Решение по дело №614/2022 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 11
Дата: 6 февруари 2023 г.
Съдия: Анна Петкова Донкова-Кутрова
Дело: 20225320200614
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Карлово, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20225320200614 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № ** г. на Н. на РУ на М.В.Р.. на В.
П. Т. ЕГН ********** от град К., обл. П. ул. Д. ш. № . ет., ап., на основание
чл. 264 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер
на 500лв.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице
и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения срок. Счита
наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, излага
съображения. Моли за отмяна на наказателното постановление. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като счита,
че наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде
приложен закон за по-леконаказуемо нарушение по ЗБЛД. Претендира
разноски.
Ответната по жалбата страна – РУ на М.В.Р. К., редовно призована, не
изпраща представител. Не се претендират разноски.
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за
установено следното:
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя Б. Н. и свидетеля по акта И. С. и приложените и
приети писмени такива – два броя декларации, протокол за обиск на лице,
заповед за задържане, заповед № *г., АУАН № * бр. докладна записка,
възражение, съдът намира за установено следното:
На 21.08.2021г. автопатрул на Р. П. У. К. в състав свидетелите Н. и С.
бил изпратен по сигнал за нарушаване на нощната тишина от силна музика в
жилищна зона в гр. К. ,л. Г. З. При пристигане на място полицейските
служители установили, че отстрани на магазин за хранителни стоки имало
поставена тонколона, от която се чувала музика. В близост имало беседка със
събрали се хора, които употребявали алкохол. При пристигането на
полицейските служители, жалбоподателката ги приближила и след като й
казали повода за посещението им, тя им казала, че ще спре музиката, което
сторила. След прекратяване на шума, служителите на реда си тръгнали.
Малко по-късно свидетелите Н. и С. отново били изпратени на адреса по
същия повод. Още като ги видяла Т. отишла до тонколоната и отново спряла
музиката. Тъй като тишината била възстановена полицейският екип напуснал
мястото.
След известно време, вече след 22ч. за трети път бил получен сигнал, че
има силна музика на същото място. Полицейските служители посетили
адреса, където в близост вече нямало хора, като установили, че отново се
чува силна музика, която звучала откъм магазина. Звукът идвал от същата
тонколона, която била поставена до входа на складово помещение на
търговския обект, а в същото през открехната врата забелязали
жалбоподателката. Тъй като свидетелите имали намерение да съставят
протокол за предупреждение, поискали няколко пъти от жалбоподателката да
удостовери самоличността си, но същата отказала да им даде документ за
самоличност, отказала да даде и сведения за личността си, като заявила, че се
намира в частна собственост. Тъй като действително Т. била в магазина,
2
служителите на реда решили да приключат случая със съставяне на докладна
записка и предаване на същата за вземане на отношение от органите на „т.
п.“. Тръгнали към патрулния автомобил, но попът били последвани от
жалбоподателката. Тъй като вече била на обществено място, отново й
поискали документ за самоличност, но тя пак отказала да го представи,
отказала да предостави и лични данни. Това наложило да била задържана от
полицейските служители и отведена в сградата на Р. П. У. К., където била
установена самоличността й и оформени документи за задържането й.
За констатираното от актосъставител Н., бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № **/**г. за това, че на **год.
около 22.10 часа в гр. К. ул. Г. З. до №. при извършена проверка от
униформен служител ма МВР относно установяване на самоличността на Т.,
същата умишлено не представя документ за самоличност, както и не дава
сведения относно самоличността си, като по този начин противозаконно
пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, като извършеното не
съставлява престъпление. Нарушението е квалифицирано по чл. 264 ал. 1 от
ЗМВР.
Възоснова на съставения АУАН компетентният, надлежно
оправомощен за целта орган, Н. на Р.У. на М.В. е издал атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателката на основание чл.
264 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на
500 лв. за нарушение на същия текст.
Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав
следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и
процедурата, влечащи като своя последицата неговата отмяна. Издаденият
АУАН съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното
постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона
форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Дадено е ясно и
коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото
извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на извършването
му, индивидуализиран е нарушителят.
3
При така установените факти, от правна страна се прие следното:
Нарушението на разпоредбата на чл. 264 ал. 1 от ЗМВР се изразява в
противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си.
Същото е насочено срещу дейността на органите на МВР по защита на
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността,
защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението, като изисква действие като форма на
изпълнителното деяние. В случая поведението на жалбоподателката се
изразява в бездействие, отказ да представи документ за самоличност, което
осъществява различно от възприетото от контролния и наказващия орган
нарушение, а именно такова по чл. 6 от ЗБЛД, на което съответства и друга
санкционна разпоредба- чл.80 т.5 от ЗБЛД. Доколкото на описаните в
наказателното постановление обстоятелства, по които жалбоподателката е
реализирала защита, съответства именно посочената разпоредба, съдът следва
да преквалифицира нарушението и основанието, възоснова на което е
ангажирана административнонаказателната й отговорност и да измени
наказателното постановление, съобразно разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от
ЗАНН, като приложи закон за по-леко наказание, каквото е това по ЗБЛД,
наказуемо с глоба от 50 до 300лв. Наложената глоба от 500лв. следва да бъде
намалена на 100лв., размер по-близък до минималния, отчитайки, че липсват
данни спрямо жалбоподателката да е реализирана друг път
административнонаказателна отговорност, но не и в минималния размер,
предвид упоритостта й при осъществяване на нарушението.
В този смисъл са налице основания за изменение на оспореното
наказателно постановление.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане на
жалбоподателя се следват разноски, които съобразно уважената част от
искането са в размер на 608лв. за всички инстанции. Същите следва да бъдат
възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно О.Д.
М.В.Р. - П.. Съгласно т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от
административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ** г. на Н. на РУ на М.В.Р.., с
което на В. П. Т. ЕГН ********** от град К., обл. П. ул. Д. ш. № . ет., ап., на
основание чл. 264 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание
глоба в размер на 500лв., като преквалифицира нарушението от такова по чл.
264 ал. 1 от ЗМВР в нарушение по чл. 6 от ЗБЛД и основанието за налагане на
глобата от чл. 264 ал. 1 от ЗМВР – в чл. 80 т. 5 от ЗБЛД и НАМАЛЯВА
размера на глобата от 500лв. – на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА О.Д. на М.В. Р. П. да заплати на В. П. Т. ЕГН ********** от
град К., обл. П. ул. Д. ш. № . ет., ап., сумата от 608 (шестстотин и осем) лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5