РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Кюстендил, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Административно
наказателно дело № 20251520200072 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл. 58д и сл. от ЗАНН.
ТОМАХ ТРАНС“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление
на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Неофит Рилски“№ 6,ет.1,обжалва Наказателно
постановление № 30-0000577/08.01.2025 год.,изд.от Началник на Областен
отдел „Автомобилна администрация“-Кюстендил,с което на осн.чл.96
г,ал.1,пр.2 от Закон за автомобилните превози за нарушение на чл.57,ал.1 от
Наредба № 11/30.10.2022 год. на МТС във вр. с чл.8,ал.1 от Наредба №
36/15.05.2006 год. на МТ му е наложена имуществена санкция в размер на
3000,00-три хиляди лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като се твърди, че АУАН и НП са издадени при
нарушаване на материално правните и процесуални норми. Сочи се, че в
издаденото наказателно постановление липсва описание на фактическа
обстановка, при която е извършено нарушение, както и доказателства, които
го потвърждават, като на практика липсва описание от фактическа страна на
изпълнителното деяние, с което е осъществено административното
нарушение, представляващо нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. Развиват се съображения и за това, че няма извършено
нарушение, че в случая е приложима Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно СУМПС ,респ.че извършеното
нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
наказващия орган не е изложил и мотиви, защо приема обратното. Иска се от
1
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален
представител по делото, но в съпроводителното адм.наказателната преписка
писмо застъпва тезата, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок за обжалване на процесното наказателно
постановление и от страна, имаща право на жалба. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 05.12.2024 год. св.А. П.-инспектор в Областен отдел „Автомобилна
Администрация“-Кюстендил извършил планова проверка на санкционираното
дружество за спазване на Закон за автомобилните превози и подзаконовите
актове по прилагането му.След справки от централизирани и автоматизирани
информационни системи/л.20-24 за трудовите договори и л. свидетелят
установил,че на 02.09.2024 год. дружеството сключило трудов договор с И. Н.,
с ЕГН **********,по силата на който /л.17/последният бил назначен на
длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона,като
справката за психологическа годност,извършена от регистър за
психологическа годност на водачите/л.19/ установила и това,че назначеният на
работа няма издадено свидетелство за психологическа годност.На 06.12.2024
год.св.А. П.,приемайки че дружеството е нарушило изискванията на чл.57,ал.1
от Наредба № 11/31.10.2002 год. на МТС във връзка с чл.8,ал.1 от Наредба №
36/15.05.2006 год. на МТ изготвил за същите АУАН с №
342300/л.148,подписан и получен лично от упълномощен представител на
дружеството.акта бил подписан като свидетел от служител в ОО“АА“-
Кюстендил-свидетелят К. Г. А.,инспектор в отдела.Като резултат на АУАН
било издадено атакуваното постановление.При връчването на акта не е
отразено възражения или обяснения във връзка с констатираното нарушение.
Писмени възражения в законоустановения срок не са постъпили. Въз основа
на този акт, на 08.01.2025 Началник областен отдел „Автомобилна
Администрация“-Кюстендил,определен със Заповед № РД-08-107/29.02.2024
год./л.26/от министъра на транспорта и съобщенията за длъжностно лице
,което може да издаде НП за нарушения по Закон за автомобилните превози,
издал обжалваното Наказателно постановление № 30-0000577/08.01.2025
год.,с което за административно нарушение по чл. 96 г ал. 1 пр. 2 от Закона за
автомобилните превози във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС във вр. с чл.8,ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006 год. на
МТ,наложил на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 96 г ал. 1 предл.
2
2 от Закона за автомобилните превози "имуществена санкция" в размер на
3000. 00 (три хиляда) лева. НП е връчено лично и срещу подпис на
упълномощеното от управителя на дружеството лице на 20.01.2025 год.,видно
от частта на НП,представляваща разписка зца връчването му,а на 21.01.2025
год.,в законоустановения срок,чрез изрично упълномещеният си процесуален
представител е депозирало пряко в съда жалба против постановлението.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните
доказателства и от материалите,представляващи съдържанието на
административно наказателната преписка.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с
обжалваното наказателно постановление правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружествотожалбоподател за административно нарушение по чл. 96 г ал. 1 пр.
1 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. на МТС и чл.8,ал.1 от Наредба № 36/05.05.2006 г.на МТ.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган
/видно от Заповед № РД-08-107/29.02.2024 год.на МТС/.Както в акта, така и в
НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН
и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца,
неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо
лице. Посочени са също в достатъчна степен на конкретика, времето, мястото
и начина на осъществяване на нарушението. Наличието на тези елементи са
достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.
42, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, като се
съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение,
осъществено от ООД. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Неоснователни са доводите на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател, че не е посочено мястото на
извършване на нарушението. В случая, доколкото се касае именно за
нарушение, осъществено от дружество, във връзка със сключен трудов
договор, то мястото на нарушението е именно седалището и адреса на
управление на дружеството и както в АУАН, така и в наказателното
постановление е посочено къде е седалището на дружеството. Оплакването,
че в случая не е спазена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, като
наказващият орган не е посочил отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства, с оглед императивния характер – вид и размер на предвидената
от законодателя санкция за това нарушение, обуславя неоснователност на така
формулираното възражение на защитата. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
3
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, като в тази връзка съдът намери всичките
възражения на защитата в тази насока за неоснователни и ги отхвърли.
С обжалваното наказателно постановление от обективна страна се
ангажира административно наказателната отговорност на дружеството
жалбоподател, като в АУАН, така и в НП е ангажирана за допуснато от него
нарушение на чл. 96 г ал. 1 пр. 1 от Закона за автомобилните превози във
връзка с чл. 58, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и чл.8,ал.1 от
Наредба № 36/05.05.2006 г.на МТ.
Според разпоредба на чл. 96 г ал. 1 пр. 1 от Закона за автомобилните
превози, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с
глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева, като в случая се касае за
първата форма на изпълнителното деяние, а именно назначаването на водач,
който не отговаря на някое от законоустановените изисквания, което
нарушение се осъществява чрез активното поведение (действие) по
сключването на трудов договор от превозвача с такова лице. Именно чрез
посочване на конкретната форма на изпълнителното деяние е описано
нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление и са посочени всички факти, които е прието, че са
се осъществили, а именно конкретния трудов договор, датата на неговото
сключване, лицето с което е сключен, длъжността, на която е било назначено и
са посочени, конкретните изисквания на които това лице не е отговаряло.
Нормата на чл. 96 г ал. 1 пр. 1 от Закона за автомобилните превози ясно
показва, че същата има санкционен характер, а съществуващата в нея хипотеза
е препращаща, което ясно показва, че за санкционирането на едно лице на
основание тази норма следва преди това прецизно да е определено коя
разпоредба от Закона за автомобилните превози или подзаконовите
нормативни актове по прилагането му е нарушило дружеството-
жалбоподател. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление изрично е посочено, на кои изисквания водачът не
е отговарял, а именно на изискванията за психологическа годност, като
напълно уместно и правилно е посочено и препращането към разпоредбата на
чл. 58, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, според която "Водачът
на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и
товари, трябва да отговаря на следните изисквания:... 3. да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата". От събраният по делото
доказателствен материал се установява по безспорен и категоричен начин, че
дружеството жалбоподател е носител на Лиценз № 18033 за осъществяване на
международен превоз на товари, поради което същият има качеството на
4
превозвач. Именно поради последното и в това си качество, дружеството-
жалбоподател е било длъжно на осн.чл.57,ал.1 от НАРЕДБА № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и чл.
8,ал.1 от НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания /
Чл. 8. (*) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г., изм. и доп., бр. 69 от 2012 г., в сила
от 11.09.2012 г., бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г.) При всяко постъпване
на работа като водач на таксиметрови автомобили, водач на автомобил,
извършващ пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване,
водач на автомобил, извършващ превоз за собствена сметка, или водач на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за
психологическа годност.“,да не сключва договор с лице,което не притежава
удостоверение за психологическа годност,което съгласно изменението на
чл.7,ал.2 на цитираната Наредба от 2022 год. е безсрочно.Следва да се
отбележи още и че по силата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с Наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата,а
цитираните наредби са именно такива.Такова валидно Удостоверение за
психологическа годност на назначеното на работа по трудово правоотношение
лице ИГОР НИКОЛОВСКИ същото не е притежавало,което е установено от
справка,приложена и като доказателство по делото, за наличието или не на
подобно удостоверение.Справката е представена като доказателство по
делото, тя представлява от създаден на основание на закона-чл.39,ал.2 от
НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
,регистър,т.е представлява официално удостоверяване,поради което е годно
доказателство по смисъла на НПК.Поради така изложеното доводите на
жалбоподателят/че съгласно Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелствата за управление на
превозни средства и доколкото лицето Игор Николовски е правоспособен
водач на товарен автомобил с надлежно издадено СУМПС, то в случая не
може да се приеме, че се касае за административно нарушение от обективна
страна,поради което е притежавал удостоверние за психологическа
5
годност,което е безсрочно/ за липса на съставомерност са неоснователни-
установи се,че назначеният на работа по трудово правоотношение въобще не е
притежавал валидно издадено удостоверение, а не че е имал предходно
издадено такова, което е преди 2022 год. при редакция,въвеждаща определен
срок на валидност.
С оглед на горното атакуваното постановление като законосъобразно ще се
потвърди.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ООД, чиято
отговорност по аргумента на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е невиновна, а обективна
такава деянието не следва да се изследва от субективна страна.наложената
имуществена санкция е в императивно установеният от закона размер, което
обуславя извода, че при определяне на същата административно наказващият
орган правилно е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, както и
обстоятелството, че такова нарушение се установява за първи път при
търговеца.Тъй като съдът прие нарушението за осъществено от дружеството-
жалбоподател, а предвид и правилното определяне на санкцията по вид и
размер, обжалваният санкционен акт следва да бъде потвърден.
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в параграф 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че нарушението, разкрива по-
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид. Липсата на осъществени превози за периода от
назначаването до придобиване на удостоверението за психологическа годност
на водача на товарен автомобил, не е относимо обстоятелство към възведената
форма на изпълнително деяние – "назначаване на работа", тъй като не се касае
до форма на изпълнително деяние "допускане на водач", който не отговаря на
установените изисквания, да управлява МПС при извършване на превоз. Не е
основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН и обстоятелството, че се касае за
първо нарушение, с оглед останалите установени в хода на производството и
имащи отношение към отговорността на дружеството обстоятелства.
След като прие разглежданото нарушение за доказани по несъмнен начин,
както и наложената санкция за правилно определена, съдът намира
обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и като такова,
същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, право на
разноски за производството се поражда само за административно наказващият
орган, който от своя страна не претендира такива, а и не сочи да е реализирал
такива в хода на производството, а претенцията на дружеството жалбоподател
за присъждане на разноските по делото се явява неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във връзка с ал. 9
във връзка с чл. 58д т. 1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 30-0000577/08.01.2025
год.,изд.от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“-
Кюстендил,с което на ТОМАХ ТРАНС“ЕООД,ЕИК *********,седалище и
адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Неофит Рилски“№ 6,,на
осн.чл.96 г,ал.1,пр.1 от Закон за автомобилните превози за нарушение на
чл.57,ал.1 от Наредба № 11/30.10.2022 год. на МТС във вр. с чл.8,ал.1 от
Наредба № 36/15.05.2006 год. на МТ е наложена имуществена санкция в
размер на 3000,00 /три хиляди/лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр.Кюстендил на касационните основания по НПК и по
реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7