Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 552/27.12.2011 г., постановено по гр. дело № 899/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. е осъдена П. Р. К., с адрес гр. С., ж.к. „Л.” 7, Б. ...., ул. „А. Г. Н.” № 25, в качеството й на наследник на Д. Т. Г., б.ж. на гр. Г. О., починала на ................. г., лично като издател и като представляващ ”П. – Д. Г.”, ЕИК ............. – авалист, по запис на заповед от 03.09.2010 г., да заплати на З. И. К., ЕГН *, с адрес гр. Г. О., ул. „Б.” № ....., изплатените от последната в качеството й на авалист по същия запис на заповед, 1 584.00 (хиляда петстотин осемдесет и четири) лева – главница, 79.00 (седемдесет и девет) лева – лихва за забава, 73.50 (седемдесет и три лева и петдесет стотинки) лв. – такса ОББ и по т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6.1 от ОУТТК, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2011 г., до окончателното им изплащане, като основателен и доказан. Със същото решение е осъдена П. Р. К., с адрес гр. С., ж.к. „Л.” 7, Б. ....., ул. „А. Г. Н.” № 25 да заплати на З. И. К., ЕГН *, с адрес гр. Г. О., ул. „Б.” № ...., направените по делото съдебни разноски в размер на 74.46 (седемдесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки) лева за заплатена държавна такса и в размер на 200.00 (двеста) лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. А. Ч. от АК – В. Т., като пълномощник на П. Р. К., с адрес гр. С., ж.к. „Л.", Б. .... вх. Б, . ..., А. ..... против Решение № 552/27.12.2011 г., постановено по гр. дело № 899/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението в неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешен извод, че чрез своите действия П. К. е приела наследството от своята наследодателка Д. Т. Г. За да достигне до този извод, първостепенният съд бил приел, че ответницата К. била сключила договор за правна защита и съдействие с адв. И. и е упълномощила същия да я представлява в производството по в.гр.д. № 513/2011 г. по описа на Окръжен съд – В. Т., в качеството й на наследник на своята майка Д. Т. Г., като тези действия на ответницата предполагали приемане на наследството от майка й, като волята й била да се възползва от наследственото имущество и извършените от ответницата действия съставлявали приемане на наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН. Първоинстанционният съд приел, че с оглед на това отказът от наследство бил недействителен и не можел да породи предвидените в чл. 53 от ЗН правни последици. Излага се, че тези изводи били неправилни. В хода на производството по в.гр.д. № 513/2011 г. по описа на Окръжен съд В. Т., с Определение от 14.06.2011 г., съдът бил дал на К. срок, на основание чл. 51 от ЗН, да заяви приема ли оставеното от Г. наследство. В указания срок жалбоподателката представила по делото удостоверение, издадено от Районен съд – Г. О. по ч.гр.д. № 1803/2011 г., че заявеният от нея отказ от наследство на нейната майка е вписан под № 20/05.08.2011 г. в особената за това книга в същия съд. Излага се, че по този начин К. недвусмислено била изразила своята воля за отказ от наследството на Г., като без значение било какво бил приел съдът по в.гр.д. № 513/2011 г. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в обжалваните му части и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е депозирал писмено становище, с което е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 899/2011 година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от З. И. К. от гр. Г. О. против П. Р. К. от гр. С. иск за сумата от 1 736.50 лв. – равняваща се на сумата изплатена по запис на заповед вместо ответницата. В исковата молба се излага следното: Ищцата твърди, че ответницата е наследник по закон на Д. Т. Г., б.ж. на гр. Г. О.. Излага се, че приживе последната се задължила да заплати на „У.” сумата от 2 467 лева, за което бил издаден запис на заповед от 03.09.2010 г., като ищцата се е подписала като първи поръчител по същия запис на заповед, а като втори поръчител – наследодателката на ответницата в качеството й на представляващ ”П. – Д. Г.”. Твърди се, че Г. започнала да изплаща задължението си по записа на заповед, като след смъртта й останала неизплатена сума в размер на 1 584 лв. – главница и 79 лв. – лихва – общо 1 633 лв. Ищцата твърди, че на 07.03.2011 г. изплатила на „У.” сумата от 1 663 лв., дължима по ценната книга, включваща 1 584 лв. – главница и 79 лв. – лихва, както и сумата от 73.50 лв. – такси, от които по т. 3 от ОУТТК – 26 лв., по т. 2 от ОУТТК и т. 6.1 – 44.50 лв., по т. 5 – 1.50 лв. и ОББ – 1.50 лв., или общо 1736.50 лв. Твърди, че след заплащане на горните суми многократно е търсила ответницата по делото в качеството й на наследник на издателката на записа на заповед, да й ги възстанови, но последната не сторила това. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата в качеството й на наследник на Д. Т. Г., лично и като ”П. - Д. Г.”, да й заплати сумата от 1736.50 лева, изплатена от нея по запис на заповед от 03.09.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответницата, чрез процесуалния си представител е оспорила предявения иск и е представила заверени копия на заявление за отказ от наследство с рег. № 18239/04.08.2011 г. на Нотариус Н. Г., рег. № ..... на Нотариалната камара с район на действие СРС и декларация за отказ от наследство с рег. № 3416/05.08.2011 г. на Нотариус И. М., рег. № ....... на Нотариалната камара с район на действие ГОРС, с която се е отказала от наследството на своята майка Д. Т. Г. В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата твърди, че направеният отказ от наследство е недействителен, поради обстоятелството, че със своите действия ответницата е приела наследството. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: От представеното по делото заверено копие на Запис на заповед с дата на издаване 03.09.2010 г., се установява, че наследодателката на ответницата - Д. Т. Г. се е задължила да заплати на „У.” – гр. С. сумата от 2 467 лева на предявяване и място на плащане – адрес на управление и седалище на дружеството. Поръчители (авалисти) по записа на заповед били ищцата - З. И. К. и „П. - Д. Г.”, представляван от Д. Т. Г., с което същите приели да отговарят за задължението по него при условията, при които е бил приет от издателя. Записът на заповед бил предявен на издателя на 03.09.2010 г. Видно от Удостоверение за наследници № */18.05.2011 г. на Д. Т. Г., ЕГН *, б.ж. на гр. Г. О., издадено от Община Г. О., същата е починала на .............. г., видно от Акт за смърт № ......../............. г. на Община Г. О. и е оставила свой наследник по закон – П. Р. К., ЕГН * - дъщеря си (ответницата в първоинстанционното производство). От Удостоверение № 317/14.04.2011 г. на В. окръжен съд за актуално правно състояние на „П. - Д. Г.”, със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. „Г. С.” № ..... е видно, че същият се представлява от Д. Т. Г., ЕГН *. Към 02.02.2011 г. – датата на смъртта на Д. Т. Г., останала неизплатена сума по записа на заповед в размер на 1 584 лева. От приложеното заверено копие от протокол № 2075/07.03.2011 г. се установява, че ищцата, като поръчител по ценната книга, заплатила на „У.” задълженията на издателя й, както следва - сумата от 1 584.00 лева – неплатена от последната главница, както и сумата от 79.00 лева – лихва за забава, сумата от 73.50 лв. – такси, от които по т. 3 от ОУТТК – 26.00 лева, по т. 2 от ОУТТК и т. 6.1 – 44.50 лева, по т. 5 – 1.50 лв. и ОББ – 1.50 лв., или общо сума в размер на 1736.50 лева. От представеното по делото заверено копие на Декларация за отказ от наследство с рег. № 3416/05.08.2011 г. на Нотариус И. М., рег. № ..... на Нотариалната камара с район на действие ГОРС с нотариална заверка на подписа на ответницата П. Р. К., се установява, че същата е декларирала отказ от наследството, оставено от нейната майка – Д. Т. Г. и със заявление за отказ от наследство с рег. № 18239/04.08.2011 г. на Нотариус Н. Г., рег. № ..... на Нотариалната камара с район на действие СРС и с Вх. № 26036/05.08.2011 г. при Районен съд - Г. О. е поискано вписването на заявения отказ в особената за това книга по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН. Последният е вписан под № 20 от 05.08.2011 г. в посочената книга в Районен съд – Г. О.. От представените по делото заверени копия от пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 08.05.2011 г. между ответницата и адвокат Н. И., по силата на които последният е приел да защитава и представлява първата по в.гр.дело № 513/2011 г. по описа на В. окръжен съд, видно от протокол от съдебно заседание по в.гр.дело № 513/2011 г. по описа на В. окръжен съд, проведено на 07.06.2011 г. и Определение № 504/26.09.2011 г., постановено по в.гр.дело № 513/2011 г. по описа на В. окръжен съд, влязло в законна сила на 07.10.2011 г. След извършена служебна справка съдът установи, че в.гр.дело № 513/2011 г. по описа на В. окръжен съд е било образувано по жалба на И. К. Н. от гр. В. Т. против Решение № 625/08.03.2011 г., постановено по гр.дело № 329/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О., като ответник по жалбата е Д. Т. Г., ЕГН *, от гр. Г. О.. В проведеното на 07.06.2011 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, видно от представения по делото съдебен протокол, ответникът по жалбата не се е явил и не е бил представляван. Съдебният състав е обявил, че ще се произнесе с решение. С Определение от 14.06.2011 г., постановено по в.гр.дело № 513/2011 г. по описа на В. окръжен съд в закрито съдебно заседание въззивният съд е отменил по реда на чл. 195, ал. 2 от ГПК процедурните действия, извършени по делото от приемане на въззивната жалба до приключване на устните състезания, спрял е производството по делото и е дал на П. Р. К. месечен срок, на основание чл. 51 от ЗН, да заяви приема ли оставеното от Г. наследство. В указания срок П. Р. К. представила по делото удостоверение, издадено от Районен съд – Г. О. по ч. гр. дело № 1803/2011 г., че заявеният от нея отказ от наследството на нейната майка е вписан под № 20 от 05.08.2011 г. в особената за това книга в същия съд. С Определение № 504/26.09.2011 г., постановено по в.гр.дело № 513/2011 г. по описа на В. окръжен съд, съдът е конституирал П. Р. К. като страна – ищец и ответник по жалбата, на мястото на нейната наследодателка Д. Т. Г., приемайки, че направеният отказ от наследство е лишен от правна стойност предвид първоначалните действия на К., сочещи на намерението й несъмнено да приеме оставеното наследство, възобновил е производството по делото, след което го е прекратил на основание чл. 119, ал. 2 от ГПК (отм.) и е обезсилил решението на Г. районен съд, постановено по гр.дело № 329/2010 г. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 552/27.12.2011 г., постановено по гр. дело № 899/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 485, ал. 3 във връзка с чл. 537 от Търговския закон. Записът на заповед от 03.09.2010 г. съдържа реквизитите на чл. 535 от ТЗ. Издател е наследодателката на ответницата, а авалисти по него са ищцата и „П. - Д. Г.”, със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. „Г. С.” № ...... Същият е предявен на издателя. Последната е починала на ................. г. и за свой единствен законен наследник е оставила ответницата К.. Ищцата е заплатила на дружеството – поемател сумата от 1 584.00 лева – неплатена от последната главница, както и сумата от 79.00 лева – лихва за забава, сумата от 73.50 лв. – такси, от които по т. 3 от ОУТТК – 26.00 лева, по т. 2 от ОУТТК и т. 6.1 – 44.50 лева, по т. 5 – 1.50 лв. и ОББ – 1.50 лв., или общо сума в размер на 1736.50 лева. Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че с действията си – сключване договор за правна защита и съдействие от 08.05.2011 г. между ответницата и адвокат Н. И., по силата на които последният е приел да защитава и представлява първата по в.гр.дело № 513/2011 г. по описа на В. окръжен съд, конституирането й като страна в горецитираното производство, като наследник на Д. Т. Г. и извършените от нея процесуални действия, ответницата К. е приела наследството на майка си Д. Т. Г. по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първата инстанция и препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 от ГПК. По изложените съображения, съдът намира, че след като ищцата е изпълнила задълженията на наследодателката на ответницата по издадения от първата запис на заповед, то предявеният от нея иск за възстановяване на изплатените суми по запис на заповед от 03.09.2010 г. за главница, лихва и разноски в общ размер от 1736.50 лв., се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи изцяло. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2011 г., до окончателното й изплащане. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 552/27.12.2011 г., постановено по гр. дело № 899/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О. следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива на следва да се присъждат. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 552/27.12.2011 г., постановено по гр. дело № 899/2011 г. по описа на Районен съд – Г. О.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |