Решение по дело №3816/2019 на Районен съд - Сливен

НЕПРИСЪСТВЕНО Р Е Ш Е Н И Е № 1271

Гр.Сливен, 12.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на тридесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

при участието на секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното гр.д.№ 3816 по описа за 2019 г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с ответницата са сключили договор за потребителски кредит на 27.04.2016г. по силата, на който ищеца, в качеството на кредитор е предоставил на ответницата в качеството на кредитополучател кредит за текущо потребление в размер на 3185.40лева, а ответницата се е задължила да върне сумата в сроковете и при условията, посочени в договора.Сочи се, че договорената между страните лихва е променлива годишна лихва, която представлява сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 10.860%, като референтния лихвен процент към датата на сключване на договора е бил в размер на 0.590%.Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на месечни вноски, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е връчила поканата уведомление лично на ответницата, а впоследствие е завела заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата. Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са издадени срещу ответницата и в хода на изпълнителното производство на ответницата е залепено уведомление при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и ищеца предявява положителните установителни искове предмет на разглеждане на настоящото производство

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница в размер на 2716.54лева, по договор за банков кредит за текущо потребление, 247.86лвлева, представляваща неплатена просрочена договорна лихва за периода 18.04.2017г. до 7.02.2018г., 33.51лева просрочена наказателна лихва за периода 18.04.2017г. до 28.02.2017г., 206.00лв такси за периода от 18.04.2017 до 28.02.2018г. и да бъдат присъдени направените по заповедното и исковото производство разноски.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за наказателна лихва, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им за сключен договор за кредит , усвояването на сумата по договора за кредит от ответницата, неизплатените вноски по договора за кредит от ответницата, размера на изискуемите към настоящия момент, задължения по договора за кредит от ответницата главница,договорна лихва и наказателна лихва, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответницата не е постъпил.

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано,представител не се явява, в писмено становище моли да бъде постановено решение, с което да бъде постановено неприсъствено решение и да бъдат уважени предявените обективно съединени установителни иска, ведно с последиците от това, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски на ищцовото дружество.

В съдебно заседание ответницата редовно призована не се явява, не взема становище по предявените искове.

По искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение с протоколно определение от 30.10.2019 г. съдът е обявил, че ще произнесе неприсъствено решение по спора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.04.2016 г. И.Д.М. е сключила договор за потребителски кредит с Юробанк България АД по силата, на който Юробанк България АД й е отпуснало потребителски кредит в размер на 3185.40лв, а И.Д.М. се е задължила да да заплати погасителните вноски по договора за потребителски кредит.В чл.2,ал.1 от договора е предвидено, че разрешения кредит се отпуска по изрично посочена банкова сметка ***, за откриването на която е необходимо сключване на договор за откриване на разплащателна сметка между кредитополучателя и банката.Вчл.2,ал.2 от договора е предвидено, че освен таксите, посочени в чл.5 от договора, кредитополучателя дължи и такси и комисионни за обслужване на платежните операции от разплащателната сметка по предходната алинея, съгласно ОУ за откриване, водене и закриване на сметки от физически лица и Тарифата на банката, в сила към момента на извършване на съответната операция по сметката.В чл.3,ал.1 е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 10.860%.За референтен лихвен процент ще се ползва следния лихвен индекс за кредити в лева шестмесечен Софибор, за кредити в евро 6месечен еуробор, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика, определена съгласно ал.4 и сл.Договора за кредит е с падеж 16.04.2021г.

От погасителния план към договора за потребителски кредит е видно, че страните са уговорили заплащането на 60 погасителни вноски, като първата е с падеж 27.04.2016г., а всяка следваща е 16 число на текущия месец, като 59 от вноските са в размер на 73.48лв всяка, а последната вноска53.59лв

От извлечение от счетоводни книги е видно, че дължимите суми от И.Д.М. на Юробанк България АД по договора за потребителски кредит от 27.04.2016г. към 28.02.2018г. са в размер на 2716.54лв, прадставляваща главница по договора за кредит, възнаградителна лихва в размер на 247.86лв, начислена към 7.02.2018г., мораторна лихва в размер на 33.51лв и такси в размер на 206лв

На 7.02.2018г. е връчено уведомление за предсрочна изискуемост от Юробанк България АД на И.Д.М. чрез ЧСИ Г.Грозева

На 6.03.2018 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от Юробанк България АД срещу И.Д.М. за главница в размер на 2716.54 лв., договорна лихва в размер на 247.86 лв. за периода от 18.04.2017 г. до 7.02.2010 г., наказателна лихва в размер на 33.51лв за периода от 18.04.2017г. до 28.02.2018г. и такси в размер на 206лв.

На 8.03.2018 г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които е осъдена И.Д.М. да заплати на Юробанк България АД главница в размер 2716.54лв, представляваща главница по договора за кредит, възнаградителна лихва в размер на 247.86лв, начислена към 7.02.2018г., мораторна лихва в размер на 33.51лв и такси в размер на 206лв, законната лихва върху главницата от подаването на заявлението 6.03.2018 г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер на 474.64 лв.

На 3.05.2018 г. на И.Д.М. е връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно изпълнение при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

В указания едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил исковете си предмет на разглеждане на настоящото производство

От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, непогасената главница е в размер на 2716.54лв, договорната лихва е в размер на 248.86лв за периода от 18.04.2017г. до 6.02.2018г., редовни такси за периода 18.04.2017г. до 6.02.2018г., наказателни такси в размер на 123лв за периода от 18.04.2017г. до 6.02.2018г., наказателни лихви за периода от 18.04.2017г. до 6.02.2018г. в размер на 29.65лв и законна лихва за периода 7.02.2017 до 6.03.2018г.В заключението е посочено, че ответницата е внасяла погасителните вноски по договора до 18.11.2016г., след което е преустановила плащането на редовните вноски по кредита и на 7.04.2017г. е внесла сума в размер на 328лв, с която са погасени вноски с №№ 8,9,10,11 и с падежи съответно 16.12.2016г., 16.01.2017г., 16.02.2017г. и 16.03.2017г., както и наказателни такси за закъснението, последната частично погасена сума е с падеж 18.04.2017г., след тази дата няма постъпления за погасяването на кредита.

Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: първо-ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, като е предупреден за последиците от не представянето на отговора, със съобщение от 22.07.2019 г. му е връчен препис от исковата молба, писмените доказателства и разпореждането от 11.07.2019 г.; второ-ответникът не се явява в първото заседание по делото; трето - не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и четвърто - ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение по делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа с разпореждането, връчено му на 22.07.2019 г. и с призовката, която му е връчена на 4.10.2019г. са му указани последиците от неявяване в съдебно заседание. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.

По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ за признаване на установено,че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 2716.54 лв,представляваща главница по Договор за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателя се задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока. Със сключването на договора за потребителски кредит между И.Д.М. и Юробанк България АД, като страните са се уговорили сумата по договора за кредит да бъде заплатена на 60 месечни вноски. Безспорно се установи по делото, че ответницата усвоила сумата, предоставена й по договора за потребителски кредит. От представеното извлечение по сметки и от назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза безспорно се установи, че ответницата е дължи на ищцовото дружество главница в размер на 2716.54лв., поради което предявения иск ще следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

Ще следва да се признае за установено и че ответникът дължи на ищцовото дружество законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до окончателното й плащане.

По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.Безспорно се установи в производството, че ответникът е изпаднал в забава и съответно дължи договорената между страните лихва.Доказа се в производството какъв е размера на договорената лихва и с оглед основателността на главния иск за главницата ще следва да се уважи и иска за договорена лихва в размер на 247.86лв. поради което предявения иск ще следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.Безспорно се установи в производството, че ответникът е изпаднал в забава и съответно дължи договорената между страните наказателна лихва.Доказа се в производството какъв е размера на договорената лихва и с оглед основателността на главния иск за главницата ще следва да се уважи и иска за договорена лихва в размер на 33.51лв. поради което предявения иск ще следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

Установи се производството , че ответницата дължи на ищцовото дружество такси в размер на 206лв. и разноски за заповедното производство в размер на 474.64лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане в исковата молба ще следва да бъде осъдено ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 1090.13лв, представляваща направени по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.

Така мотивиран и на основание чл.235, ал.1 от ГПК, СлРС

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ че И.Д.М., ЕГН **********,*** дължи на Юробанк България АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, околовръстен път №260 сумата от 2716.54лв / две хиляди седемстотин и шестнадесет лева и петдесет и четири стотинки /, представляваща неизплатена главница, по договор за потребителски кредит от 27.06.2016г.,,ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 6.03.2018г. до окончателното й плащане,както и такси в размер на 206лв за периода от 18.04.2017г. до 28.02.2018г., както и сумата от 474.64лв/ четиристотин седемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки / , представляваща направени в заповедното производство разноски.

ОСЪЖДА И.Д.М., ЕГН **********,*** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Юробанк България АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, околовръстен път №260 направените по делото разноски в размер на 1090.13 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено И.Д.М., ЕГН **********,***, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото решение.

Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	12 ноември 2019 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия:	Мария Димитрова Каранашева

Дело:	20192230103816
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	8 юли 2019 г.

Решение по дело №3816/2019 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта