№ 17074
гр. С., 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110148309 по описа за 2024 година
Д. В. С. е предявила срещу „С. К.“ ООД обективно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит
№ 737884 от 20.09.2022 г., в условията на евентуалност на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за признаване за установено, че клаузата
на чл. 6.6 от договор за потребителски кредит № 737884 от 20.09.2022 г. е
нищожна. Претендира и разноски.
В срока по чл. 211 ГПК е предявен насрещен иск от „С. К.“ ООД срещу
Д. В. С. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от
250,00 лева, представляваща непогасен остатък от главницата по Договор за
паричен заем № 737884/20.09.2022 г. в общ размер на 1000,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното
изплащане, в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за сумата от 250,00 лева незаплатена част от чистата стойност по
Договор за паричен заем № 737884/20.09.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 20.09.2022 г. е сключила с ответника Договор за
паричен заем „К.“ № 737884 за сумата от 1000,00 лева при следните
1
параметри: размер на отпуснатия заем: 1000 лева; размер на погасителната
вноска: 3 х 33.38 лева и 9 х 130,46 лева; ден на плащане: четвъртък; вид
вноска: месечна; годишен процент на разходите на заема: 48,33 %, брой
вноски: 12; фиксиран годишен лихвен процент: 40,05 %; дата на първо
плащане: 20.10.2022 г.; дата на последно плащане: 20.09.2023 г. при обща сума
1 за плащане: 1274,28 лева. Твърди, че в чл. 6.6 от Договора е посочена и
неустойка за непредоставяне на обезпечение във вид на поръчителство на
едно или две физически лица или безусловна банкова гаранция, за период,
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва. Изтъква, че ищцата дължи сумата от 2581,33
лева, която включва 1000 лева главница; 274,28 лева лихва и 1341,72 лева
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, като срокът на кредита
е 20.09.2023 г. Твърди, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в
Стандартния европейски формуляр не е посочено какво точно се включва в
ГПР. Счита, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК във връзка
с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Също така счита, че подобна уговорена неустойка
в общ размер от 1341,72 лева е нищожна поради противоречие с добрите
нрави и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП,
тъй като е необосновано висока. Твърди, че непосочването на неустойката
води до недействителност на целия договор за потребителски кредит. Заявява,
че с предвиждането на такива разходи за неустойка се заобикаля и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се нарушава изискването ГПР да
не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че
посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Също така счита, че
посочването на по – нисък от действителния ГПР представлява нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Заявява, че посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.
В условията на евентуалност моли съда да прогласи за недействителна
клаузата на чл. 6.6 от Договор за потребителски кредит № 737884. Счита, че
2
изначалното предвиждане на неустойката при непредоставяне на обезпечение
да се кумулира към погасителните вноски, води до скрито оскъпяване на
кредита, като излиза извън присъщите й функции. Твърди, че клаузата за
дължимостта на неустойката, а именно чл. 6.6 2 от Договора е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Поддържа, че изискването за
предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция на
цялата дължима сума по договора правят задължението неизпълнимо. Твърди,
че размерът на предвидената неустойка представлява 105,3% от общо
дължимата сума, което според ищеца противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Счита, че клаузата, която предвижда, че
се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или банкова гаранция е в
пряко противоречие с Директива 2008/48/ЕО.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С. К.“ ООД оспорва предявените
искове. Поддържа, че ищецът злоупотребява с права, тъй като е депозирал
пред СРС две напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и
съща клауза за заплащане на неустойка. Оспорва претенциите на ищеца за
обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че клаузите
в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост.
Твърди, че ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава,
поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва
твърденията за нищожност поради липса на направена проверка на
кредитоспособността на потребителя. Поддържа, че кредитополучателят е
разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по
реда на чл. 29 ЗПК, като именно чрез възможността за отказ от договора се
гарантират правата на потребителя. Счита, че не е налице неравноправност по
ЗЗП, както и липса на индивидуално договаряне на процесните клаузи.
Възразява срещу искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение и по двата иска.
„С. К.“ ООД предявява насрещен иск, с който претендира осъждането на
Д. В. С. за сумата от 250,00 лева, представляваща непогасен остатък от
главницата по договор за паричен заем № 737884 от 20.09.2022 г., а в
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че процесният договор
е недействителен в цялост на основание чл. 23 ЗПК претендира осъждането на
Д. В. С. за сумата от 250,00 лева, представляваща неизплатената част от
3
чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 737884 от
20.09.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск Д. В. С. е
представила отговор, с който оспорва иска при твърдения, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, като
счита, че не дължи други суми извън главницата. Поддържа, че предявеният
насрещен иск за възнаградителна лихва и лихви за забава се явява недоказан
по основание и размер. По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.
26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по отношение чл. 6.6, ал.1 от
договор за потребителски кредит № 737884 от 20.09.2022.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за паричен заем К. №737884 от 20.09.2022 „С.
К.”ООД е предоставил на Д. В. С. сумата от 1000 лева, в срок до 20.09.2023,
платим на 12 месечни вноски, при ГПР-48.33% и ГЛП-40.05%.
По делото е представен СЕФ и извлечение за извършените и предстоящи
плащания по договор за паричен заем №737884 от 21.09.2022.
Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при
изчиславяне на ГПР е договорната възнаградителна лихва.При направените
изчисления и при включване на договорната възнаградителна лихва, ГПР
възлиза в размер на 48.33%. Съгласно заключението на ССЕ ако при
изчисляването на ГПР към дължимата сума по кредита и договорната лихва се
прибави и неустойката в размер от 1307.05 лева и срок на кредита -12 месечни
вноски, изчисленият ГПР възлиза в размер на 657.86%. Съгласно
заключението на ССЕ заплатените суми от Д. С. по договор за паричен заем К.
№737884/20.09.2022 са в размер на 750 лева.Съгласно заключението на ССЕ с
внесената сума от 750 лева са погасени задължения за такси в размер от 665
лева и неустойка в размер от 85 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за паричен заем К. №737884 от 20.09.2022 „С.
К.”ООД е предоставил на Д. В. С. сумата от 1000 лева, в срок до 20.09.2023,
4
платим на 12 месечни вноски, при ГПР-48.33% и ГЛП-40.05%.
Съгласно т.6.5 от договора заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано
от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и
отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия:поръчител или
банкова гаранция /поне едно от изброените./
Съгласно т.6,.6 от договора при неизпълнение на т.6.5 заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1341.72 лева.Неустойката се начислява
автоматично от заемодателя, като с подписването на настоящия договор за
заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване.Начислената по
настоящата точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в
договора погасителен план.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 20.09.2022,,с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент от
м.09.2022 е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%. В случая по
договора ГПР е 48.33% и така както е посочен не надвишава петкратния
размер на законната лихва от 50 %..
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена неустойката за
неосигурено обезпечение.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР.
Вярно е, че е предоставен 3-дневен срок от усвояване на заемната сума
за ангажиране на обезпечение, но той е формален, доколкото неустойката е
5
начислена в погасителните вноски по договора..Това обуславя и извода, че
неустойката е част от разходите по кредита още към момента на подписване на
договора.Поради това неустойката следва да бъде включена в общите разходи
по кредита и в ГПР.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът намира, че единственият
разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната
възнаградителна лихва и тогава ГПР възлиза в размер от 48.53%.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че ако при
изчисляване на ГПР към дължимата сума по кредита и договорната лихва се
прибави и неустойката в размер от 1307.05 лева и срок на кредита -12 месечни
вноски, изчисленият ГПР възлиза в размер на 657.86%..С оглед на което съдът
приема, че с включването на неустойката при изчисляване на ГПР
многократно се надвишава ограниченичението по чл.19 от ЗПК.
Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР представлява
заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по
чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба
за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което
представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на
изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен поради противоречие със закона.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за потребителски
кредит № 737884 от 20.09.2022 следва да бъде уважен.
По насрещните искове
Доколкото договор за потребителски кредит № 737884 от 20.09.2022 е
недействителен поради противоречие със закона, съдът намира, че не е налице
6
облигационна връзка между страните.
Поради това предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне на иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД съдът
дължи произнасяне по евентуално съединения иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
По насрещния иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
Предоставеното по нищожен договор за кредит е платено при липса на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на което съдът приема, че ответницата по насрещния иск дължи
само главницата по кредита.Главницата по кредита е в размер от 1000 лева.
Съгласно заключението на ССЕ заплатените суми от Д. С. по договор за
паричен заем К. №737884/20.09.2022 са в размер на 750 лева.Съгласно
заключението на ССЕ с внесената сума от 750 лева са погасени задължения за
такси в размер от 665 лева и неустойка в размер от 85 лева.Доколкото по
недействителен договор за кредит длъжникът дължи само чистата стойност на
кредита, съдът приема, че със сумата от 750 лева е погасена част от
главницата по договора.С оглед на изложеното е останала дължима главница в
размер на 250 лева.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗд следва да бъде уважен за сумата от 250 лева.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищцата.Ищцата е реализирала разноски в размер от 433.30 лева, от които
113.30 лева – държавна такса и 320 лева –депозит за ССЕ
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на
7
чл.38 от ЗА. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен
по реда на 7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер от 558.13 лева, а заедно с
ДДС възлиза в размер от 669.75 лева.Адвокатско възнаграждение по
евентуално съединен иск не се дължи, както и не се дължи държавна такса по
него.
С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата
следва да бъде присъдено на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер от 669.75 лева с ДДС.
По разноските по насрещния иск
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца по насрещния иск.Ищецът по насрещния иск е реализирал разноски в
размер от 480 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.Минималният размер
на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.7, ал.2 от Наредба
№1 възлиза в размер от 480 лева.С оглед на което възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Съдът констатира, че не е внесена държавна такса по насрещния иск.С
оглед на което съдът намира, че на основание чл.77 от ГПК следва да бъде
осъден ищеца по насрещния иск- „С. К.”ООД да внесе по сметка на СРС
сумата от 50 лева – държавна такса по насрещния иск.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит №
737884 от 20.09.2022 г. по предявения от Д. В. С., ЕГН**********, с
8
адрес:гр.С., жк. „Х. Д.”, бл.188, вх.Ж, ет.6, ап.90,със съдебен адрес:гр.С., жк.
„Я.”, ул.„Х. О.”№74, ет.1, ап.1, чрез адв.Д., срещу „С. К.“ ООД, ЕИК2...9, със
седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Ц. шосе”№115Е, ет.5, със съдебен
адрес:гр.С., ул. „О. П.”№15, офис 6, чрез адв. М., иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. К.“ ООД, ЕИК2...9, със седалище и адрес
на управление:гр.С., бул. „Ц. шосе”№115Е, ет.5, със съдебен адрес:гр.С., ул.
„О. П.”№15, офис 6, чрез адв. М., срещу Д. В. С., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., жк. „Х. Д.”, бл.188, вх.Ж, ет.6, ап.90,със съдебен адрес:гр.С., жк.
„Я.”, ул.„Х. О.”№74, ет.1, ап.1, чрез адв.Д., иск с правно основание чл.211 от
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 250,00 лева,
представляваща непогасен остатък от главницата по Договор за паричен заем
№ 737884/20.09.2022 г.
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Х. Д.”, бл.188,
вх.Ж, ет.6, ап.90,със съдебен адрес:гр.С., жк. „Я.”, ул.„Х. О.”№74, ет.1, ап.1,
чрез адв.Д., да заплати на „С. К.“ ООД, ЕИК2...9, със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „Ц. шосе”№115Е, ет.5, със съдебен адрес:гр.С., ул. „О.
П.”№15, офис 6, чрез адв. М., на основание чл.211 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД сумата от 250,00 лева незаплатена част от чистата стойност на
кредита по нищожен Договор за паричен заем № 737884/20.09.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК2...9, със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „Ц. шосе”№115Е, ет.5, със съдебен адрес:гр.С., ул. „О.
П.”№15, офис 6, да заплати на Д. В. С., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Х.
Д.”, бл.188, вх.Ж, ет.6, ап.90,със съдебен адрес:гр.С., жк. „Я.”, ул.„Х. О.”№74,
ет.1, ап.1, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 433.30 лева- разноски по
делото.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК2...9, със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „Ц. шосе”№115Е, ет.5, със съдебен адрес:гр.С., ул. „О.
П.”№15, офис 6, да заплати на адв.А. Д., процесуален представител на Д. В.
С., адрес:гр.С., жк. „Я.”, ул.„Х. О.”№74, ет.1, ап.1, на основание чл.38 от ЗА
сумата от 669.75 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Х. Д.”, бл.188,
9
вх.Ж, ет.6, ап.90,със съдебен адрес:гр.С., жк. „Я.”, ул.„Х. О.”№74, ет.1, ап.1, да
заплати на „С. К.“ ООД, ЕИК2...9, със седалище и адрес на управление:гр.С.,
бул. „Ц. шосе”№115Е, ет.5, със съдебен адрес:гр.С., ул. „О. П.”№15, офис 6, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 480 лева с ДДС- разноски за
адвокатско възнаграждение по насрещния иск.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, ЕИК2...9, със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „Ц. шосе”№115Е, ет.5, със съдебен адрес:гр.С., ул. „О.
П.”№15, офис 6, да заплати на СРС на основание чл.77 от ГПК сумата от 50
лева – държавна такса по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10