№ 10084
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110116737 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковата молба на К. Р. К., ЕГН **********, срещу Н Д.-
К. – гражданин на Република Северна Македония, роден на ********** г. в гр.
Струга, която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е иск по чл. 49, ал.
1 СК за развод.
В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на
30.08.2023 г. в гр. София, като от брака нямат деца. Сочи се, че съпрузите
избрали режим на разделност на имуществени отношения, като сключили
брачен договор. След сключване на брака страните се забавлявали, заминали
на почивка, а след това за Швейцария за да се видят с приятели и роднини.
Съпрузите се завърнали в България, ищцата останала с близките си в гр.
София, а съпругът заминал за Република Северна Македония. Чували се
ежедневно, но съпругът проявявал дистанцираност, бил отчужден и бързал да
прекъсне разговора. Променил няколко пъти датата, на която трябвало да се
върне в България и заедно с ищцата да отпътуват за Швейцария при брат на
съпруга. Впоследствие съпрузите заминали за Швейцария, започнали да
градят планове и да се занимават с административни въпроси. Братът на
съпруга внезапно починал, което събитие се отразила тежко на Н Д.-К..
1
Последният се затворил, започнал да пие, прибирал се сутрин и непрекъснато
се карали с ищцата. Скандалите станали ежедневие. Съпругът напуснал
жилището, което обитавали и не отговарял на позвъняванията на ищцата. От
общи познати съпругата разбрала, че ответникът се е върнал в Република
Северна Македония при бившата си съпруга, с която имали три деца. Ищцата
заявява, че контактът между съпрузите е прекъснат и бракът съществува само
формално. Посочва се, че ищцата не е приела фамилното име на съпруга при
сключване на брака, както и няма претенции относно ползването на семейното
жилище, което е напуснала. Прави се искане бракът между страните да бъде
прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка.
В срока по чл. 131 ГПК от името на ответника Н Д.-К., чрез назначения
особен представител – адв. З., е депозиран писмен отговор. В съдебно
заседание ответникът се представлява от редовно призования особен
представител, които счита, че бракът между страните следва да бъде
прекратен.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Относно иска за развод: Страните са съпрузи от 30.08.2023 г., което се
установява от представеното по делото копие от удостоверение за сключен
граждански брак, издаден въз основа на акт за граждански брак №
3683/30.08.2023 г. на Столична община, район „Средец“, като при сключване
на брака съпругата не е променила фамилното си име. Видно от служебно
изисканата справка от Национална база-данни „Население” по реда на
Наредба № 14/2009 г., страните нямат деца, родени от брака помежду им. От
показанията на доведения от ищцовата страна св. Диана Иванова Миташева-
Колин, нейна приятелка, се установява, че страните са разделени от края на
2023 г. Свидетелят заявява, че съпрузите са й гостували, като в края на лятото
през 2023 г. прекарали около 20 дни в Швейцария. Тогава съпрузите били
отседнали в Швейцария при брата на съпруга и смятали да живеят там, но
проблемите започнали след смъртта на последния. Свидетелят заявява, че
ответникът изпаднал в дълбока депресия, започнал да изчезва, а ищцата го
търсела. Пиел, вдигал скандали, обиждал свидетеля и съпругата си. Заявява,
2
че съпрузите се върнали в България през ноември 2023 г., а от края на 2023 г.
не поддържат никакви отношения помежду си. Съдът кредитира
свидетелските показания на разпитания по делото свидетел, доколкото са
логични и непротиворечиви, включително, преценявайки ги по реда на чл. 172
ГПК, им дава вяра.
Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство,
тъй като отношенията между съпрузите са влошени, и от месец декември 2023
година същите са във фактическа раздяла. Предвид изложеното съдът намира,
че бракът не е в интерес на съпрузите, същият е обществено неоправдан,
поради което следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК. Ето защо
искът с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. Искане за това не е направила нито една от
страните, поради което съдът не следва да се произнася относно вината за
разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се
произнася относно ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с
такова искане. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица
от развода между страните, като съставлява елемент от имуществените
последици на прекратяването на брака, а в процесуално отношение
представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не
съществува и задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: Съгласно чл. 326 ГПК в решението, с което се
допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име. В случая
съпругата не е променила фамилното си име при сключването на брака и не е
предявила претенция по чл. 53 СК.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1
ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е
направила. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод съдът
определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
3
които се събират от съдилищата по ГПК, като същата следва да се възложи на
двете страни поравно предвид изхода на делото. Ответникът с оглед изхода на
делото следва да бъде осъден да заплати възнаграждение за назначения му от
съда особен представител, в размер от 650 лева, по сметка на СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен в гр. София на 30.08.2023 г., за което е
съставен акт за граждански брак № 3683/30.08.2023 г. на Столична община,
район „Средец“, между К. Р. К., ЕГН **********, и Н Д.-К. – гражданин на
Република Северна Македония, роден на ********** г. в гр. Струга,
притежаващ паспорт № 0385609, тип Р, код MKD, издаден на 13.11.2023 г. от
Република Северна Македония, с постоянен адрес в Република Северна
Македония, гр. Струга, ... като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА К. Р. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Софийски районен съд сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса
при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА Н Д.-К. – гражданин на Република Северна Македония, роден
на ********** г. в гр. Струга, притежаващ паспорт № 0385609, тип Р, код
MKD, издаден на 13.11.2023 г. от Република Северна Македония, с постоянен
адрес в Република Северна Македония, гр. Струга, ... ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Софийски районен съд сумата от 675,00 лв., представляваща държавна
такса и разноски при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4