Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 12.03.2024 год.
Административен
съд – Кърджали, ………………………...… в открито съдебно заседание …………….…….…….
на шестнадесети февруари …….…………..……………………....……………………………………………….…………………………………………………………
през 2024/две хиляди
двадесет и четвърта/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………………………………..………….……
Мариана Кадиева ….…...…………………….…..…….…….…
с участието на ………………………………... Росица
Георгиева - прокурор от Окръжна прокуратура
- Кърджали,
разгледа докладваното
от ……………………………………………………………. съдията Виктор
Атанасов ……....……..............…..…
административно дело …… №489 …....... по описа за ...............................................
2023 год. ……………….…..............
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от
С.М.Р., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник –
адв.М.М.Б. от АК-***, със съдебен адрес за
призоваване и връчване на книжа – ***, срещу Национален осигурителен институт –
София, със седалище и адрес на управление – ***, представляван от управителя му
И. Ц. И., с посочена цена на иска, в размер на 300.00/триста/ лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направени от него разноски - платен в брой адвокатски хонорар,
за обжалване по административен ред на Разпореждане №2175-08-234#1 от 21.04.2023
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на
направените по настоящото дело разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че с Разпореждане
№2175-08-234#1 от 21.04.2023 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, й било отказано отпускането на лична пенсия за
ОСВ по чл.68,
ал.3 от КСО, с мотив, че действителният й осигурителен стаж е в размер на 14
години, 11 месеца и 00 дни, т.е. по-малко от минимално изискуемия се такъв,
съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО - 15 години действителен
осигурителен стаж и че с посоченото разпореждане, периодът на майчинството й, с
продължителност 00 години, 05 месеца и 06 дни, не бил зачетен за действителен
стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Недоволна от така постановеното разпореждане, ищцата обжалвала същото пред директора на ТП на НОИ - Кърджали. Предвид липсата
на правни познания и опит, в хода на
административното производство
била представлявана от упълномощен
от нея адвокат, за което заплатила адвокатско възнаграждение, в размер
на 300.00 лева. Сочи, че с Решение №2153-08-143 от 01.06.2023 год. на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата й срещу горното
разпореждане била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на
НОИ – Кърджали обжалвала пред Административен съд – Кърджали, като с Решение
№279 от 29.08.2023 год., постановено по адм.дело №239/2023 год. по описа на Административен
съд - Кърджали, решението на директора
на ТП на НОИ - Кърджали било отменено, както и потвърденото
с него разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали. Сочи също, че въпреки отмяната
на горните административни актове, поради липсата
на правна възможност за присъждане на разноските, направени в хода
на административното производство, съдът не се е произнесъл по този въпрос. Счита, че в случая
е неприложима нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като липсва друг процесуален
ред за присъждането
на разноските, направени при оспорването по административен ред. Твърди, че разноските
за адвокатско възнаграждение при обжалването на Разпореждане №2175-08-234#1 от 21.04.2023 год. на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, представляват за нея имуществена
вреда. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да
осъди Националния осигурителен институт, да й заплати сумата от 300.00 лева,
като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по
административен ред на Разпореждане №2175-08-234#1 от 21.04.2023 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.
Редовно призована за насроченото съдебно заседание, ищцата С.М.Р., с
постоянен адрес ***, не се явява и не се представлява. От пълномощника на
същата – адв.М.Б. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена
молба, в която заявява, че поддържа исковата
молба по изложените в нея доводи и съображения.
Отново моли съда да постанови решение,
с което да осъди Националния осигурителен институт, да заплати на ищцата сумата
от 300.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването
по административен ред на Разпореждане №2175-08-234#1 от 21.04.2023 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и моли за присъждане и на направените по настоящото
дело разноски.
Ответникът по иска – Национална осигурителен институт - град София, редовно
призован, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – ст.юрк.З. Б., която оспорва исковата молба и
счита същата за неоснователна. Счита, че с извършеното изменение в текста
на чл.120, ал.2 от КСО, обнародвано в ДВ и влязло в сила от 01.08.2023 год.,
законодателят изрично потвърждавал изложените в писмения отговор на исковата
молба мотиви, че жалбоподателят няма право на платеното
възнаграждение за адвокатска защита, при обжалване по административен ред.
Сочи, че за да бъде основателен искът с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки, а именно -
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице и
вреда от такъв административен акт, както и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, който е отменен по съответния ред. Счита, че тези
предпоставки не са налице, тъй като от отменения административен акт, а именно
- от обжалваното разпореждане, не е произтекла пряка и непосредствена
вреда за лицето, като сочи, че договорът за правна защита и съдействие урежда
договорни отношение между клиент и адвокат, по силата на който доверителя
заплаща адвокатско възнаграждение на адвоката, а не на ТП на НОИ – Кърджали.
Счита, че отказът да му се отпусне пенсия, към този момент, не причинява вреда
на лицето, тъй като впоследствие, с отмяната на административния акт, пенсия на
лицето е била отпусната от датата, на която то е придобило право за нея, т.е.
от самия отменен административен акт не са произтекли каквито и да е било преки
вреди за лицето. Твърди, че заплатеното адвокатско възнаграждение не води до
увреждане на лицето, тъй като срещу това заплащане то е получило адвокатска
услуга, довела до положителен краен резултат за него, като предвид на това
счита, че този разход за адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира
като вреда. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е депозиран и отговор на исковата молба от упълномощен
процесуален представител на ответника – юрк.Н. Х., в
който се заявява, че искът е допустим, но че е неоснователен. Развити са
подробни доводи в тази насока, като в отговора се иска да
бъде отхвърлен така предявения иск, като неоснователен и недоказан. Сочи се, че
твърдяната от ищеца вреда не е в пряка и непосредствена връзка с обжалваното
разпореждане и че в съдебното производство по административно дело №239/2023
год., с постановеното по това дело решение, на ищцата С.М.Р. са били присъдени
деловодни разноски и при уважаване на иска от настоящата претенция, би се
стигнало до двойно заплащане, както и се твърди, че освен това се цели да се
присъдят още веднъж и деловодни разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение,
заплатено на процесуалният му представител в настоящото производство. И в
депозирания писмен отговор се позовава и на промените в чл.120, ал.2 от КСО, в
сила от 01.08.2023 год., съгласно които, при обжалване по административен ред,
жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. В
отговора се моли, искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан,
както и се моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи
исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското
възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за
съразмерност, заложен в АПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение,
че предявеният иск
е основателен и предлага
настоящият съдебен състав да уважи депозираната искова молба. Счита,
че са налице трите необходими, кумулативно изискуеми, предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, в размер на 300.00 лева – налице
е отменен незаконосъобразен административен акт, видно от решението,
постановено по приложеното административно дело; налице е и имуществена вреда,
в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на лицето срещу
незаконосъобразния акт и е налице пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между тези два елемента, доколкото лицето е нямало да ангажира адвокат и
нямало да заплати такова възнаграждение, ако не се налагало да се защитава
срещу незаконосъобразния административен акт, с който му е била отказана
пенсия. Също така, по отношение на въведения от ответника довод за действието
от 01.08.2023 год. на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО, счита, че смисълът
на тази разпоредба не води до отпадане на отговорността на ответника, тъй като
това е изменение на законодателството, настъпило след депозиране на исковата
молба. По тези съображения дава
заключение, че исковата молба е основателна и доказана и моли съда да я
уважи в цялост.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по
изисканото и приложено към настоящото дело, административно дело №239/2023 год.
по описа на Административен съд - Кърджали, че с Разпореждане №2113-08-1691#4
от 15.12.2022 год. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали е било прекратено
административното производството, образувано по заявление с Вх.№2113-08-1691/16.09.2022
год., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на
чл.68, ал.3 от КСО, подадено от С.М.Р., с ЕГН **********. Производството е било
прекратено на основание чл.27, ал.2, т.1
от АПК, с мотив, че същата не е представила нови документи за придобит осигурителен
стаж и не са налични данни за нови факти и обстоятелства, влияещи върху правото
й на пенсия. Това Разпореждане №2113-08-1691#4 от 15.12.2022 год. на ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали е било обжалвано пред Административен съд – Кърджали,
като с Определение №63 от 30.03.2023 год., постановено по административно дело
№21/2023 год. на Административен съд – Кърджали, това разпореждане е било
отменено и преписката е върната на пенсионния
орган в ТП на НОИ - Кърджали за продължаване на действията по административното
производство и за разглеждане по същество на заявление с Вх.№2113-08-1691/16.09.2022
год., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията
на чл.68, ал.3 от КСО, подадено от С.М.Р..
В изпълнение на това съдебно определение е издадено Разпореждане №2175-08-234#1 от 21.04.2023 год. на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали/л.15/, с което, на заявителката С.М.Р.
е било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма
необходимия, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, действителен
осигурителен стаж от 15 години, като за такъв е зачетен период от 14 години и
11 месеца, като не е зачетен за такъв стаж периодът на майчинство, с обща
продължителност от 05 месеца и 06 дни.
Горното разпореждане е било оспорено от ищцата С.М.Р. с жалба Вх.№1012-08-223/05.05.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадена чрез адв.Д.
Й. К. от АК - Кърджали. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 05.05.2023 год., с което адв.Д. К. е упълномощена да
представлява ищцата в административното производство, като от нейно име да
изготви, подпише и подаде жалба, срещу Разпореждане №2175-08-234#1 от 21.04.2023 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали. Към пълномощното е приложен и договор за правна защита и съдействие №**
от *** год., сключен между ищцата С.М.Р. и адв.Д. К., за правна защита и
съдействие пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с обжалването на
горното разпореждане, заверено копие от който е приложено към исковата молба и
прието като доказателство/л.14/, като същият е изискан в оригинал и приет като
доказателство по настоящото дело/л.32, стр.2/, с договорено възнаграждение в размер на 300.00/триста/
лева, платено в брой към датата на сключване на договора.
С Решение №2153-08-143 от 01.06.2023
год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.11-л.13/, жалбата на С.М.Р. срещу
Разпореждане №2175-08-234#1 от
21.04.2023 год. на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена като неоснователна.
Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е било обжалвано в срок,
по съдебен ред, като с Решение №279 от 29.08.2023 год., постановено по адм.дело №239/2023 год. по описа на Административен съд –
Кърджали/л.7-л.10/, е
отменено Решение №2153-08-143 от 01.06.2023
год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, както и потвърденото с
него Разпореждане №2175-08-234#1 от 21.04.2023 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали и е постановено, преписката да бъде върната на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали,
за ново произнасяне по заявлението за пенсиониране, подадено от С.М.Р. С това
съдебно решение, в полза на жалбоподателката са били
присъдени деловодни разноски, в размер на 500.00 лева, за заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществената правна защита, съдействие и процесуално
представителство по делото, съобразно представения по делото договор за правна
защита и съдействие по това дело.
Посоченото по-горе съдебно решение е било обжалвано в срок от директора на
ТП на НОИ – Кърджали, пред Върховния административен съд/ВАС/. С Решение №12532
от 14.12.2023 год., постановено по административно дело №9229/2023 год. на ВАС
– Шесто отделение, е оставено в сила Решение №279 от 29.08.2023 год., постановено
по адм.дело №239/2023 год. по описа на
Административен съд – Кърджали. С това съдебно решение на ВАС, в полза на жалбоподателката са били присъдени и деловодни разноски, в
размер на още 500.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената
правна защита, съдействие и процесуално представителство пред касационната
инстанция, съобразно представения по делото договор за правна защита и
съдействие по това дело.
Предвид горното, Решение №279 от
29.08.2023 год., постановено по адм.дело №239/2023
год. по описа на Административен съд – Кърджали, е влязло в сила на 14.12.2023
год. и съответно, с писмо Изх.№754 от 18.12.2023 год. на АдмС
– Кърджали, в изпълнение на това влязло в сила решение, преписката по
заявлението с Вх.№2113-08-1691/16.09.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали,
подадено от С.М.Р., е върната на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ – Кърджали, за ново произнасяне в законоустановения
срок, като писмото е получено в ТП на НОИ – Кърджали на 19.12.2023 год., от ст.юрк. З. Б..
Последните обстоятелства се установяват по безспорен начин и от
доказателствата, събрани в хода на производството по административно дело №239/2023
год. по описа на АдмС – Кърджали и административно
дело №9229/2023 год. на ВАС – Шесто отделение, приложени към настоящото дело.
Така в крайна сметка, от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ
– Кърджали е издадено Разпореждане №2/прот. №N01001
от 02.01.2024 год., представено и прието като доказателство по делото/л.30/, с
което, на С.М.Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.3 от КСО, пожизнено, считано от датата на подаване на заявлението за
отпускане на пенсия – 16.09.2022 год. и определена в минималния размер,
съгласно чл.70, ал.13 от КСО, а именно – в размер на *** лева.
При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните изводи по допустимостта на иска:
Изпълнено е условието на чл.203, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация и е насочен против надлежен ответник.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК,
във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е
предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено, като незаконосъобразно,
разпореждане, издадено от административен орган - ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали,
във връзка правомощията му по чл.98, ал.1, т.1 от КСО и в изпълнение на
административна дейност. Установено е по делото, че обжалваното разпореждане е
отменено от компетентния административен съд с влязлото в сила съдебно решение
№279 от 29.08.2023 год., постановено по административно дело №239/2023 год. на
Административен съд – Кърджали. В закона не е предвиден специален ред за
обезщетяване на разноските, направени в хода на административното производство,
поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане, по реда на
чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество, исковата претенция е и основателна, по следните
съображения:
Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Горните две разпоредби доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на Република България, според която, държавата отговаря за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
За да възникне право на обезщетение, в това производство е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване
наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда се изразява
в разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това,
което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се
изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Налице е в случая първата предпоставка – незаконосъобразен административен
акт – разпореждане, издадено от административен орган и отменено като
незаконосъобразно, с влязло в законна сила съдебно решение.
Съдът намира, че е налице и причинена на ищцата имуществена вреда от
отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и
незаконосъобразното разпореждане.
В случая ищцата претендира имуществени вреди, в размер на 500.00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита при обжалване по административен ред, на
неблагоприятното за него разпореждане, с което й е отказано отпускане на лична
пенсия за ОСВ.
Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на
това разпореждане, ищцата в настоящото производство е упълномощила адвокат
и е заплатила, в брой, адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00 лева, по
силата на сключения договор за правна защита и съдействие сер.**
№** от *** год. Ищцата не би ангажирала адвокат и съответно, не би заплатила
адвокатско възнаграждение, ако не е било издадено незаконосъобразното
разпореждане, като намаляването на нейното имущество, поради заплащане на
адвокатско възнаграждение, е предизвикано именно от издаването на разпореждането.
В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за
съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел
защита срещу конкретния акт.
Съдът приема, че адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето
за охраняването на неговите права и законни интереси, поради което и вредите се
явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По
тези съображения, неоснователни са доводите на ответника, че от отмененото
разпореждане за ищцата не са произтекли вреди.
Видно и от административната преписка по издаване на въпросното
разпореждане, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договора
за правна защита и съдействие, заплатено
му е било, в брой, уговореното
възнаграждение, дължимо
и на основание разпоредбата
на чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, според която, адвокатът
има право на възнаграждение за своя труд.
Тъй като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за
адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния
административен контрол по реда на чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за
адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи
обезщетение, на основание разпоредбите на чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.
По отношение на претендирания размер на
обезщетението съдът намира, че следва да се има предвид правилото на чл.8, ал.4
(нова, ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год.) от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно което правило, за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган, възнаграждението се определя по реда
на предходните алинеи.
Съгласно относимата разпоредба на чл.8, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 год., в приложимата редакция на тази норма след
изменението й - обн., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство за дела по Кодекса за социално осигуряване, без определен
материален интерес, е 500.00 лева. Заплатеното в случая адвокатско
възнаграждение и претендирано от ищцата С.М.Р. като
обезщетение в настоящото производство, е в размер на 300.00 лева, т.е. същото е
значително под предвидения от Наредбата минимален размер, поради което не може
да се приеме, че същият е прекомерен.
Съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на ответника, изложени в хода по същество и в представения писмен
отговор на исковата молба, за неоснователност на иска, аргументирани с
приложението на чл.120, ал.2 от КСО (изм., ДВ, бр.66 от 01.08.2023 год., в сила от
01.08.2023 год.), според която разпоредба, при
обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното
възнаграждение за адвокатска защита. Следва единствено да се посочи, че
изменената норма е с процесуален характер и като такава тя има действие
занапред след влизането й в сила, доколкото липсва изрична разпоредба,
придаваща й обратно действие или казано с други думи, същата се прилага само за
юридически факти и правни отношения, възникнали
след влизането й в сила, т.е. след 01.08.2023 год. При това положение,
цитираната от пълномощника на ответника норма от КСО, в действащата й към
момента редакция, не е приложима по отношение на административни производства
по реда на чл.117 от КСО, образувани преди влизането й в сила, като съвсем
отделен е въпросът, дали посочената норма изключва търсената от ищеца претенция
по реда на ЗОДОВ, който въпрос съдът не намира за нужно да коментира предвид
изложените по-горе съображения за неприложимост на нормата спрямо конкретния
случай.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1
от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищцата С.М.Р. имуществени вреди, в
размер на 300.00/триста/ лева, представляващи заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение, в хода на
административното производство по задължителното обжалване на
незаконосъобразното разпореждане, по реда на чл.117
от
КСО. Предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна лихва върху горната сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2023 год.,
до нейното окончателно заплащане.
При
този изход на делото и предвид своевременно направеното
искане за присъждане на
направените разноски в хода на настоящото производство, на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищцата се следват и направените
от нея деловодни разноски, възлизащи общо в размер на
410.00 лева, от които, 10.00 лева внесена държавна такса,
съгласно приложеното по делото преводно нареждане за плащане
към бюджета от 15.12.2023 год. на банка „ОББ“ АД, онлайн банкиране/л.6/ и 400.00 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
за един адвокат, съгласно приложения Договор за
правна защита и съдействие сер.**, ***, от 14.12.2023
год./л.5, стр.2/.
Това адвокатско възнаграждение е в минималния
размер,
предвиден в чл.8,
ал.1,
във вр. с чл.7,
ал.2,
т.1 от Наредба №1
от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което, независимо от направеното от ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
депозирания писмен отговор на исковата молба, същото следва да
бъде присъдено в полза на ищцата в пълния му
претендиран размер.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка
с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: ***, с
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Р., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
сумата в размер на 300.00/триста/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на
Разпореждане №2175-08-234#1 от 21.04.2023 год., издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 18.12.2023
год., до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: ***, с
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Р., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
направените по настоящото дело разноски, възлизащи общо в размер на
410.00/четиристотин и десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд –
Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в 14/четиринадесет/-дневен
срок от съобщаването или връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
С Ъ Д И Я: