ПРОТОКОЛ
№ 1002
гр. Пазарджик, 02.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Х. Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Х. Георгиев Гражданско дело №
20245220101730 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищцата А. М. Д. - редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, явява се лично в съдебната зала, както и с адв. Д. М. Т.,
упълномощена да я представлява с пълномощно приложено по делото.
Ответникът К. А. Л. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание явява се лично в съдебната зала, както и с адв.П. М., упълномощена
да го представлява с пълномощно приложено по делото.
Дирекция „Социално подпомагане“ - Септември – редовно призовани,
не изпращат процесуален представител.
Явява се социалният работник - А. С., представя заповед.
АДВ. Т.: Уважаеми господин Председател, считам че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото. Моля да дадете ход на делото.
АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, считам че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото. Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Т.: Уважаеми господин Председател, аз за да не забравя, бих
искала да направя изменение на основание чл.214, ал.1, предл.3 ГПК за
размера на претендираната издръжка, тъй като иска е предявен през 2024г.,
съгласно минималната работна заплата, вече през 2025 г. има увеличение, а е
предявен иска от 250лв., което е под минималното, за това моля уважаемият
съд да приеме, че претендираме издръжка от 350 лв., това бих искала да
1
упомена.
Нека да увеличението да бъде от датата на исковата молба.
АДВ.М.: Господин Съдия, възразявам на така искания размер, считам,
че издръжката следва да бъде определена в минимален размер, който
предвижда закона и това е приблизително 270лв.. Бащата е на минимална
работна заплата и това ще съответства на неговите доходи. Искам да
представя писмени доказателства, но след като изслушаме детето, тъй като ще
обясня значението им за спора.
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното искане от ищцовата
страна с правно основание чл.214 ГПК като счита, че това искане е допустимо
и основателно и като такова следва да бъде уважено. Съгласно посочената
разпоредба, до приключване на съдебното дирене в първа инстанция,
ищцовата страна би могла да измени само размера на предявения иск, какъвто
е и настоящият случай. По отношение на възражението на ответната страна,
съдът счита, че същото е по-скоро по отношение на решаване на спора по
същество и определяне на размера на дължимата издръжка, а не по отношение
на допустимостта на така направеното искане.
Воден от горното и на основание чл. 214 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение в размера на предявения иск за издръжка, като
същият следва да се счита за предявен за сумата от 350лв., считано от
предявяване на исковата молба.
СЪДЪТ намира за целесъобразно преди изслушвА. на детето да
отстрани родителите на детето от съдебната зала.
Родителите на детето и страни по делото бяха отстранени от съдебната
зала.
На основание разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗДетето съдът пристъпва
към изслушване на малолетното дете А. К. Л.. ИзслушвА. се извършва в
присъствието на социалния работник А. С. от отдел „Закрила на детето“ при
ДСП – Септември.
А. К. Л.: Аз се казвам А. К. Л.. Аз съм в първи клас, сега ще бъда във втори
клас. В понеделник ще завършим, няма да учим, само ще спортуваме. Аз съм
на осем години, уча в училище „Отец Паисий“ в село М.. Някои от децата ще
повтарят годината, те защото не знаят, аз съм добър ученик. Харесва ми да
ходя в училище. Обичам математика, българският език не го харесвам, не мога
много да чета, иначе уроците ги знам наизуст, ама някои не. Изучихме всички
букви, обратно до „ьо“, първо гласни, после съгласни. Сега, лятото ще чета
книжки. Имам си приятели, само момчетата. Момичетата са си момичета, ние
сме момчета, не искам да играя с тях. На вратата все ме слагат, по мач, играем
момчета срещу момичета, все аз съм на вратата. Приятели са ми Х., Б. и В.. Аз
живея в с. М., до едно момче в трети клас и едно момиче във втори клас, И. и
А., живея до тях. Те не ми помагат в училище, аз си знам, по математика съм
2
много силен. Мога да смятам без сметало, и сега сме на 100, задачи до 100,
80+20, е тези. Мога и да изваждам. Аз живея в къща, с два етажа и едно къще,
и една стая и горен етаж. Живея с баба ми, баща ми и чичо Т.. Разбирам се с
тях. С татко не правим нищо, гледам си телефона, той набара някакъв филм,
хубав. Аз имам собствен телефон. Аз седя на телефона до през нощта. Баща
ми работи в гр. С. с чичо Т., двамата. Тате работи през деня, става много
бързо, облича се, те стават преди мен. Баба ми ме води на училище понякога,
или чичо Т. и баща ми. Те двамата по-често ме карат, само баща ми. Татко не
ми се кара, не ме обижда. Баба ми се грижи за мен, готви, аз ям много риба. Аз
съм и рибар, ям пъстърва, ще ходя лятото на един язовир, с баща ми и чичо Т.
и други хора, ходим за риба, това ми харесва.
Мама не я харесвам, нищо няма да кажа за нея, тя не дойде на нито едно
тържество от нашите, нито я интересува, не ме е виждала, нищо не ми е
купила. Тя не иска да ме вижда, не ме вижда. Аз не искам да я виждам. Тя
много лъже, баща ми ми казва. И знам, че много грозно лъже. Не е платила
делото, е това дело. Тя не е платила нито едно дело. Аз съм различен от
всички, и в училището. Не знам защо съм различен, защото не живея и с
двамата. Не съм съгласен да се виждам и с двамата. С мама ако се виждам ще
си тръгна.
При въпрос на съда: „Защо не дадеш възможност на мама поне за два часа
да се видите, да си поговорите, да се почерпите нещо, да ти подари нещо? –
детето мълчи.
Само баща ми говори за мама, че лъже. Аз не се сещам за други неща, лошо за
нея, те са се скарали. Тя все ме „тропа“, хвана ме за ръката и ме дърпа. Не
леко, а силно, и се обажда на полицията. Знам, че майка ми живее в една къща
до един голям джип. Това е в с.М.. Като е идвала да ме забира, да ме вижда, аз
се спирах, да не се виждам с нея. Само с единият родител не искам да
контактувам.
Ако зависи от мен искам да живея при баща ми. Не си спомням когато съм
живял при майка ми. Не помня баба В.. Не я познавам, като я видя аз не искам
да й обръщам внимание, тя минава винаги по центъра и не й обръщам
внимание, поздравява ме, а аз не й обръщам внимание, обръщам й гръб.
При въпрос на съда дали си спомня, че е живял с баба си В., как се е грижила
за него - детето мълчи. Баба ми не е идвала в училище да ме види, нито един
ден. Тя хич не идва, не е идвала. Мама също не е идвала в училище. Аз не
искам да ходя да видя къде живее майка ми, в нейната къща. Аз седя половин
час, и си хващам колелото и си тръгвам много бързо. Обичам риба, парче
пъстърва. Други хора ги пускат в язовира.
Вярно е, че съм ръмжал на мама и съм искал да я хапя. Аз я мразя. Винаги съм
я мразел.
При въпрос на съда: „Какво ти е направила мама?“ – детето мълчи.
Тигрите така правят, те ръмжат. Вярно е, че й казах, че ще я ударя с брадва, с
лопата беше. Държал съм лопата, мотика. Аз съм си преценил, не ми е казал
3
татко, не съм чувал баща ми да казва така. Аз не искам да виждам майка ми.
Баща ми казва за мама, че лъже, само това казва. Не е платила делото. Аз вече
имам пари, аз имам едно прасе касичка, направено от шише, и си събирам
пари. Събирам заплата, да се напълни цялата, да прелива и тогава ще видя
какво ще си купя. Имам компютър, даже лаптоп. Тате не си взима от тези
пари. Тате не пие бира, той кара колата. На центъра не пие нищо, вода. Тате
яде у нас, не пият нищо с чичо ми, пият каквото е купено.
Цепя подпалки с балтията, аз го правя. Малко политат пияните, не съм го
виждал баща ми такъв, не знам. Не знам да съм го виждал да залита. Аз не си
мечтая за нищо, имам си всичко. Обичам най–много да карам колело. Не
обичам футбола. Ние все се разменяме на вратата на футбола, Б. и Х., ама те
не искат, и викаме друго момче. Най–силен е Б., той бие на футбол. В
училище никой от другите момчета не бие, и аз не бия. Не ги е страх от мен
другите. Когато бях при нея, майка ми забраняваше да се виждам с татко ми и
аз не съм се виждал с него. Не съм мразил баща ми тогава. Баба не казва, че
мама е лоша. Не съм съгласен да помисля да се виждам с майка ми. Аз съм
твърдо убеден, че не трябва да се виждам с майка ми. Аз си взимам пари от
баща ми. Не обичам да пътувам, и да ходя на басейн. Аз тук съм с баща ми и
чичо Т..
На основание чл.59, ал.6 от СК съдът пристъпва към изслушване на
родителите на детето А. К. Л..
А. Д.: За сега, детето ми е изпуснато, аз виждам в какво положение е.
Значи, не може аз да минавам покрай училището, той рита топка, аз му викам:
“А. ела майко да те видя“, бяхме с баба му, той назад, назад, и вика: „Не те
искам“. Аз прецених и госпожата попитах с кои общува, по занималнята С.Б.,
тя каза, че общува само с едно дете, с другите не иска да общува. Ходих в
занималнята, попитах С., викам: „Може ли да видя А.?“, тя вика: „Не, не
може, защото аз съм между чука и наковалнята“. Значи, тя може би е
заплашена с нещо, за да ми вика така, че не мога да видя детето в занималнята.
Детето е настроено срещу мен като родител, не иска да вижда и моята майка,
която е помагала да го изгледаме това дете. Аз мисля, че моите права са по-
хубави отколкото на бащата, като родител. Аз имам други две деца, които съм
ги възпитала, в момента синът ми е осем години в Англия, дъщеря ми е женена
на 32 години. Аз искам това дете за да му дам бъдеще, да тръгне напред като
моите деца, големите, както са тръгнали напред, а това дете го виждам, че
изостава. С всичко изостава, с детските навици, с всичко което е. Аз смятам да
му създам по-добър живот и бъдеще, в материален и финансов смисъл,
всичко. Смятам да живее при мен в гр.Я., аз съм добре финансово, мога да му
осигуря, имам стая, то е писано тук, идвала е закрила на детето и са писали
какви са условията. Мъжът ми е съгласен, тя е питала, от закрила на детето
идва в къщи, той каза, че няма никакъв проблем. Аз не мисля да имам други
деца. Мисля да си взема детето и да му дам по-добро бъдеще. Ще го запиша
на училище, имаме две училища в гр.Я., друга обстановка, нали, ще му е
4
малко трудно, но ще свикне. Способна съм да му дам всичко, всичко ще му
дам от мен, както съм го гледала до четири годишна възраст. Искам си много
детето.
Ако детето остане при бащата, ще стане същият като тях – пияница, аз не съм
видял хубаво от него, за това съм се разделила. Постоянно ми вкарваше
пияници да ми пият вкъщи под беседката, той не обръщаше внимание на това
дете от както се е родило, изпускаше се в леглото, постоянно се напикаваше,
не може да се живее при такъв човек, просто няма как. Този с който живея има
много повече от бащата на А..
Аз не мога да се срещам с баща му, аз не съм го възпрепятствала преди, когато
го е искал, винаги е давано детето, и той не знаеше кога да го докарва и кога
да го взима, имаше свободен режим на виждане. Но просто сега станаха
нещата, че той забрани да общува с мен, с майка ми, с големия ми син, иска да
се отстрани от моето семейство. Искам това да се промени и да си го взимам
както другите деца.
К. Л.: Никой не забранява на А. да се вижда с майка му. Майка му я няма
от три години, идвала е един ли път, два пъти в селото. И на малкия в
училището, стига да иска да го види, да му купи нещо и да иде и да си го
види. Това са лъжи от нейна страна. Един път е идвала да го вземем откакто се
води делото, хвана го за ръката, той беше в колата, отвори и започна да го
тегли, той падна долу на земята и тя го дърпа и тридесет души го видяха това
на центъра, били сме на кафе, това е сутринта към 09:00 часа, и малкия взе да
плаче, хората се затърчаха и викат: „Ама пусни детето, ти каква си, идваш и
почваш да теглиш и да влачиш, като парцал“. Това не става така. И хората го
видяха и казаха, и кмета, дето идва тук. Хората казват. Тя не го прави, аз съм
го завел, всеки път го водя с колата и я чакаме, нея я няма. Цялото село го
вижда. Казвам му: „Тя ти е майка, ти нямаш пет майки, имаш една, ето я майка
ти, иди, виж я“, не го спирам. Това са лъжи от нейна страна. Аз никога и у
дома, не се говори за майка му, тези думи са забранени, да се каже нещо лошо,
казва му се: „ Тя работи някъде и като иска да те види, ще идем и ще я видиш,
тя ти е майка, ти нямаш пет майки“, и тези приказки се говорят всеки ден, аз
работя с него.
За мен какво да кажа, изкарват ме алкохолик. Аз бачкам на керемиди, на
покриви работя, с група – трима, четири човека сме и не може да съм пиян и
да съм там, и бачкаме десет дни на този покрив, и пияни хора от нас няма там,
и карам хора, буса, колата, и карам малкия на училище, учителката му каза
тук, как ще ме изкарате алкохолик. Някой път на Великден, на Гергьовден ще
пийнем, ама по цял ден сме на работа, това не може да е казано за мен.
Аз смятам, че трябва детето да остане при мен, и да си останат така нещата,
той си има всичко, у дома си е свикнал, всичко му е купено и всеки ден от
занималнята, идваме си през магазина, искам сок, чипс, това хапки, той
минава взима и баща му плаща и заминава. А тя няма пари за да плати на
детето. Такива 10лв. – 20лв. е всяка вечер.
5
Нямам нищо против да контактува с майка си, аз го карам дори. Позитивно се
говори, никой не казва у дома нещо лошо за нея, той знае, че тя работи. Аз
виждам, че се чувства различен. Аз съм го видял и това, не съм му казвал
никога нещо лошо за майка му. Аз Ви казвам, че всеки път му се казва, че
майка му е една, казвам му: „Отиваш при майка ти, виждаш я и край, тя ти е
майка.“ Е така му се говори у дома, никой не говори нещо лошо, че тя е еди
каква си, никой у дома не приказва нищо за нея. Цялото село ме познават, и
хората ме знаят, нито лъжа, нито съм откраднал, нито нищо, а тук за мен само
лъжи. Съгласен съм да отидем на заведение. Идваме тук, обаждам й се,
отиваме при тигъра, на „Острова“, нямам нищо против. Нея като я няма, няма
как да осъществим тази връзка, като я няма нея, две години, три един път идва
и два да е било, не му е купила една вафла за тези години, аз не лъжа. Аз
искам, да се качи на колата, с малкия, на заведение, на басейн, на реката, да си
говорят. Знам, че се ядосва като стане дума да се вижда с майка си. Имам й
телефона, знае къде живеем, и дето лъже, че е идвала в 09:00 часа сутринта, и
аз и брат ми сме дърво пияни, и я гоним да я бием, да я утрепем, това са лъжи,
пълни, никой не пие сабале в 09:00 часа, ние работим. Аз нямам агресия
спрямо нея, за конфликт, нищо не деля с нея. Тя не полага никакви усИ. да
дойде да каже: „Ела с колата, да идем някъде“, имам и пари, не съм някой, аз
бачкам на по две места, за бензин и за всичко си имам пари и за детето, ние
работим заедно с брат ми, караме бус, имаме машини, познават ме и тук в
града, и на С. съм работил, тука дето работи. Хората ме познават, какво ще ме
изкарват алкохолик, пияница, наркоман и какво ли не. Горе съм пазач, идват
-“Духай“, еми ще духам, ама през нощта ли е, на сутринта ли е, от НЕК ли, от
нашите ли началници, правят ни проверки. На пътя сто пъти за една година са
ме тествали за алкохол.
Тя е дърво без корен, днес живее на хр.Я., утре ще е на гр.В. и това дете ще
стА. не знам, не мога да си го обясня. У дома си има всичко, знае си мястото.
Когато детето живееше при нея, преди да се изменят мерките, всяка събота,
когато ми се падаше, в 08:45 часа съм там и в 16:55 часа го връщах детето. Два
пъти не ми го даваше, че не била в настроение госпожата, се направи на
велика, и викнах 112, дадох си решението, доведе го след пет минути вън и
спря да прави тези номера.
В гр.Я., как ще го диря, аз ще отида, тя ще го крие, ще викам полиция, тя ще
прави изпълнения. Той А. ще превърти, той няма да седи там, той е инат, ще
избяга и ще се загуби някъде, как ще ходи при непознати хора. Той у дома,
знае си и леглото, масата, играчките, знае си всичко, как ще иде на непознато.
А и тя не живее в гр.Я., тя живее с някакъв си, тя живее по гр.З., и по две
недели той като бачка, тя живее там, той си дойде и тя си дойде. Ние питахме,
аз имам приятели там. И ще кара детето по гр. З., ще го връща по гр.Я., с този
детето да живее, майка му и баща му, ще го хвърли там при тях и тези хора ще
ми гледат детето, някакви си възрастни хора, непознати. Това е дърво без
корен, това реката си го влачи. Аз съм го видял, от малък, както се роди А.
бачкам на две места, а тя не е вкарала у дома два лева за тези десет години,
6
дето сме живели заедно. Тя постоянно е безработна и лъже тук , че сина й е в
Англия, ма той е там, вярно, ама сина й си говори повече с мен, отколкото с
нея, и това да Ви кажа, да го знаете, не лъжа.
Аз искам да си остане както е, ще й съдействам да се виждат, идва, казва,
качвам я на колата и отиваме където каже, докато се сприятелят, два – три
пъти така и той ще свикне и после ще си ходи и при нея, ама то това си беше
единствения вариант, но тя като не идва. Не сме агресивни ние към нея.
Бачкаме на „патрони“ хора, нито ще откраднем, нито ще излъжем, нито ще се
скараме, ударим. Аз й съдействам. Ще променя каквото трябва, идва, обажда
ми се, по всяко време, никога не съм бил агресивно настроен, цяло село ме
познава, не съм казал нищо лошо за нея, само, че лъже тук много.
АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, споменах в началото, че
искам да представя едно писмо от НАП от 16.05.025г. от което се вижда, че
срещу ищцата А. Д. има образувано по компетентност производство във
връзка с нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, по наш
сигнал, във връзка с това, което чухме в предходно съдебно заседание, че тя
работи нелегално, без трудов договор и не плаща осигуровки и даже и
свидетеля дори открито пред Вас, без никакви скрупули, заяви това и ние
сигнализирахме като граждани НАП и те са предприели това производство.
Представям го във връзка с това, че в настоящето производство изследваме
родителския капацитет по две направления, от една страна на финансовите
възможности, които са необходими при отглеждА. на толкова малко дете и от
втора страна на нравствените и възпитателни качества, които потенциално
биха могли да бъдат предадени на детето, което евентуално би възпитавала
майката, ако бъдат предоставени на нея родителските права. Считам, че има
отношение към предмета на делото и моля да го приемете като доказателство.
АДВ.Т.: Считам, че това доказателство не е относимо към делото, това
за пореден път, те искат да пробутат в делото, че два ли не ищцата има
някакви финансови задължения, което абсолютно не е относимо. Факт е, че тя
е заплатила депозитите за вещо лице, факт е, че плаща на два адвоката, факт е,
че се бори за това дете, докато тези доказателства, които се представят от
ответната страна и от процесуалният представител, това говори за неетично и
неморално поведение, защото те искат да издокарат, че едва ли не
финансовата страна е най-важна за развитието на едно дете. Едно дете няма ли
любовта на майка си, няма ли грижите, няма ли всичко необходимо, което е
нужно за едно малко, такова дете, самото дете го чухте какво каза, че бащата
го настройва, че тя лъжела, защото не дава пари за делото. Възмутена съм за
начина на водене на делото, нямате майчинско чувство, за това. Имам деца, и
съм водила много дела, но никога не се опирало до толкова ниско положение
да се доказва, че едва ли не това играело роля за капацитета на майката. Не е
относимо и не трябва да се приема и най-вече дадено по тяхна информация.
Също така мога да споделя, че са ходили полицейски служители и са
разпитвали съжителя на госпожата, дали иска детето да бъде там. Аз смятах,
че това е от Ваша страна извършена проверка, тази справка. Човека си е бил
7
вкъщи, излезли са двамата и е заявил: „Да, аз искам това дете да дойде, е къща
голяма, аз нямам намерение да раждам деца, ще го гледам като мое.“ Това е
заявил господина. Става въпрос, че в този промеждутък, от миналото дело са
идвали хора. Моля да бъде прието като неотносимо, защото те за пореден път
искат това доказателство да бъде приложено, за задълженията й, за не
плащане на осигуровки, сега пък други задължения, работела без трудов
договор, цяла България работи така.
СЪДЪТ след като се запозна с направеното от ответната страна искане
счита следното: В настоящето съдебно заседание бе представено от ответната
страна писмо от ТД НАП Пловдив, до ответника Л. относно постъпил сигнал в
ТД НАП относно приходите, които е реализирала ищцата А. Д.. Съгласно
съдържанието на представеното писмо е бил уведомен подателя на сигнала, че
ще бъде извършена проверка по подадения сигнал и че са били предприети
съответните действия по компетентност, за което подателя на сигнала ще бъде
уведомен допълнително след приключвА. им. Съдът след като се запозна със
съдържанието на представеното писмо счита, че същото е неотносимо към
предмета на делото, тъй като в съдържанието на същото не се съдържат
недвусмислени изводи или констатации за извършени от ищцата нарушения, а
единствено се уведомява подателя на сигнала, че ще бъде извършена проверка
във връзка с подадения сигнал. С оглед на горното, съдът не счита, че следва
да приеме представеното писмо и същото следва да се върне на ответната
страна.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искА. на ответната страна да бъде прието по
делото представеното в настоящето съдебно заседание писмо адресирано до
К. Л. от ТД НАП Пловдив и връща същото на ответната страна.
АДВ.Т.: Уважаеми господин Председател, моля да направите извода за
давността на думите на ответника дали той ще даде възможност на детето да
общува с майка си след като предприема такива действия спрямо нея. Това
говори писмото. Какво е направил той, достойно ли е?
АДВ.Т.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото.
АДВ.М.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото.
Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед на
обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и на
основание чл. 149, ал. 1, изр. 1-во от ГПК съдът следва да прикани страните
към спогодба.
АДВ.Т.: Ние предлагаме спогодба, родителските права да бъдат
присъдени на майката, а на бащата да бъде даден свободен режим на
свиждане.
8
ОТВЕТНИКЪТ К. Л.: Не.
АДВ.М.: Не можем да постигнем спогодба, не сме съгласни, ние
предлагаме точно обратното.
ОТВЕТНИКЪТ К. Л.: Дори не искам от нея пари.
АДВ.Т.: А какво искате, защо го водите делото, господине? Наказателно
производство, изпълнително дело, нали не иска пари? Действията говорят
друго.
На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, тъй като спогодба не бе
постигната съдът следва да даде ход на устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Т.: Уважаеми господин Съдия, считам, че делото е изяснено, няма
да сочим други доказателства, изяснена е фактическата обстановка и смятам
делото да приключи. Представям списък на направени разноски по делото,
както и договор за платените съдебни заседания, на които аз съм се явявала.
Моля уважаемият съд ада постанови решение с което да уважи предявените
искове от доверителката ми като основателни и доказани. Моля да присъдите
сторените разноски по приложения списък и моля да ми се даде срок за
писмени бележки, който да е максималния.
ИЩЦАТА А. Д.: Аз мисля, че ако остане детето при него ще стане пълен
алкохолик, както братята му се силеха срещу мен, още бях при него в къщата и
се качваше със средния му брат и казваше: „Ей, курво, махай се от тук, че като
стана ще ти сплескам главата“, още тогава имаше закани срещу мен в неговия
дом, така че също и детето ще стане също като тях. Идваха в моята къща, при
майка ми, тропат на вратата, закани, той удари майка ми с шамар, която тя
беше викнала полиция и беше писала там, че посяга на стара жена на 78
години. Аз искам от съда да се дадат правата на майката и да си го гледам
детето, както другите деца съм си ги изгледала, да не стигне до това
положение.
АДВ.М.: Уважаеми господин Съдия, моля да отхвърлите претенцията на
А. Д. за промяна на режима за упражняване на родителските права. Считаме,
че такава промяна не само не е необходима, а би била и вредна за детето в
емоционален план и в социален също. Поради големия обем от доказателства
ще Ви моля да ми дадете възможност за писмена защита, тук в момента само
ще акцентирам върху следното. От последното решение с което е определено,
че бащата ще упражнява родителските права, по отношение на майката няма
никакво положително развитие, даже напротив, влошило се е нейното
положение. Тя няма собствено жилище, живее в чуждо жилище с човек с
който няма граждански брак, а само съжителства на семейни начала, няма
легална работа, няма трудов договор, няма осигуровки, не е осигурена за
социални рискове като например безработица, като например временна
9
нетрудоспособност по болест, т.е., това което искам да кажа е, че за това дете
няма никаква сигурност, предвидимост и стабилност. Ако хипотетично дадем
детето на майката, само за следващия месец не знаем с какви доходи ще живее,
къде ще живее, никаква предвидимост. Ако майката се разболее, нещо се
случи с нея и остане без работа, защото тя така или иначе няма трудов
договор, няма работата. Работи, както се разбра от свидетелските показания
на стратегически обект с оръжие, което говори на първо място за една висока
дисциплина, а също така и за проверена репутация. Бащата има собствено
жилище, при бащата положението е така. Докато обратното е при майката. За
детето, само две думи искам да кажа, – не само че няма да е положително за
него, дори ще бъде вредно. Детето е изцяло интегрирано при бащата в
момента, там където то се е родило и всичко му е познато. Вие видяхте едно
страхотно дете, отворено, открито към света, говореше спокойно, беше чисто,
добре облечено, добре подстригано ми направи впечатление, не само, че
отговаряше добре на въпросите, но той взимаше на инициативата да говори,
което говори за една общителност на детето, с което не знам какво ще се
случи ако то бъде откъснато от средата в която е отгледано. И в тази връзка,
последно само казвам, че вещите лица бяха категорични, че детето няма добра
връзка с майката, т.е. ако то отиде сега и рязко го откъснем от бащата, това в
никакъв случай, двете вещи лица бяха категорични, че няма да е добре и няма
да е полза на детето. Ние не искаме разноски, тъй като няма от кой да си ги
получим. Считам за пълно голословно твърденията на майката, че тя ще се
грижи за това дете, при положение, че тя до момента не е плащала издръжка
от 150 лв., тя не е променяна, тя стои на този минимален размер, то дори не е
минимум, а под законовия минимум, и никога до сега тя не е отделила 150 лв.
на месец, камо ли да поеме цялата издръжка, което всички знаем като
родители, че никак не е малко.
АДВ. Т.: И господина не плащал, когато детето е било при нея.
АДВ.М.: Напротив, плащал е и има доказателства за това по делото.
ОТВТЕНИКЪТ К. Л.: На малкия му е по-добре у дома, има си всичко,
знае си мястото, както казах, тя е „дърво без корен“, днес в гр.Я., утре в гр.З. с
миньора, в гр.В., това е дете, ако се води за ръка от град на град, какво става от
детето? Какво ще стане с това дете?
АДВ. Т.: Не са събрани такива доказателства, напротив.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 30.06.2025г..
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, поради фактическата и правна
сложност на делото и по искане на страните, съдът следва да определи
подходящ срок за писмени защити, който е двуседмичен, считано от днешното
съдебно заседание за всяка от двете страни.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 15:30 часа.
10
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11