РЕШЕНИЕ
№ 3628
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110213610 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на М. М. З. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-
983/26.09.2021 година, издадена от полицай при 01 РУ-СДВР.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като се изтъква, че задържането е
незаконосъобразно, тъй като е липсвало основание за издаването й, доколкото извършените
спрямо конкретния паметник действия не се квалифицират като хулигански, и това е
общоизвестно. В допълнение се сочи, че в заповедта отсъстват фактически основания за
издаването й, както и, че задържането не съответства на целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят- З. редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат М., която поддържа искането за отмяна на заповедта за задържане. Най-напред
се изтъква, че заповедта е лишена както от посочване на основанията за издаването й, така и
от конкретни мотиви, които органът действащ в условията на оперативна самостоятелност
дължи съгласно тълкувателната практика на ВАС, като се изтъква, че липсата на мотиви за
задържането правят невъзможно установяване спазването на принципа за съразмерност при
прилагане на принудителна административна мярка.На следващо място се сочи, че са
липсвали и основания за задържането, доколкото поведението на жалбоподателя М. З. не
изпълва признаците на престъпление хулиганство, което е констатирано и в рамките на
образуваната прокурорска преписка, а и също и, че предвид съдействието на жалбоподателя,
неговото задържане въобще не е било необходимо. В обобщение се изтъква, че заповедта е
незаконосъобразна, необоснована и издадена при допуснати съществени нарушения, а в
правото си на реплика, процесуалният представител на жалбоподателя изтъква, че мярката
има за цел сплашване на гражданите и ограничаване на правото им да изразят оценка към
дадени исторически събития.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно
1
инспектор при 07 РУ-СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Хр. Следва
да се отбележи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с чл.153 АПК и
легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от ДР на АПК.
Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган като субект на
публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която произтича от
закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към даден момент.
Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган издал
заповедта- "полицай при 01 РУ-СДВР", без да се налага индивидуализиране на конкретен
служител на МВР. Процесуалният представител на ответника по жалбата, намира, че
оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, посочени са
фактическите основания на задържането, като изтъква, че допусната от полицейския орган
грешка в посочване на правната разпоредба не се отразява на законосъобразността.
Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 26.09.2021 година в 08:45 жалбоподателят М. М. З., с ЕГН ********** бил
задържан със Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-983/26.09.2021 година, издадена от
Виктория Стоименова полицай при 01 РУ-СДВР, и освободен на 26.09.2021 година, в 14:10
часа. Съгласно изложеното в заповедта основание за издаването и, задържането е
осъществено на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР-"хулиганство чл.325 от УБДХ". Задържането
било извършено във поради направен от страна на жалбоподателя опит да заличи със сива
боя част от надписа на Паметника на Съветската армия, в гр.София, парк "Княжевска
градина", във връзка, с което по реда на чл.212, ал.2 НПК било образувано досъдебно
производство № 1399/2021г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 34898/2021г. по описа на
СРП. С Постановление на прокурор при СРП от 11.10.2021г. наказателното производство
било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК- деянието не съставлява престъпление.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Заповед за задържане на
лице рег. № 225зз-983/26.09.2021 година, декларация от М. З., протокол за личен обиск на
М. З., Удостоверение рег. 513р-23632/17.03.2022г., заверен препис на материалите по
досъдебно производство № 1399/2021г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 34898/2021г. по
описа на СРП, както и гласните доказателства- показанията на свидетеля К. С. Съдът намира
посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице
основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от
приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупност допринасят за
изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските
органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените
структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и
8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан
жалбоподателя М. М. З., а именно- В. Ст., е служител на СДВР и заема длъжност полицай в
сектор Охранителна полиция. С оглед на това същият от една страна заема длъжност в
изрично посочена в чл.57, ал.1 ЗМВР структура- областна дирекция, а от друга видно от
представеното удостоверение е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1,
т. 2 ЗМВР, което го оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на
2
службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган. На
следващо място заповедта за задържането е издадена в писмена форма, и препис от същата е
връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е удостоверил, че е
запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае да упражни, с
което формално е спазена процедурата по самото задържане.
Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на основание чл.72,
ал.1, т.1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по отношение на лице, "за което има
данни, че е извършило престъпление". В заповед рег.№ 225зз-983/26.09.2021г., въз основа,
на която е осъществено задържането на жалбоподателя М. З. обаче не се съдържат каквито и
да е конкретни фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на
обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото
на свободно придвижване на лицето. В издадената заповед единствено се съдържат общото
понятие "хулиганство" и се цитира несъществуващ текст от нормативен акт- чл.325 от
УБДХ, каквото разпоредба указът не съдържа. С това по никакъв начин, не може да се
приеме, че са изпълнени изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за
задържането, което отнесено към посоченото за това правно основание на чл.72, ал1, т.1
ЗМВР означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпно
посегателство, чрез посочване в какво се е изразило деянието на лицето, или пък откъде се
черпят данните за извършеното престъпление. В настоящия случай фактическите основания
за задържането отразени в заповедта се свеждат до думата "хулиганство", което съдържание
само по себе си не носи каквато и да е допълнителна информация. Действително съдебната
практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК
на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в
частност фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие да бъдат
изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез изготвяне на
други документи от органа издал акта, стига да се постигне целта, на изискването за
мотивиране на административни актове, а именно да позволи на страните своевременно да
се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си
срещу него, респективно да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В
настоящия случай обаче такъв допълващ документ липсва, като той не се съдържа в
административната преписка, не е бил представен на адресата на административния акт-
жалбоподателя З., нито пък в рамките на настоящото производство по съдебно оспорване на
действията на полицейския орган.
Предвид на това не просто Заповед рег. № 225зз-983/26.09.2021г. не отговаря на
изискванията на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР, като в нея не се съдържат фактическите основания за
издаването й, но такива въобще липсват в административната преписка и не може да се
приеме, че пропускът е запълнен с образуване на досъдебно производство, разследването по
което никога не е било предявено на жалбоподателя, нито пък му е връчен препис от
постановлението, с което е прекратено. Нещо повече, чрез този пропуск е нарушено правото
на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си,
залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите
относно законността на задържането. С оглед на изложеното съдът намира, че при
задържането на жалбоподателя М. З. са допуснати нарушения на процедурата, които в
съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините
за задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява достатъчно
основание за определя на задържането като незаконно от процедурна страна и отмяна на
издадената заповед.
Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване на
заповедта т.е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави невъзможен
съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането,
доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито
3
пък за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно
изричното тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, единствено при
наличието на мотиви "съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат с необходимата
основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на
обжалвания акт.", при това същите следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се
търсят в кориците на друго производство.
За пълнота следва да се отбележи, че основания за задържането не се откриват и в
цитираното досъдебно производство, като видно от материалите по същото, в частност
разпита на полицай Стоименова, осъществила задържането, жалбоподателят е извършвал
действия по заличаване на текста на паметника, при появата на полицейски служители е
преустановил действията си, сам е отишъл при тях, и е оказал пълно съдействие на органите
на МВР. Липсват каквито и да е данни за непристойно поведение или за нарушаване на
обществения ред, още по-малко грубо такова, като въобще отсъстват признаци на
хулиганството. Самото действие по използване на спрей върху надписа на монумента е
получило своята наказателно-правна интерпретация в заключителния прокурорски акт, като
съдът не намира за нужно да повтаря същата. Следва единствено да се отбележи, че се касае
за поредна акция по отношение на същия монумент, като аналогични прояви нееднократно
са обявявани от страна на съда и прокуратурата за непрестъпни и извършени в рамките на
свободата на изразяване по чл.10, ал.2 ЕКЗПЧ. При това следва да се има предвид, че
упражняването на правомощия в условията на оперативна самостоятелност, следва също да
се извършва в рамките на закона, като на органа е предоставена възможност дали да
предприеме една или друга измежду няколко възможни мерки, при наличието на законовите
основания за това, а не въпреки липсата им. Предвид на изложеното съдът се солидаризира с
оплакванията на жалбоподателя, че фактически основания за задържането му въобще са
отсъствали, което е допълнително основание за прогласяване на незаконосъобразността му
и отмяна на атакуваната заповед.
Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на М. М. З. се явява
незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в друг документ са изложени
фактически основания за задържането, които да позволят на съда да извърши контрол върху
приложението на материалния закон или основателността на действията, като процесната
заповед следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК жалбоподателят има
право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено на един адвокат, и
заплатената държавна такса, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения
Договор за правна защита и съдействие от 29.11.2020г., от страна на жалбоподателя е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, а съгласно приложена вносна
бележка за разглеждане на жалбата е заплатена и държавна такса в размер на 10 лева. Срещу
размера на претендираното възнаграждение е направено възражение за прекомерност, но
същото е в размер равен на минималния, определен по реда на чл.8, ал.2, т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400 лева. Поради това
пълният размер на заплатената от жалбоподателя сума, както и внесената държавна такса за
разглеждане на жалбата следва да бъдат присъдени в негова полза и възложени в тежест на
административната структура, към която се числи органа, издал заповедта, а именно СДВР.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на М. М. З. по Заповед за задържане на лице
рег. № 225зз-983/26.09.2021 по описа на 01 РУ-СДВР , като ОТМЕНЯ същата.
4
ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. М. З. сумата от 410 лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд-гр.София в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5