Разпореждане по дело №195/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 април 2009 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20091200600195
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 април 2009 г.

Съдържание на акта

Решение № 48

Номер

48

Година

08.03.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

02.08

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Десислава Пеева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Гражданско I инстанция дело

номер

20095100100334

по описа за

2009

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата си молба ищецът „АРЗ - К.П.В.” Г. твърди, че е предоставял на ответното дружество – „О**” Г., авторемонтни и транспортни услуги, за което били съставени следните двустранно подписани данъчни фактури: №№ 5152/29.12.2006 г.; 44/23.02.2007 г.; 62/28.02.2007 г.; 193/29.06.2007 г.; 242/31.07.2007 г.; 272/31.08.2007 г.; 293/29.09.2007 г.; 322/ 31.10. 2007 г.; 406/29.12.2007 г.; 372/30.11.2007 г., на обща стойност от 88 017.90 лева. За задълженията по посочените фактури била подписана извънсъдебна спогодба рег. № 1074/17.03.2008 г. на Нотариус №279 с район на действие РС Кърджали, с която страните постигнали съгласие относно план за погасяване на натрупалите се задължения, както и ред за погасяване на текущи такива. За последната от гореизброените фактури - № 372/30.11.2007 г. на стойност 14382 лева, в чл.3.1, предложение шест, било уговорено плащане през м.09.2008г. Чл.3.2 от Спогодбата предвиждал плащанията да се извършват на петия работен ден от календарния месец за съответната вноска по плана. В чл.5 ответникът поемал задължение „... да плаща текущите си задължения по доставяни услуги о‗ „АРЗ К.П.В." за периода на 2008г. в срок, съгласно данъчното законодателство". Съгласно чл.6 от Спогодбата уговорените в нея плащания „...подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.417, ал.1, т.З от ГПК...". Първоначално ответното дружество заплащало редовно вноските, съгласно уговорения със Спогодбата погасителен план. Не била платена обаче последната вноска, представляваща задължение по фактура № 372/30.11.2007 г. на стойност 14 382 лева, за която в Спогодбата било уговорено плащане през м.09.2008г. По този начин ответникът не изпълнил задължението си по чл.3.1, предложение шест от Спогодбата. Същевременно „О**" в периода м.05.-м.12.2008г., натрупало нови задължения към „АРЗ - К.П.В." , за предоставени му от ищеца услуги, за които били съставени данъчни фактури №№ 559/30.05.2008 г.; 604/ 15.07.2008 г.; 625/31.07.2008 г.; 689/29.08.2008 г.; 729/30.09.2008 г.; 748/31.10.2008 г.; 804/28.11.2008 г.; 817/29.12.2008 г., които също били двустранно подписани от страните. Задълженията по две от посочените фактури - №559/30.05.2008 г. и № 604/15.07.2008 г., били частично погасени, чрез прихващания към задължения на ищеца към „О**" както следва: 1/ по ф-ра №559/30.05.2008 г. на стойност 10 820.05 лева: - с протокол от 31.08.2008Г. на основание чл.103 от ЗЗД било извършено прихващане на задължения на „О**" по ф-ри №№ 542/14.05.08 г. и 559/30.05.08 г. на обща стойност 12 969.62 лева към задължения на „АРЗ К.П.В." , по ф-ри №№ */08.08.08 г.; */08.08.08 г.; */19.08.08 г.; */21.08.08 г.; */21.08.08 г.; */ 25.08.08 г.; *********/25.08.08 г.; */28.08.08 г.; */28.08.08 г., на обща стойност 2229.63 лева. Така задължението по ф-ра №559/30.05.2008 г. било частично погасено до размера от 80.06 лева и „О**" останало да дължи по нея 10739.99 лева; - с протокол от 30.09.2008 г. на основание чл.103 от ЗЗД било извършено прихващане на задължения на „О**" по ф-ра №559/30.05.08 г., по която се дължало остатък от главница в размер на 10739.99 лева, към задължения на „АРЗ К.П.В." , по ф-ри: №№ */ 02.09.08 г.; */03.09.08 г.; */09.09.08г.; */09.09.08 г.; */ 16.09.08 г.; */16.09.08 г.; */16.09.08 г.; */25.09.08 г.; */25.09.08 г., всичките на обща стойност 2646.54 лева. Така задължението по ф-ра №559/30.05.2008 г. било частично погасено до размера от 2726.60 лева (80.06 лева +2646.54 лева) и „О**" останало да дължи по нея 8093.45 лева; - с протокол от 31.10.2008 г. на основание чл.103 от ЗЗД било извършено прихващане на задължения на „О**" по ф-ра № 559/30.05.08 г., по която се дължало остатък от главница в размер на 8093.45 лева, към задължения на „АРЗ К.П.В." , по ф-ри: № № */03.10.08 г.; */ 03.10.08 г.; */08.10.08 г.; */08.10.08 г.; */13.10.08 г. на обща стойност 1747.66 лева. Така задължението по ф-ра № 559/30.05.2008 г. било частично погасено до размера от 4474.26 лева (80.06 лева+2646.54 лева+1747.66 лева) и „О**" останало да дължи по нея 6345.79 лева; - с протокол от 30.11.2008 г. на основание чл.103 от ЗЗД било извършено прихващане на задължения на „О**" по ф-ра № 559/30.05.08 г., по която се дължало остатък от главница в размер на 6345.79 лева, към задължения на „АРЗ К.П.В." , по ф: № № */05.11.08 г.; */06.11.08 г.; */18.11.08 г.; */18.11.08 г.; */19.11.08 г.; */19.11.08 г., на обща стойност от 1508.90 лева. Така задължението по ф-ра № 559/30.05.2008 г. било частично погасено до размера от 5983.16 лева (80.06 лева + 2646.54 лева + 1747.66 лева + 1508.90 лева) и „О**" останало да дължи по нея 4836.89 лева; 2/ по ф-ра 625/31.07.2008 г. на стойност 6035.28 лева: - с протокол от 31.12.2008 г. на основание чл.103 от ЗЗД било извършено прихващане на задължения на „О**" по ф-ра № 625/31.07.08 г. на стойност 6035.28 лева, към задължения на „АРЗ К.П.В." , по ф-ри: № № */15.12.08 г. и */ 19.12.08 г. на обща стойност от 597.17 лева. Така задължението по ф-ра № 625/31.07.2008 г. било частично погасено до размера от 597.17 лева и „О**" останало да дължи по нея 5438.11 лева. Общата стойност на неизплатените задължения по издадените в периода м.05-м.12.2008 г. фактури, възлизала на 40629.78 лева. С неплащането им длъжникът не бил изпълнил задължението си по чл.5 от Спогодбата. Многократно били провеждани разговори и отправяни покани до ответника, но нямало плащане. По този начин останали дължими 55010.78 лева, представляващи сбор от неизплатените главници по фактурите, издадени в периода м.05.-м.12.2009 г., предвидени в т.5 от Спогодбата, и главница по ф-ра № 372/30.11.07 г. описана в чл.3.1., предложение шест от същата. За периода на забава от датата на съответния падеж, до датата на завеждане на исковата молба - 03.08.2009г. (съгласно чл.422, ал.1 от ГПК) се дължала мораторна лихва както следва: 1/ По ф-ра № 372/30.11.2007 г. (описана в чл.3.1,, предложение шест от Спогодбата) на стойност 14 382 лева, мораторна лихва за периода от 01.10.2008 г. до 03.08.2009 г. в размер на 1712.57 лева; 2/ По ф-ра № 559/30.05.2008 г., на стойност 10820.05 лева: 2.1 върху главница 10820.05 лева, мораторна лихва за периода от 30.05.2008 г. до 31.08.2008 г. (дата на прихващане до размер от 80.06 лева) в размер на 426.27 лева; 2.2 върху остатък от главница 10739.99 лева, мораторна лихва за периода от 01.09.2008 г. до 30.09.2008 г. (дата на прихващане до размер от 2646.54 лева), в размер нÓ 136.31 лева; 2.3 върху остатък от главница 8093.45 лева, мораторна лихва за периода от 01.10.2008 г. до 31.10.2008 г. (дата на прихващане до размер от 1747.66лева), в размер на 107.19 лева; 2.4 върху остатък от главница 6345,79 лева, мораторна лихва за периода от 01.11.2008 г. до 30.11.2008 г. (дата на прихващане до размер от 1508.90 лева), в размер на 83.13 лева; 2.5 върху остатък от главница 4836.89 лева, мораторна лихва за периода от 01.12.2008 г. до 03.08.2009 г. в размер на 448.55 лева, от която претендира само 39.91 лева. Общият размер на претендираната мораторната лихва по ф-ра № 559/ 30.05.2008 г. възлизала на 792.80 лева; 3/ по ф-ра № 604/15.07.2008 г., върху главница от 7939.62 лева, мораторна лихва за периода от 01.08.2008 г. до 03.08. 2009 г. в размер на 1150.18 лева; 4/ по ф-ра № 625/31.07.2008 г. на стойност 6035.28 лева: 4.1 върху главница от 6035.28 лева, мораторна лихва за периода от 01.08.2008 г. до 31.12.2008 г. (дата на прихващане до размер от 597.17 лева) в размер на 396.80 лева; 4.2 върху остатък от главница 5438.11 лева, мораторна лихва от 01.01.2009 г. до 03.08.2009 г. в размер на 430.46 лева. Общият размер на мораторната лихва по ф-ра № 625/31.07.2008 г. бил в размер на 827.26 лева; 5/ по ф-ра № 689/29.08.2008 г., мораторна лихва за периода от 01.09.2008 г. до 03.08.2009 г. в размер на 717.78 лева; 6/ по ф-ра № 729/30.09.2008 г., мораторна лихва за периода от 01.10.2008 г. до 03.08.2009 г. в размер на 724.85 лева; 7/ по ф-ра № 748/31.10.2008 г., мораторна лихва за периода от 01.11.2008 г. до 03.08.2009 г. в размер на 409.97лева; 8/ по ф-ра № 804/28.11.2008 г., мораторна лихва за периода от 01.12.2008 г. до 03.08.2009 г. в размер на 395.41 лева; 9/ по ф-ра № 817/29.12.2008 г., мораторна лихва за периода от 01.01.2009 г. до 03.08.2009 г. в размер на 217.21 лева. Общият размер на дължимите мораторни лихви по всички фактури възлизал на 6948.03 лева. За описаните вземания ищецът подал до Кърджалийски районен съд заявление по чл.417 от ГПК с вх. № 4266/03.08.2009 г., с което, на основание извънсъдебна спогодба рег. №1074/17.03.2008г. на нотариус № 279 с район на действие РС Кърджали, поискал да се снабди със заповед за незабавно изпълнение на парично вземане и изпълнителен лист. По заявлението било образувано ч.гр.д.№ 924/09 г., по което била издадена заповед № 991/05.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист от 06.08.2009 г., но в срока по чл.414, ал.2 от ГПК постъпило възражение от длъжника. Със съобщение, получено на 23.09.2009 г., ищецът бил известен за постъпилото възражение, като е получил указания от Кърджалийски районен съд, че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си на основание чл.422 от ГПК. В изпълнение на указанията, на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, ищецът предявявал настоящия иск, като моли съда да приеме за установено съществуването на вземанията на „АРЗ - К.П.В.” Г. срещу „О**” гр. Кърджали в общ размер от 61 958.81 лева, от които главници – 55 010.78 лева, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска 03.08.2009 г. до окончателното й изплащане и мораторни лихви – 6 948.03 лева. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – „О**” Г., чрез своя процесуален представител, в представен по делото писмен отговор оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че към 04.09.2009 г. била заплатена исковата сума, поради което същата не се дължи. В съдебно заседание и в представена по делото писмена защита потвърждава, че изцяло е погасил към частния съдебен изпълнител изпълнител дължимата сума – както главницата, така и съответните лихви и разноски. В писмената защита сочи също, че забавянето на плащанията било поради междуфирмената задлъжнялост, който проблем не бил само негов, а за цялата страна. Моли съда да отхвърли иска.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното като доказателство ч.гр.д.№ 924/2009 г. на Кърджалийския районен съд се установява, че същото е образувано по подадено от ищеца „АРЗ - К.П.В.” Г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на извънсъдебна спогодба с рег.№ 1074/ 17.03.2008 г. на нотариус № 279, с район на действие РС – Кърджали, относно парични задължения на „О**” към „АРЗ - К.П.В.” , като съдът е постановил издаване на заповед № 991 от 05.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу ответника „О**” Г. за сумата 61 958.81 лева, от които 55 010.78 лева – главница и 6 948.03 лева – мораторна лихва за периода от 01.06.2008 г. до 03.08.2009 г. по извънсъдебна спогодба с рег.№ 1074/17.03.2008 г. на нотариус № 279, с район на действие РС – Кърджали, с приложена справка þа задължения и фактури с № № 559/30.05.2008 г.; 604/15.07.2008 г.; 625/31.07.2008 г.; 689/29.08.2008 г.; 729/30.09. 2008 г.; 748/31.10.2008 г.; 804/28.11.2008 г. и 817/29.12.2008 г., ведно със законната лихва от 03.08.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата 2 439.18 лева разноски по делото, от които 1 239.18 лева – държавна такса и 1 200 лева – адвокатско възнаграждение. С разпореждането си Кърджалийският районен съд е постановил незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Видно от удостоверение № 924/12.11.2009 г. на Кърджалийския районен съд, в изискуемия от закона срок – на 25.08.2009 г., „О**” Г. е подало възражение срещу заповедта за изпълнение. Със съобщение до „АРЗ - К.П.В.” гр. Кърджали, получено на 23.09.2009 г., районният съд е указал на последния, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Видно от подадената искова молба, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, „АРЗ - К.П.В.” гр. Кърджали е предявило иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането от 61 958.81 лева, от които главници – 55 010.78 лева, ведно със законната лихва от 03.08.2009 г. до изплащане на вземането и мораторни лихви – 6 948.03 лева, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 924/2009 г. на Кърджалийския районен съд.

От гореизложеното се установява, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за незабавно изпълнение, подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Видно от приложената към ч.гр.д.№ 924/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд извънсъдебна спогодба от 17.03.2008 г., с рег.№ 1074/17.03.2008 г. на нотариус № 279, с район на действие РС – Кърджали, сключена между страните по настоящото дело, „О**” Г. е признало задължението си към „АРЗ - К.П.В.” гр. Кърджали, произтичащо от доставени услуги, за които са оформени посочени данъчни фактури, в това число и фактура № 372/30.11.2007 г. на стойност 14 382 лева, за което съгласно чл.3.1. предложение шесто от спогодбата е уговорено плащане през месец септември 2008 г.

По делото са приети като доказателства заверени копия от фактури, издадени от ищеца за извършени услуги на „О**” Г., с номера, както следва: 559/30.05.2008 г., 604/15.07.2008 г., 625/31.07.2008 г., 689/29.08.2008 г., 729/30.09. 2008 г., 748/31.10.2008 г., 804/28.11.2008 г. и 817/29.12.2008 г. Представени са и 5 броя протоколи, съответно от дата 31.08.2008 г., 30.09.2008 г., 31.10.2008 г., 30.11.2008 г. и 31.12.2008 г., подписани от страните по настоящото дело, за извършено прихващане на задължения на „О**” Г. към „АРЗ - К.П.В.” гр. Кърджали по фактура № 559/30.05.2008 г. и фактура № 625/ 31.07.2008 г., срещу посочени задължения на „АРЗ - К.П.В.” гр. Кърджали към „О**” Г..

Във връзка с така представените и цитирани по – горе писмени доказателства, от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, се установява, че процесните фактури с номера: 372/30.11.2007 г., 559/30.05.2008 г., 604/15.07.2008 г., 625/31.07.2008 г., 689/ 29.08.2008 г., 729/30.09.2008 г., 748/31.10.2008 г., 804/28.11.2008 г. и 817/29.12.2008 г., на обща стойност 61 591.11 лева, са отразени в счетоводствата на страните по надлежния ред. Съгласно експертизата, по фактура № 559/30.05.2008 г. на стойност 10 820.05 лева са извършени прихващания на задължения на „АРЗ - К.П.В.” гр. Кърджали към „О**” Г. в общ размер на 5 983.16 лева, като неиздълженото задължение по тази фактура след прихващането е в размер на 4 836.89 лева, а по фактура № 625/31.07.2008 г. на стойност 6 035.28 лева е извършено прихващане на задължение на „АРЗ - К.П.В.” гр. Кърджали към „О**” Г. в размер на 597.17 лева с протокол от 31.12.2008 г. /цитиран по – горе/, като неиздълженото задължение по тази фактура след прихващането е в размер на 5 438.11 лева. Експертизата установява също така, че след извършените прихващания размера на задължението на „О**” към ищеца по процесните фактури е 55 010.78 лева, както следва: 1. фактура № 372/ 30.11.2007 г. на стойност 14 382 лева с ДДС; 2. фактура № 559/30.05.2008 г. на стойност 4 836.89 лева с ДДС; 3. фактура № 604/15.07.2008 г. на стойност 7 937.62 лева с ДДС; 4. фактура № 625/31.07.2008 г. на стойност 5 438.11 лева с ДДС; 5. фактура № 689/29.08.2008 г. на стойност 5 447.24 лева с ДДС; 6. фактура № 729/ 30.09.2008 г. на стойност 6 087.23 лева с ДДС; 7. фактура № 748/31.10.2008 г. на стойност 3 873.64 лева с ДДС; 8. фактура № 804/28.11.2008 г. на стойност 4 264.03 лева с ДДС и 9. фактура № 817/29.12.2008 г. на стойност 2 744.02 лева с ДДС.

Видно от назначената експертиза, мораторната лихва по цитираните фактури, от датата на съответния падеж до 03.08.2009 г., е общо в размер на 7 356.68 лева, т.е. в размер по – голям от претендирания – 6 948.03 лева. Експертизата установява също, че към 08.09.2009 г. сумата от 55 010.78 лева е била платена.

При тези доказателства съдът намира предявения иск за установяване съществуване на вземането в размер на 61 958.81 лева, от които 55 010.78 лева – главница по фактури № 372/ 30.11.2007 г., № 559/30.05.2008 г., № 604/15.07.2008 г., № 625/31.07.2008 г., № 689/29.08.2008 г., № 729/30.09.2008 г., № 748/31.10.2008 г., № 804/28.11.2008 г. и № 817/29.12.2008 г., и 6 948.03 лева – мораторна лихва върху тази главница, за периода от 01.06.2008 г. до 03.08.2009 г., за основателен. От обсъдените по – горе доказателства се установява по един несъмнен начин, че ищцовото дружество е предоставило услуги на ответника, за което са били съставени цитираните фактури, отразени в счетоводствата на страните по надлежния ред. В тази насока са посочените фактури, протоколите за извършени прихващания и назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза. Установява се също така, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 02.08.2009 г., както и към датата на издаване на заповед № 991 от 05.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу ответника „О**” Г. за процесната сумата от 61 958.81 лева, от които 55 010.78 лева – главница и 6 948.03 лева – мораторна лихва за периода от 01.06.2008 г. до 03.08.2009 г., ответникът не е изпълнил задълженията си и не е заплатил дължимата сума по процесните фактури в размер на 55 010.78 лева. В тази насока е заключението на съдебно – счетоводната експертиза, а така също и признанието на ответника, който в своя писмен отговор по делото твърди, че цялата претендирана сума, в това число и мораторните лихви, е заплатена към 04.09.2009 г.

От друга страна, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че мораторната лихва по цитираните фактури, от датата на съответния падеж до 03.08.2009 г., е общо в размер на 7 356.68 лева, т.е. в размер по – голям от претендирания – 6 948.03 лева. Впрочем, с изплащането изцяло на претендираната сума, в това число и на мораторната лихва, ответникът по същество не оспорва дължимостта й.

Във връзка с горното, несъстоятелен е довода на ответника, че иска е неоснователен, поради погасяване изцяло от негова страна на дължимата сума. В случая е предявен иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение, при който е от значение да се установи съществува ли вземането към датата на издаване на заповедта за изпълнение, като последващото /след издаване на заповедта за изпълнение/ плащане не е от значение за основателността на иска.

Предвид изложеното следва да се признае за установено съществуването на вземане на „АРЗ - К.П.В.” гр. Кърджали срещу „О**” Г. в размер на 61 958.81 лева, от които 55 010.78 лева – главница по фактури № 372/30.11.2007 г., № 559/30.05.2008 г., № 604/15.07.2008 г., № 625/ 31.07.2008 г., № 689/29.08.2008 г., № 729/30.09.2008 г., № 748/31.10.2008 г., № 804/ 28.11.2008 г. и № 817/29.12.2008 г., и 6 948.03 лева – мораторна лихва върху тази главница, за периода от 01.06.2008 г. до 03.08.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата от 55 010.78 лева, считано от 03.08.2009 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед № 991 от 05.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 924/2009 г. на Кърджалийския районен съд.

При този изход на делото следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 3 299.20 лева, от които 1 239.20 лева – държавна такса за предявения иск, 2 000 лева – адвокатски хонорар и 60 лева – разноски за вещо лице.

Водим от изложеното и на основание чл.422 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „АРЗ - К.П.В.” със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ул."П.м." № **, ЕИК *********, срещу „О**” със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, бул."Б." №***., ЕИК *********, в размер на 61 958.81 лева, от които 55 010.78 лева – главница по фактури № 372/30.11.2007 г., № 559/30.05.2008 г., № 604/15.07.2008 г., № 625/ 31.07.2008 г., № 689/29.08.2008 г., № 729/30.09.2008 г., № 748/31.10.2008 г., № 804/ 28.11.2008 г. и № 817/29.12.2008 г., и 6 948.03 лева – мораторна лихва върху тази главница, за периода от 01.06.2008 г. до 03.08.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата от 55 010.78 лева, считано от 03.08.2009 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед № 991 от 05.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 924/2009 г. на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „О**” със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, бул."Б." №***, ЕИК *********, да заплати на „АРЗ - К.П.В.” със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали, ул."П.м." № **, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 3 299.20 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Решение

2

ub0_Description WebBody

495AD6F2890746DCC22576E0002C371F