РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Бургас, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Т.
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Т. Въззивно гражданско дело №
20252000500161 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК . Образувано е по постъпилата
въззивна жалба на В. В. Ш., чрез пълномощника адв. Г., против решение №
479/27.05.2024 г. по гр. дело № 1255/2023 г. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е осъдена заедно с И. В. Т., В. В. Т. и С. В. Т. да заплатят на Н. К.
Н. при условията на разделност в размер на по ¼ за всеки сумата от 75 274,06
– дълг на техния наследодател В. И. Т., формирана от следните суми :
41847,62 лева, в която е включена сумата за доставка и монтаж на врата
фурнирована, демонтаж на интериорна каса за интериорна врата, доставка на
дръжки за врата и секретен патрон и монтаж на последните за 80 бр. врати;
7426,11 лева за обръщане около вратите 80/200, облепяне с тиксо и
боядисване около врати 80/200 на 80 бр. врати; 4500 лева за изработка и
монтаж на алуминиев парапет с 4 хоризонтални струни; 5009,26 лева за
доставка на казанче за моноблок Vidima и монтаж на порцеланово казанче -
на 40 бр.; 12362,47 лева за стенен смесител за душ Vidima, с тръбно окачване,
стоящ смесител за мивка Vidima, както и монтаж на смесителна батерия за
мивка седяща и монтаж на душ батерия - всички за по 40 бр.; 4128,60 лева за
доставка на 1 бр. бойлер от 200 л. и 1 бл. бойлер от 400 л. и монтаж на 2 бр.
1
бойлера над 100 литра, като сумите представляват стойност на липсващи
трайно закрепени вещи и подобрения и цена за труд за възстановяване на
липсващите части в пет етажна сграда, представляваща семеен хотел, оставен
за управление В. И.Т. по реда на чл. 486, ал. 1 ГПК с протокол за опис от
01.10.2013 г. по изп. д. № 20138050401497/2013 г. на ЧСИ рег. № 805, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба
– 12.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се, че съдът неправилно е приел въззивницата и нейният брат
И. Т. за наследници на В. Т., предвид направените от двамата откази от
наследството му, вписани в нарочната книга на Несебърския районен съд под
номера 13 и 14 от 05.04.2024 г., съгласно издадените по ч.гр.дело № 354/2024
г. на РС –Несебър удостоверения. Навеждат се оплаквания, че съдът не е
изпълнил задължението си по чл.48 ЗН да провери дали въззивницата е
приела наследството в публичния регистър. Вписаните в този регистър
обстоятелства, според страната, по аргумент от разпоредбата на чл.155 ГПК
не подлежат на доказване, което съдът е длъжен да укаже на страните. Сочи
се, че отказът на В. Ш. от наследството на В. Т. е направен в предписаната от
закона форма и съгласно разпоредбата на чл.60 ЗН, тя и нейният брат са
изключени от кръга на наследниците, т.е не следва да отговарят за
задълженията на техния наследодател. Въз основа на изложеното намира, че
решението е постановено в нарушение на процесуалните норми и е
постановено по неуточнена искова молба. Съдът е следвало да укаже на
ищеца да установи всички надлежни страни в производството, което е условие
за неговата допустимост.Предвид смъртта на първоначалния ответник, съдът е
бил длъжен на основание чл.51, ал.1, изр. второ от ЗН да определи срок на
наследниците да заявят дали приемат наследството. Изтъква, че съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК съдът е бил длъжен да съобрази всички
обстоятелства, настъпили след подаването на исковата молба.
Неизпълнението на това задължение и нарушенията на разпоредбите на
чл.155 ГПК вр. с чл.49 ЗН са основание за отмяна на обжалваното
решение.Към въззивната жалба са приложени писмени доказателства –
удостоверения за вписан отказ от наследство. Иска се отмяна на решението
като неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено
нарушение на процесуалните права и присъждане на разноските.
2
Ищецът Н. К. В., чрез своя пълномощник адв. Т., е депозирал отговор на
въззивната жалба, ведно с насрещна въззивна жалба.Сочи се, че след смъртта
на първоначалния ответник по делото В. Т., страната е поискала спиране на
производството, което не е уважено от съда. След нередовно съдебно
заседание на 24.01.2024 г. в БОС е постъпило удостоверение за наследници, за
което страната е уведомена. По повод настъпилото в хода на производството
правоприемство ищецът е направил искане за конституиране на наследниците
на ответника, уважено с определение от 07.02.2024 г. в съответствие с
представеното по делото удостоверение за наследници. На малолетните и
непълнолетните сред тях е даден срок за приемане на наследството по
опис.Въззивницата е редовно призована за заседанието, насрочено на
17.04.2024 г. За брат й по делото е представено пълномощно за адв. А., което
страната счита за индиция за приемане на наследство. По делото е проведено
и друго открито съдебно заседание с редовно уведомяване на страните.
Според въззиваемия и В. Ш., и брат й са разполагали с достатъчно време да
представят своите откази от наследство, което обаче е сторено едва с
въззивната жалба.Твърди се, че не става дума за нововъзникнали
обстоятелства и факти, които да не са били известни на страната към момента
на постановяване на първоинстанционното решение, но никой от призованите
към наследяване не е заявил пред съда извършения от него отказ от
наследство. Не оспорва правните последици от отказа от наследство, но сочи,
че нито съдът, нито ищецът са имали задължението да предполагат за
съществуването му. Съдът е предоставил възможността за страните да заявят
наличието на такъв отказ, без да е длъжен да установява това служебно,
съгласно чл.49 ЗН.Счита възивната жалба по отношение на В. Ш. и И. В. Т. за
основателна, дори и при несвоевременно представяне на доказателствата за
отказа от наследство и моли решението да бъде отменено в частта, с която
двамата са осъдени, но предвид изключването им от кръга на наследниците
по закон, иска се осъждането на останалите двама наследници В. В. Т. и С. В.
Т. и за остатъка от цялата претендирана сума, при квоти от по ½ за
всяка.Моли да бъде отхвърлено искането във въззивната жалба за присъждане
на разноски за въззивната инстанция предвид изтъкнатата възможност за
своевременно представяне на удостоверенията за отказ от наследство.
В отговор на насрещната въззивна жалба, подаден от В. В. Ш., чрез адв.
Г., се иска оставянето й без разглеждане като недопустима. Твърди се, че в нея
3
се съдържа искане за изменение на страните и на петитума, което е
преклудирано на основание чл.214, ал.1 ГПК. Твърди се и липса на правен
интерес от подаването й, тъй като с обжалваното решение исковете на ищеца
са уважени.
По делото е подадена и частна жалба от В. В. Ш., чрез адв. Г., против
разпореждане № 2889/27.08.2024 г. по делото, с което е отказано да и бъде
върната внесената по въззивната й жалба държавна такса от 1266 лева, над
дължимия според страната размер от 376, 37 лв.Излагат се доводи относно
допустимостта на жалбата съгласно ТР № 5/12.07.2018г по т.д. № 5/2015г на
ОСГТК на ВКС. Иска се отмяната му като неправилно, като се определи такса
съобразно обжалваемия интерес. За да го остави без уважение,
администриращият съд е приел, че въззивната жалба е насочена против
цялото решение, без да съобрази, че В. Ш. е осъдена само за ¼ от процесната
сума и за нея липсва правен интерес да обжалва решението в останалите му
части. Съдът е определил държавна такса в ненадлежен размер и
надвнесената сума следва да бъде върната на страната, тъй като подадената от
нея жалба има деволутивен ефект за решението, единствено в частта, касаеща
нейното осъждане.
В срока по чл.265,ал.1 ГПК ответникът И. В. Т. се е присъединил с
писмена молба към въззивната жалба на В. Ш..
Производството е по чл.45 и сл ЗЗД.
Предявен е иск от Н. К. Н. против В. И. Т. за присъждане на сумата
63 300лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното й
изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът
е закупил на публична продан, проведена по изп.дело № 1497/2013г на ЧСИ
С. Н., следния недвижим имот: имот с идентификатор 57491.501.302, ведно
с построената в него сграда с идентификатор 57491.501.302.1 с обща
разгърната застроена площ 900 кв. м. и с предназначение семеен хотел с
ресторант. Имотът е възложен с влязло в сила постановление за възлагане от
20.04.2023г. Състоянието на продадения имот е описано в протокол за опис №
21517/01.10.2013г. Съгласно същия протокол имотът е оставен за пазене на
ответника – длъжник по изп.дело, като същият е поел задължение по чл.486,
ал.1 ГПК да го предаде в състоянието, в което го е получил.Твърди се, че
4
при извършения въвод във владение на 12.06.2023г се е констатирало, че от
имота, от момента на огледа, който е извършил ищеца през м.март 2023г до
момента на въвода, липсват трайно закрепени движими вещи, подробно
изброени в обстоятелствената част на исковата молба.Посочените липси са
констатирани от съдебния изпълнител в протокол от 12.06.2023г, съставен на
място. Претендираните имуществени вреди включват стойността на
липсващите вещи, както и на труда за тяхното монтиране.Впоследствие е
направено увеличение на иска : претендира се сумата 75 274,06лв, сбор от
следните суми: 41847,62 лева, в която е включена сумата за доставка и монтаж
на врата фурнирована, демонтаж на интериорна каса за интериорна врата,
доставка на дръжки за врата и секретен патрон и монтаж на последните за 80
бр. врати; 7426,11 лева за обръщане около вратите 80/200, облепяне с тиксо и
боядисване около врати 80/200 на 80 бр. врати; 4500 лева за изработка и
монтаж на алуминиев парапет с 4 хоризонтални струни; 5009,26 лева само за
доставка на казанче за моноблок Vidima и монтаж на порцеланово казанче - на
40 бр.; 12362,47 лева за стенен смесител за душ Vidima, с тръбно окачване,
стоящ смесител за мивка Vidima, както и монтаж на смесителна батерия за
мивка седяща и монтаж на душ батерия - всички за по 40 бр.; 4128,60 лева за
доставка на 1 бр. бойлер от 200 л. и 1 бл. бойлер от 400 л. и монтаж на 2 бр.
бойлера над 100 литра.
По делото е постъпил отговор от Веселин Т., в който искът е оспорен
като недопустим и неоснователен, направено е възражение за прихващане.
В хода на производството ответникът В. Т. е починал и оставил
наследници по закон : низходящи : И. В. Т., В. В. Ш. , В. В. Т. –непълнолетна и
С. В. Т. – малолетна, които са конституирани като ответници по силата на
настъпило правоприемство с определение № 370/07.02.2024г.
С атакуваното решение съдът е уважил изцяло предявения иск, като е
осъдил ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделност /всеки по
¼ от дълга/ исковата сума в размер на 75 274,06лв, ведно със законната лихва,
считано от 12.07.2023г до окончателното изплащане.
При служебната проверка на обжалваното решение не се констатираха
пороци, водещи до нищожност на съдебния акт. Съдът проверява
допустимостта му служебно - в обжалваната част, а по правилността е
ограничен от посоченото в жалбата –чл.269 ГПК.
5
Установява се по делото, че въззивницата В. Ш. е направила отказ от
наследството на В. Т., ответник по делото, вписан в нарочната книга на
Районен съд –Несебър под №14/05.04.2024г.Съобразно трайната практика на
ВКС, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за
негови задължения е необходимо те да са приели наследството.С открИ.е на
наследството наследниците придобиват право да получат наследственото
имущество. То не преминава към тях по право/ в какъвто смисъл са част от
възраженията в жалбата/.При открИ.е на наследството за наследниците
възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. При
направен отказ от наследство по реда на чл.52 ЗН настъпват правни
последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С
отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството
права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да
бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от
наследство произвежда действие от открИ.ето на наследството.Следователно,
отказалият се от наследството на починалия наследодател се изключва от
числото на наследниците. Отказът от наследство касае материалноправната
легитимация на наследника, който не отговаря за задълженията на
наследодателя. Дали конституираните след смъртта на ответника са
надлежни страни в процеса се определя от твърденията на ищеца, който в
случая е поискал да бъдат конституирани наследниците като ответници на
мястото на починалото лице, като това означава, че той твърди, че те, като
такива, отговарят за неговите задължения. Съответствието между
процесуалната и материалноправната легитимация е въпрос по същество,
който съдът изследва с решението си и който обосновава основателността на
иска.В конкретния случай съдът не е указал на ищеца да представи
доказателства за приемането на наследството от наследниците, няма и
постъпило искане от него, като заинтересовано лице, за провеждане на
производство по чл.51 ЗН/ възражението в жалбата, че това е следвало да се
направи от съда служебно е неоснователно, тъй като изрично е посочено в
закона, че става по искане на заинтересованата страна/.Неоснователно е
възражението във въззивната жалба на Ш., че отказът от наследство е факт,
който е служебно известен на съда –чл.155 ГПК.Служебно известни са тези
факти, които съдът служебно знае, защото се състоят в извършени от него
действия и тяхното доказване е ненужно.В случая отказът от наследство се
6
извършва пред районния съд и поради това не е служебно известен на
окръжния съд факт. Съдът няма също така задължение служебно да
проверява дали някой от наследниците са се отказали от наследството на
наследодателя. От друга страна обаче, не е указано на ответниците
/пълнолетните от тях/ да заявят дали приемат или се отказват от наследството,
останало от техния наследодател. Това дава основание на съда да приеме, че
не е настъпила преклузия по смисъла на чл.266 ГПК за представяне на
доказателствата за направения отказ от наследство от страна на въззивницата
В. Ш.. Решението, с което е осъдена да заплати ¼ от дълга, разделно с
останалите ответници е неправилно, постановено в нарушение на
императивна правна норма –чл.48 ЗН и чл.52 ЗН – същата не отговаря за дълга
на наследодателя, поради направен отказ от наследството му, вписан по
надлежния ред.То подлежи на отмяна в тази част и отхвърляне на иска против
нея.
По отношение на присъединилия се към жалбата на
ответницата И. Т. съдът намира следното: безспорно наследниците на
починало лице, конституирани в производството на осн.чл.227 ГПК имат
качество обикновени другари, тъй като нито естеството на спорното право,
нито по разпореждане на закона се налага постановеното решение да бъде
еднакво спрямо тях. Съобразно разпоредбата на чл.216,ал.1 ГПК всеки от
другарите действа самостоятелно; неговите процесуални действия и
бездействия нито ползват, нито вредят на останалите.Вследствие на
различното материалноправно положение на обикновените другари и
различното им процесуално поведение може да се стигне до различни
решения по делото по отношение на отделните другари. Общото между тях
се състои в наличието на общи факти /чл.217 ГПК/. В случая общия факт е
извършеният от общия наследодател деликт, вследствие на което ищецът е
претърпял имуществени вреди, които претендира да бъдат обезщетени. Извън
общите факти, могат да са налице и факти, които са от значение за
правоотношенията на отделните другари.Принципът на дирене на истината
изисква общите факти да бъдат установени еднакво спрямо
другарите.Еднаквите фактически констатации налагат еднакви правни
изводи и доколкото зависи от общите факти решението трябва да е еднакво
спрямо всички обикновени другари.В настоящия случай направеният отказ
от наследство е факт, който има значение за правоотношението между ищеца
7
и този наследник, който е направил отказ.Посочената обвързаност на
обикновените другари от установените с решението общи факти намира
приложение и при обжалване на решението.Поради възможността, но не и
наложителността на еднакво решение по делата на другарите, отмяна на
първоинстанционното решение и по отношение на необжалвалите другари на
въззивника може да стане на основание общите за тях факти - същото важи и
за присъединилият се към жалбата обикновен другар.Затова съгласно
чл.265,ал.1 ГПК всеки от другарите по делото може не по-късно от първото
по делото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата,
подадена от неговия съответник. Ако е направено в този срок
присъединяването, то първоинстанционното решение не влиза в сила по
отношение на присъединилия се другар. Съдът обаче може да отмени
решението по отношение на този другар само при формиране на различен
извод по отношение на общите факти. Законът му дава право да се ползва от
подадената от някой от другарите въззивна жалба, но само доколкото това е
необходимо, за да се избегне постановяване на противоречиви решения по
отношение на обикновените другарите, когато поради еднакво установяване
на общите факти, решението трябва да бъде еднакво за тях. В това се изразява
ефекта на присъединяването към въззивната жалба. В конкретния случай
извършеният от въззивницата отказ от наследство нито ползва, нито вреди на
другите наследници, тъй като става дума за личен акт.Този факт се отразява на
правоотношението само на направилия отказа от наследство и кредитора и
не касае общи за всички другари факти. Действително, в жалбата е посочено,
че освен въззивницата, и брат й е направил отказ от наследството на общия
наследодател, който е вписан в нарочната книга на районния съд. Следва да
бъде отчетена в тази връзка императивната забрана на чл. 26, ал. 2 ГПК,
съгласно която, освен в предвидените от закон случаи, никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съда. Тъй като съдът отменя
първоинстанционното решение поради направен отказ от наследството на
въззивницата, то решението не може да бъде отменено и по отношение на
ответника И. В., който се е присъединил към жалбата на другия наследник,
тъй като не се касае за общ за всички другари факт, по отношение на който
въззивната инстанция да възприеме различен от приетото в обжалваното
решение извод.
По отношение на насрещната жалба на ищеца: правото да се
8
обжалва съдебно решение предпоставя наличието на интерес от обжалване.
Наличието на правен интерес следва да се преценява за всеки конкретен
случай. За страната такъв интерес е налице, когато решението е изцяло или
частично неизгодно за нея, т. е. съдебният акт следва да предизвиква
неблагоприятна промяна в нейната правна сфера.В конкретния случай е
подадена насрещна въззивна жалба от ищеца, чийто иск е изцяло уважен от
първата инстанция.Ищецът претендира да се отмени решението на първата
инстанция, в частта, в която са осъдени двамата ответници : В. Ш. и И. В. Т. и
да бъдат осъдени останалите двама ответника- непълнолетно и малолетно
дете да заплатят цялата искова сума по равно - всеки по ½ част от нея.
Насрещната жалба е допълнителна процесуална възможност, предоставена на
страните по делото, насрещни субекти по едно спорно материално
правоотношение, въведено като предмет на делото, с която те разполагат едва
след като правото им на самостоятелна въззивна жалба се е погасило поради
неупражняването му в посочения от закона преклузивен срок.
Законодателната цел на насрещната жалба е процесуална икономия - да се
избегне обжалването на всяка цена. Същевременно тя е средство за
преодоляване на забраната да се влошава положението на обжалващия.
Наименованието "насрещна" подсказва, а и анализът на уредбата и във
въззивното производство /чл. 263, ал. 2 ГПК/, сочи две неща. Първо - тя
предпоставя надлежно упражнено от насрещна страна по спорно материално
правоотношение и безспорно процесуално правоотношение право на жалба
срещу решението по спора. Второ - тя може да има за предмет произнасяне на
долустоящия съд по такива материални правоотношения, предмет на делото,
насрещна страна по които са лицата, подали въззивна жалба. Насрещната
жалба не може да има за предмет произнасяне по правоотношения, които,
макар и част от целия общ предмет на делото, имат за насрещна страна други,
различни лица, които не обжалват решението в съответната част или срещу
произнасянето по които със съдебното решение самата заинтересована страна
не е подала в преклузивния срок самостоятелна въззивна жалба, така
решението по отношение на тези материални права е влязло в сила и за двете
страни по правоотношението.Безспорно е, че между ищецът и всеки от
ответниците е възникнало отделно процесуално правоотношение / а и
материалноправно/ , като двама от ответниците не са обжалвали
първоинстанционното решение. Единствено по въззивната жалба на В. Ш.
9
съдът отменя първоинстанционното решение и отхвърля иска, но това
произнасяне касае само отношенията между ищеца и тази ответница. Не би
могло насрещната жалба да се ползва като способ за преодоляване на
настъпилото влизане в сила на решението по спор, за който нито една от двете
страни, насрещни по него, не е упражнила правото си на жалба. тд №1/2021Г
НА осгтПоради това съдът намира подадената насрещна въззивна жалба на
ищеца Н. Н. за недопустима и като такава я оставя без разглеждане.
По делото е постъпила частна жалба на В. Ш. против разпореждане №
2889/ 27.08.2024г по гр.д.№ 1255/2023г, с което съдът е оставил без уважение
искането на жалбоподателката за връщане на държавната такса за разликата от
376,37лв до пълния размер на таксата от 1266лв.В частната жалба е посочено,
че предмет на обжалване е само решението, в частта, в която е осъдена
жалбоподателката да плати ¼ от дълга на общия наследодател, като за
останалата част не е налице интерес от обжалване.Във въззивната жалба се
съдържа искане да се отмени изцяло обжалваното решение.С частната жалба
обаче въззивницата е уточнила искането си, като е посочила, че обжалва
решението само в частта, касаеща уважената спрямо нея осъдителна
претенция.Поради това частната жалба е основателна и разпореждането , с
което отказано връщане на надвнесена държавна такса следва да се отмени,
като бъде постановено връщане на надвнесената сума от 889,63лв.
По разноските: въззивницата Ш. е направила искане за присъждане
на разноски.От представения договор за правна защита и съдействие е видно,
че е уговорен адв.хонорар в размер на 1200лв, за който има доказателства, че
е платен по банков път. Дължими са и сумите за платени държавни такси в
размер на 391,37лв. Не се дължи надплатената държавна такса, с оглед на
това, че съдът е постановил връщането й на въззивницата. Неоснователно е
възражението на ищеца, че не се дължат разноски на въззивницата, тъй като
тя е бездействала и не е уведомила съда за направения отказ от
наследство.Разноски се дължат винаги, освен като насрещната страна не е
дала повод за завеждане на делото или е признала иска – чл.78,ал.2 ГПК.Освен
това, както е посочено в мотивите, непредставянето на доказателства за
направен отказ от наследство се дължи на процесуалното бездействие на
съда, който не е указал на наследниците да заявят дали приемат наследството
на починалия в хода на делото ответник.
10
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 479/27.05.2024г по гр.д.№ 1255/2023г на ОС –
Бургас в частта, в която е осъдена В. В. Ш. да заплати на Н. К. Н. 1 /4 от
сумата 75 274,06лв и в частта, в която е осъдена В. Ш. да заплати на Н. К. Н.
¼ от сумата 9030,96лв- разноски и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. К. Н., ЕГН **********, адрес: гр. А., ул. Б.
М. №*, ет. * против В. В. Ш., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж. к. С., бл. *,
вх.*, ет. * ап. * за заплащане на ¼ от сумата 75 274,06лв, представляващи
сбор от следните суми: 41 847,62 лева, в която е включена сумата за доставка
и монтаж на врата фурнирована, демонтаж на интериорна каса за интериорна
врата, доставка на дръжки за врата и секретен патрон и монтаж на последните
за 80 бр. врати; 7426,11 лева за обръщане около вратите 80/200, облепяне с
тиксо и боядисване около врати 80/200 на 80 бр. врати; 4500 лева за изработка
и монтаж на алуминиев парапет с 4 хоризонтални струни; 5009,26 лева само за
доставка на казанче за моноблок Vidima и монтаж на порцеланово казанче - на
40 бр.; 12362,47 лева за стенен смесител за душ Vidima, с тръбно окачване,
стоящ смесител за мивка Vidima, както и монтаж на смесителна батерия за
мивка седяща и монтаж на душ батерия - всички за по 40 бр.; 4128,60 лева за
доставка на 1 бр. бойлер от 200 л. и 1 бл. бойлер от 400 л. и монтаж на 2 бр.
бойлера над 100 литра, като сумите представляват стойност на липсващи
трайно закрепени вещи и подобрения и цена за труд за възстановяване на
липсващите части в 5-етажна сграда, представляваща семеен хотел с
идентификатор 57491.501.302.1, който имот е бил оставен за управление на
наследодателя й Веселин И.ов Т. по реда на чл. 486, ал. 1 ГПК с протокол за
опис от 01.10.2013 г. по изп. д. № 20138050401497/2013 г. на ЧСИ рег. № 805,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 12.07.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната въззивна жалба на Н. К.
Н., ЕГН **********, адрес: гр. А., ул. Б. М. № *, ет. * против решение №
479/27.05.2024г по гр.д.№ 1255/2023г на ОС – Бургас и прекратява
производството по нея.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН **********, адрес: гр. А., ул. Б. М. № *, ет.*
да заплати на В. В. Ш., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж. к. С., бл. * вх. *, ет.
*, ап. * сумата 1591,37лв, представляваща разноски във въззивното
производство.
ОТМЕНЯ разпореждане № 2889/ 27.08.2024г по гр.д.№ 1255/2023г и
вместо него постановява:
Да се възстанови на В. В. Ш., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж. к. С.,
бл.*, вх. *, ет.*, ап* сумата 889,63лв, представляваща надвнесена държавна
такса по въззивната й жалба.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
11
връчването му на страните, а в частта, в която е оставена без разглеждане на
насрещната въззивна жалба на Н. К. Н. може да се обжалва пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12