Р Е Ш
Е Н И Е № 94
гр. Сливен, 17.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Ивайла
Куманова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 204 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от представител на ответника в първоинстанционното производство, а
именно ЕВН България електроснабдяване ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, № 37, против Решение № 25/04.02.2020 г. по гр.д.№ 751/2019 г. на
Районен съд Нова Загора, с което съдът: е признал за установено спрямо
въззивника, че П.Г.С., с ЕГН **********,***, не дължи сумата от 2997,74 лв.,
представляваща начислена, но недоставена и непотребена
електрическа енергия и е осъдил ЕВН България електроснабдяване ЕАД да заплати
на П.Г.С., сумата от 559,91 лв., разноски по производството
Решението се обжалва изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Въззивникът – ответник в първоинстанционното
производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт, на следното:
Сочи се, че съдът превратно е тълкувал доказателствата
и е допуснал грешка в техния анализи. Подробно се аргументира, че неправилно НЗ
РС е приел, че се касае за недоставена и неконсумирана електроенергия, а както
се виждало от експертизата начисленото количество електроенергия било доставено
и потребено от ищцата. Посочва се, че поради това
приложими са общите условия, а не ПИКЕЕ. Алтернативно се сочи, че дори да се
приеме че следва да се приложат ПИКЕЕ, то процедурата по уведомяване не е
необходима и не е необходимо доказване на вина у потребителя съгласно
практиката на върховната инстанция.
Акцентира се на твърдението, че доставката на
електроенергия се подчинява на принципите на продажбата по ЗЗД и потребените количества енергия следва да се заплатят. Прави
се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и се представя списък с
разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната, жалба от процесуалният представител на ищцата в първоинстанционното
производство, който оспорва въззивната жалба и излага доводи, че тя е
необоснована и незоконосъобразна, а атакуваното
решение правилно и законосъобразно. Посочва се, че в процесните дебитни
известия са начислени количества от дневна и нощна тарифа, за които се
твърдяло, че са служебно изчислени и като такива по дневна и нощна тарифа, без
да са отчетени такива. Аргументира се неспазване на ПИКЕЕ, като се твърди липса
на свидетели при демонтажа на СТИ, ненарушени пломби, липса на изпратен до
потребителя констативен протокол. Освен това се изтъкват разлики и противоречия
в данните записани в протоколите, липса на редовно удостоверяване на факти в
констативните протоколи, представяне на документи, които са съставени за
нуждите на процеса, необоснованост на експертното заключение. Подчертава се
неспазването на изискванията на ПИКЕЕ относно видим регистър на СТИ,
неизпълнение на задълженията от страна на Електроразпределение Юг ЕАД.
Преповтарят се доводите от исковата молба относно служебно начисляване на
енергия и отменените ПИКЕЕ. Претендират се разноски.
В с.з., за
въззивника Електроразпределение ЮГ ЕАД, не се представлява. Процесуалният
представител на дружеството изпраща писмено становище, в което поддържа
жалбата, доразвива доводите си изложени в нея и моли за отмяна на атакуваното
решение. Преендира разноски и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Въззиваемата
страна П.Г.С.,, редовно призована, не се явява, не се представлява. Процесуалният и представител
изпраща писмено становище , с което оспорва жалбата и моли решението на РС Нова
Загора да ес потвърди. Представя списък
по чл. 801 от ГПК и писмена защита и моли за присъждане на разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни
доказателства.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок,
от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение
по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно
а с оглед обхвата на обжалването – и
допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно.
Този състав на
въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Въззивният съд, счита че доказателствата са правилно анализирани
и оценени и не следва да преповтаря техния анализ.
По отношение на изготвената съдебно-техническа експертиза
съдът я кредитира като компетентно изготвена. Справките и документите, които е
ползвало вещото лице съдът преценява като необходими и след като не разполага
със специални знания в тази област и е делегирал събирането на релевантни данни
и документи на вещото лице, втората инстанция не намира аргумент с който да ги
отхвърли, въпреки твърденията на въззиваемата страна.
Като съобрази установената безпротиворечиво
фактическа обстановка и липсата на възражения от страна на въззивника по нея, настоящия
състав на СлОС, намира следното от правна страна:
Заведен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 от ГПК, който има за цел да установи че ищцата
не дължи фактурираните на нейно име суми от страна на електроразпределителното
дружество - ответник. При отрицателния установителен
иск доказателствената тежест ляга изключително върху ответната страна, която
трябва пълно и главно да докаже възникването и вземането си, а ищцовата страна
да докаже своите правопогасявщи, правоотлагащи
или други възражения, които я освобождават от процесния предмет. В настоящия
случай не се твърдят такива обстоятелства, като за ЕВН България ЕАД остава да
тежи доказването на основанието за възникване на вземането, а именно: законно
упражнено потестативно право на едностранно
извършване на корекция в сметките за потребена
ел.енергия от ищеца, а не простия факт на потребяването ѝ.
Периодът, за който е
извършена едностранната корекция на сметката на ищеца е след измененията на
чл.98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) и
след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г.,
в сила от 16.11.2013г.) В случая, корекционната
процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013г. Правила
за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013г., т.е
в тридневен срок от обнародването им, доколкото не е предвидено друго. С
изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/2012г. е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия. Законът за енергетиката в чл. 98а, ал. 1, т. 6, б. „а” ЗЕ
предвижда изрична възможност за крайния снабдител да извършва корекция на
сметка. Затова, съдът приема, че едностранната корекция не е лишена от законово
основание към момента на извършването й.
Съдът не споделя
аргумента на въззивника, че ПИКЕЕ са неприложими, тъй като в случая безспорно
се извършва корекция на сметка. Т.е. за процесния период са начислявани сметки,
но същите са били коригирани, поради неточните данни в тях. Приложението на
ПИКЕЕ не е изключено поради начисляването на реално потребена
енергия, тъй като чл. 49 от ПИКЕЕ (отм.) допуска такава да е била отчетена, но
както е в случая да не е разпределена по тарифи.
До момента на влизане в
сила на решението за отмяна, ПИКЕЕ са нормативен административен акт, който
поражда действие и следва да се прилага за уредените в него случаи. Едва след
евентуалната му отмяна административният орган, издал акта ще трябва да издаде
друг такъв, с който да уреди възникналите по повод на прилагането на отменения
акт правоотношения и последиците от това приложение /чл. 195 ал. 2 от АПК/.
Извършената едностранна
корекция от страна на ответника се основава на разпоредбите на чл.98а, ал.2,
т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, чл. 49
и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. В отговора на исковата молба
ответникът сочи, че в конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл.
51, ал.1 във вр. с чл. 50 или с чл. 49, ал.1 т.1 ПИКЕЕ. В чл. 49 ПИКЕЕ е
предвидено, че при неточна работа на тарифния превключвател за каквато
определено може да се счете отчитането нито в първа, нито във втора, а в трета
незаявена от клиента тарифа, отчетените количества на клиента се тарифират на база на отминал период, каквато и методика е
приложена в случая, видно и от твърденията във въззивната жалба.
В ал. 2 на същата норма
е предвидено, че корекцията може да обхване период не по дълъг от 90 дни преди
установяването на неточната работа.
В Чл. 51. (1) от ПИКЕЕ е предвидено, че
„Операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител и
доставчик от последна инстанция информация за дължимата сума от съответния
клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване,
определена на база коригираните количества ел. енергия, действащата цена, по
която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик
електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите
мрежови цени.“
Според
настоящия състав на въззивната инстанция чл. 50 на ПИКЕЕ е неприложим. В диспозицията на нормата е визирано че корекцията се извършва за
разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от
допускане на грешката до установяването
й, но за период не по-дълъг
от една година. В случая е налице неточно отчитане от СТИ на потребената
електрическа енергия, което се дължи
на софтуерна намеса.
Въпреки това
обаче разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните
от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика,
какъвто не е настоящият случай. Това е така, защото
процесният електромер не е с дистанционен отчет, а се отчита с преносим терминал с оптична глава, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика
не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт на практика лишава клиента от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ.
Съдът споделя
възражението на въззивното дружество, че чл. 10 от ПИКЕЕ не е нарушен поради
непредоставянето на достъп до отчитаните данни поради фактът, че те се отчитат
и в скита за дружеството тарифа и то в негова вреда. Въпреки това изцяло
проверка със софтуерен продукт и на видимите данни от електромера лишават
потребителя от въпросния визуален контрол.
На следващо място,
безспорно неотчитането в цялост на потребената
електрическа енергия се дължи не на обективни причини, като не е налице и
обективното състояние, визирано в чл.50 от ПИКЕЕ, а безспорно на
нерегламентирана софтуерна намеса в паметта на електромера с активиране на
допълнителна тарифа, което е направено с човешка намеса и категорично не може
да се самосъздаде, нито да е резултат от повреда в
електромера.
От гореизложеното
следва, че за въззивното дружество остава възможността за едностранна корекция
на сметката по чл. 49, ал.1 т.1 от ПИКЕЕ, от който метод, според съда, то се е
възползвало. Настоящата инстанция намира, че условията и за тази корекция не са налице, а именно: от
експертизата не се установява неточна работа на превключвателя, доколкото
въздействието не е упражнено върху него. От друга страна в протокола от
проверката на БИМ става ясно, че СТИ не отчита в тарифа – нощна (Т1) – от 22:00
до 09:00 доколкото той отчита от 09 до 17 ч. в тарифа – дневна Т2 , а през
останалото време в тарифа - скрит регистър. Това явно не съответства на
представените фактури, които са били издавани на лицето през периода от
манипулацията на софтуера на СТИ до отстраняването му. Как именно отчетените данни по нощна тарифа
се съотнасят към лисата на измерване установена в БИМ и заключението на вещото
лице. В тази връзка неясно остава базата, на която са били коригирани месечните
сметки, как се съотнася към вече платените, но неотчетени количества
електроенергия по нощна тарифа.
Предвид
неправомерно извършената корекционна процедура, съдът
намира, че вземането на ответното дружество не е възникнало на твърдяното
основание.
Ето защо съдът намира,
че въззивникът не е доказал пълно и главно основанието на отричаното от ищеца
вземане. В тази връзка изводът на първата и настоящата инстанция съвпадат,
поради което решението следва да се потвърди.
Предвид изхода на
делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата разноски по въззивното производство. В настоящия случай
следва да се съобрази направеното от въззивника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция. Процесуалният представител
на въззиваемата е пертендирал и доказал като платени
сумата от 700 лв. адвокатско възнаграждение. Минималният размер предвиден в
НМРАВ в актуалната редакция към 16.05.2020 г., който съдът ще ползва като
ориентир е 320 лв. С оглед на процесуалните действия предприети от
представителя на въззиваемата, продължителността на второинстанционното
разглеждане, сложната обстановка, в която се развиваше производството, както и
фактическата и правна сложност на делото съдът следва да намали с 200 лв.
исканото възнаграждение и да присъди сумата от 500 лв. адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
25/04.02.2020 г. по гр.д.№ 751/2019 г. на Районен съд Нова Загора, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЕВН България електроснабдяване ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“, № 37, да заплати на „П.Г.С., с ЕГН **********,***,
сумата от 500 лв., представляваща направените във въззивното производство
разноски за адвокат.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.