Р Е Ш Е Н И Е № 1912
гр. Бургас, 23.07.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и
деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8929 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Топлофикация – Бургас” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Б, кв.””, Промишлена зона, против Д.Т. К, ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 6217/2018г. на
РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата 2 134 лв. – главни-ца, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се на горния адрес, за периода от
01.07.2015г. до 31.07.2017г., ведно със закон-ната
лихва, считано от 24.08.2018г. до пълното й изплащане, както и за сумата 413.42
лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.09.2015г. до
23.08.2018г. Твър-ди и че заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било
указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, мо-ли
Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на К., че същият дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител – адв. И.А., оспор-ва исковете.
Излага съображения, че между страните не е възникнало твърдяното в ис-ковата молба облигационно правоотношение, съответно – че
не притежава качеството потребител на топлинна енергия и не дължи заплащане на
процесните суми; че такава реално не е била доставена, както и че нейната
стойност не е изчислена правилно. Евен-туално
възразява, че вземанията са погасени по давност. Иска от Съда да отхвърли пре-тенциите.
Третото лице помагач на страната на ищеца ”Белчевстрой” ЕООД, гр.Бургас, не взема становище по
исковете.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото произ-водство
доказателства, намира за установено следното:
Няма спор, че ищецът е доставчик на топлинна енергия и
като такъв, третирайки ответника като потребител – за обект, находящ се на
адрес: гр.Б, ЖК ””, бл., вх.,
ет., ап. ляв, е извършил
начисления по партидата му с № 1886-886-043186, в размер на исковите суми.
По заявление на дружеството е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против К. за тях – по ч. гр. дело № 6217/2018г. на РС Бургас, при-ложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предяве-ните установителни
искове.
Третото лице помагач, в качеството си на търговец по
смисъла на чл.139 от ЗЕ, е извършвало отчитането и дяловото разпределение на
топлоенергията на адреса.
По делото е приложена справка от СГКК – Бургас, видно от
която е, че ответни-кът е собственик на ½ ид. част от горния недвижим
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна
станция на “Топлофикация – Бургас” ЕАД, гр. Бургас – така представените с
исковата молба документи. Липсват данни за другия съ-собственик,
както и доказателства за това жилището да е принадлежало на трети лица,
включително и през процесния период.
Във връзка с изясняването на делото от фактическа страна,
по искане на ищеца е допуснато извършване на КСТСЕ.
От заключението на вещото лице се установява, че за
периода от 01.07.2015г. до 31.07.2017г. абонатната
станция, обслужваща вх.1 и вх.2 на жилищен
бл.33 в ЖК ”Из-грев”, гр.Бургас, е работила и е подавала ТЕ
– за отопление и/или за БГВ, като в апар-тамента на К. е доставяна, съответно разпределяна и
начислявана такава, за отоп-ление от един щранг и три радиатора без уреди за отчет – 1 066.79
лв., за БГВ /без водо-мер/ за един обитател – 948.48
лв., за сградна инсталация – 111.98 лв., за отчет и дялово
разпределение – 5 лв., и корекции – 1.75 лв., общо 2 134 лв. Дължимото
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.09.2015г. до
23.08.2018г. е в размер
на 413.42 лв.
Вещото лице е констатирало и че начинът на разпределение
и начисляването на потребената топлинна енергия
съответства на специалната методика в нормативните актове, уреждащи тази
материя. Съдът кредитира изцяло заключението, като обективно и компетентно
изготвено.
Възражението на ответника, че за процесния период не е
бил в договорни отно-шения с ищцовото дружество,
респективно – не е бил потребител на топлинна енергия, е неоснователно.
Съгласно нормата на чл.150, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енер-гия за битови нужди от топлопреносното предприятие на потребителите се осъществя-ва при публично известни общи условия, които се
одобряват от ДКЕВР и се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топло-снабдяване, като изричното им писмено
приемане не е необходимо.
В чл.153, ал.1, вр. с ал.6 от ЗЕ е предвидено, че
собствениците на обекти в сграда – ЕС, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цената на доставената им такава, като тези от тях, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават такива –
за топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части.
Съгласно ал.2 и ал.3 на същата разпоредба, за да се
изгуби качеството на потре-бител на топлинна енергия,
е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
– ЕС, присъединени към самостоятелно отклонение на або-натна
станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, а с изменението,
публикувано в ДВ, бр.74 от 2006г., е предвидено това да става по искане на 2/3
от тях. За наличието на такива обстоятелства по делото не са били ангажирани
доказателства от К..
Ето защо, следва да се приеме, че договорното отношение с
ответника е възник-нало от установеното му качество
на съсобственик на апартамента в сградата на етаж-ната
собственост и при събрани доказателства, че в процесния период ищецът е пода-вал
в нея топлоенергия за битови нужди. В тази връзка възраженията по отношение ре-шението на ОС на ЕС от 05.12 2000г., за сключване на
договор с ”Белчевстрой” ЕООД, са ирелевантни. Отделно, липсват данни то да е било
обжалвано, респективно – отмене-но от съда, поради
което следва да се приеме, че е породило действие спрямо К., а евентуални негови пороци не могат да
бъдат обсъждани в настоящото производство.
Неоснователно е и възражението на ответната страна за
погасяване на задълже-нията или части от тях по давност.
Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ на ищцовото дружество, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинната енергия в 30-дневен срок от
изтичането на периода, за който се отнасят. В случая първата претен-дирана сума е за месец юли
2015г. и е следвало да бъде заплатена до 30.08.2015г. Заяв-лението
за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, пък, е депозирано в
съда на 24.08.2018г., от която дата се счита, че е подадена исковата молба –
чл.422, ал.1 от ГПК, т. е. преди да са изтекли трите години, съобразно чл.111,
б.“в“ от ЗЗД. Давност-та е прекъсната – чл.116, б.“б“ от ЗЗД, а по време на
настоящия съдебен процес относно вземането такава не тече – чл.115, ал.1, б.“ж“
от ЗЗД.
Предвид обстоятелството, че К. е собственик на ½ ид. част от имота,
както и с оглед липсата на съответна правна норма или на договор, уреждащи
възникване на солидарност между съсобствениците – чл.121 от ЗЗД, следва да се
приеме, че съобразно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС всеки от тях участва в
ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си, т. е. ответникът
дължи на ищцовото дружество само поло-вината от
исковите суми, а именно: 1 067 лв. – главница и 206.71 лв. – мораторна лихва. При негова доказателствена тежест – той не
е ангажирала съответни доказателства да е изпълнил задължението си към “Топлофикация – Бургас” ЕАД. Ето защо, следва да се
приеме, че в хода на настоящото производство последното по несъмнен начин
установи дължимостта на двете суми от Д.К.. В тези си размери претенциите са ос-нователни и следва да бъдат уважени. За разликите над тях –
исковете по чл.422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят.
Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 24.08.2018г., до окончателното й изплащане.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част
от исковете – общо 318.15
лв. за ДТ и възнаграждения за особения
представител и за вещото лице по КСТСЕ.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Т.К., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на
“Топлофикация – Бургас” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Б, кв.””, Промишлена зона, сумата 1 067 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на горния адрес, за периода от 01.07.2015г. до
31.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2018г. до окончателното плащане, както и
сумата от общо 206.71 лв. – обезще-тение за забавено плащане за времето от 01.09.2015г. до
23.08.2018г., за които е
издаде-на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6217/2018г. на РС Бургас, като за разликите над тях до пълните
предявени размери, съответно – от 2 134 лв. и от 413.42 лв., ОТХВЪРЛЯ исковете по
чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Т.К. да заплати на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД направените в
заповедното и в настоящото производства разноски – общо 318.15 лв.
Решението е постановено при участието на ”Белчевстрой” ЕООД, гр.Бургас като трето лице помагач на
страната на “Топлофикация – Бургас” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно
с оригинала: З.М.