№ 11830
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110155247 по описа за 2022 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
спрямо ответника, че имазадължения към ищеца за заплащане на посочените от него суми
за цена на доставена от дружеството топлинна енергrя, начислена за процсния период, за
мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за плихва,
ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникътт, получили препис от исковата молба е е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Прави и възражение за погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
С договор за покупко-продажба от м.01.2019г.. ответникът е прехвърлил правото на
собственост върху процесния имот в полза на трето лице, като си е запазил правото на
ползване върху имота, , поради което ответникът се явява и потребител на процесната
услуга, респективно и носител на задължението за заплащане на нейната цена за процесния
период, съгласно дефинитивната разпоредба на ЗЕ.
1
По делото е допусната и назначена СТЕ, като след анализ на фактите, отразяващи
доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната
абонатна станция и в апартамента на ответника, вещото лице, работило по СТЕ, изяснява, че
отчитането на постъпилата топлинна енергия за загряване на топла вода се е извършвало на
база показанията на водомер, монтиран в имота, отчитано е и количество топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация.
По делото е допусната и ССЕ, от чието заключение се установява, че цената на
топлинна енергия, доставяна за периода, възлиза на сумата от 346.70 лв., за която сума
следва да се уважи главният иск и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
373.10лв. Съдът намира възражението на ответника за погасителна давност за
неоснователно, доколкото кратката тригодишна давност не е изтекла от момента на
настъпване на най-старото задължение –това за м. 05.2019г., станало изискуемо на
15.07.2019г., когато е изтекъл 45-дневния срок по релавантните за периода ОУ на
топлофикационното дружество, като от този момент до датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК -29.06.2022 г.,не е изтекла приложимата давност.
Следователно главният иск следва да се уважи за целия претендиран размер.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
ССЕ е изчислила, че лихвата върху главницата за периода от 15.02.2020 г. до
15.06.2021 г. възлиза на сумата от 62.7лв., като с оглед принципа на диспозитивното начало
този иск следва да се уважи за целия претендиран размер от 48.91лв.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
В случая по делото не е депозиран действащ към момента на съществуване на
процесното облигационно правоотношение договор, удостоверяващ в какъв размер е
уговfрена между ищцовото дружество и дружеството, извършващо услугата дялово
разпределение цената на услугата за дялово разпределение и срока за изпълнение на
задължението за нейното заплащане.
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово
2
разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол за месечен
обмен на данни за м. април на съответната година.
По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV,
т. 4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа,
коригирана съобразно данните от констативения протокол.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
исковото и заповедното производство в общ размер от 917 лв.
С оглед изхода на спора в полза на процесуалния представител на ответника следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на
50.3лв., а в заповедното разноски за адвокат в размер на 38 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между страните, че Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК има вземания към Б. М. М. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ЖК.О. К. 1, бл.523, вх.Г, ет.2, ап.94, общ. Столична, обл. С.
(столица) за сумите346.70 лв., , представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 28.06.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата до пълния предявен размер от 373.10лв., вземане за сумата 48,91 лева
(четиридесет и осем лева и 91 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 14.06.2022 г.
, ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, срещу Б. М. М. с ЕГН:
**********, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо
ответника, че има задължения към ищеца за заплащане на сумата от 25,68лева (двадесет и
пет лева и 68 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
3
от 28.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,62 лева (пет лева и 62 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 14.06.2022 г.
ОСЪЖДА Б. М. М. с ЕГН: **********да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК,
сторените от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещо лице в исковото и заповедното производство в общ размер от 917 лв.
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38
Задв на адв. С. К. К. разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в
размер на 50.3лв., а в заповедното разноски за адвокат в размер на 38 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач Т. С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4