Р Е Ш Е Н И Е
23.12.2019 г.
Номер 502 2 0 1 9 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на десети декември 2 0 1 9 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Прокурора: Йордан Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 502 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът В.Й. ***, чрез адв. Е.Й., в искова молба, въз основа на която е образувано настоящето дело, иска осъждането на ответника – Областна дирекция на МВР – гр. Кюстендил, представлявана от директора си Елиян Стамболийски, да му заплати сумата, както следва:
- 600 /шестстотин/ лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатен адвокатски хонорар за защита пред РС – Кюстендил и АдмС - Кюстендил/, причинени от незаконосъобразен индивидуален административен акт – НП № 18-1139-001243/09.08.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил, ОТМЕНЕНО с влязло в сила съдебно решение от 03.10.2019 г., ведно с лихва за забава в размер на законната лихва от датата на влизане в сила на решението - 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и всички разноски направени в настоящето производство.
Излагат се подробни мотиви, с приложени доказателства към тях.
Ответникът се представлява по делото от юр. Б.. Същата оспорва иска изцяло – главен и акцесорен, като счита, че е налице хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ. Прави възражение за претендираните лихви по акцесорния иск, съответно претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП - Кюстендил дава становище за основателност на исковата молба, като счита, че искът е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва.
По делото са приети като доказателства писмени такива с вх. № 5098/17.10.2019 г.; вх. № 5191/30.10.2019 г.; вх. № 5616/07.11.2019 г., както и НАХД № 1536/2018 г. по описа на РС – Кюстендил, както и КНАХД № 146/2019 г. по описа на АдмС – Кюстендил, съгласно текста.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Съображенията за това са следните:
По делото е безспорно установено от приложените доказателства, че по отношение на ищeца е било издадено НП № 18-1139-001243/09.08.2018 г. на Началник сектор „ПП" при ОД на МВР Кюстендил, ОТМЕНЕНО с влязло в сила съдебно решение от 03.10.2019 г.
С влязло в сила Решение № 240/03.10.2019 г. по НАХД № 146/2019 г. АдмС - Кюстендил е оставил в сила Решение № 108/02.04.2019 г. по НАХД № 1536/2018 г. по описа на РС – Кюстендил, с което е отменил изцяло горецитираното НП.
Предмет на настоящето дело е сумата от 600 лева – адвокатски хонорар заплатен за защита пред РС – Кюстендил и АдмС - Кюстендил, който е реалният и доказан размер на имуществената вреда.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства.
По допустимостта на подадената искова молба:
Предявен е иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, съответно съгласно ал. 2, от чл. 203 от АПК, по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - за вреди, причинени на граждани или ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК, на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представляващо органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, незаконосъобразният акт е на ОД МВР гр. Кюстендил и ОД МВР гр. Кюстендил е легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. За допустимостта на едно производство по ЗОДОВ е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящия адрес на ищеца, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от закона се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на администрацията /държавна или общинска/; 2. противоправност; 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните имуществени вреди, поради което искът срещу ОД МВР гр. Кюстендил ще се уважи.
В разглежданият случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразен административен акт на ответника.
Административният характер на дейността по издаване на наказателни постановления и електронни фишове, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод, на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, ЕФ, действия или бездействия като такова по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от ТП от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който са предявени исковете за обезщетение. В конкретният случай това е налице – ОТМЕНЕНО с влязло в сила съдебно решение, НП № 18-1139-001243/09.08.2018 г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Кюстендил. Приложено е и Решение № 240/03.10.2019 г. по НАХД № 146/2019 г. на АдмС - Кюстендил, с което е оставено в сила Решение № 108/02.04.2019 г. по НАХД № 1536/2018 г. описа на РС – Кюстендил. По делото ищецът е заплатил сумата от 600 лева – адвокатски хонорар пред двете инстанции, който се претендира като обезщетение за понесени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия на администрацията.
От доказателствата по делото се установява, че е налице незаконен административен акт и неговата отмяна с влязло в сила решение на АдмС – Кюстендил.
Относно претенцията за присъждане на имуществени вреди, съдът приема, че същите се явяват доказани, явяващи се като последица от незаконосъбразността на административния акт, описан по – горе. В представеното по настоящето дело – НАХД № 1536/2018 г. по описа на РС - Кюстендил, е приложен договор за правна защита и съдействие от 30.08.2018 г. между ищецът и адв. Е.Й., в който хонорарът е отбелязан изрично в размер на 300 /триста/ лева и се претендира като такъв пред настоящата инстанция. От същият се доказва реалният и доказан размер на имуществената вреда, която ищецът е понесъл – 300 лева – адвокатски хонорар за защита по делото пред РС - Кюстендил, произтекла от издаденото и обявено в последствие за незаконосъобразно НП на ОД на МВР Кюстендил. По делото се претендира и имуществена вреда за представителство, по НАХД № 25/2019 г. пред АдмС – Кюстендил, като е приложен договор за правна помощ и съдействие от 09.05.2019 г. между ищецът и адв. Е.Й..
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела към датата на подаване на исковата молба /същата е подадена преди изменението в чл. 63 ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН/ ДВ, бр. 94/29.11.2019 г./, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като заплатената сума за адвокатско възнаграждение от ищеца, е предизвикано от издаването на акта, с който е наложена санкция, която ищецът изначално е считал, че му е наложена незаконосъобразно. В съдебната практика е прието, че причинната връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствена връзка, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и кагато тази реална възможност се е трансформирала в действителност.
Налице е пряко причинната връзка между незаконосъобразното НП на ОД на МВР Кюстендил и причинените имуществени вреди, като елемент от фактическия състав на отговорността.
В конкретният случай не са налице и обстоятелствата, касаещи хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ, а именно изключителна вина на ищеца или същият виновно да е допринесъл за уврежданията.
Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно наличието на нанесена имуществена вреда и причинна връзка между същата и противоправните действия на администрацията, съдът приема за установено, че ищецът е претърпял вследствие на незаконосъобразни действия и в пряка причинна връзка с тях, имуществена вреда – заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 /шестстотин/ лева, със законната лихва от съответната дата на завеждане на исковата молба – 17.10.2019 г., до датата за заплащане на дължимите суми. Искът следва да бъде уважен като доказан и основателен в претендирания размер.
Налице са кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото се доказва претендираните имуществени вреди да са в пряка причинно - следствена връзка с обявен по надлежния ред незаконосъобразен акт на административния орган – ОД на МВР Кюстендил.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 12, да заплати на В.Й.М., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника си адв. Е.С.Й., сумата от 600 /шестстотин/ лева – обезщетение за имуществени вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204 ал. 1 от АПК, ведно със законната лихва, считана от 17.10.2019 г. до окончателното им изплащане, както и 310 /триста и десет/ лева направени разноски по настоящето дело, във вр. с чл. 38 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36 ал. 1 от Закона за адвокатурата, съгласно приложените доказателства за това.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: