№ 1083
гр. Русе, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20244520101630 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изп. Директор Ю. Х.
Ю., чрез юрк. Н. П. А., с която са предявени установителни искове срещу К. И.
Х., ЕГН **********, с адрес: *******, с правно основание чл. 422 ГПК за
съществуването на следните вземания: 1/ сумата 589,08 лв. – главница,
представляваща вземане по чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 4 ЗПК за неплатена част от сумата, заета по Договор за потребителски
кредит № ********* от 08.07.2022 г. за закупени стоки /2 бр. мобилни
телефони/, първоначално в размер от 736,86 лв., от които се признава, че са
платени 147,78 лв., 2/ сумата 58,68 лв. – вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240,
ал. 2 от ЗЗД за договорна лихва за периода от 15.09.2022 г./падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 15.04.2023 г., договорена за общо 92,85 лв.,
от които се признава, че са платени 34,17 лв., 3/ вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 85,39 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до
10.05.2023 г., за които вземания по ч.гр.д.№ ******* по описа на РС-Русе е
издадена Заповед № 1313/25.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение
1
въз основа на документ по чл. 417 т.2 ГПК и изпълнителен лист.
В исковата молба се твърди, че по сключен договор за потребителски
кредит трето лице „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предоставило на ответницата сума
не по-малка от претендираната главница, а ответницата се е задължила да я
върне на 9 равни месечни вноски по 92,19 лв., заедно с възнаграждението за
ползване под формата на възнаградителна лихва с ГЛП 29,3 % и ГПР 31,61 %.
Твърди се, че е настъпил падежа на вземането и е прехвърлено вземането за
главницата и възнаградителната лихва с договор за цесия в полза на ищеца,
като ответницата – длъжник по правоотношението била уведомена, за
прехвърлянето на вземането. Твърди се неизпълнение на паричното
задължение от ответницата, в резултат на което е изпаднала в забава.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответницата, чрез
назначения й по делото особен представител адв. П. Х. и в указания срок по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който оспорва активната
процесуална легитимация на ищеца, счита исковете за неоснователни и моли
да се отхвърлят. Счита за нищожни клаузите в договора за възнаградителна
лихва от 29,3%, поради накърняване на добрите нрави и прекомерност, както
и за нищожна клаузата в чл. 11.1, с която задължава потребителя да разкрива
лична разплащателна сметка, вместо да се погасява по специална служебна
сметка на банката. Счита, че всички такси за обслужване на сметката са
платени от ответницата без основание, като прави възражение за прихващане
на тези суми, когато се установят по размер. Оспорва автентичността на
подписа на ответницата на всички представени като подписани от нея
документи към исковата молба. Претендира разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представените писмени доказателства по делото: Договор за
потребителски кредит № ********** от 08.07.2022 г., ведно с придружаващи
документи; Извлечение от Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 31.01.2024 г.; Потвърждение за извършена цесия; Извлечение
от Приложение № 1/31.01.2024 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ ог 31.01.2024 г.; Пълномощно от „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД; Уведомително писмо за извършената цесия; Справка за дължима
2
сума към АСВ ЕАД по Договор за паричен заем от 08.07.2022 г.; Извлечение
от сметка, се установява следното:
На 08.07.2022 г. в гр. Русе е сключен Договор за потребителски кредит
№ **********, между "Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК: *********, като Кредитор
и К. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: обл. *******, като Кредитополучател.
Вид на кредита: Целеви потребителски кредит за закупуване на стока и
заплащане на услуга. Вид и цена на купената стока и услуги с този целеви
потребителски кредит: 1. Мобилен телефон с цена 289,99 лв.; 2. Мобилен
телефон с цена 399,99 лв.; 3. Услуга Bank Пакет 1 Кредит с цена 45,33 лв.; 4.
Услуга Bank Пакет 1 Уред с цена 1,55 лв. Размер на кредита 736,86 лв.
Лихвеният процент за олихвяване на кредита е 29,3 %. Годишен процент на
разходите /ГПР/ - 31,61 %. Сума дължима от кредитополучателя - 829,71 лв.
/главница 736,86 лв. + лихва 92,85 лв./ Изплащане на кредита: 9 месечни
вноски по 92,19 лв. платими на 15-то число от месеца. Кредитьт е усвоен на
08.07.2022 г., когато от "Ти Би Ай Банк"ЕАД са платили на „Технополис
България"ЕАД с кредитна карта, купената от К. И. Х. стока - 2 броя мобилни
телефони за сума - 689,98 лв. За покупката има издадена фактура №
********** от дата 08.07.2022 г. с издател „Технополис България"ЕАД. На
същата дата е влязла в сила и предоставената застраховка на
кредитополучателя и стоката в размер на 46,88 лв. или всичко - 736,86 лв.
По делото е направено оспорване на автентичността на подписите,
положени от К. И. Х. в Договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 08.07.2022 г. с "Ти Би Ай Банк" ЕАД, за което е извършена и
приета по делото съдебно-почеркова експертиза, съгласно която подписите в
Договор за потребителски кредит № ********** са изпълнени от К. И. Х..
Съдът като взе предвид заключението на вещото лице графолог, на осн. чл.
193 ал. 2 от ГПК признава, че оспорването не е доказано.
Видно от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-
икономическа експертиза се установява, че ответницата има внесени суми за
погасяване на кредита, които са на обща стойност 184,38 лв. Погасената
главница е на обща стойност 147,78 лв., както следва: на 24.10.2022 г. е
платена сумата 92,19 лв. и на 14.12.2022 г. е платена сумата 92,19 лв.
Погасената договорна лихва е на обща стойност 34,17 лв. Погасената лихва за
забава е на обща стойност 2,43 лв. Размерът на непогасената главница по
3
процесния Договор е 589,08 лв. Размерът на непогасената договорна лихва по
процесния Договор е 58,68 лв. Размерът на лихвата за забава, вследствие на
забавено плащане по процесния Договор, съгласно клаузите на договора
изчислена от вещото лице е 85,31 лв. Изслушано в съдебно заседание вещото
лице заявява, че всичко е така, както са ги сметнали без 8 ст., което се получава
от закръгляне. Не е видял да са начислили такси за банковата сметка.
Няма данни по делото ответницата да е изпълнила остатъка от
задължението си за заплащане на уговорените погасителни вноски изцяло.
В полза на ищцовото дружество и срещу ответницата, по ч.гр.д.№
******* по описа на РС-Русе е издадена Заповед № 1313/25.05.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.2 ГПК
и изпълнителен лист за сумите 589,08 лв. главница, ведно със законната лихва
от 25.05.2023г. до окончателното й изплащане, 58,68 лв. договорна лихва за
периода от 15.09.2022г. до 15.04.2023г., 85,39 лв. обезщетение за забава за
периода от 15.09.2022г. до 10.05.2023г., както и за 75лв. разноски по делото,
които задължения произтичат от договор за потребителски кредит №
**********/08.07.2022г.
В срока по чл. 414 ГПК заповедта за изпълнение е връчена на
ответницата по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът е дал указания
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим. Съдът намира, че
цесионерът е активно легитимиран да предяви иска по 422 ГПК, след като е
спазил срока по чл. 415 ал. 4 ГПК, съгласно т. 10 б. от ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
Представените по делото и неоспорени писмени доказателства
установяват възникването на твърдяното в исковата молба облигационно
правоотношение между страните по договор за кредит. Установява се
получаването от ответника на посочената в заем сума, с която е финансирал
покупката на стока – мобилни телефони 2 бр. Представения договор
установява размера на дължимите от ответницата суми – главница и
4
договорна лихва. Съдържащите се условия по договора не разкриват белезите
на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не противоречат на
повелителните правни норми, включително и тези в ЗПК. Липсва основание
въз основа на събраните по делото доказателства да се възприеме
възражението на процесуалния представител на ответника, че е нарушена
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, тъй като договорът е сключен по ясен и
разбираем начин и ответницата е имала възможност да се запознае подробно
със съдържанието му. Няма данни последното да е подвеждащо. Няма
установени по размер ликвидни и изискуеми вземания на ответницата за такси
и разноски, с които да се направи прихващане.
След като процесният договор не съдържа нищожни клаузи,
частичната или пълна неоснователност на исковата претенция би могла да
бъде обоснована с извършено плащане на задължението по същия, каквито
твърдения и доказателства по делото няма. С оглед на това и предвид
установеността на задължението за главница и възнаградителна лихва в
договора и изчисляването на претенцията за законна лихва, предявеният иск
следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора в тежест на ответницата следва да се възложат
направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на 125
лв. държавна такса, 400 лв. възнаграждение за особен представител, 300 лв.
възнаграждение за вещо лице икономист и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо 975 лв. В полза на Бюджета на Съдебната власт по
сметка на РРС ответницата следва да бъде осъдена да внесе сумата 303,39 лв.
разноски за вещо лице графолог.
Дължимите от ответницата разноски за заповедното производство са в
размер на 75лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че К. И.
Х., ЕГН **********, с адрес: *******, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
5
Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изп. Директор Ю. Х.
Ю., следните вземания:
1/ сумата 589,08 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 99, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК за неплатена част от сумата,
заета по Договор за потребителски кредит № ********* от 08.07.2022 г. за
закупени стоки /2 бр. мобилни телефони/, първоначално в размер от 736,86 лв.,
от които се признава, че са платени 147,78 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 25.05.2023 г. до окончателното изплащане;
2/ сумата 58,68 лв. – вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД
за договорна лихва за периода от 15.09.2022 г./падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 15.04.2023 г., договорена за общо 92,85 лв., от които се
признава, че са платени 34,17 лв.,
3/ сумата 85,39 лв. - вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2022 г. до 10.05.2023 г.,
за които вземания по ч.гр.д.№ ******* по описа на РС-Русе е издадена
Заповед № 1313/25.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 т.2 ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К. И. Х., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75лв. разноски по
ч.гр.д.№ ******* по описа на РС-Русе, за които има издаден изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА К. И. Х., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 975 лв. разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА К. И. Х., ЕГН ********** да заплати в полза на Бюджета на
Съдебната власт по сметка на Русенския районен съд сумата 303,39 лв.
разноски за вещо лице графолог.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6