Решение по дело №391/2025 на Административен съд - Русе

Производството е образувано по жалба на Община Сливо поле, ЕИК *********, представлявана от кмета В. А. и съдебен адрес гр. Русе, [улица], ет. 15 чрез адв. М. Р., АК Русе, срещу Решение № 93/19/2/7.2/9/01062/3/01/04/01 от 13.03.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). С решението е постановен отказ от изплащане на финансова помощ в размер на 44 714, 08 лева по Договор № BG06RDNP001-19.251.003.С-01/14.06.2022 г. по подадено искане от Община Сливо поле. Решението се обжалва като незаконосъобразно поради неспазване на изискванията за форма, противоречие с материалния закон и несъответно с целта на закона. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. Р., която поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът – изпълнителен директор на ДФЗ се представлява в процеса от главен юрисконсулт Т. Л. и от юрисконсулт Г. Б., които оспорват жалбата като неоснователна; правят изявление за законосъобразност на обжалваното решение като издадено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Искат от съда да отхвърли жалбата и да им присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като при условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок като отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане.

Във връзка със срока за подаване на жалбата, в последната е посочена следното: „Решението е публикувано в ИСУН на 13.03.2025г. Отворено е от жалбоподателя на 14.03.2025г., от който момент започва да тече и 14-дневният срок за оспорване, изтичащ на 28.03.2025г. Подадената преди изтичането му настояща жалба е в определения срок.“. Даденото тълкуване е неправилно. Нормата на чл. 13 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН регламентира кореспонденцията между съответния управляващ орган и бенефициента, като съобразно ал. 2 – ал. 5 тази кореспонденция се осъществява само чрез ИСУН. Алинея първа въвежда императивно правило, че Електронен документ и/или електронно изявление се счита за получено от съответния управляващ орган/междинно звено, кандидат или бенефициент с изпращането му в ИСУН. При съобразяване на посочените правни норми, началният момент на изчисляване на срока за подаване на жалба не е от датата на отваряне на съобщението, а от датата на неговото публикуване в ИСУН. Независимо от посоченото, на л. 17 от административната преписка е налично доказателство, че жалбата е подадена в срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

О. С. поле (възложител) е сключила Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № Д-230/31.07.2020 г. с „Архитракт“ ЕООД, ЕИК ********* (изпълнител), с предмет „Проектиране и осъществяване на авторски надзор по време на строителството на обекти на територията на община Сливо поле, област Русе за МИГ „Тутракан Сливо поле“, по пет обособени позиции“, сред които и обособена позиция № 4 „Проектиране и осъществяване на авторски надзор по време на строителството за основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, общ. С. поле, обл. Русе за МИГ „Тутракан Сливо поле“. Видно от Приемо-предавателен протокол от 28.08.2020 г. (с допълнение от 05.11.2020 г.) изпълнителят е предал на възложителя проектната документация. Във връзка с този договор по делото е наличен Приемо-предавателен протокол от 18.12.2024 г., в който подробно са отразени извършените от изпълнителя дейности, приети без забележки от възложителя.

О. С. поле (възложител) е сключила Договор № Д-263/04.09.2020 г. с „Институт за управление на програми и проекти“ ООД, ЕИК ********* (изпълнител), с предмет Предоставяне срещу възнаграждение на консултантски услуги, свързани с подготовката на проектни предложения по Мярка 7.2 за МИГ „Тутракан - Сливо поле“ по пет посочени заглавия, като второто от тях е със заглавие „Основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, общ. Сливо поле, обл. Русе“. От съставения на 13.10.2020 г. Приемо-предавателен протокол се установява, че договорът между страните е изпълнен изцяло, качествено и в срок и изпълнението се приема от възложителя без възражения.

От писмо изх. № 10/27.01.2025 г., подписано от председателя на Управителния съвет на Сдружение с нестопанска цел „Местна инициативна група Тутракан – Сливо поле“ се установява следното: След проведена Комисия за подбор на проектни предложения по първи прием на процедура № BG06RDNP001 -19.251-S1 е водена кореспонденция с ДФЗ по писмо с техен изх. № 01-0300/ 1678/29.06.2021 г. за допустимост и за съответствие на проектно предложение № BG06RDNP001-19.251-0003 за „Основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, Община Сливо поле, Област Русе“. С писмо изх. № 01-6300/378 от 30.03.2021 г. е получена Заповед за одобрение на работата на Комисия за подбор на проектни предложения, проверяваща посочения в писмото проект № BG06RDNP001-19.251-0003. След извършени проверки от управляващия орган на ДФЗ е издадена Заповед изх. № 03-180-РД/9 от 22.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, че проектът е одобрен за финансиране.

На основание чл. 24, ал. 1 и ал. 2 и чл. 45, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ – към настоящия момент Закон за управление на средствата от Европейските фондово при споделено управление ЗУСЕФСУ), чл. 61е от Наредба № 22/ 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 22), чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от Постановление № 161 на Министерския съвет от 04.07.2016 г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода "Водено от общностите местно развитие" за периода 2014 - 2020 г. (ПМС № 161) във връзка с проведена процедура за избор на проектни предложения BG06RDNP001-19.251-S1 и оценителен доклад от 02.03.2022 г. по чл. 47, ал. 1 от ПМС № 161 и Заповед № 03-180-РД/9 от 22.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП), на 14.06.2022 г. между ДФЗ, Местна инициативна група (МИГ) „Тутракан – Сливо поле“ и Община Сливо поле (бенефициент) е сключен Административен договор № BG06RDNP001-19.251-0003-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) по Програмата за развитие а селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Цитиранията АДПБФП е сключен по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 19.2. „Прилагане на операции в рамките на стратегия за водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) за бенефициенти, възложители по ЗОП за изпълнение на проект с наименование „Основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, община Сливо поле, област Русе". Допълнително следва да се посочи, че проекта е свързан с Мярка 7.2 Подкрепа за инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура, включително инвестиции в енергия от възобновяеми източници и спестяване на енергия, Максималният размер на БФП е 57 049,41 лева (чл. 2 от АДПБФП), като това е и стойността на проекта, който бенефициента следва да изпълни в срок от 36 месеца, но не по-късно от 30.06.2025 г. (чл. 6 от АДПБФП). Основни дейности, които са посочени, са: Подготовка на документация за възлагане на обществени поръчки/сключване на договори, провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки, сключване на договори с кандидатите, класирани за изпълнители; Изпълнение на строително-ремонтни работи за основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново; Упражняване на строителен надзор по временна изпълнение на строително-ремонтните работи; Управление на проекта; Упражняване на авторски надзор при изпълнение на строително-ремонтни работи за основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново. Съгласно чл. 1 от АДПБФП бенефициентът приема БФП и се задължава да изпълни одобрения проект при спазване на изискванията на договора, Условията за изпълнение на проекти по процедурата BG06RDNP001 -19.251-S1 (Условия за изпълнение), правото на Европейския съюз и националното законодателство. Като индикатори за изпълнение и за резултат е приет население, което се ползва от подобрените услуги с разбивка по вид (деца; младежи; жени; уязвими групи). Неразделна част от АДПБФП са приложения, в т.ч. таблица за одобрени разходи, количествени сметки и др.

Описанието на проекта е представено на интернет адреси:

https://eumoney.bg/bg/projects/BG06RDNP001-19.251-0003-C01/detail/ и

[интернет адрес]?contractId=jD0dViEDL2UToD2TutCtNw%3D%3D&isHistoric=False

Информация за самата процедура по Мярка 7.2, включваща обява; условия за кандидатстване; документи за попълване; документи за информация; документи към условия за изпълнение и условия изпълнение; както и оценка на административното съответствие и допустимостта и техническа и финансова оценка са достъпни на интернет адрес

[интернет адрес]

На 31.08.2023 г. страните са изменили процесния АДПБФП като са сключили Анекс № BG06RDNP001-19.251-0003-С02, с който е изменена сумата, определена в чл. 2 от договора – одобрената първоначално БФП в размер на 57 049,41 лева е намалена на 48 556,97 лева като в останалата част от АДПБФП няма промени.

Община Сливо поле (възложител) е сключила Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № Д-203/12.06.2023 г. с „Н. строй 2000“ ЕООД, ЕИК ********* (изпълнител), с предмет Изпълнение на строително-монтажни работи на обект „Основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, общ. С. поле, обл. Русе“. Във връзка с приключването на този договор по делото са налични два приемо-предавателни протокола, подписани от страните на 22.08.2024 г. след проверка на място, както следва: първият от тях се отнася до приемане и предаване на извършени видове и количества строителни и монтажни работи за обекта, предмет на договора (на стойност без ДДС – 48 156,09 рева); а вторият – за приемане на действително извършените строително-монтажни работи (на стойност без ДДС – 48 156,10 лева).

Община Сливо поле (възложител) е сключила Договор за строителен надзор в строителството № Д-243/14.07.2023 г. с „Русенска строителна борса“ ООД, ЕИК ********** (изпълнител), с предмет Упражняване на строителен надзор за обект „Основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, общ. С. поле, обл. Русе“. На 25.10.2024 г. между страните по договора е подписан приемо-предавателен протокол, с който възложителя приема Окончателен доклад № 369/26.08.2024 г., изготвен по реда на чл. 168, ал. 6 от ЗУТ. Предадени са пълния комплект строителни книжа и документи за строежа.

Община Сливо поле (възложител) е сключила Договор № Д-248/14.07.2023 г. с „Институт за управление на програми и проекти“ ООД, ЕИК ********* (изпълнител), с предмет Предоставяне на консултантски услуги, свързани с управлението на проект „Основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, общ. С. поле, обл. Русе“. Съгласно Приемо-предавателен протокол от 17.12.2024 г., възложителят е приел без забележки изпълнението на договора.

След приключване на проекта, бенефициентът е подал до ДФЗ искане за окончателно плащане № 1/27.12.2024 г. – ИД 93/192/7.2/9/01062/3/01 в размер на 44 714,08 лева.

С писмо от 21.01.2025 г. бенефициерът ДФЗ е изискал от бенефициента Община Сливо поле да представи множество документи и обяснения във връзка с предявеното искане за плащане. В отговор, бенефициентът е представил следните доказателства:

1. По искането за „Информация (обосновка, документ, др.), от която да се прецени съответствието на обекта на финансово подпомагане съществуваща сграда към стадион, находяща се в [УПИ], кв. 80 по плана на с. Голямо Враново" с определението за .спорта инфраструктура", посочено в Условия за кандидатстване (УК) по процедура BG06RDNP001-19.251 - СНЦ „МИГ-Тутракан-Сливо поле' по мярка 7.2 .Подкрепа за инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура, включително инвестиции в енергия от възобновяеми източници и спестяване на енергия', а именно: „Обществено достъпни открити площи, предназначени за индивидуални или групови игри, с подходящо за целта устройство, настилка и съоръжения за игра в зависимост от определената възрастова група на ползвателите, които могат да бъдат един обект футболно игрище на малко поле, волейболно, баскетболно, хандбално игрище, площадка за скейтборд и ролери и площадка за игра“. Предвид изложеното да се представи също и обяснителна записка от МИГ „Тутракан - Сливо поле“ как е преценена допустимостта на проектното предложение с цитираните УК по процедура BG06RDNP001 -19.251, както и становище за съответствието на инвестицията с правилата за държавна помощ и разписаното в Раздел 16 на същите условия.“ Представена е обосновка от кмета на Община Сливо поле относно съответствието на обекта на финансово подпомагане, посочено в Условията за кандидатстване (УК), като е разгледана нормата на § 5, т. 68, буква А от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ), която въвежда легална дефиниция за открити обекти за спортни дейности. Приложено е и писмо изх. №10/27.01.2025 г. от МИГ „Тутракан-Сливо поле“, включващо обяснителни записки от оценителите, извършили оценка на етапа за административно съответствие и допустимост на проектното предложение.

2. Посочено е, че „Видно от Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Образец 15) е, че към издаденото PC № 55 от 10.09.2020 г., издадено от община Сливо поле и влязло в сила на 28.09.2020г., е вписана забележка по чл. 153 от ЗУТ с дата 30.10.2023 г. Да се представи Разрешение за строеж № 55, ведно с всички изменения, допълнения и забележки към него.“. Представено е Разрешение за строеж № 55/10.09.2020 г. Посочената забележка се отнася до презаверяване на разрешението за срок от три години, считано от 30.10.2023 г. Приложено е техническо становище, изготвено от инженер с пълна проектанска правоспособност по част „ВиК“ относно проблемната изгребна яма.

3. Според бенефициера „От документите, приложени към искането за финансиране е установено, че някои от дейностите, включени в КСС, респ. договора за строителство и издаденото разрешение за строеж не са изпълнени - част от топлоизолациите, минералната мазилка, направата на изгребна яма, полагане на PVC первази, дейност по съществуващата мозайка в бани и тоалети, извозване и депониране на строителни отпадъци. Същевременно в заповедната книга на обекта не са описани заповеди, а в Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Образец 15) е отбелязано само, че отпада направата на изгребна яма и че отпадъците са извозени. Не е описано дали за измененията са съставяни екзекутиви и дали измененията са съществени по смисъла на чл. 154 от ЗУТ. Да се представи становище от гл. архитект, от което да е видно дали извършените, спрямо издаденото PC, промени в процеса на строителството са несъществени по смисъла на чл. 154 от ЗУТ.“. В отговора на искането е посочено, че се представя становище от главния архитект на общината, но същото не е приложено към административната преписка.

4. Бенефициерът твърди, че „В представения Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Образец 15) не е посочено, че обекта отговаря на изискванията на чл. 168, ал. 3 от ЗУТ. Да се представи окончателен доклад по чл.168, ал. 6 от ЗУТ от лицето, упражняващо строителен надзор, от който липсващата информация да може да се установи.“. П. О. доклад № 369/26.08.2024 г., е наличен по делото – съдът вече цитира същия при разглеждането на договора между О. С. поле и „Русенска строителна борса“ ООД. Представено е и Разяснение с вх. № СИ-707/04.02.2025 г. на управителя на дружеството, осъществило строителния надзор, като е налице подробно и хронологично проследяване на процедурата.

Посочените от бенефициера в т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 9 въпроси за изясняване са свързани със счетоводната отчетност на проекта, банковите трансфери; застраховката на обекта и др., като О. С. поле е представила необходимите доказателства.

Налична е докладна записка № 03-0416/283 от 21.01. 2025 г. от директора на дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони“ (ОППМРСР) до изпълнителния директор на ДФЗ и до директора на дирекция „Договаряне по прилагането на мерки за развитие на селските райони“ (ДПМРСР), в която се сочи, че е необходимо да бъде извършена проверка по компетентност относно допустимостта на дейностите, обект на финансово подпомагане по процесния АДПБФП от дирекция ДПМРСР. Причина за това е факта, че обекта на финансово подпомагане не отговаря на определението (съгласно УК по мярка 7.2) за спортна инфраструктура - Обществено достъпни открити площи, предназначени за индивидуални или групови игри, с подходящо за целта устройство, настилка и съоръжения за игра в зависимост от определената възрастова група на ползвателите, които могат да бъдат, един обект: футболно игрище на малко поле, волейболно, баскетболно, хандбално игрище, площадка за скейтборд и ролери и площадка за игра. Посочено е още, че аналогично определение е разписано и в т. 5 „Изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване, обзавеждане на спортна инфраструктура“ от Раздел 1б „Приложим режим на държавни помощи“ на УК. Отбелязано е, че до О. С. поле е изпратено писмо с искане на допълнителна информация.

В отговор на искането за проверка, от докладна записка на директора на дирекция ДПМРСР се установява следното: Сочи се, че са извършени справки и проверки, както и проверка на място (в резултат на която има снимков материал) и е установено, че по същество посочените в проектното предложение дейности са свързани със строителни работи по процесния основен ремонт - обособяване на санитарно-хигиенни звена (съблекални, бани и тоалетни) и обособяване на треньорски помещения. Направен е извод, че тази дейност следва да бъде отнесена в раздел 13 от УК на МИГ по настоящата процедура за подбор, четвърта по ред посочена допустима дейност - „Изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване, обзавеждане на спортна инфраструктура“. Отбелязано е, че в раздел 16, буква „а“ от УК са допустими строителство, реконструкция, рехабилитация, изграждане, обновяване, ремонт и/или реставрация на сгради и/или помещения и/или друга недвижима собственост съгласно допустимите за подпомагане дейности. След това директорът е посочил, че в същия раздел 16 съществува изрично уточнение за понятието спортна инфраструктура относно финансирането, като съдържанието е цитирано точно: Съгласно понятието за спортна инфраструктура по настоящите Условия за кандидатстване ще се финансират - обществено достъпни открити площи предназначени за индивидуални и групови игри. Генерираща приходи спортна инфраструктура като спортни зали, големи футболни игрища и др., не е предмет на настоящите Условия за кандидатстване. Собствеността на спортните обекти е на общината. Обектите няма да бъдат експлоатирани по икономически начин. Инфраструктурата се използва по неикономически начин, когато общината не реализира приходи от управлението или ползването й, или ако реализира приходи от тази инфраструктура, те са в резултат на дейност, която е неделима и спомагателна спрямо неикономическата. При съобразяване на посочените УК и дефиницията на термина спортна инфраструктура в обяснителните бележки, е формирано окончателно отрицателно становище – основният ремонт на съществуващата сграда към стадиона не попада в обхвата на спортната инфраструктура, посочена в УК на МИГ „Тутракан- Сливо поле“.

След извършената проверка, изпълнителният директор на ДФЗ е постановил обжалваното Решение № 93/192/7.2/9/01062/3/01/04/01 от 13.03.2025 г., с което е отказал изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена чрез ИСУН с искане за плащане № 1 от 27.12.2024 г., с ИД 93/19/2/7.2/9/01062/3/01 по АДПБФП № BG06RDNP001-19.251-0003-C01 от 14.06.2022 г. на община Сливо поле. В мотивната част на решението отказа е обоснован с доводите, които директорът на дирекция ДПМРСР е изложил в своята докладна записка. Посочени са текстовете на подточка 5 от раздел 13 „Дейности, допустими за финансиране“ от приложимите УК за разглежданата процедура и на т. 5 от раздел 16 „Приложим режим на минимални/държавни помощи“. Наблегнато е на факта, че не са в разрез с правилата за държавни помощи „дейности по изграждане на общодостъпна спортна инфраструктура, тъй като при тях е предвидено с безвъзмездната финансова помощ да се финансира само обществена инфраструктура с отворен достъп, която няма да генерира приходи и да се експлоатира по икономически начин“. Разгледана е дефиницията на понятието спортна инфраструктура, дадено в Обяснителните бележки на УК. Посочено е, че ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) е извършила административни проверки съгласно букви "iii" и "v" от Раздел 2 "Контролни дейности", т. А "Процедури по одобряване на заявленията" от Приложение № I към Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 във връзка с чл. 48, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014. Установено е при проверките, че договорените и заявени за финансиране дейности, свързани със CMP по основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, Община Сливо поле, Област Русе, по конкретно обособяване на санитарно-хигиенни звена (съблекални, бани и тоалетни) и обособяване на треньорски помещения не попадат в обхвата на определението за спортна инфраструктура, посочена в УК на МИГ „Тутракан - Сливо поле“ по процедура за подбор BG06R.DNP001-19.251. Посочените звена и помещения не представляват „открити площи, предназначени за индивидуални или групови игри, с подходящо за целта устройство, настилка и съоръжения за игра в зависимост от определената възрастова група на ползвателите“. Решаващият орган приема, че обекта на инвестицията не може да се приеме като „един обект: футболно игрище на малко поле, волейболно, баскетболно, хандбално игрище, площадка за скейтборд и ролери и площадка за игра“. Дейностите не съответстват и на приложимия режим на държавна помощ, поради това, че не представляват обществена инфраструктура с отворен достъп. По така изложените причини на бенефициентът е отказано изцяло изплащането на БФП.

Решението е публикувано в Интегрираната система за управление и наблюдение (ИСУН) на 13.03.2025 г.

Недоволен от постановеното решение, бенефициентът обжалва същото в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност поради нарушение на правилата относно формата на решението; противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Подробно са изложени фактите относно сключения АДПБФП, включително и относно предмета на договора, като е цитирана техническата спецификация на обекта. В част ІІІ от жалбата са изложени доводи относно правните основания, на база които административният орган е постановил отказ от плащане. Сочи се в жалбата, че решението не съответства на изискванията за форма – твърди се, че е налице само привидно спазване на необходимите изисквания за целта. Даден е пример за липсата на конкретика при позоваването на нормите на чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (Наредба № 4). Във връзка с цитиране само на текстове от УК е посочена съдебна практика. Твърди се липса на съотнасяне на цитираните правни основания в решението към конкретни факти. Подробно е разгледано релевираното от жалбоподателя възражение за противоречие на оспореното решение с материалния закон. Сочи се, че административните проверки, извършени от бенефициера се отнасят до заявленията за подпомагане, а не до исканията за плащане. На база посочена съдебна практика на Върховния административен съд твърди недопустимост на прилагането на чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба № 4. Във връзка с последно посочената правна норма предявява искане в условията на евентуалност съдът да проследи коя точно от всички възможни хипотези е налице, тъй като според жалбоподателя нито една от тях не може да се подведе под конкретната фактическа обстановка като са изложени изключително подробни разсъждения в тази връзка. В жалбата са изложени и твърдения за липса на нарушения от страна на бенефициента на приложимия режим на държавна помощ. В резултат на всички въведени оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение, жалбата приключва с извод, че административният орган при постановяването на решението, за което не са налице условията за отказ е допуснал нарушение на принципа на законност. Иска се от съда да отмени оспорения административен акт и да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя.

С разпореждане [номер]/13.06.2025 г. съдът е конституирал страните и е разпределил тежестта на доказване между тях.

По искане на жалбоподателя до разпит в качеството на свидетел в съдебно заседание показания даде кметът на с. Голямо Враново, който заявява, че е четвърти мандат кмет на селото и негов жител по рождение, и по тези причини пряко е ангажиран със спортните проблеми на населеното място. Имат стадион и дълги години са се опитвали да осъществят ремонт на съществуващата съблекалня. Стадиона е в експлоатация – към настоящия момент няма футболен отбор, защото участниците са отишли да работят в Европа, но стадиона е отворен и който иска да упражнява някакъв спорт, може да го ползва. Децата играят футбол на малки врати, а големите - на големи врати. Достъпът до спортното съоръжение е абсолютно свободен. Свидетелят посочва, че стадионът е с голям метраж и за да не обикалят хората има малка врата, която се води централна и голяма врата, през която минават коли. Вратите на стадиона никога не се заключват, винаги са отворени. Относно ползването на стадиона от деца посочва, че то е свободно, те имат достъп и не е необходимо разрешение, има външна чешма за тях. Относно ползването на съблекалнята уточнява, че това съоръжение не може да се остави без надзор, защото са вложени доста парични средства, но когато и да поискат, достъп до същото се осигурява, включително през празнични и почивни дни, не само от кмета (прави изявление, че кметовете на малките населени места са на работа 24 часа в денонощието), но и от работници на кметството.

На въпроси на съда свидетелят отговаря, че жителите на село Голямо Враново са 2 300 човека, по избирателен списък са 1 540, но от 300 до 500 души работят в Европа. Децата им са в селото, бабите ги гледат, има много малки деца, имат и училище до 7 клас, като и от съседното село Малко Враново, идват да учат в него. Селото е много живо има българи, турци, татари, роми. Стадиона съществува откакто свидетелят се помни и постоянно е имало хора на него. Съблекалнята е построена на по-късен етап, може би около 30 години, откакто е построена. Тя е съществувала, но не са успявали да я ремонтираме, за да бъде удобна за ползване.

На въпрос на процесуалния представител на ответника посочва, че упражняването на спорт е безплатно и средства не се събират.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 93/19/2/7.2/9/01062/3/01/04/01, с което изпълнителният директор на ДФЗ е постановил отказ за изплащане в пълния размер на безвъзмездната финансовата помощ, заявена чрез ИСУН с искане за плащане № 1/27.12.2024 г. по АДПБФП № BG06RDNP001-19.251-0003-C01/14.06.2022 г. в размер на 44 714,08 лева на Община Сливо поле, в качеството й на бенефициент по договора.

Между страните липсва спор относно компетентността на административния орган, издал обжалваното решение. Съгласно чл. 20 от ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, в правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Нормата на чл. 20а от ЗПЗП възлага на изпълнителния директор на ДФЗ да бъде и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като (според чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП) той организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява същата. Като доказателство за компетентността на административния орган е представено извлечение от Протокол № 228/07.05.2025 г. от заседание на УС на ДФЗ, като от решение по т. 4.3. се установява, че госпожа И. И. е избрана за изпълнителен директор на ДФЗ.

Едно от основните възражения в жалбата на О. С. поле срещу оспореното решение е нарушение на неговата форма. Сочи се (част ІV от жалбата), че съдържанието на решението само привидно отговаря на изискването за наличие на фактически и правни основания. Относно записаните правни норми се възразява, че те са от общ характер, или съдържат различни хипотези. Подробно е разгледана нормата на чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба № 4 и връзката й с чл. 26 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ). Оспорва се цитирането на части от УК без същите да са подведени към фактите по казуса. Твърди се, че „Посочването на произволни разпоредби от ЗПЗП и подзаконови актове по приложението му, придружено от копиране на отделни откъснати една от друга части от Указанията за кандидатстване, са пречка за ефективно упражняване на правото на защита от страна на община Сливо поле, което представлява само по себе си съществено нарушение на изискванията към формата на индивидуалния административен акт.“. Съдът възприема възражението като неоснователно. За решенията, които постановява изпълнителният директор на ДФЗ нормативно не е въведена специална форма и същите следва да отговарят на изискванията на чл. 59 от АПК. Оспореното решение е в писмена форма и е съответно на въведените в ал. 2 на същата правна норма изисквания за реквизити. Изпълнено е условието на чл. 59, ал. 2, т. 4 за наличие на фактически и правни основания за неговото издаване. Доколко тези основания са релевантни към разглеждания казус е въпрос на материална законосъобразност, но не и на нарушения на изискваната форма.

Съдът не установява съществени нарушения на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, които да са самостоятелно основание за отмяна на оспорвания административен акт, а такива не се сочат и от жалбоподателя.

Съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспореното решение по следните причини:

Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 (ПРСР) е част от Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. Целта ѝ е да подпомогне устойчивото развитие на селските райони чрез различни мерки за подкрепа на земеделски производители, общини, малки и средни предприятия, както и неправителствени организации. Основни цели на ПРСР са подобряване конкурентоспособността на земеделието; устойчиво управление на природните ресурси и адаптация към климатичните промени и социално-икономическо развитие на селските райони. ПРСР се финансира от Европейския съюз чрез ЕЗФРСР и от националния бюджет. Част от ПРСР е Мярка 19 - Водено от общностите местно развитие (ВОМР), която има за цел да насърчава участието на местните общности в разработването и прилагането на стратегии за местно развитие. В конкретния случай се прилага и Мярка 7 - Основни услуги и обновяване на селата с цел инвестиции в селска инфраструктура – пътища, ВиК, улично осветление, обществени сгради, културни обекти и др.

Подмярка 19.2 Прилагане на операции в рамките на стратегии за ВОМР има за цел реално изпълнение на местните стратегии чрез проекти по различни приоритети (икономическо развитие, социални услуги, култура, околна среда) като в случая бенефициенти могат да бъдат юридически лица, избрани чрез конкурси от МИГ, т.е. МИГ сами решават какви проекти и дейности да се финансират, според стратегията им.

П. П. 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура основната цел е подобряване на жизнената среда и достъпа до основни услуги в селските райони чрез инвестиции в инфраструктура от обществено значение, като допустими бенефициенти са общини и др.

С ПМС № 161 се определят правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода "Водено от общностите местно развитие" за периода 2014 – 2020 г.

Съгласно чл. 12 от Наредба № 22 Местната инициативна група е юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирано като сдружение по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, което представлява публично-частно партньорство. Взетите от МИГ решения по отношение на проектните предложения не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като то не пораждат пряко целените последици - предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Те са част от административната процедура (т.е. акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК), а окончателното решение за предоставянето на помощта се взема от ръководителя на управляващия орган или ДФЗ, съгласно чл. 47, ал. 5 от ПМС № 161 и чл. 60, ал. 9 от Наредба № 22. Както правилно е посочено в жалбата, съгласно чл. 41, ал. 1 от ПМС № 161 Местната инициативна група или местната инициативна рибарска група провежда недискриминационни и прозрачни процедури за подбор на проекти към стратегията за ВОМР, като разработва насоки за кандидатстване, включително ред за оценка на проектни предложени. Нормата на чл. 42, ал. 5 от ПМС № 161 предвижда изрично, че При предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за интегрирани проектни предложения документите по ал. 1 се разработват в съответствие с указанията на УО на всяка от програмите, по които се предоставя финансовата помощ.

Съдът вече посочи интернет адресите, на които са представени документите и условията за кандидатстване (УК) за конкретната процедура № BG06RDNP001-19.251 на МИГ „Тутракан – Сливо поле“. В т. 6 от УК е посочено, че целта на предоставяната БФП е …подобряване облика на населените места и изграждане инфраструктура за култура, спорт и отдих. Такива инвестиции ще подобрят качеството на живот и ще допринесат за развитие на туризма. Има принос за подобрява услугите за населението- образователни, културни, свързани със спорта, като те имат значение за задържане на по-младото население…. Не е спорно, че О. С. поле е допустим кандидат съгласно чл. 11 от УК. За настоящия казус от посочените в т. 13 от УК дейности, допустими за финансиране са тези по Изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване, обзавеждане на спортна инфраструктура. Тези посочени дейности са във връзка с т. 14а, съгласно която Категории разходи, допустими за подпомагане са Строителство, реконструкция, рехабилитация, изграждане, обновяване, ремонт и/или реставрация на сгради и/или помещения и/или друга недвижима собственост съгласно допустимите за подпомагане дейности.

Няма спор между страните, че МИГ „Тутракан – Сливо поле“ е провела надлежна процедура за избор на проектни предложения, като ДФЗ е изготвил оценителен доклад от 02.03.2022 г. и изпълнителният директор на ДФЗ е издал Заповед № 0З-180-РД/9/22.03.2022 г. за предоставяне на БФП именно по проектно предложение „Основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, община Сливо поле, област Русе“. Съгласно чл. 61е от Наредба № 22 В срок 15 работни дни от датата на получаване на заповедта за предоставяне на финансова помощ кандидатът има право да сключи тристранен договор с ДФЗ и с МИГ или двустранен договор между ДФЗ и МИГ, когато МИГ е получател на помощта. За процесния проект получател на БФП е О. С. поле, поради което е сключен тристранен АДПБФП № № BG06RDNP001-19.251-0003-С01 като към договора има различни приложения, от които безспорно се установява посочения в чл. 1 предмет на АДПБФП Основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, община Сливо поле, област Русе“.

От изложеното може да се направи безспорен извод, че без одобрението на ДФЗ чрез издаване на съответната заповед, процесната БФП не може да бъде получена. Тази заповед е резултат от извършени проверки от ДФЗ, които са установили допустимост на проекта за основен ремонт. В този смисъл, буди недоумение факта, че с писмо с № BG006RDNP001-19.251-0003-I02-М018/21.01.2025 г. бенефициера е изискал информация от О. С. поле и доказателства в тази връзка, а именно „Информация (обосновка, документ, др.), от която да се прецени съответствието на обекта на финансово подпомагане съществуваща сграда към стадион, находяща се в [УПИ], кв. 80 по плана на с. Голямо Враново" с определението за .спорта инфраструктура", посочено в Условия за кандидатстване (УК) по процедура BG06RDNP001-19.251 - СНЦ „МИГ-Тутракан-Сливо поле' по мярка 7.2 .Подкрепа за инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура, включително инвестиции в енергия от възобновяеми източници и спестяване на енергия', а именно: „Обществено достъпни открити площи, предназначени за индивидуални или групови игри, с подходящо за целта устройство, настилка и съоръжения за игра в зависимост от определената възрастова група на ползвателите, които могат да бъдат един обект футболно игрище на малко поле, волейболно, баскетболно, хандбално игрище, площадка за скейтборд и ролери и площадка за игра“. Предвид изложеното да се представи също и обяснителна записка от МИГ „Тутракан - Сливо поле“ как е преценена допустимостта на проектното предложение с цитираните УК по процедура BG06RDNP001 -19.251, както и становище за съответствието на инвестицията с правилата за държавна помощ и разписаното в Раздел 16 на същите условия.“. Етапът на преценка на съвместимостта е приключил с издаването на Заповед № 0З-180-РД/9/22.03.2022 г.

Като основания за постановения отказ от плащане на БФП, в оспореното решение са посочени следните норми:

1. Чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП Изпълнителният директор: 1. организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция; 2. представлява Разплащателната агенция.

Чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за сключване на административни договори и/или за издаване на административни актове по чл. 12, ал. 7 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Необходимо е да се отбележи, че в случая приложение е трябвало да намери разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, според която Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и напълно неоправдано е цитирана възможността за делегиране на правомощията на изпълнителния директор, тъй като оспореното решение е подписано именно от последния.

Така посочените норми регламентират правомощията да издаде обжалвания административен акт, но нямат отношение към спора по същество.

2. чл. 15, ал. 2 от Наредба № 22 въвежда правило, че Всяка мярка в стратегия за ВОМР съдържа описание на целите и обхвата на мярката, допустимите получатели, допустимите дейности и разходи, определените финансови параметри за проектните предложения, интензитет на финансовата помощ, размер на финансовата помощ, обективни критерии за оценка на проектите и тяхната тежест и други елементи, когато е приложимо, според указанията на всяка от финансиращите съответната мярка програми. Посочената разпоредба е включена в Глава втора „Условия за предоставяне на финансовата помощ по подмярка 19.2 "прилагане на операции в рамките на стратегиите за водено от общностите местно развитие", Раздел III „Изисквания към стратегиите за ВОМР“ и на практика същата е относима към преценка допустимостта на проекта, т.е. преди издаване на вече посочената Заповед № 0З-180-РД/9/22.03.2022 г. от изпълнителния директор на ДФЗ.

3. Условията за кандидатстване (УК) и Условията за изпълнение (УИ) по процедура BG006RDNP001-19.251 във връзка с чл. 26 от ЗУСЕФСУ. Посочената правна норма регламентира утвърждаването на тези правила от ръководителя на управляващия орган на програмата. От съдържащите се общо девет алинеи, съдът намира, че само част от тях могат да имат отношение към казуса – тези, които въвеждат общи правила и тези, които се отнасят до процедури чрез подбор, каквато е реализирана относно процесния проект.

4. чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба № 4 - Проблемът с прилагането на тази норма от страна на административния орган е многопластов. Нормата е имала различни редакции като не е ясно на коя точно от редакциите е направено позоваване в оспореното решение.

Началната редакция на разпоредбата (обн., ДВ, бр. 48/08.06.2018 г.) предвижда Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, отказва изцяло или частично изплащането на финансовата помощ, когато: при извършване на проверка по букви "iii" и "v" от раздел 2 "Контролни дейности", т. А "Процедури по одобряване на заявленията" от Приложение № I към Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметки, обезпеченията и използването на еврото (ОВ, L 255/18 от 28 август 2014 г.) във връзка с чл. 48, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 се установи, че бенефициентът, подаденото от него проектно предложение или предложените за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ;

Приложимата редакция към датата на издаване на оспореното решение (13.03.2025г.) е тази с изменение, обн. ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г., съгласно която Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, отказва изцяло или частично изплащането на финансовата помощ, когато: при извършване на проверка по букви "iii", "iv" и "vi" от раздел 2 "Контролни дейности", т. А "Процедури по одобряване на заявленията" от Приложение № I към Делегиран регламент (ЕС) № 2022/127 във връзка с чл. 48, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 се установи, че бенефициентът, подаденото от него проектно предложение или предложените за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ;

Установява се различие не само в регламентите, но и във вида на проверките.

В уводната част на решението нормата е посочена без редакция и без изписване на нейния текст. На стр. 2 от решението (л. 15), абзац последен е записано следното „При извършени проверки от страна на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция административни проверки, съгласно букви „iii“ и „v“ от раздел 2 "Контролни дейности", т. А "Процедури по одобряване на заявленията" от Приложение № I към Делегиран регламент (ЕС) №907/2014 ….“. В решението липсва обяснение защо е избрана тази редакция, като може само да се предположи, че причината за това е датата на сключване на процесния АДПБФП – 14.06.2022 г.

На стр. 3 от решението (л. 16) е посочено следното: „Предвид гореизложената фактическа обстановка и на основание чл. 9, ал. 1, т. 14 от Административен договор № BG06RDNP001-19.251-0003-C01 от 14.06.2022 г. и чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г., Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция отказва изцяло изплащането на безвъзмездната финансова помощ, когато при извършване на проверка по букви "iii", "iv" и "vi" от раздел 2 "Контролни дейности", т. А "Процедури по одобряване на заявленията" от Приложение № I към Делегиран регламент (ЕС) № 2022/127 във връзка с чл. 48, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 се установи, че бенефициентът, подаденото от него проектно предложение или предложените за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ.“

4.1. Посочените норми от раздел 2 "Контролни дейности", т. А "Процедури по одобряване на заявленията" от Приложение № I към Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметки, обезпеченията и използването на еврото, имат следното съдържание:

Буква iii) дадено заявление за плащане бива разпоредено едва след изпълнението на достатъчен брой проверки с цел да се установи съответствие с нормативната уредба на Съюза.

Буква v) извършената работа се описва подробно в доклад към всяко заявление, група заявления или, ако е приложимо, в доклад, отнасящ се за цялата пазарна година. Докладът се придружава от уверение за допустимостта на приетите заявления, както и за естеството, обхвата и границите на свършената работа. Освен това във връзка с ЕЗФРСР е необходимо и уверение, че са спазени критериите за предоставяне на помощта, включително за сключването на договори, както и че са спазени всички приложими съюзни и национални нормативни разпоредби, включително определените в програмата за развитие на селските райони. В случай че физическите и административните проверки не са изчерпателни, а са извършени върху представителна извадка от заявления, следва да се посочат избраните заявления, да бъде описан методът за формиране на извадката, да бъдат докладвани резултатите от всички проверки и мерките, предприети по отношение на несъответствия и нередности. Придружителните документи следва да показват достатъчно добре, че действително са извършени всички необходими проверки за допустимост на одобрените заявления.

4.2. Посочените норми от раздел 2 "Контролни дейности", т. А "Процедури по одобряване на заявленията" от Приложение № I към Делегиран регламент (ЕС) № 2022/127 на Комисията от 7 декември 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета с правила по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, обезпеченията и използването на еврото, имат следното съдържание:

Буква iii) дадено заявление за плащане бива одобрено едва след изпълнението на достатъчен брой проверки с цел да се осигури спазването на нормативните разпоредби на Съюза;

Буква iv) Тези проверки включват проверките, предвидени в съответния регламент, уреждащ конкретната мярка, във връзка с която се иска помощта, както и проверките, посочени в член 59 от Регламент (ЕС) 2021/2116, имащи за цел предотвратяването и разкриването на измами и нередности, по-специално предвид съществуващите рискове. Освен това във връзка с ЕЗФРСР трябва да има и процедури за проверка спазването на условията за предоставяне на помощта, включително сключването на договори, както и за спазването на всички приложими нормативни разпоредби на Съюза, включително определените в стратегическия план по ОСП;

Буква vi) извършената работа се описва подробно в доклад към всяко заявление, група заявления или, ако е приложимо, в доклад, отнасящ се за цялата пазарна година. Докладът се придружава от уверение за допустимостта на одобрените заявления, както и за естеството, обхвата и границите на свършената работа. Това уверение може да бъде в електронен формат. Освен това във връзка с ЕЗФРСР е необходимо и уверение, че са спазени критериите за предоставяне на помощта, включително за сключването на договори, както и че са спазени всички приложими нормативни разпоредби на Съюза, включително определените в стратегическия план по ОСП. В случай че физическите и административните проверки не са изчерпателни, а са извършени върху извадка от заявления, следва да се посочат избраните заявления, да бъде описан методът за формиране на извадката, да бъдат докладвани резултатите от всички проверки и мерките, предприети по отношение на несъответствията и нередностите. Подкрепящите документи (на хартиен или електронен носител) следва да показват достатъчно добре, че действително са извършени всички необходими проверки за допустимост на одобрените заявления;

4.3. чл. 48, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 - Административните проверки на заявленията за подпомагане гарантират съответствието на операцията с приложимите задължения, установени от правото на Съюза или националното право или от програмата за развитие на селските райони, включително тези в областта на обществените поръчки, държавните помощи и другите задължителни стандарти и изисквания. Проверките включват по-специално проверка на:

а) допустимостта на бенефициера;

б) критериите за допустимост, ангажиментите и другите задължения по операцията, за която се иска подпомагане;

в) спазването на критериите за подбор;

г) допустимостта на разходите по операцията, включително спазване на категорията разходи или на метода за изчисление, който следва да се използва, когато операцията или част от нея попада в обхвата на член 67, параграф 1, букви б), в) и г) от Регламент (ЕС) № 1303/2013;

д) по отношение на разходите, посочени в член 67, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1303/2013, с изключение на вноските в натура и амортизационните разходи — удостоверяване на основателността на представените разходи. Разходите се оценяват посредством подходяща система за оценка, като например референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка.

От мотивната част на разглежданото решение не може да се установи кога, как и от кого са извършени посочените административни проверки; кой е присъствал на тях; дали са достатъчен брой; какви са резултатите от тях; в какви документи са обективирани тези резултати; уведомен ли е бенефициера за провеждането и за резултатите, за да достигне решаващият орган до извод за отказ от изплащане на БФП. Видно е изискването за всяка проверка да се съставя доклад. Неясно е коя проверка на какво основание е извършена – по силата на кой делегиран документ В административната преписка е налична докладна записка на директора на дирекция ДПМСРС, в която също обобщено е посочено, че са извършени справки и проверки, както и снимков материал от посещение на място. Не е ясно и тук какви справки са направени, какви проверки, кога е извършено посещение на място, не е приложен по делото посочения снимков материал. Например, в тази докладна записка е посочено, че и друг отдел се е запознал с документите във връзка с процесния проект, но няма информация какво се е случило след това запознаване. Но дори и тази докладна записка не е посочена в решението, поради което не може да намери приложение Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г, ОСГК, съгласно което мотивите могат да бъдат изложени и в друг документ, стига той да е посочен в административния акт.

5. чл. 9, ал. 1, т. 14 от АДПБФП № № BG06RDNP001-19.251-0003-С01/14.06.2022 г., съгласно който Фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подаденото от бенефициента искане за плащане, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ, ведно със законна лихва върху сумите, при наличие на някое от следните обстоятелства: при извършване на проверка по букви "iii" и "v" от Раздел 2 "Контролни дейности", т. А "Процедури по одобряване на заявленията" от Приложение № I към Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 във връзка с чл. 48, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 се установи, че бенефициентът, подаденият от него проект или предложените за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане;

Видно е, че условието за отказ от плащане е идентично с това по чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба № 4.

При така разгледаното съдържание на цитираните правни норми може да се направят следните изводи:

Изискването на чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба № 4 е да се установи, че бенефициентът, подаденото от него проектно предложение или предложените за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ. Като документи по тази норма следва да се разбират документи, в които са обективирани УК и Условията за изпълнение (УИ), които са утвърдени от ръководителя на управляващия орган на програмата. От изложеното дотук, на първо място следва да се отбележи, че в решението на изпълнителния директор за отказ не е посочено как точно е установено несъответствие, тъй като няма описание на фактическите действия на административния орган и резултатите от тях. Не може да се достигне до извод за несъответствие без да са коментирани извършените проверки, а само обобщено да се посочи, че такива са извършени. Тази непълнота в описанието на фактическата обстановка на практика препятства жалбоподателя да организира защитата си, защото за него остава неясно как е формиран извода за липса на допустимост на неговия проект, при условие, че е преминал всички проверки при кандидатстването, не са установени промени в проекта и той е разрешен за подпомагане.

От съдържанието на решението следва да се направи извод, че постановеният отказ е свързан с подаденото проектно предложение, което според решаващия орган не отговаря на изискването за допустимост за подпомагане, посочени в документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ), т.е. посочени в УК. Сочи се в решението несъответствие с подточка 5 от раздел 13 и т. 5 от раздел 16 на УК при съобразяване на определението за спортна инфраструктура, посочено в обяснителните бележки на УК.

Също така съдът приема за основателно релевираното в жалбата твърдение, че нормата на чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба № 4 (и предвидените в нея проверки по посочените делегирани регламенти) се отнася до одобряване на заявленията на бенефициерите и нямат връзка с предявените искания за плащане на уговорената БФП. Доказателства в тази насока са наименованието на съответните части от приложенията на делегираните регламенти; вида на описаните проверки в чл. 26 от ЗУСЕФСУ и др. Към момента на подаване на искането за плащане, тези проверки са реализирани от бенефициента; резултата от тях е положителен и по тази причина той е взел участие в сключването на процесния АДПБФП. Цитираната от жалбоподателя практика на ВАС в тази връзка е напълно относима към възражението. Напълно следва да се сподели извода в жалбата, че „…чл.27, ал.1, т.16, вписан като правно основание за отказа да бъде изплатена финансовата помощ (откопиран и в чл.9, ал.1, т.14 от административния договор) не намира приложение на този завършващ етап от сложния фактически състав по предоставянето на финансовата помощ„.“, което от своя страна обуславя противоречието на оспореното решение с приложимия материален закон.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от АДПБФП, фондът е длъжен да уведоми писмено бенефициента за окончателния размер на финансовата помощ или отказа да бъде изплатена помощта, като посочи мотивите за това. Безспорно е, че ДФЗ е изложил мотиви относно взетото от него решение за отказ от плащане на БФП на О. С. поле, но непълнотата на фактическите основания не позволява да се проконтролира правилното прилагане на материалния закон. Сочените от решаващия орган несъответствия с УК са съществували още към момента на разглеждането на проекта и са одобрени надлежно именно от същия решаващ орган.

Съдът не установява несъответствие по посочената подточка 5 от раздел 13 на УК „Дейности, допустими за финансиране“ - допустими за финансиране са дейности по „Изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване, обзавеждане на спортна инфраструктура“. От заглавието на процесния проект „Основен ремонт на съществуваща сграда към стадион в с. Голямо Враново, община Сливо поле, област Русе“ се установява, че дейността е допустима. Какво е спортна инфраструктура е изрично пояснено в обяснителните бележки - Обществено достъпни открити площи, предназначени за индивидуални или групови игри, с подходящо за целта устройство, настилка и съоръжения за игра в зависимост от определената възрастова група на ползвателите, които могат да бъдат един обект: футболно игрище на малко поле, волейболно, баскетболно, хандбално игрище, площадка за скейтборд и ролери и площадка за игра. От името на проекта се установява, че съществуващата сграда е свързана със стадиона и на практика тя представлява част от съществуващото спортно съоръжение – футболен стадион.

Следва да бъде съобразено и националното законодателство – легалната дефиниция на открити обекти за спортни дейности е налична в § 5, т. 68а от ДР на ЗУТ Открити обекти са: за спортни дейности - терени (площадки) и оборудване, използвани за масови физически упражнения и спорт на открито: футболни, волейболни, баскетболни, хандбални, бейзболни, ръгби, миниголф и други игрища за колективни спортове, лекоатлетически писти, кортове за тенис и бадминтон, площадки и алеи за колоездене и конна езда, картинг-писти, гимнастически площадки, открити плувни басейни, открити пързалки за зимни кънки, площадки за скейтборд и ролери и други подобни, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране - санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други. Изрично законодателят е предвидил, че към откритите обекти за спортни дейности следва да има спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране. Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че в случая ЗУТ е специален по отношение на чл. 26 от ЗУСЕФСУ, защото урежда вида на обекта от вида на процесния, докато общата норма на чл. 26 от ЗУСЕФСУ само посочва, че проекта следва да отговаря на УК по процедура № BG06RDNP001-19.251 на МИГ „Тутракан – Сливо поле“. От житейска гледна точка е възможно съществуването на футболен стадион без санитарни възли и съблекални, но не е възможно самостоятелното съществуване на съблекални без спортно съоръжение, във връзка с което те функционират. Задължително следва да се съобрази, че съгласно чл. 1, ал. 1 от процесния АДПБФП е въведено императивно задължение за бенефициера, който „приема БФП и се задължава да изпълни одобрения проект при спазване на изискванията на този договор, Условията за изпълнение на проекти по процедурата BG06RDNP001-19.251-S1, наричани по-нататък „Условията за изпълнение“, правото на Европейския съюз и националното законодателство.“

Не се установява несъответствие и с т. 5 от раздел 16.“Приложим режим на минимални/държавни помощи“. Съдържанието на тази част от УК е следното: „5.Изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване, обзавеждане на спортна инфраструктура:

Съгласно понятието за спортна инфраструктура по настоящите Условия за кандидатстване ще се финансират - обществено достъпни открити площи предназначени за индивидуални и групови игри. Генерираща приходи спортна инфраструктура като спортни зали, големи футболни игрища и др., не е предмет на настоящите Условия за кандидатстване.

Собствеността на спортните обекти е на общината. Обектите няма да бъдат експлоатирани по икономически начин. Инфраструктурата се използва по неикономически начин, когато общината не реализира приходи от управлението или ползването й, или ако реализира приходи от тази инфраструктура, те са в резултат на дейност, която е неделима и спомагателна спрямо неикономическата. Съгласно разпоредбите на Съобщение на Комисията за понятието за държавна помощ съгласно чл. 107, параграф 1 от ДФЕС - публичното финансиране на инфраструктура, която не е предвидена за търговска експлоатация, се изключва от приложението на правилата за държавна помощ. Инфраструктурата, за която се предоставя безвъзмездна финансова е с отворен достъп и няма да се експлоатира по икономически начин.

Освен това по настоящите Условия за кандидатстване се предоставя безвъзмездна финансова помощ за малка по размери инфраструктура, която е разположена в селските райони и има локален ефект предимно за местно население и не застрашава да засегне търговията между държавите-членки. Това са дейности по изграждане на общодостъпна спортна инфраструктура, тъй като при тях е предвидено с безвъзмездната финансова помощ да се финансира само обществена инфраструктура с отворен достъп, която няма да генерира приходи и да се експлоатира по икономически начин. В този случай безвъзмездната финансова помощ по настоящите Условия за кандидатстване не представлява държавна помощ.“

Така представеното условие следва да бъде анализирано подробно. Безспорно при заявяване на проекта е налице обществено достъпна открита площ – футболен стадион, предназначен за групови игри, към който има съществуваща съблекалня. Съблекалнята не генерира приходи. Както футболния стадион, така и прилежащата му съблекалня са собственост на Община Сливо поле съгласно представените с жалбата Акт ца частна общинска собственост № 1591/11.05.2004 г. и Акт № 3442/04.08.2020 г. на АЧОС № 1591/11.05.2004 г. Обектите няма да се експлоатират по икономически начин, тъй като достъпът е отворен и безплатен и не се генерират приходи, респ. печалба. Безспорно е, че съществуващата сграда е малка инфраструктура, като съгласно техническото описание се състои от санитарно-хигиенни звена (две съблекални, всяка с баня и тоалетна) и треньорски помещения. Инфраструктурата е разположена в селски район и има локален ефект. Съдът цени показанията на свидетеля, кмета на с. Голямо Враново във връзка с достъпа до стадиона и съблекалните. Настоящият съдебен състав намира, че кметската администрация полага грижата на добър стопанин спрямо ремонтираната съблекалня, която не може да стои безстопанствено отключена и следва да се знае кой използва същата. По своята същност това пак е свободен достъп, тъй като не са поставени ограничения във връзка с ползването освен едно единствено – ползвателя да получи ключа от кметската администрация. В този смисъл, съдът не е съгласен с изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание, че свидетелските показания не следва да се кредитират тъй като спора между страните е правен. Напротив, жалбоподателят ангажира писмени и гласни доказателства относно начина на ползване на инфраструктурата, предмет на процесния АДПБФП.

Следва да се приеме за недоказан извода в решението, че „Дейностите не съответстват и на приложимия режим на държавна помощ, поради това, че не представляват „обществена инфраструктура с отворен достъп.“ По делото не са налични доказателства, от които да се установи как решаващият орган е достигнал до извод за липса на отворен достъп. Този въпрос не е правен, а фактически и в решението не се съдържа конкретика как е изследван.

От всичко изложено до тук се установява, че оспореното решение, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, е постановено в противоречие на материалния закон.

За пълнота на изложението, съдът посочва, че решаващият орган не установил нарушения при изпълнението на проекта, или поне от доказателствата по преписката такива не се установяват. Аналогично, не са ангажирани доказателства във връзка с нарушения относно предявеното от бенефициента искане за плащане.

Относно разноските: Съдът като съобрази изхода на спора и нормата на чл. 143 от АПК, установява следното:

Ответникът, чрез процесуален представител е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Предвид изхода на спора, предявеното искане за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Адв. М. Р., в качеството си на процесуален представител на Община Сливо поле (жалбоподател по делото) е представила списък с разноски и доказателства за заплащането на същите. Няма спор, че заплатената държавна такса в размер на 357,71 лева подлежи на репариране. Претендира се възнаграждение за един адвокат в размер на 3 500 лева. Съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно. При съобразяване на материалния интерес по делото (44 714,08 лева) и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа се установява, че минималния размер на адвокатското възнаграждение е 4227,13 лева. Отделно от това, ако се приложат Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото (§ 1а, т. 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.), коригиращият коефициент в случая е 1,9 и в каквато и степен да се редуцира възнаграждението на адвоката, то ще бъде по-високо от искането. Съдът посочва, че размерът на възнаграждението от 3 500 лева е реален предвид изключително задълбочената жалба, изготвена от адв. Р.; ангажирането на гласни и писмени доказателства, относими към спора; посочването на съдебна практика, свързана с изразените в жалбата възражения. По изложените причини, на ДФЗ като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК и юридическо лице (чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП) по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК следва да бъдат възложено заплащане общо на сума в размер на 3 857,71 лева

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 93/19/2/7.2/9/01062/3/01/04/01 от 13.03.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Община Сливо поле сума в размер на 3 857,71 лева (три хиляди осемстотин петдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща държавна такса в размер на 357,71 лева и възнаграждение в размер на 3 500,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ съдебния акт по следния начин:

1. На жалбоподателя - чрез процесуалния му представител адв. М. Р., АК Русе – на електронен адрес [електронна поща], която следва незабавно да потвърди получаването, в противен случай решението ще се счита връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.

2. На ответника – чрез Системата за сигурно електронно връчване.