Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..,гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Марияна Рашева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15
591 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск от Д.Д.Р.,
ЕГН **********, с адрес *** против „Е.П.“ АД, с правно основание чл.124 от ГПК.
Ищецът моли съда да постановите решение, с което да признаете със сила на
присъдено нещо, че Д.Д.Р. не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК:
***, сумата в размер на 2534,63 лв.,
по фактура № ********** от 04.09.2019г. за периода 22.08.2017г. - 21.08.2018г., за партида с аб.
№ ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление *****.
Ищцецът твърди, че е клиент на "Е. П. П." АД и
заплаща редовно консумираната електрическа енергия по аб.
№ ********** и клиентски № **********. При проверка на ежемесечните си
задължения установил, че има начислена сума в размер на 2534,63 лв.
Оспорва
изцяло документите, въз основа на които се твърди, че е начислена процесната сумата в размер на 2534,63 лв., а именно констативен
протокол на "Е. С." АД, както и оспорва правилността на приложената методика. Твърди, че абоната-ищцеца не е търсен на адреса за съдействие, а
евентуално вписаните като присъствали свидетели твърди, че на същите им е
връчен протокола за подпис, след като вече е бил демонтиран процесния
електромер.
Оспорва начисленото количество ел.енергия да е доставено и потребено. Оспорва законосъобразността на проведената корекционна процедура. Счита, че задължение да поддържа
уреда в изправност е единствено и само задължение на електроразпределителното
дружество. Сочи, че липсва доказана вина на абоната.
Счита, че
след като с Решение № 798/20.01.2017г. по адм. дело №3068/2016 на ВАС окончателно
е отменено Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ЛКЕВР, с което са били одобрени Общи
условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД (влезли в сила на 07.09.2014 г.), и че с Решение №
595/17.01.2017г. по адм. дело № 2719/2016 на ВАС окончателно
е отменено Решение №ОУ-05/ 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което били одобрени Общи
условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на Е. С. (влезли в сила на 07.09.2014 г.) за ответното дружество не е
регламентиран ред по който да извършва проверки и корекционна
процедури по сметки за стар период на абонатите си.
Счита, че не може да се приеме, че процесния
електромер с №7175983 е манипулиран или върху
него е оказано нерегламентирано вмешателство от потребителя или друго лице с
негово знание и поради това не отчита цялото количество ел.енергия преминаващо
през него.
По отношение
на правото на електоразпределителното и/или
електроснабдителното дружество едностранно да коригира сметките на
потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а. ал. 2. т. 6 и чл. 83.,ал. 1. т. 6 ЗЕ и приемането на ПИKEE, обн. ДВ,
бр. 35 от 30.04.2019г., при условие, че корекцията се извършва при
действието на заварените Общи условия, е налице съдебна практика със ЗИД ЗЕ ДВ
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., според която е въведено
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си
по чл. 98, ал.
2. т. 6 и по чл. 83, ал. 1. т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в
Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание
за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия.
Сочи, че законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените
правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с
крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Счита, че
снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98. ал. 2. т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи
условия, чието съдържание да отговаря на изискванията, доколкото в заварените
Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на
основание за корекция.
Излага, че
ако се приеме, че второто условие - одобряване от ДКЕВР на правилата по
чл. 83. ал. 1. т. 6 ЗЕ. е реализирано след влизане в
сила на ПИКЕЕ от 30.04.2019г., то не се установява да е реализирано първото
условие - изменение на съдържанието на ОУ. Счита, че в ОУ на ответника липсва
предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на сметки.
Излага, че такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата делегация по
чл. 83. ал. 1. т. 6 ЗЕ. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на исковете.
Не оспорва,
че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно
правоотношение, по силата, на което ищеца е потребител на доставяна от
ответното дружество електрическа енергия.
Поради което, на 21.08.2018г. е извършена проверка на обекта на
потребление, за което е бил съставен констативен протокол № 11049332.
Установило се, че потребената ел.енергия в регистър
1.8.3 не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от
абоната.
Излага, че
на 04.09.2019г. „Е.П.“ АД издава фактура № фактура № **********. Излага, че процедурата по чл. 47, ал. 2 от ПИКЕЕ е спазена. Ответникът възразява, че въпреки,
че е извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ,
електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена
и потребена от абоната-ищец, но същата не е заплатена
от него. Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да
плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез
направената доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на
ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия. Сочи, че процесната сума се дължи от ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД.
В условие на евентуалност, при приемане, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим
към конкретната хипотеза, моли да се отхвърли иска на основание чл.
183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено
точно количество реално потребена енергия, чието
заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация
по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл е и Решение №
150/26.06.2019г..
постановено по гр. дело № 4160/2018г. по описа на ВКС. III г.о.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Съгласно Констативен протокол № 1104933 на 21.08.2018 г. служители на "Е. С."
АД са извършили проверка в обект, находящ се в *****демонтирали
са СТИ за проверка в БИМ с показатели 1.8.1-001630, 1.8.2-0065359, 1.8.3-013504,1.8.0-021670
и 1.8.4-00000. Протоколът е съставен в присъствието на двама свидетели.
Видно от КП за метрологична
експертиза на средство за измерване № 1973/28.08.2019г. на БИМ гр. Варна, при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за
типа електромер Искра МЕ 162 трябва да се сътои от
две тарихи Т1 и Т2. Действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т3-013504,5 kWh. Не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
Видно от становище от становище за начисляване на ел. енергия от становище
за начисление на ел. енергия от 02.09.2019г е начислено допълнително количество ел. енергия в
размер 13504 кВтч за период 22.08.2017г.-21.08.2018г.
До абоната Д.Д.Р. са
изпратени писма с писмо с изх. № 54864_КП1104933_1/ 04.09.2019г. и от писмо с
изх. № 54864_КП1104933_2/ 04.09.2019г.за извършената корекционна
процедура.
От заключението на СТЕ прието от съда и неоспорено от
страните се установява, че процесният електромер е с
метрологична годност 6 години е изтича през
2021г. Към датата на проверката -21.08.2018г., уредът е бил годно техническо
средство за измерване на ел. енергия. Електрическата енергия натрупана в
регистър 1.8.3 в размер на 13 504 kWh е отчетена от процесния
СТИ. Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ доказано от независимото изследване в БИМ.
Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено
там само в следствие на човешка намеса. Извършените математически изчисления по
процесната фактура са коректни и са извършени след
прочитане на скрития регистър 1.8.3 на електромера. По отношение направеното от
ищеца оспорване на заключението по т.5, то доколкото съдото
е дадено относно техническите предпоставки за извършване на корекция, се
възприема от съда като правилно и компетентно дадено. Налице са били
техническите предпоставки за извършване допълнително начисляване на ел.енергия,
съгласно чл.50 от ПИКЕЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
За да отблъсне успешно предявения
срещу него отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, при условията на
главно и пълно доказване, че претендираната от него в размер на фактура № ********** от
04.09.2019г. за периода 22.08.2017г. - 21.078.2018г., за партида с аб.
№ ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: *****,сума
е дължима.
В
контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване от измерване
от СТИ на ел.енергия и е използвана правилната съобразно одобрените и приети
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия методика за корекция
на сметката, съответстваща на доставената и потребена
електроенергия, както и нейния размер.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел.
енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има
задължението да заплаща използваната ел. енергия.
В разглеждания случай енергийното дружество е
формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за
реално потребление в посочения срок, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с
решение 2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./,
в сила към датата на проверката. Начисленото количество е определено по
показанията от регистър 1.8.3 / Т3-/ като реално потребление на доставена и
неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на
електромера в лабораторни условия.
Следва да се съобрази обстоятелството, че
разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение №
1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
/обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от
08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./. На основание чл. 195, ал. 1
във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния
случай, проверката е извършена на 21.08.2018г. Следователно липсва нормативна
уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни
процедури.
Направеното
възражение от ответника за реално доставено и потребено количество енергия е
неоснователно. Измервателното средство не е било параметризирано да отчита по повече от две
тарифи, като при положение, че абонатът е битов, недоказано е обстоятелството
за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в
регистър 1.8.3. Вещото лице по
изслушаната СТЕ поддържа, че това се дължи на извършено неправомерно
претарифиране, но по делото не се установява това, още по-малко да е следствие
на виновното поведение на абоната. Не се установява със сигурност, че в БИМ е
извършено натоварване на изследвания електромер, при което да е проверено по
кой регистър/кои регистри се отчита протеклата ел.енергия. Електромерът не е и
тип „SMART“ и не е включен в системата за
дистанционен отчет, не е възможно да се провери дали е
налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея. В резултат от намесата в софтуера,
част от ел.енергията е отчитана по невизуализирана и недостъпна за
потребителя тарифа, която освен че не осигурява възможност за контрол на показанията на средствата за търговско
измерване,
което е в нарушение на нормативните изисквания, но и липсват данни в кой
часови диапазон е потребявана натрупаната в скрития
регистър ел.енергия и дали изобщо е потребена от
ищеца, а не от преходен абонат, тъй като липсват данни към датата на монтиране
на СТИ, дали тази тарифа е била нулирана.
Начисленото за доплащане количество ел. енергия в регистъра, отчитащ
върхова енергия, не може да обоснове категоричен извод, че то
е реално доставено и потребено от абоната, каквито са
твърденията на ответника. Това е така, защото е неясен момента, в който е
извършена тази софтуерна намеса, в резултат на чии действия, за какъв период е
натрупвано това количество ел.енергия и в кой часови диапазон е натрупано. Така натрупаното количество
е неясно коя тарифа касае, което пък е от значение за дължимата цена.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Съдът приема противопоставеното, от ответника,
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна
на ищеца за неоснователно. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат
правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния
вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане
на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба
№1/ 09.07.2004 г. ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод
за прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски - внесена държавна такса – 106,50 лева и 500 лева
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Д.Р.,
ЕГН **********, с адрес *** не дължи на „Е.п.” АД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление
***, сумата от 2534,63 лв., за която сума е издадена фактура № ********** от 04.09.2019г. за периода 22.08.2017г. - 21.08.2018г., за партида с аб.
№ ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: *****, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Р., ЕГН **********, с адрес
*** сумата от 106,50 лева (сто и шест лева и петдесет стотинки) разноски по
делото за заплатена държавна такса и сума
в размер от 500 лева (петстотин
лева), представляващи заплатено
възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: