.№79/2021г.по описа на
Левченски РС ищецът Н.Н. е направил искане на осн.чл.83 ал.2 ГПК да бъде
освободен от внасяне на ДТ.Към ИМ е представена декларация за
материално и гражданско състояние .Съгласно декларацията Н.Н. е
декларирал,че притежава два недвижими имота,съответно апартамент в
гр.Чревен бряг на ул.****** и имот в гр.София на ул.****** незавършено
строителство,необитаем апартамент.Декларирано е ,че получава пенсия в
размер на 262 лв.,че издържа непълнолетна дъщеря Т. Н.а,че е женен и
съпругата му получава заплата в размер на 670лв.Съгласно декларацията
ищецът и съпругата му не получават доходи от наеми,рента и аренда на
зем.земи,нямат участие в търговски дружества,нито регистрирани фирми като
едноличен търговец.
На база така декларираните обстоятелства,правилни са изводите на
2
ЛРС,че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК и ищецът притежава
достатъчно имущество и средства ,за да заплати дължимата ДТ .Изложените в
частната жалба доводи,че двата имота в гр.Червен бряг и в гр.София не се
ползват за тях жалбоподателят не може да реализира граждански плодове
първо са недоказани и на втора място нямат отношение към преценката на
съда за притежаваното от ищеца имущество.Самият жалбоподател е
декларирал,че е собственик на два имота в гр.Червен бряг и в гр.София,
посочил е като постоянен адрес именно жилището в гр.Червен бряг на
ул.******. Неотносими към преценката по чл.83 ал.2 ГПК са въпросите дали
в жилището в гр.Червен бряг са извършвани качествени или некачествени
ремонти дейности във връзка със санирането на апартамента,както и дали
имотът в гр.София е обитаем ,дали за него е съставен акт образец №16.Тези
обстоятелства не променят извода,че Н.Н. е собственик на декларираните
имоти,което е от значение при преценката за неговото имуществено
състояние. От друга страна към ИМ са представени доказателства,че ищецът
притежава по наследство от майка си Т.Х. и ид.ч.от земеделска земя-нива от
7,201 дка в м.“***“,ПИ №80501.37.18. в землището на гр.Червен бряг ,който
земеделски имот е съсобствен със сестра му и с други лица,но не е описан в
представената декларация.Неоснователни са изложените в тази насока
възражения в частната жалба,че ищецът не е изключителен собственик на
тази нива,че съсобствеността не е ликвидирана в производство за
делба.Притежаваните права в съсобствен земеделски имот касаят
имущественото състояние на ищеца и правилно са обсъдени и прецени от
ЛРС.
Окръжният съд като съобрази получаваната от Н.Н. пенсия в размер на
262лв.,доходите на съпругата му в размер на 670лв.и притежаваните от
последния недвижими имоти,приема ,че ищецът има финансова възможност и
достатъчно средства,за да заплати дължимата ДТ.Не са налице
предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК и молбата на посоченото основание следва
да бъде оставена без уважение.Изводите на въззивната инстанция изцяло
съвпадат с тези на РС Левски,поради което и обжалваното определение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.278
ал.4 ГПК.
Водим от горното ,Окръжният съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.278 ал.4 ГПК определение на Районен съд
Левски №55/01.02.2021г.постановено по гр.д.№79/2021г.по описа на същия
съд В ЧАСТТА,в която е оставена без уважение молбата на ищеца Н. Й. Н.
по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по
делото като неоснователна.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4