Решение по дело №2208/2023 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по жалба на Й. М. Й. против Ревизионен акт № Р-16001617004537-091-001/10.09.2019 г., издаден от П. С. – Началник на Сектор възложил ревизията и К. Д. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение №299 от 03.08.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП [населено място], с който на основание чл.19 ДОПК е ангажирана отговорност за задълженията на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД за ДДС за периода 01.07.2014 г. -30.09.2014 г. главница 87 582.79 лв. и лихви 44 533.62; за периода 01.12.2014 г. -31.12.2014 г. главница 21 483.03 и лихви 10 149.80 лв; за периода 01.07.2015 г. -30.09.2015 г. главница 80 337.78 лв. и лихви 32 637.40 лв.; за периода 01.12.2015 г. -31.12.2015 г. главница 18 333.96 лв. и лихви 6 800.32 лв. Ангажирана е отговорността и за корпоративен данък на дружеството за 2014 г. в размер на 52 585.98 лв. и лихви 23 733.16 лв., както и за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 49 834.80 лв. и лихви в размер на 17 417.25 лв. или общо в размер на 310 158.34 лв. и лихви в размер на 135 271.55 лв.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.Х. претендира отмяна на ревизионния акт, по съображенията изложени в жалбата. Аргументира, че задълженията на дружеството, чийто управител е бил жалбоподателят са натрупани в период преди той да е управител, както и че са заплащани публичните задължения на дружеството в периода, когато е бил управител. Сочи се, че резултатите от ревизионния акт на дружеството не може да му се противопоставят, тъй като не е участвал в производството и не е могъл да го обжалва. Претендира разноски. В указания срок представя писмени бележки.

Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП – чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В указания срок представя писмени бележки.

Прокурорът излага становище за неоснователност на жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001617004537-020-001/12.07.2017 г., издадена от П. Д. С. на длъжност началник на сектор „Ревизии" при ТД на НАП Пловдив, упълномощен със Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 28.08.2017 г., чрез електронно съобщение.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001617004537-092-001/12.12.2017 г.

След издаване на РД производството е спряно със Заповед № Р-16001617004537-023-001/07.02.2018 г. по молба на ревизираното лице за срок до 07.05.2018 г. Във връзка с подадена нова молба с вх. № Рев. 1691 / 08.05.2018 г. от жалбоподателя е установено ново обстоятелство за спиране на ревизията и е издадена Заповед № Р-16001617004537-023-002/08.05.2018 г. Със Заповед № Р-16001617004537-143-002/10.09.2019 г. производството по ревизията е възобновено.

Въз основа на РД е съставен РА № Р-16001617004537-091-001/10.09.2019 г., с който на основание чл.19 ДОПК е ангажирана отговорност за задълженията на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД за ДДС за периода 01.07.2014 г. -30.09.2014 г. главница 87 582.79 лв. и лихви 44 533.62; за периода 01.12.2014 г. -31.12.2014 г. главница 21 48.03 и лихви 10 149.80 лв; за периода 01.07.2015 г. -30.09.2015 г. главница 80 337.78 лв. и лихви 32 637.40 лв.; за периода 01.12.2015 г. -31.12.2015 г. главница 18 333.96 лв. и лихви 6 800.32 лв. Ангажирана е отговорността и за корпоративен данък на дружеството за 2014 г. в размер на 52 585.98 лв. и лихви 23 733.16 лв., както и за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 49 834.80 лв. и лихви в размер на 17 417.25 лв. или общо в размер на 310 158.34 лв. и лихви в размер на 135 271.55 лв.

Определените задължения ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение №299/03.08.2023 г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, е потвърдил ревизионния акт.

В хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск, съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

В съдържанието на заповедта за възлагането на ревизията, исканията за предоставяне на документи, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в съответната редакция на закона към момента на издаване на документите) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.

В случая от направената служебна справка на представения от ответната администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени. Този извод не се променя от заключението на приетата по делото СТЕ. Това е така, тъй като не може да се приеме за безспорно доказано, че РД не е подписан с електронен подпис. Това обстоятелство може да се приеме за изследването на наличния в диска документ, но вещото лице не е посещавало НАП. Това за настоящия съдебен състав не дава основание да се приеме, че РД е издаден при наличие на порок. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:

В хода на ревизията било прието от ревизиращия екип, че са налице всички основания да се реализира отговорността на Й. М. Й. на основание чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД.

В хода на ревизията е установено, че Й. М. Й. е физическо лице, което за ревизирания период е управител на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД. Дружеството е вписано в Търговския регистър по фирмено дело № 22/2008 г. на ПОС. Едноличен собственик на капитала е Д. К. С. (САЩ), като за периода от 01.05.2008 г. до 19.05.2014 г. Г. Е. Т. е управител на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД. Според данни от Търговския регистър, считано от 19.05.2014 г., е назначен нов управител - Й. М. Й.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 10.04.2006 г.

Установено е, че на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД е извършена ревизия по корпоративен данък за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2015 г. и по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2010 г. до 31.12.2015 г., документирана с РА № Р-16001616003201-091-001/23.12.2016 г., неразделна част от който е РД № Р-16001616003201 -092-001/03.11.2016 г., присъединени към настоящата ревизия с Протокол 0479208/30.10.2017 г. За ревизираните периоди са установени допълнителни задължения за корпоративен данък - 287 784.29 лв. главница и лихви 90 480.63 лв.; по ЗДДС допълнително е начислен ДДС в размер на 520 546.52 лв. с прилежащи лихви 170 698.84 лв., не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 9 471.67 лв. с прилежащи лихви 3 480.41 лв., начислени са лихви в размер на 336.85 лв. за невнесен в срок деклариран ДДС по СД. РА № Р-16001616003201-091-001/23.12.2016 г. е връчен по електронен път на 31.12.2016 г. Същият е обжалван по административен ред и с Решение № 149/23.03.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив е потвърден изцяло.

РА е обжалван по съдебен ред пред АС Пловдив. С решение № 1226/30.05.2018 г. на АС Пловдив, обжалваният РА е потвърден изцяло за допълнително установените задължения по ЗДДС - главница 530 018.19 лв. и лихви 174 516.11 лв. и по ЗКПО -корпоративен данък - главница 288 521.29 лв. и лихва 90 481.37 лв.

С решение № 10005/01.07.2019 г. ВАС - Първо отделение оставя в сила решение № 1226/30.05.2018 г. на АС Пловдив, с което РА № Р-16001616003201-091-001/23.12.2016 г. на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД влиза в сила.

През ревизираните периоди основната дейност на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД е свързана с управление на недвижими имоти. Дружеството управлявало два обекта: А. К. „Сън Коуст Ризорт“ - к.к. „Свети Влас" и Апартаментен Комплекс „Родопска Перла" - к.к. „Пампорово“. Собствениците на апартаментите са основно чуждестранни физически лица. Дружеството извършва поддръжка и управление на апартаментите в комплекса за сезонно ползване, отдава под наем и извършва други дейности, осигуряващи приходи от ползването на апартаментите и оборудването им.

За събиране и обезпечаване на установените публични вземания на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС“ ЕООД от публичните изпълнители при ТД на НАП Пловдив са предприети изпълнителни действия с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 и чл. 124, ал. 4 от ДОПК с № [рег. номер]-023-0003533/26.10.2016 г., като е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, до всички банки в страната. С Постановление № С-170016-139-0000130/18.01.2017 г. е продължено действието на предварителните обезпечителни мерки. Образувано е ИД № *********/2017 г. и е издадено съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С-170016-048-0014631/06.02.2017 г. Няма обезпечено движимо имущество и недвижими имоти, собственост на дружеството, което да послужи за обезпечаване на вземанията, установени с РА № Р-16001616003201-091-001/23.12.2016 г. на дружеството.

След преглед и анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, органът по приходите при ТД на НАП Пловдив е приел, че са налице основания за приложението на чл. 19, ал. 1 от ДОПК по отношение на Й. М. Й., в качеството му на управител на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД за периода 19.05.2014 г. - 14.11.2016 г., вменяването му на отговорност за задължения на дружеството, установени с РА № Р-16001616003201-091-001/23.12.2016 г., както следва: корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. - главници общо в размер на 102 420.78 лв. и прилежащи лихви 41 150.41 лв. (до датата на РА); ДДС за периодите от м. 07.2014 г. до м. 09.2014 г.; м.12.2014 г.; м.07.2015 г.-м. 09.2015 г. и м.12/2015г. - главници общо в размер на 207 737.56 лв. и прилежащи лихви 94 121.14 лв. (до датата на РА).

В хода на ревизията на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД, документирана с РА № Р-16001616003201-091-001/23.12.2016 г., от дружеството са изискани първични и вторични счетоводни документи, справки и обяснения, като за целта на РЛ са връчени ИПДПОЗЛ. В отговор от РЛ са представени част от изисканите първични и вторични счетоводни документи и справки. При ревизията е установено, че дружеството отчита разходи за поддръжка на всички общи части от двата комплекса, но отчита приходи от платени такси за управление и поддръжка само за отделни апартаменти. След извършен анализ на събраните при ревизията доказателства е констатирано, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК: т. 2 - укрити приходи в следствие от неотчетени в пълен размер приходи от дейността /приходи от събрани годишни такси за обслужване и управление на апартаментни комплекси в к.к. „Св. Влас“ и к.к. „Пампорово“, както и приходи от резервации; т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.

На РЛ е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че данъчната основа за облагане с корпоративен данък и с ДДС ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Освен установените укрити приходи от предоставени услуги, свързани с поддръжка и управление на апартаментите в комплекса за сезонно ползване, резервации и отдаване под наем и други дейности, осигуряващи ползването на апартаментите и оборудването им, за които при ревизията е установен допълнително корпоративен данък и ДДС, на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет стоки и услуги, издадени от доставчиците „НИКСИМ“ ЕООД, „НЕСТРИУМ“ ЕООД и „ВЕГА ХНЕДЛИНГ“ ЕООД. Ревизиращите органи са приели, че по отразените в дневниците за покупки на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС“ ЕООД фактури, издадени от цитираните преки доставчици, не са осъществени реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е признато.

От събраните в хода на ревизионното производство на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС“ ЕООД доказателства, в настоящия спорен РА е констатирано, че за периодите от м.07.2014 г. до м.12.2015 г., през които Й. М. Й. е бил управител, същият е позволил дейността на дружеството да бъде така организирана, че да не могат да се установят действителните приходи и разходи от стопанската дейност, както и движението на парични средства по каса и банка, както и е съставил документи с невярно съдържание - дневници за продажби и годишен финансов отчет (ГФО) на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД. Тези недобросъвестни действия от страна на управителя са довели до подаване на неверни декларации пред НАП за целите на облагане с корпоративен данък по ЗКПО и СД по ЗДДС с невярно съдържание.

Управителят Й. М. Й., като е подал тези отчетни регистри с неверни данни, е избегнал плащането на данъчни задължения за посочените данъчни периоди и в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО и справки-декларации по ЗДДС за тези периоди е потвърдил неистина относно размера на получени приходи от стопанската дейност на дружеството и начисления ДДС. Така управителят е променил резултата за периодите, като е декларирал корпоративен данък и ДДС за внасяне в по-малък размер от действително установените за внасяне при ревизията на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС“ ЕООД.

Със спорния РА е констатирано, че управителят, като представител на дружеството, е бил длъжен да подаде данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за 2014 г. и 2015 г. и СД по ЗДДС за данъчни периоди от м.07.2014 г. до м.12.2015 г., в които вярно да отрази финансовия резултат от осъществяваната дейност и извършените и получени облагаеми доставки за съответните периоди. Като е подал неверни данни в дневниците за продажби по ЗДДС, за действително реализираните облагаеми доставки на услуги по поддръжка и управление на апартаментите в комплекса за сезонно ползване, отдаване под наем на апартаментите и оборудването им, както и неверни данни относно реализираните приходи и направените разходи в данъчните декларации по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за 2014 г. и 2015 г., управителят е укрил факти и обстоятелства относно действителния размер на дължимите от дружеството задължения по ЗДДС и по ЗКПО.

Неподаването на декларации и подаването на такива с невярно съдържание са приети за действия по укриването на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, които лицето е било длъжно да обяви пред приходните органи. По този начин Й. Й., в качеството му на управител е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения, представляващи дължим корпоративен данък и ДДС.

В тази връзка органите по приходите, извършили настоящата ревизия приемат, че Й. Й., в качеството си на управител и представляващ дружеството, не е положил грижата на добър търговец и с недобросъвестното си поведение е допринесъл за вменяване на задължения на дружеството по ЗКПО - корпоративен данък и по ЗДДС, които не са внесени.

Прието е, че са налице всички основания за ангажиране на отговорността по чл.19 ДОПК и е издаден процесния РА.

При административното обжалване на издадения РА нови доказателства не били представени, били разгледани наведените аргументи в жалбата и същата била приета за неоснователна, като издаденият РА бил потвърден.

В хода на съдебното производство е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза. Вещото лице сочи, че приема че приложените на диска файлове 2023-08-03-299.pdf- („РЕШЕНИЕ по жалба срещу ревизионен акт №299/03.08.2023 г.), Ревизионен акт № Р-16001617004537-091-001/10.09.2019 г и Заповед за възобновяване на ревизия № Р-16001617004537-143-002/10.09.2019г. са подписани с КУКЕП. Всички останали файла на диска, включително и процесните, посочени в задачата не са подписани. С оглед на това са анализирани само тези документи. Според вещото лице в Заповед № РД-09-976 от 22.07.2016 г. за подновяване на удостоверение за „Професионален сертификат за КЕП“ без вписване на ЕГН. В тази заповед са имената на Р. Г. С. и Л. Г. Ш..

От Примо-предавателен протокол с дата 29.07.2016 г. се виждат серийните номера и вавидността на тези удостоверения - съответно: Р. С. - № 10240052, дата на изтичане - 27/07/2017, дата на подновяване -27/07/2016;

Л. Ш. - № 10240071, дата на изтичане - 27/07/2017, дата на подновяване -27/07/2016. Съгласно Заповед № РД-09-1445 от 12.10.2016 г. за подновяване на удостоверение за „Професионален сертификат за КЕП" без вписване на ЕГН. В тази заповед са имената на П. С. и К. Д.. Приемо-предавателен протокол с дата 31.10.2016 г. : К. Д. - № 10249843, дата на изтичане - 14/10/2017, дата на подновяване -14/10/2016; П. С. - № 10249844, дата на изтичане - 14/10/2017, дата на подновяване - 14/10/2016. Съгласно Заповед № РД-09-1307 от 19.07.2017 г. за подновяване на удостоверение за „Професионален сертификат за КЕП" без вписване на ЕГН. В тази заповед са имената на Р. Г. С. и Л. Г. Ш.. Приемо-предавателен протокол с дата 31.07.2017 г : Р. С. - № 10240052, дата на изтичане - 25/07/2018, дата на подновяване -25/07/2017; Л. Ш. - № 10240071, дата на изтичане - 25/07/2018, дата на подновяване -25/07/2017. Заповед № РД-09-1819 от 11.10.2017 г. за подновяване на удостоверение за „Професионален сертификат за КЕП" без вписване на ЕГН. В тази заповед са имената на П. С. и К. Д.. Приемо-предавателен протокол с дата 31.10.2016 г : К. Д. - № 10249843, дата на изтичане - 13/10/2018, дата на подновяване -13/10/2017; П. С. - № 10249844, дата на изтичане - 13/10/2018, дата на подновяване - 13/10/2017. Заповед № РД-09-1174 от 21.06.2018 г. „Да се поднови Квалифицирано удостоверение за КЕП" на „Борика". В тази заповед са имената на Р. Г. С. и Л. Г. Ш.. Примо-предавателен протокол с дата 29.06.2018 г: Р. С. - № 10240052, дата на издаване - 27/06/2018, дата на изтичане -27/06/2019; Л. Ш. - № 10240071, дата на издаване - 27/06/2018, дата на изтичане -27/06/2019. В този протокол под № 21 в списъка е името на К. Г. Д. със номер УЕП *********, дата на изтичане - 01/06/2019, дата на подновяване - 01/06/2018. Заповед № РД-09-1835 от 04.10.2018 г. „Да се поднови Квалифицирано удостоверение за КЕП" на „Борика". В тази заповед са имената на П. С. и К. Д.. Примо-предавателен протокол с дата 31/10/2018г: К. Д. - № *********, дата на издаване - 09/10/2018, дата на изтичане -09/10/2019; П. С. - № *********, дата на издаване - 09/10/2018, дата на изтичане - 09/10/2019. Заповед № РД-09-926 от 03.06.2019 г. „Да се издадат Квалифицирани удостоверения за КЕП" без вписване на ЕГН на „Борика". В тази заповед е името на Р. С.. На гърба на същата заповед са имената на Р. С. и Л. Ш.. Приемо-предавателен протокол с дата 28.06.2019 г: Р. С. - № 388767169429324126, дата на издаване - 20/06/2019, дата на изтичане - 19/06/2020; Л. Ш. - № 3767897421772619519, дата на издаване - 20/06/2019, дата на изтичане - 19/06/2020.

Според вещото лице съгласно разгледаните заповеди, Професионалните КЕП и КУКЕП, са издавани без вписване на ЕГН на служителите. Приложени са екранни снимки, от които се сочи че се установява, че за идентификация на притежателя на КЕП е използван уникален номер на служителя (serialNumber=ВТ:ВС), ЕИК на ТД на НАП Пловдив (МТКВО) и служебният имейл съответният служител. Вещото лице сочи, че заявяването на искането за подновяване/преиздаване на Професионални КЕП/КУКЕП е ставало след доклад на началник отдел „Ревизии" до директора на ТД на НАП. Получаването е ставало с приемо-предавателен протоко (описани в задача 1).

От представените документи не е възможно да се установи как точно са получавани КЕП и техните ПИН кодове. Изключение е изпълнението на заповед Заповед № РД-09-926 от 03.06.2019 г., на гърба на която и списък с имена, дата и подпис. Над списъка е текст: „Получих КУКЕП в запечатан плик". Цитираният текст, имената на служителите и датата на получаване са написани „на ръка". По отношение на изследваните документи е установено, че не са променяни, откакто е приложен този подпис. Сертификаторът е посочил, че попълването на формуляр, подписването и коментирането са разрешени за този документ. Не се допускат други промени. Самоличността на подписващия е била валидна, когато е била издадена, но в.момента не могат да бъдат направени проверки за отмяна за потвърждаване на самоличността. Времето за подписване е от часовника на компютъра на подписващия. Пътят от сертификата на подписващия до сертификата на издателя беше изграден успешно. Проверките за анулиране не можаха да бъдат направени, вероятно защото в момента не сте свързани към мрежа. Ревизионният акт (Р-16001617004537-091 -001_ОКСЕ8.раТ) е подписан от К. Д. на 10 септември 2019 г. в 12:45 (-3 СМТ), от П. С. на същата дата в 13:45. При подписването на акта и от двамата служители и използван часовника на локалният компютър. Заповедта за възстановяване на ревизия (Р-16001617004537-091 -001_ORGES.pdf) е подписана от П. С. на 10 септември 2019 г. в 10:58. като отново е използван часовника на локалният компютър. Процесните документи не съдържат електронен времеви печат или квалифициран електронен времеви печат. От посочените приложения на квалифициран електронен подпис и квалифициран електронен печат не е приложимо използването на последният. Вещото лице сочи, че след получаване на Съдебно удостоверение № 3907/14.10.2024 г., е изискало информация от „Борика“ АД, като издател на КУКЕП. На 23.10.2024 г. е получен отговор, в който се казва: „Относно валидирането на електронните подписи, положени върху изброените във Вашата молба документи, предвид гореизложените разяснения, в БОРИКА АД не е налична информация, която да Ви бъде предоставена.“ В отговора се казва още: „Валидирането на електронния подпис не е задължителна предпоставка, за да се счита съответният документ за подписан с квалифициран електронен подпис.“ Установено е, че няма искане до „Борика“ АД за валидиране на КЕП и няма отговор от това дружество за валидиране на сертификатите. Сочи, че не е извършвано валидиране от доставчика на електронни удостоверителни услуги.

Това заключение на вещото лице се кредитира с доверие от съдебния състав. Следва да се подчертае изрично, че заключението на вещото лице е изградено единствено въз основа на наличните в диска по делото документи и същото не е посещавало НАП. Ето защо и настоящата съдебна инстанция не приема за безспорно доказано, че РД и другите документи не са подписани с електронен подпис. Следва да се приеме за доказано единствено, че копията налични по делото не са подписани (извън тези , за които ВЛ сочи категорично че са подписани).

В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице издадените за периода 01.07.2014г. до 3 1.12.2015г. приходни и разходни фактури, банкови и извлечения, и констатира, че всички документи са надлежно осчетоводени в хронологичните регистри на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС“ ЕООД. Според вещото лице приложените договори, сключени със собствениците на апартаментите са идентични и в тях само принципно са договорени параметрите на евентуално бъдещо отдаване под наем на имотите. Няма приложени писмени обяснения, договори и други документи, съставени между дружеството и трети лица, съдържащи данни за платени на дружеството такси за управления и поддръжка, приходи от резервация и други, различни от фактурираните за процесният период 01.07.2014г. до 31.12.2015г. Според вещото лице за периода предмет на експертизата не са извършвани разпоредителни сделки с имущество на дружеството. Величината на актива към 31.12. съгласно представените ГФО е следната: към 31.12.2014г-247 хил.лв и към 3 1.12.20151 -224 хил.лв. Промяната на стойността на актива се дължи основно на намалението на наличностите на парични средства. С РА №16001616003201-091-001/23.12.2016 г, са установени общо задължения в размер на 1 072 729.72лв. стойност значително в по-голям размер от активите на дружеството към 31.12.2014г и 31.12.2015 г. В табличен вид вещото лице е дало данни за погасяването на публични задължения през 2014 и 2015 г. Видно от приложените справки е, че от датата на встъпването на жалбоподателя като управител на дружеството има извършени погашения, които касаят задължения възникнали в по- ранни периоди. През 2015г възникналите текущи задължения са били погасявани своевременно. Според вещото лице в ТД на НАП Пловдив не са представени изпълнителен лист № 260021/23.02.2021г. и изпълнителен лист от 09.03.2021 г., издадени в полза на „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД, за предприемане на действия за събиране на задълженията на дружеството от трето задължено лице Г. Т..

Заключението на вещото лице се кредитира с доверие от съдебния състав. Същото не е оспорено от страните, като не възникват основания за неговата обоснованост и правилност.

В хода на делото е разпитан и свидетел – М. С., която описва организацията на работа в дружеството, както и действията на Й. Й. като управител. Показанията на св.Самуилова се кредитират частично с доверие, доколкото се подкрепят частично от писмените доказателства по делото. Не се кредитират показанията и по отношение на това дали и каква част от апартаментите са отдавани под наем, доколкото в тази част показанията и са опит да се оборят официални документи, което е недопустимо.

При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна:

По делото липсва спор за значителна част от фактите – обстоятелствата, че жалбоподателят е бил управител на “Евъргрийн пропъртис“ ЕООД, че до датата, когато е прехвърлил дружествените си дялове е имало натрупани изискуеми публични задължения.

Спор има по отношение на това дали са налице всички изискуеми от закона обстоятелства за ангажиране на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК спрямо Й. Й., както и по отношение на това дали ревизията е проведена законосъобразно, като са подписани по изискуемия за това ред електронните документи.

По отношение на спорът относно законосъобразността на производството, съдът счита, че липсват основания да се приеме, че същото е опорочено и електронните документи не са валидно подписани.

За да е налице валиден КЕП е необходимо електронния подпис да отговаря на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014г., да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламента, като съгласно този текст за това е необходимо удостоверението да бъде издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение 1 към Регламента. В случая по делото са ангажирани доказателства – описани на стр. 6 и 7 от съдебно-техническата експертиза, от които е видно, че на лицата, подписали ЗВР, РД и РА са издадени удостоверения с конкретни серийни номера, както и срока им на валидност. Така издадените удостоверения за Професионален сертификат за КЕП на „Борика-Банксервиз“ АД, са без вписване на ЕГН. От изводите на вещото лице, както и от разпита му при приемане на заключението е безспорно, че процесните документи са подписани от лица с валидни КЕП към дата на пописване на същите. Т.е., ЗВР, РД и РА са издадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Въз основа на представени в хода на съдебното производство доказателства на електронен и хартиен носител, безспорно се установява, че П. С., като орган възложил ревизията е разполагал с валиден професионален КЕП за периода 14.10.2016 г. до 14.10.2017 г., включително към датата на издаване на заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617004537-020-001/12.07.2017 г. Подписът се основава на "квалифицирано удостоверение за електронен подпис" по смисъла на чл.3, т.15 от Регламент 910/2014 г., което е издадено от "доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги" и отговаря на изискванията, предвидени в Приложение 1 към Регламент 910/2014 г. на Е. П. и на Съвета от 23 юли 2014 г.

По отношение на липсата на вписване на ЕГН в удостоверенията, следва да се съобрази, че чл. 26 не съдържа такова, като в този смисъл в приложение 1, б. В от Регламента е прието като достатъчно условие за идентификация да бъде името на титуляра или псевдоним, като ако се използва псевдоним, той се посочва ясно. При съобразяването на тези обстоятелства, съдържащите се в квалифицираните удосстоверения за електронен подпис данни за титулярите им – уникалния сериен номер на сертификата, трите имена на лицето, на което е издадено удостоверението, e-mail адресите на титулярите на квалифицираните електронни подписи, имената и ЕИК на учреждението, от чието име действат са достатъчни за установяване на самоличността на авторите на квалифицираните електронни подписи, като същите представляват необходимите данни за идентификация на лица по смисъла на чл. 3, т. 1 от Регламента, отговарящи на изискванията на приложение 1, б. в към чл. 3, т. 15 от регламента. Съобразно чл. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. В случая не съществува спор по отношение на обстоятелството, че служителите от Националната агенция за приходите, подписали процесните електронни документи са органи по приходите от ТД на НАП Пловдив. Следва извода за наличието на усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията по чл. 26 от регламента. Налице е и третата предпоставка за валидността на квалифициран електронен подпис, а именно усъвършенстваният електронен подпис се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Този извод съответства на изслушаната в заседанието на 04.11.2024 г. техническа експертиза в заключението, на която се посочва, че лицата, подписали оспорените документи са притежавали валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис към датата на подписване на документите.

Относно въпроса за валидиране на електронните подписи, следва да се направи отграничение между понятието валидиране от това по квалифицирано валидиране.

Действително, съществено изискване по б. г е наличието на данни за валидиране на електронния подпис. Това валидиране, обаче е такова по смисъла на чл. 3, т. 41 от Регламента и означава процеса на проверка и потвърждаване на валидността на електронен подпис или печат. Съобразно чл. 3, т. 40 от Регламента данни за валидиране означава данни, които се използват за валидиране на електронен подпис или електронен печат, като изискванията към валидирането на квалифицираните електронни подписи, и следва да се отличава от услугата по квалифицирано валидиране на квалифицирани електронни подписи, регламентирана в чл. 33 от регламента. Съобразно посочения текст, услугата по квалифицирано валидиране на квалифицирани електронни подписи може да се предоставя единствено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който:

а – извършва валидиране в съответствие с чл. 32, параграф 1 и

б - дава възможност на доверяващите се страни да получат резултата от процеса на валидиране по автоматизиран начин, който е надежден и ефикасен и носи усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на доставчика на услугата по квалифицирано валидиране.

В тази връзка, квалифицираното валидиране не попада сред изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, посочени в приложение 1. Чрез квалифицираното валидиране се извършва проверка на вече подписан документ, а не преди да се подпише или към момента на подписването. Действително, съобразно решение на Съда на Европейския съюз от 20 октомври 2022 г. по дело С-362/2021, чл. 3, т. 12 от регламент № 910/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че при липса на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от този регламент е достатъчно основание за да се приеме, че електронният подпис не представлява квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12. В процесния случай обаче е доказано наличието на квалифицирано удостоверение за електронен подпис, което отговаря на изискванията към квалифицираните удостоверения за електронни подписи, съдържащи се в приложение 1. В този смисъл Решение № 12577 от 14.12.2023 г. по адм. д. № 4693 по описа за 2024 г. на ВАС и други.

Не съществува съмнение и по отношение валидността на електронните подписи на РА № Р-16001617004537-091-001/10.09.2019 г. и РД, неразделна част от него. Всички служители, положили подписи са притежавали към момента на подписване валидни електронни подписи, С оглед на гореизложеното неоснователно е възражението на ревизираното лице, че обжалванията акт страда от пороци водещи до неговата нищожност. Същият е издаден при липса на извършени процесуални нарушения.

Предвид изложеното няма как да се приеме нищожност на оспорения ревизионен акт.

Що се касае до спорът относно това дали са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК, съдът счита следното :

Отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК е специална и при доказване на всички изискуеми от закона предпоставки може да бъде реализирана, независимо дали дружеството е продължило дейността си или не.

Безспорно е в случая, че жалбоподателят е физическо лице, и за процесния период е имал качеството на управител на "Евъргрийн пропъртис" ЕООД - задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК.

Процесуалният ред за реализиране на отговорността на третите лица по чл. 16, 18 и 19 от ДОПК е уреден в чл. 21 от ДОПК, като съгласно ал. 1 от същия отговорността се установява с ревизионен акт. Производството по издаване на този акт следва да бъде проведено при спазване на императивните правила на ревизионното производство. Конкретно предмет на съдебен контрол в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК, които органите по приходите са приели, че съществуват. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1) субект на отговорността - кой може да бъде трето отговорно лице - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник; 2) наличие на задължение на юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК; 3) действие - укриване на факти и обстоятелства, които по закон субектът на отговорността е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, като в съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4) причинно-следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, като в съдебната практика се говори за т. нар. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията; 5) невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения; 6) граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.

Само при доказан фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК следва да докаже същите.

От доказателствата по делото е безспорно установена първата предпоставка.

Що се касае до втората предподставка – няма спор, че са налични изискуеми публични задължения на „Евъргрийн пропъртис“ ЕООД, които са натрупани през периода, в който жалбоподателят е била управител на дружеството.

По отношение на третата кумулативно изискуема предпоставка – наличието на недобросъвестно поведение съдът счита следното :

От събраните доказателства по делото няма как да се направи извод, че жалбоподателят не е бил наясно, че са подавани отчетни регистри с неверни данни, като така е избегнал плащането на данъчни задължения за посочените данъчни периоди. Като управител на дружеството същият е съзнавал, че в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО и справки-декларации по ЗДДС за тези периоди е потвърдил неистина относно размера на получени приходи от стопанската дейност на дружеството и начисления ДДС. Следва да се има предвид, че жалбоподателят е бил управител на дружеството към момента на започване на ревизионното производство на дружеството, на същия е връчен ревизионния доклад. В тази връзка същият е бил наясно с мотивите, с финансовото състояние на дружеството и с обстоятелството, че задълженията по посочения РА няма да бъдат внесени. Предвид това, Й. Й. е направил всичко възможно, за да прекрати управленските си функции спрямо дружеството възможно най-скоро (10 дни след получаване на РД), с единствената цел - да възпрепятства възможността на НАП да търси отговорност от него по реда на чл. 19 от ДОПК.

Принципно в съдебната практика се приема, че констатациите на ревизионния акт не се ползват с обвързваща доказателствена сила, но с такава се ползват установените с него публични задължения. В този смисъл в производство за ангажиране на отговорност на управителя на дружеството по чл.19 ДОПК констатациите на ревизионните актове не могат да му бъдат противопоставяни, но е недопустимо да бъде извършвана проверка за законосъобразност на установените задължения на дружеството с ревизионен акт, който като е бил обжалван и като потвърден е влязъл в законна сила.

Всъщност констатациите на ревизиращите органи за наличие на поведение на управителя на дружеството, изразяващо се в укриване или неточно/невярно деклариране на факти и обстоятелства пред орган по приходите, са изградени на установени факти и обстоятелства по време на ревизията.

Недобросъвесността винаги е субективно състояние. Същата не се презюмира, а подлежи на доказване от органите по приходите. Субектът трябва да е бил наясно относно смисъла и значението на действията си, предвиждал е неговите последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. В конкретния случай не е спорно, че Й. в качеството си на управител е бил наясно с публичните задължения на дружеството, които са формирани в резултат на извършваната търговска дейност и подадените данъчни декларации. Няма спор и че същият е участвал в съставянето на първичните счетоводни документи, които са послужили за подаване на СД по ДДС.

Казано по друг начин, въз основа на установени факти и обстоятелства при проведената ревизия са изградени констатации за поведение на управителя на дружеството, което покрива хипотезата на чл.19,ал.1 ДОПК. Тези констатации са различни от констатациите на ревизионния акт за определяне на отделните публични задължения на дружеството. Поради това е без значение обстоятелството дали задълженото лице е било управител на дружеството към момента на провеждане на ревизията и от там да се приема дали констатациите на ревизионния акт се ползват към него с обвързваща сила или не. В този смисъл е и съдебната практика /Решение №3662 от 08.04.2025 г. на Върховен административен съд по адм.дело № 11848/2024 г./.

Анализът на събраните доказателства обосновава извод за наличие и на друга предпоставка - вследствие на това поведение да е налице укриване. Безспорно жалбоподателят в качеството на управител и представляващ дружеството е имал задължения да подава декларации за облагане с ДДС, с които коректно да декларира съответните факти и обстоятелства за данъчното му облагане, което не е направила. Това е установено безспорно с влезлия в сила РА от 2016 г.

Нормативно установените задължения в Закона за счетоводството (ЗСч) и в данъчните закони изискват извършените от дружеството продажби, покупки, счетоводните операции, задълженията, вземанията и др. счетоводни активи и пасиви да бъдат вярно и точно отразени и декларирани, съответно с действително осъщественото. Субект на укриването е управителят на дружеството, който съгласно чл. 141, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ организира и ръководи дружеството и го представлява пред трети лица. Отговорността за укриването е за лицето, което съобразно качеството си на управител, е съзнавало или е следвало да съзнава смисъла и значението на действията по посочване на неверни данни. За тези си действия и бездействия управителят не може да няма знание, доколкото отговаря за дейността, за контрола, подписва отчетните регистри и декларации, подадени към данъчната администрация, като посоченото е достатъчно да обоснове субективната страна на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

Липсата на активи за погасяване на установените публични задължения е безспорно установена по делото от събраните доказателства във връзка с проведеното изпълнително производство за принудително събиране на публичните вземания. От страна на приходната администрация са предприети действия за принудително събиране на установените публични задължения.

Законът изисква причинна връзка между укритите от управителя данни и невъзможността органите по приходите да съберат установените с РА публични задължения на дружеството, като тази невъзможност следва да е възникнала от действията на управителя, независимо от кого или от какво са били продиктувани. Очевидни е в случая, че наличните активи на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД, публикувани в Агенцията по вписванията, дружеството е разполагало със следните активи по балансова стойност:

• към 31.12.2014 г. - 5 хил. лв. машини, производствено оборудване и съоръжения; 17 хил. лв. вземания от клиенти и доставчици; 175 хил. лв. други вземания; 1 хил. лв. касова наличност в лева; 49 хил. лв. парични средства в банки;

• към 31.12.2015 г. - 4 хил. лв. машини, производствено оборудване и съоръжения; 15 хил. лв. вземания от клиенти и доставчици; 203 хил. лв. други вземания; 1 хил. лв. касова наличност в лева; 1 хил. лв. парични средства в банки.

По делото е безспорно доказано, че макар в полза на „ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС" ЕООД да е бил издаден изпълнителен лист спрямо предходен управител – Г. Т., то не са предприети действия по събиране на това вземане и същото не е било известно на публичния изпълнител, доколкото издадения в полза на дружеството изпълнителен лист не е бил представен. Следва да се посочи, че в конкретния случай няма как да се направи извод, че органите по приходите не са предприели действия за събиране на публичните задълежения на дружеството.

С оглед на всичко това и следва да се приеме, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК спрямо Й. М. Й..

Неоснователни са и изложените в жалбата възражения срещу начислените лихви, предвид следните аргументи:

Отговорността на третото лице по чл. 19 от ДОПК е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на погасяването му, като при ревизия, същата се изчислява до датата на издаване на ревизионния акт на лицето. Относно лицето към което е насочена отговорността, задължението следва точно параметрите, каквито има главния дълг и към датата на погасяване на главния дълг от основния длъжник се погасява и задължението на отговорното лице, а при частично погасяване - например погасяване на главницата, отговорното лице остава задължено за лихвата по дълга.

В случая отговорното лице не става носител на ново данъчно задължение, върху която следва да се начисляват лихви за негово собствено закъснение, а отговаря за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му погасяване. След погасяване на главницата на дълга без значение кое лице го е погасило, задължението за лихви спира да се увеличава, но остава дължимо и подлежи на събиране. Съответно при цялостно погасяване на главницата и лихвата независимо от кое лице, отпада изцяло отговорността

на отговорното лице. В духа на горното е постановено Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на Върховният административен съд на Република България, съгласно което Общото събрание на колегиите на съда е решило, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник.

Предвид изхода на делото и направените от страните искания за присъждане на разноски, такива се следват да ответната страна. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение по делото е в размер на 22 467.20 лева, като ще следва жалбоподателят Й. М. Й. да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пловдив – 9 - състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТВХЪРЛЯ жалба на Й. М. Й. против Ревизионен акт № Р-16001617004537-091-001/10.09.2019 г., издаден от П. С. – Началник на Сектор възложил ревизията и К. Д. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение №299 от 03.08.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП [населено място].

ОСЪЖДА Й. М. Й. да бъде осъдена да заплати на Националната агенция по приходите сумата 22 467.20 (двадесет и две хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.