Решение по дело №2925/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 240, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба на Д.П.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. П.,***, против Заповед № ЗФСД-63/10.11.2023г. на командира на военно формирование 46690- Пловдив, в частта, с която е отказано изплащане на парична награда на Д.П.Д..

В жалбата се сочи, че заповедта в оспорената й част е издадена при съществени нарушения на материалноправните разпоредби, административнопроизводствените правила и не съответства с целта на закона. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.152, ал.1 от ППЗОВСРБ и счита, че към 26.10.2023г. дисциплинарното му наказание е заличено. Сочи, че министърът на отбраната в своята заповед не е посочил краен момент, до който да се считат заличени наложените наказания, а е разпоредил на командирите на в.ф. от БА до 17.11.2023г. да издадат поименни заповеди за изплащане на наградите. Твърди се, че към момента на изплащане на наградите наказанието на Д. е заличено и той също има право на награда. В жалбата е направено позоваване на чл.151, т.3 от ППЗОВСРБ, според която за срока на изтърпяване само на дисциплинарните наказания "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година", "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" и "предупреждение за уволнение" военнослужещият не може да бъде награждаван за годишни резултати. В тази насока се сочи, че нормата е санкционна и не може да се прилага разширително за останалите по-леки дисциплинарни наказания. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се сторените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита.

Ответникът - Командир на военно формирование 46690 - Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Р., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита.

За допустимостта:

По делото няма данни за датата на която Заповед № ЗФСД-63/10.11.2023г. на командира на военно формирование 46690 - Пловдив е съобщена на жалбоподателя Д.П.Д.. Въпреки изричните указания на съда дадени с определението за насрочване на делото в о.з. от 04.12.2023г., доказателства в тази насока не са представени от ответника. Отделно от това в заповедта не е посочено, че същата подлежи на обжалване нито в какъв срок. Поради изложеното следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок. За Д.П.Д. е налице и правен интерес да оспори заповедта в частта, с която му е отказано плащане на парична награда, доколкото освен че Д. се явява адресат на акта в тази му част, но и с нея са засегнати негови права. От изложеното следва, че жалбата е ДОПУСТИМА.

От фактическа страна е установено, следното:

Няма спор по делото, че жалбоподателят Д.П.Д. е с военно звание "капитан" и към момента на издаване на частично оспорената заповед заема длъжността „младши експерт 1-ва степен“ в R3 - отделение „Операции“, щаб във в.ф. 46690-Пловдив, като е назначен на заеманата длъжност със Заповед № 3ЛС-149/17.06.2019г. на командира на СВ. По делото е приложен Служебен картон, Азбучна служебна карта, Персонален лист и Кадрова справка на Д.П.Д..

Няма спор по делото и, че със Заповед № ЗРД-208/26.04.2023г. на командира на военно формирование 46690 – Пловдив (л.39-42), на Д.П.Д. е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. Заповедта е връчена на Д. на 28.04.2023г., като по делото няма данни същата да е обжалвана.

Със Заповед № ОХ-672/15.08.2023г. (л.60-64), министърът на отбраната на Република България е оправомощил Командирите на Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, Командването за логистична поддръжка и Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана да награждават: военнослужещи от подчинените им военни формирования с награди и отличия по чл.126, т.1-4 от ППЗОВСРБ и цивилни служители от подчинените им военни формирования с награди и отличия по чл.133, т.1-3 от ППЗОВСРБ (така т.4.7 от заповедта). Със същата заповед министъра на отбраната е оправомощил командирите на бази, полкове и приравнени на тях командири (началници) на самостоятелни военни формирования на длъжности изискващи военно звание „полковник“ („капитан I ранг“) да награждават: военнослужещи от подчинените им военни формирования с награди и отличия по чл.126, т.1-2 от ППЗОВСРБ и цивилни служители от подчинените им военни формирования с награди и отличия по чл.133, т.1 от ППЗОВСРБ (така т.7.5 от заповедта).

Със Заповед № ОХ-931/26.10.2023г. на министъра на отбраната е наредено за високи постижения в службата да се наградят с парична награда военнослужещи и цивилни служители по трудово правоотношение в размер на 1000 лева. Със същата заповед е наредено изплащането на наградите по т.1 да се извърши със заплатите за месец ноември 2023г., като до 17.11.2023г. ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, командирите (началниците) на военните формирования в Българската армия да отдадат поименни заповеди за заплащане на наградите от структурите/формированията, където се водят на доволствие наградените военнослужещи и цивилни служители. В т.4 от заповедта подробно е посочено на кои служители да не се изплащат награди, като в т.4.3. е посочено: цивилни служители на които е наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 или т.3 от Кодекса на труда („предупреждение за уволнение“ и „уволнение“) и военнослужещи по чл.244, т.3-7 от ЗОВСРБ („строго мъмрене“; „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“; „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“; „предупреждение за уволнение“; „уволнение“), което не е заличено. Изпълнението на заповедта е възложено и на командирите на военните формирования в Българската армия.

В изпълнение на Заповед № ОХ-931/26.10.2023г. на министъра на отбраната е издадена Заповед № ЗРД - 1464/03.11.2023г. (л.26-30), с която командира на Сухопътните войски е заповядал да се изплатят парични награди за високи постижения в службата на военнослужещите, цивилните служители, военнослужещите от временните задгранични щатове и тези в специални щатове на министъра на отбраната, които са на доволствие в Командването на Сухопътните войски, в размер на 1000 лева. Идентично със заповедта на министъра и със заповедта на командира на сухопътните войски е наредено командирите (началниците) на подчинените военни формирования да организират изготвяне на поименни заповеди за обявяване и изплащане на наградите на военнослужещите и цивилните служители от формированията, където същите се водят на доволствие (т.4.5 от заповедта). Наредено е паричните награди да се изплатят заедно със заплатите за месец ноември 2023г. В т.6 от заповедта на командира на Сухопътните войски подробно е посочено на кои служители да не се изплащат награди, като в т.6.2. е посочено: цивилни служители на които е наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 или т.3 от Кодекса на труда („предупреждение за уволнение“ и „уволнение“) и военнослужещи по чл.244, т.3-7 от ЗОВСРБ („строго мъмрене“; „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“; „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“; „предупреждение за уволнение“; „уволнение“), като командира на Сухопътните войски е допълнил заповедта на министъра на отбраната (№ ОХ-931/26.10.2023г.) като е посочил, наказанието „което не е заличено към 26.10.2023г.“. Изпълнението на заповедта е възложено и на командирите на военните формирования от Сухопътните войски и началниците на отдел „Личен състав“ и сектор „Финанси“ в Командването на Сухопътните войски.

Като основание за издаване на Заповед № ЗРД - 1464/03.11.2023г. на командира на Сухопътните войски, освен Заповед № ОХ-931/26.10.2023г. и т.4.7 от Заповед № ОХ-672/15.08.2023г. и двете на министъра на отбраната е посочена и справка рег.№ 3СВ-8267/01.11.2023г., като съдът в с.з. от 09.01.2024г. е задължил ответника да представи посочената справка цитирана в заповедта на командира на Сухопътните войски. В изпълнение на дадените указания, ответникът представи справка рег.№ 3СВ-8267, но не с дата 01.11.2023г., а с дата 03.11.2023г. Справката е озаглавена „Справка за военнослужещи и цивилни служители от командване на Сухопътните войски, които не са отработили действително най-малко 124 работни дни за периода 01.01.2023х. – до 30.09.202г.“, като в т.III. от справката е посочен само един служител (различен от жалбоподателя) с наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.

Със Заповед № ЗРД-598/08.11.2023г. командира на военно формирование 46690-Пловдив е заповядал да се изплатят парични награди за постигнати високи постижения в службата и съществен принос в изпълнението на целите и приоритетите в областта на отбраната на военнослужещите и цивилните служители по длъжностно разписание, военнослужещите от временните задгранични щатове и тези в специални щатове на министъра на отбраната, които са на доволствие във военно формирование 46690 – Пловдив и подчинените формирования, в размер на 1000 лева (в изпълнение на Заповед № ОХ-931/26.10.2023г. на министъра на отбраната и Заповед № ЗРД - 1464/03.11.2023г. на командира на Сухопътните войски). В т.5 от заповедта на командира на военно формирование 46690 подробно е посочено на кои служители да не се изплащат награди, като в т.5.2. е посочено: цивилни служители на които е наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 или т.3 от Кодекса на труда („предупреждение за уволнение“ и „уволнение“) и военнослужещи по чл.244, т.3-7 от ЗОВСРБ („строго мъмрене“; „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“; „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“; „предупреждение за уволнение“; „уволнение“), което не е заличено към 26.10.2023г.

Последвало е издаването на Заповед № ЗФСД-63/10.11.2023г. на командира на военно формирование 46690-Пловдив, с която в оспорената част (т.4) е отказано плащане на парична награда на капитан Д.П.Д.. Като основание за отказа е посочена Справка 2 – за военнослужещ, на който е наложено дисциплинарно наказание по чл.244, т.3 от ЗОВСРБ („строго мъмрене“), което не е заличено към 26.10.2023г. Справка 2 е изготвена на 08.11.2023г. от началник на щаба на военно формирование 46690 и е посочено, че е изготвена в изпълнение на заповед № ЗРД - 1464/03.11.2023г. на командира на Сухопътните войски.

По делото от страна на ответника е представена Служебна бележка с рег. № ЗНИ-90 от 10.01.2024г. издадена от военно формирование 46690-Пловдив, относно размера на месечното трудово възнаграждение на жалбоподателя за последните три месеца.

От страна на жалбоподателя е представен договор за военна служба.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от командира на военно формирование 46690-Пловдив. Съгласно чл.128, ал.1, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), с парична награда по чл. 126, т. 3 могат да награждават оправомощените от министъра на отбраната длъжностни лица - до едно основно месечно възнаграждение за индивидуални награди и до две основни месечни възнаграждения за колективни награди. С оглед представената Служебна бележка относно размера на месечното трудово възнаграждение на жалбоподателя (лист 67) и с оглед оправомощаването по т.2.2 от Заповед № ОХ-931/26.10.2023г. на министъра на отбраната, както и т.4.5 от Заповед № ЗРД-1464/03.11.2023г. на командира на Сухопътните войски следва, че частично оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и формално съдържа фактически и правни основания за обективирания отказ за плащане на парична награда на Д.П.Д..

Като основание за издаване на частично оспорената заповед е посочено:

в изпълнение на Заповед № ОХ-931/26.10.2023г. на министъра на отбраната, Заповед № ЗРД-1464/03.11.2023г. на командира на Сухопътните войски и Заповед № ЗФСД-63/10.11.2023г.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), за високи постижения в службата и за заслуги към отбраната военнослужещите могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице с отличия и награди при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

За да откаже плащане на парична награда на капитан Д.П.Д., командира на военно формирование 46690-Пловдив, с частично оспорената заповед се е позовал на Справка 2 към заповедта и е посочил, че на Д.П.Д. е наложено дисциплинарно наказание по чл.244, т.3 от ЗОВСРБ („строго мъмрене“), което не е заличено към 26.10.2023г. Каза се по-горе, че Справка 2 е изготвена на 08.11.2023г. от началник на щаба на военно формирование 46690 и е посочено, че е изготвена в изпълнение на заповед № ЗРД - 1464/03.11.2023г. на командира на Сухопътните войски.

Тук на първо място следва да се отбележи, че в т.4.3 на заповед № ОХ-931/26.10.2023г. на министъра на отбраната е посочено да не се изплащат награди на цивилни служители на които е наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 или т.3 от Кодекса на труда („предупреждение за уволнение“ и „уволнение“) и военнослужещи по чл.244, т.3-7 от ЗОВСРБ („строго мъмрене“; „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“; „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“; „предупреждение за уволнение“; „уволнение“), което не е заличено. Министърът на отбраната посочвайки „не е заличено“, не определя към коя дата да не е заличено дисциплинарното наказание, а в т.2 на заповедта посочва изплащането на наградите да се извърши със заплатите за месец ноември 2023г., като до 17.11.2023г. ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, командирите (началниците) на военните формирования в Българската армия да отдадат поименни заповеди за заплащане на наградите от структурите/формированията, където се водят на доволствие наградените военнослужещи и цивилни служители.

Жалбоподателят не отрича, че със Заповед № ЗРД-208/26.04.2023г. на командира на военно формирование 46690-Пловдив му е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. Заповедта му е връчена на 28.04.2023г., като по делото няма данни същата да е обжалвана. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че наказанието е заличено към 26.10.2023г. Съгласно чл.152, ал.1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарните наказания "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" се заличават след изтичане на 6 месеца от датата на налагане на наказанието. А съгласно чл.149, ал.4 от ППЗОВСРБ, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на военнослужещия или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Следователно в случая дисциплинарното наказание е наложено на 28.04.2023г. и е заличено на 28.10.2023г. Т.е. към момента на издаване на частично оспорената заповед на командира на военно формирование 46690, наложеното на жалбоподателя дисциплинарно наказание е било заличено и е следвало да му бъде изплатена парична награда.

Доколкото в т.4.3 на заповед № ОХ-931/26.10.2023г. на министъра на отбраната не е посочена дата, към която следва да са заличени посочените наложени дисциплинарни наказания, то напълно незаконосъобразно командира на военно формирование 46690 е допълнил своята заповед и е посочил, че не следва да се изплащат награди на военнослужещи на които е наложено дисциплинарно наказание по чл.244, т.3-7 от ЗОВСРБ („строго мъмрене“; „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“; „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“; „предупреждение за уволнение“; „уволнение“), което не е заличено към 26.10.2023г. (по идентичен начин както заповедта на командира на Сухопътните войски). Недопустимо е подчинен на министъра на отбраната орган в изпълнение на негова заповед да допълва същата и да въвежда допълнителни изисквания, които в настоящия случай накърняват права на служител на военно формирование 46690.

Прави впечатление, че командира на Сухопътните войски в изпълнение на заповедта на министъра на отбраната от 26.10.2023г. в Заповед № ЗРД - 1464/03.11.2023г., в т.6 също е посочил на кои служители да не се изплащат награди, като в т.6.2. е посочено: цивилни служители на които е наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 или т.3 от Кодекса на труда („предупреждение за уволнение“ и „уволнение“) и военнослужещи по чл.244, т.3-7 от ЗОВСРБ („строго мъмрене“; „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“; „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“; „предупреждение за уволнение“; „уволнение“), като е допълнил заповедта на министъра на отбраната и е посочил, наказанието „което не е заличено към 26.10.2023г.“. Това допълване от страна на командира на военно формирование 46690 с посочване на крайна дата, към която да е заличено наложеното дисциплинарно наказание (26.10.2023г.) е незаконосъобразно, първо защото касае по-ранна дата от издаване на неговата заповед от 10.11.2023г. и второ защото такава крайна дата към която да не е заличено наказанието не е посочена в заповедта на министъра на отбраната.

Нещо повече, съгласно чл.151, т.3 от ППЗОВСРБ, за срока на изтърпяване на дисциплинарните наказания "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година", "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" и "предупреждение за уволнение" военнослужещият не може да бъде награждаван за годишни резултати. Т.е. съгласно нормативния акт, какъвто безспорно е ППЗОВСРБ (по аргумент от чл.7, ал.1 от Закона за нормативните актове), военнослужещи не могат да бъдат награждавани за срока на изтърпяване на дисциплинарните наказания само по чл.244, т.4, т.5 и т.6 от ЗОВСРБ, а в случая в нарушение на разпоредбата на чл.151, т.3 от ППЗОВСРБ на жалбоподателя е отказано плащане на награда за това, че му е наложено наказание по чл.244, т.3 от ЗОВСРБ (строго мъмрене), което е по-леко наказание от тези по чл.244, т.4, т.5 и т.6 от ЗОВСРБ.

Съдът отчита обстоятелството, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на Заповед № ОХ-931/26.10.2023г. на министъра на отбраната, която заповед не е предмет на оспорване в настоящото производство, а косвен съдебен контрол върху този акт е недопустим, но е недопустимо командира на военно формирование 46690 да допълва заповедта на министъра на отбраната в т.4.3 и да въвежда допълнителни изисквания наложеното дисциплинарно наказание да не е заличено към конкретна дата - 26.10.2023г., каквото изрично посочване няма в заповедта на горестоящия орган. След като със заповед № ОХ-931/26.10.2023г. на министъра на отбраната е наредено изплащането на наградите по т.1 да се извърши със заплатите за месец ноември 2023г., като до 17.11.2023г. ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, командирите (началниците) на военните формирования в Българската армия да отдадат поименни заповеди за заплащане на наградите от структурите/формированията, където се водят на доволствие наградените военнослужещи и цивилни служители, то следва да се приеме, че награди не следва да се изплащат на военнослужещи с наложено дисциплинарно наказание, което не е заличено към 17.11.2023г.

От всичко изложено следва, че ответния орган неправилно е отказал плащане на парична награда на Д.П.Д., поради което заповедта в оспорената й част като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото, които се констатираха в общ размер на 410 лева, от които 10 лева държавна такса и 400 лева заплатен адвокатски хонорар. Разноските следва да се заплатят от Сухопътни войски на Република България – гр.София с оглед разпоредбата на чл. 60д от ЗОВСРБ, съгласно която Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, Командването за логистична поддръжка и Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана са юридически лица на бюджетна издръжка. Налице е законова норма по силата на която е определено юридическото лице, в чиято структура се намира и процесното военно формирование 46690 – Пловдив.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗФСД-63/10.11.2023г. на командира на военно формирование 46690-Пловдив, в частта, с която е отказано изплащане на парична награда на Д.П.Д..

ОСЪЖДА СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ на Република България да заплатят на Д.П.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** сумата в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: