О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №260138
Гр.Пловдив, 19.01.2021г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в
закрито заседание на деветнадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
Като
разгледа докладвано от съдия Мандалиева
ч.гр.д.№68 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството
е образувано въз основа на частна жалба с вх.№260568/08.01.2021г. на Агенция за
събиране на вземания ЕАД ЕИК *********, чрез процесуалния представител
юрисконсулт Б.Р. против Разпореждане №284325/19.11.2020г., постановено по
ч.гр.д.№14454/2020г. на ПРС, деветнадесети гр.с., с което е отхвърлено Заявление с
вх.№904023/28.09.2020г за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Поддържа, че съдът е
постановил незаконосъобразен акт, като доколкото вземането произтича от договор за потребителски кредит и същият е приложен
към заявлението, по последното отговаря на изискванията на чл.410 ал.3 ГПК.
Твърди се, че законодателят изрично и
изчерпатено е посочил документите, които
следва да се представят към заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК не предвижда представяне на доказателства в подкрепа на
изложените твърдения в обстоятелствената
част на заявлението. Твърди се, че е неправилен извода на съда, че предвид обоснованата вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора за кредит, е налице пречка да се определи съществуването
на претендираните вземания към момента на издаване на заповедта. Иска се отмяна
на обжалваното разпореждане, като вместо това въззивният съд постанови издаване
на заповед за изпълнение, алтернативно - връщане на главницата в размер на
2 161.86лв.
Съдът , като разгледа постъпилата
частна жалба, намира следното :
Обжалва се разпореждане, с
което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по отношение
на претендираните: 2 161.86
лева главница, 516.41лв договорна лихва за периода от 20.01.2017г. /падежа на
първата неплатена вноска/ до 08.08.2017г./ датата на прехвърляне на
задължението/, 180.60 лева обезщетение за забава за периода 20.01.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва за периода от подаване
на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Основното оплакване в частната жалба
е, че заявлението отговаря на изискванията на чл.410 ал.3 ГПК, че вземането
съществува и не е налице неравноправна клауза..
Настоящият съдебен състав намира
наведените доводи за частично основателни:
Касае се за заповедно производство
по реда на чл.410 ГПК, чиято цел е да провери дали вземането е спорно, като е достатъчно заявителят да
твърди, че вземането съществува..За целта е достатъчно да са описани обстоятелствата, от които
произтича вземането, за да се провери дали същото е спорно. В конкретният случай е приложен
договорът за стоков кредит, от който произтича процесното вземане, предвид на което
следва да се приеме, че заявлението отговаря
на изискванията на чл.410 ал.3 ГПК..
Според законодателните изменения в
ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът
е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случаят правата на
заявителя се претендират от договор за стоков кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на
ЗЗП, поради което следва да бъде извършена проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
По отношение на направените в заявлението претенции за 2 161.86 лева
главница, 180.60 лева обезщетение за забава за периода 20.01.2017г. до датата
на подаване на заявлението в съда и законна лихва за периода от подаване на
заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, съдът намира,
че не се установява наличието на неравноправни клаузи, поради което
разпореждането, в тази част се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като делото се върне
на ПРС за продължаване на процесуалните
действия по издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, в тази му част.
По отношение на направените в
заявлението претенции за 516.41 договорна лихва за периода от
20.01.2017г./падежа на първата неплатена вноска/ до 08.08.2017г./датата на прехвърляне на
задължението/ Установява се, че съгласно клаузите на сключения договор,
усвоената парична сума по договора за стоков кредит за срока
на действие на договора се олихвява с лихва,
месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на падежа на първата вноска. Тази договорена лихва се явява
вид обезщетение, което съпоставено с чистата стойност на кредита – 1 799лв,
се явява необосновано висока. В чл.143, т.5 от ЗЗП е предвидено изрично, че
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е неравноправна. Именно
такава е процесната клауза.
С оглед изложеното в тази част
заявлението следва да бъде отхвърлено, поради което разпореждането на първоинстанционният
съд, касаещо сумата 516.41 договорна лихва за периода от 20.01.2017г./падежа на
първата неплатена вноска/ до 08.08.2017г./датата на прехвърляне на
задължението/, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид горните съображения съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба с вх.№260568/08.01.2021г. на Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК
*********, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.Р. против Разпореждане №284325/19.11.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№14454/2020г. на
ПРС, деветнадесети гр.с., в частта
с която е отхвърлено Заявление с вх.№904023/28.09.2020г на Агенция за събиране
на вземания ЕАД ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.А.М. с ЕГН-**********,, по отношение на сумата: 516.41лв / петстотин
и шестнадесет лева, и четиридесет и една стотинки/ договорна лихва за периода от
20.01.2017г. /падежа на първата неплатена вноска/ до 08.08.2017г. /датата на
прехвърляне на задължението/.
ОТМЕНЯ Разпореждане №284325/19.11.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№14454/2020г. на
ПРС, деветнадесети гр.с., в
частта с която е отхвърлено заявление на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б. Б. – изпълнителен директор, чрез пълномощника
юрисконсулт Р.за издаване на заповед за изпълнение срещу Е.А.М., ЕГН **********,
с адрес *** по отношение на претендираните: 2161,86 лева главница, 180.60 лева обезщетение за забава за периода 20.01.2017г. до датата
на подаване на заявлението в съда и законна лихва за периода от подаване на
заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението и разноски,
като се издаде заповед
за изпълнение по чл.
410 ГПК в полза на Агенция
за събиране на вземания ЕАД ЕИК ********* срещу Е.А.М., ЕГН **********, по отношение на претендираните:
2161,86
лева главница, 180.60 лева
обезщетение за забава за периода 20.01.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда и законна лихва за периода от подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на
задължението и направени разноски.
ВРЪЩА
делото на Районен съд
– Пловдив, за продължаване на
процесуалните действия по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :