Р Е Ш Е Н И Е №
260024
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на седми януари две хиляди двадесет
и първа година, след публично съдебно
заседание на десети декември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно
гр. дело № 2310 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство
по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с която се обжалва изцяло решение № 335 от 13.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2767 по описа за 2019 г., на Районен съд – Асеновград, ІІ гр. състав, по предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 178 от Закона за МВР, като е осъден ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР да заплати на ищеца В.Г.К., сумата от 1697.20 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 242.53 часа в периода: 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 225.27 лева, за периода 01.02.2017 г.-10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 11.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както са присъдени и разноски в производството, в размер на 400 лева, съгласно изхода от спора.
Изложени са, в жалбата, подробни оплаквания относно неправилност на постановеното решение, като се твърди, че съдът неправилно тълкува и прилага нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за Министерството на вътрешните работи. Счита се, че в процесния период, който е от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, какъвто е ищецът, като съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР организацията на работното време се урежда, именно, с тази наредба. В тази насока се твърди, че е недопустимо прилагането на общите правила, установени по Кодекса на труда и НСОРЗ. Изразява се становище, че съдът прави неправилно и необосновано заключение, поради факта, че то не съответства на приложимата в настоящия случай правна разпоредба. Заявява се, че правоотношенията по служба, уредени в специален закон, са създадени, за да може поради специфичния статут и служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им, тъй като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения. Заявява се, че в чл. 142, ал. 2 от ЗМВР било записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон, както и, че в чл. 142, ал. 4 от ЗМВР било записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. Заявява се също, че в чл. 142, ал. 5 от ЗМВР било посочено, че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този Закон. В случаите на препращане към Кодекса на труда законодателят изрично посочил съответните разпоредби. Завява се, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, по чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1,т.1 от ЗМВР, размер на основния платен годишен отпуск - чл. 89, ал.1 от ЗМВР, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск - чл.234, ал.1 ЗМВР, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение - чл.234, ал.1 ЗМВР, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР и други, като в тази насока се заявява, че това далеч не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение, както и, че заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положения нощен труд. Прави се преглед на нормативната история, на уредбата, която е изменена от Закона за МВР, включително от 2006 г., съответно от 2009 г., с неговото изменение и допълнение със Закона за МВР, като се правят изводи, че нито в този Закон за МВР, нито в Закона за държавните служители има непряко препращане към нормите на КТ и за неуредените в тези закони случаи КТ, се прилага съответно, а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. В тази насока се прави анализ на разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР, като се сочи, че тази норма определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. В тази насока се заявява, че това е идеята на законодателя и смисълът на тази норма, в противен случай тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът, се заявява, от жалбоподателя, полаган между 22 часа и 6 часа. Заявява се, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Заявява се, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, по 0,25 лв. на час. В тази насока се заявява, че не се доказало по делото, че е налице и неизплатен извънреден труд за съответното тримесечие. Заявява се, че не се мотивира от съда извода, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Заявява се, че съдът не правил разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР.
Прави се извод, че извънредния труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време, поради което се счита, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд.
Заявява, се, че за работещите по трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Заявява се, че съдебно - счетоводната експертиза е дала заключение, което е изведено от несъществуващо правно основание, като извършеното преобразуване с коефициент 1.143.
Моли се ако не се спре производството на съответното основание съдът да се произнесе с решение, с което да бъде отменено изцяло като неправилно и необосновано постановеното от първоинстанционния съд. Ако се направи произнасяне в полза на ищеца се прави възражение, при условията на евентуалност, за претендирания адвокатски хонорар.Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С писмена молба на въззиваемия В.Г.К., чрез пълномощник адв. Т., се оспорва въззивната жалба; заявява се, че няма възражение по доклада;заявява се, че няма да се сочат нови доказателства; моли се да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Приложени са към молбата от 24.11.2020г. Договор за правна защита и съдействие, списък на разноските по чл. 80 от ГПК и писмени бележки, по съществото на спора.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Производството по делото е образувано по предявени от В.Г.К. *** обективно съединени искове по чл.178, ал.1,т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен такъв за периода 10.12.2016г. – 10.12.2019г. в размер на 1697.20 лв, ведно с обезщетение за забава в размер на 225.27 лева за периода 01.02.2017г. – 10.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на завеждане на исковата молба - 11.12.2019г. до окончателното изплащане. Не е спорно по делото, че ищецът като държавен служител работи в структурите на МВР като **** І степен в група “Пожарогасителна и спасителна дейност” на Районна служба “Пожарна безопасност и защита на населението” – А. към Регионална дирекция ПБЗН – Пловдив при Главна дирекция „ПБЗН“ в МВР, като естеството на работата му е била свързана с полагане на 24 часови дежурства, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за заплащане на претендираното възнаграждение за положен извънреден труд, изхождайки от разпоредбите на чл.176 ЗМВР, чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, действащата Наредби № 8121з-776/2016г., както и приложението на правилата за сумирано отчитане на тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР. В т.н. следва да се посочи от въззивния съд, че съгласно т.23 от ТР №6/ 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, относно работещите в МВР служители, едни от които са на трудово правоотношение и друг по служебно правоотношение, при което и при вторите като държавни служители по смисъла на ЗДСл намира приложение общият Закон, тъй като в обратния случай тези служители биха били поставени в неравностойно положение по отношение на останалите държавни служители, така и на работещите по трудово правоотношение в МВР. Така с оглед разпоредбата на чл.67 ЗДС е отчетено наличието на основание за прилагане правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в каквато насока е постановено и Решение№ 1144/ 2018г.на ВКС.
След като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания, съгласно чл. 269 изр.второ от ГПК, становището на въззиваемата страна,както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, въззивният съд намира, че даденото разрешение от първоинстанционния съд по предявените искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е при правилно субсидиарно приложение на НСОРЗ. В насока на изложението на първоинстанционния съд и въззивният съд приема трайно в постановените си решения, че с разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1, т.3 от Закона е възнаграждението за извънреден труд. С разпоредбата на чл.187, ал.9 на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство и др. Действително през процесния период, за който се претендира възнаграждение за извънреден труд – м.12.2016г. – м.12.2019г. действат Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., в която не е уредена изрична регламентация относно преобразуването на часовете, положен нощен труд с определен коефициент, така както това изрично е уредено с разпоредбата на чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г. При липса на изрична законова регламентация въззивният състав намира, че следва да се приеме субсидиарно приложение на разпоредбите на чл.9, ал.3 НСОРЗ, която се явява подзаконов нормативен акт в приложение на Кодекса на труда, към който изрично препраща разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР относно ползващите се със специална закрила полагащи нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. държавни служители. В противен случай би стигнало до поставяне на държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители, както и спрямо останалите работници и служители по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В тази насока е констатираната и от въззивния съд също съдебна практика на ВКС относно субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР, / Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г. /, което се явява в съответствие с основен правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепена в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. До нарушение на този правен принцип би се стигнало, ако се възприеме за основателен доводът на жалбоподателя, че в случая по отношение на служителите на МВР в процесния период действала друга наредба, в която липсвала изрична норма, която да допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент, и като съществувала специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, не можело да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.3 НСОРЗ.
Относно размера на исковете, с които съдът е сезиран, се приема от въззивния съд, че същите са уважени при съобразяване с установените по делото данни относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за процесния период и следващото му се възнаграждение при приравняването на часовете нощен труд на дневен труд с коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение на вещото лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено по надлежен ред, и от двете страни по делото.
Предвид изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, като обжалваното решение на първоинстанционния съд като обосновано и правилно, следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК въззиваемата страна се следва присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, в който размер се приема да не е прекомерно поради обосноваността на защитната теза на въззиваемата страна, изразена в писмената защита на процесуалния представител.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 отГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното на 13.08.2020г. Решение № 335 на Асеновградски районен съд, втори граждански състав, по гражданско дело № 2767 по описа на съда за 2019 година, с което се ОСЪЖДА „Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР“ с адрес град София, ул. „Пиротска“ № 171 А, да заплати на В.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1697.20 лева (хиляда шестотин деветдесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 242.53 часа в периода: 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 225.27 лева (двеста двадесет и пет лева и двадесет и седем стотинки) за периода 01.02.2017 г.-10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 11.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по производството в размер на 400 лева (четиристотин); и с което се ОСЪЖДА „Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР с адрес град София, ул. „Пиротска“ № 171 А, да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград, сумата 76.90 лева (седемдесет и шест лева и деветдесет стотинки) дължима ДТ, както и 170 лева (сто и седемдесет) разноски за ССчЕ.
ОСЪЖДА „Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР“ с адрес град София, ул. „Пиротска“ № 171 А, да заплати на В.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, направени деловодни разноски във въззивното производство за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/