Присъда по НОХД №161/2021 на Районен съд - Луковит
| Номер на акта: | 9 |
| Дата: | 17 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.) |
| Съдия: | Венцислав Стефанов Вълчев |
| Дело: | 20214320200161 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 27 май 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Към Присъда № 9 от 17.05.2022 г. по НОХД № 161/ 2021 г.
по описа на Районен съд - Луковит.
От Районна прокуратура - Ловеч, ТО – Луковит, след проведено досъдебно
производство № 479/ 2020 г. по описа на 2 РУ МВР - Плевен, е внесла обвинителен акт,
с който срещу подсъдимия Н. Г. С. е повдигнато обвинени, за това че на *** г. в с.
Ясен, област Плевен, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № *** от владението на Д.С.Ф.,
собственост на С. М. Х., без тяхно съгласие с намерение да го ползва, като за
извършване на деянието е използвано техническо средство - контактен ключ, и
впоследствие превозното средство е изоставено без надзор на ул. *** (срещу сградата
на „***“) в гр.Луковит, област Ловеч - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 2-ро
и т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 346, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и
моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 3
години.
В съдебното заседание подсъдимият не се явява. След извършена проверка от
РУ - Луковит подсъдимият Н.С. не беше намерен на адреса си в с.Садовец, като по
данни на майка му е заминал да работи в Испания. Изискана е справка от АИС
Граничен контрол, от която се установява, че С. е напуснал страната на 14.06.2021 г.
през ГКПП Калотина с автобус в 19:17 часа. След това няма регистрирани влизания в Р
България. Направено е запитване от органите на МВР, Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“, до компетентните органи в Кралство Испания с цел да се
установи адреса на подсъдимия Н. Г. С., във връзка с участието му в съдебното
заседание. В отговор испанските власти уведомяват, че след извършени справки в
националните бази данни не са установени никакви данни за лицето. Събраха се и
други данни, че подсъдимият не се намира на територията на страната - справка за
задгранични пътувания на подсъдимия (л.33-36 от делото); писмо от ГДИН гр. София с
вх. № 2519/ 19.08.2021г. (л.37); телеграма за ОДИ (л.51-54); справка от НБД Население
(л.82); Справка задгранични пътувания (л.86, л.109, л.110, л.135).
Съдът, като съобрази гореизложеното и като взе предвид обстоятелствата по
делото, прие, че съдебното производството следва да протече при условията на чл.269,
ал. 3 от НПК. Налице са категорични данни, че подсъдимият се намира извън
пределите на Република България и местоживеенето му не е известно. Въпреки че е
обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, съдът прие, че отсъствието
на подсъдимия в съдебното заседание няма да попречи за разкриването на обективната
истина. Ето защо, на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, съдът разгледа делото
в отсъствието на подс. С..
Определения служебен защитник на подсъдимия – адв. Б.Л., пледира за
постановяване оправдателна присъда. Алтернативно, в случай че подсъдимият бъде
признат за виновен, моли съда да му наложи наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимия Н. Г. С. е роден на *** г. в гр. Плевен, има постоянен адрес в с.
Садовец, област Плевен, ул. ***, с българско гражданство, има завършено начално
1
образование, не е женен, не работи, осъждан, с ЕГН **********.
Пострадалият С. М. Х. живеел в гр. Ловеч, местността ***.
От около 2 години съжителствал на семейни начала със св. Р.Г.П. от гр. Долни
Дъбник, като двамата живеели в с. Бежаново, област Ловеч.
На *** г. около 15:00 часа, пострадалият С.Х. и свид. Д.С.Ф. потеглили от гр.
Ловеч за с. Ъглен, област Ловеч, където се провеждал традиционният панаир. Пътували
със собствения лек автомобил на Х. - марка „Фолксваген“ модел „Шаран“ с peг. № ***,
като водач бил свид. Ф.. Пътят им минавал през с. Бежаново, област Ловеч, където
пострадалият Х. срещнал свой познат - свид. С.Г. С., брат на подсъдимия С..
Свидетелят С. С. поканил пострадалия Х. и свид. Д. Ф. да се почерпят и те приели. В
дома на св. С. се намирал и подсъдимият заедно със свид. Р.Г.П., с която живеел на
семейни начала, както и трите им децата. По едно време, подс. Н.С. помолил свид. Х.
да даде автомобила си на свид. Ф., за да ги закара заедно с жена му и децата им до гр.
Долни Дъбник. Свидетелят Х. се съгласил, като уговорката била след като остави
подсъдимия и семейството му в гр. Долни Дъбник, свид. Ф. да се върне в с.Бежаново,
за да може да го прибере до гр. Ловеч.
В лекия автомобил на Х. се качили - подс. С., свид. П. и малолетните им деца, а
на мястото на водача седнал свид. Ф.. Около 19:00 часа потеглили от с. Бежаново към
гр. Долни Дъбник, минали през с. Ъглен, като на разклона за гр. Долни Дъбник и с.
Дисевица, подс. С. казал на водача Ф. да кара към с. Ясен, за да си купи цигари от
тамошен магазин. Когато влезли в с. Ясен, подсъдимият казал на Ф. да отбие в дясно
на главната улица пред един хранителен магазин, за да си купи цигари. Свидетелят Ф.
се съгласил и спрял автомобила пред магазина като изгасил двигателя му. Тогава
подсъдимият дал пари на Ф. за да му купи цигари, който взел подадените му пари,
слязъл от автомобила оставяйки контактния ключ на таблото в автомобила и влязъл в
магазина, който бил на около пет метра от мястото, където били спрели.
Възползвайки се, че свид. Ф. е в магазина, подсъдимият решил да вземе лекия
автомобил „Фолксваген Шаран“ с peг. № ***, при което седнал на мястото на водача,
стартирал двигателя и потеглил в посока гр. Долни Дъбник. Когато свид. Ф. излязъл на
улицата видял, че лекият автомобил го няма. Помислил, че подсъдимият е отишъл да
обърне посоката на движение, тъй като за гр. Долни Дъбник трябвало да продължат
движението си в обратна посока. Огледал се и когато никъде не видял автомобила,
разбрал, че подсъдимият С. противозаконно е отнел моторното превозно средство.
Свидетелят Ф. незабавно подал сигнал на тел. 112 за случилото се, като посочил, че
автомобилът вероятно е потеглил в посока гр. Долни Дъбник. През това време
подсъдимият пътувал с отнетия автомобил към гр. Долни Дъбник, с намерение да
оставил свид. Р. П. и децата им в нейния дом на ул. ***
По същото време, около 20:30 часа на дата *** г., свидетелите А.В.М. и Д.Х.П. и
двамата служители на РУ - Долни Дъбник, получили сигнал за извършеното
престъпление в с. Ясен и започнали обход със служебния автомобил на гр. Долни
Дъбник, с цел да засекат изчезналото превозно средство. Свидетелят М. познавал
подсъдимия и знаел, че живее със свид. Р. П.. Затова полицейските служители се
насочили към дома на П. и движейки се по ул. „*****“ възприели търсеното превозно
средство, което било спряно в една от пресечките. Това бил лекият автомобил
„Фолксваген Шаран“ с peг. № ***, в който като водач се намирал подсъдимия.
Приближавайки автомобила полицейските служители го осветили с фаровете на
служебния автомобил и свидетелят М. разпознал подс. С. като водач на автомобила
2
„Фолксваген Шаран“, който му бил известен по повод предходни негови престъпни
прояви. Подсъдимият също ги възприел и веднага потеглил като полицейските
служители му подали светлинен и звуков сигнал да спре автомобила. Подсъдимият
обаче ускорил движението на управлявания от него автомобил, а полицейският
автомобил го последвал. След няколко преки улици полицейските служители се
отказали от преследването, тъй като теренът не позволявал да продължат.
Отнетият автомобил веднага бил обявяване на общодържавно и международно
издирване с телеграма за обявяване на ОДИ № *** от *** г. (л.10-11 от ДП).
На 31.08.2020 г. подс. Н.С. се обадил по телефона на брат си – свид. С. С. и му
казал, че е оставил отнетото от него превозно средство на паркинг в гр. Луковит,
област Ловеч. Свидетелят С. С. веднага телефонирал на свид. М.Я.А., за когото знаел,
че по това време се намира в гр. Луковит, и го помолил да отиде на паркинга срещу
сградата на „***“, находящ се на ул. *** и да провери дали автомобилът действително
е там. Свидетелят А. установил, че лекият автомобил наистина е паркиран на
посоченото му място, отключен, като отдолу под стелка намерил контактния ключ на
автомобила. Свидетелят А. взел ключа и отишъл до болницата в гр. Луковит.
Впоследствие му се обадили от полицията и той отново отишъл до ***, където имало
полицейски служители, на които предал контактния ключ от автомобила. Сигналът в
полицията в гр. Луковит, за това, къде се намира отнетия от подсъдимия автомобил,
бил получен от дежурния служител - свид. П.В.И., който изпратил екип за да извърши
проверка. Междувременно и пост. С.Х. пристигнал в гр.Луковит.
На 31.08.2020 г. от страна на разследващ орган бил извършен оглед на
местопроизшествието в гр. Луковит, на паркинг на ул. *** /срещу *** в гр. Луковит/, в
присъствието на пострадалия С.Х. и свидетеля Мариян А.. При огледа се установило,
че паркинга се намира лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Шаран“ с peг. №
***, тъмно син на цвят, с отворени /свалени/ ляв заден десен и преден десен прозорец,
който не бил заключен. Вътре в автомобила С.Х. разпознал свои неща, но и такива на
подсъдимия и неговите деца – напр. дрехи. По автомобила не били установени видими
поражения.
Така описаната фактическа обстановка е възприета от решаващият съдебен
състав въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите С.Х., Д. Ф., А. М., Д.П., Мариян А., П.И. и
частично от показанията на свидетелката Р. П..
Съдът приема за достоверни показанията на разпитаните полицейски служители
- свидетелите А. М., Д.П. и П.И., тъй като те са логични, непротиворечиви,
последователни, житейски правдиви, непосредствено възприети от свидетелите и
съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал. От разпитите на
свидетелите А. М. и Д.П. се установяват обстоятелствата, при което е получен сигнал
за отнетия автомобил, предприетите от тях действия за установяване на автомобила и
спирането му за проверка, както и действия на подсъдимия. Конкретно съдът дава вяра
на показанията на свидетеля А. М., относно твърденията му, че е разпознал
подсъдимия като водач на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“, тъй като му бил
известен по повод предходни негови престъпни прояви.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. М. Х., като обективни,
непротиворечиви и достоверни. От показанията на тази свидетел се установява, че с
личния си автомобил е пътувал за с. Ъглен, където имало панаир; че водач на
автомобила бил свид. Д. Ф., който е брат на жена му; че спрели в с. Бежаново, при
3
брата на подсъдимия, който ги извикал за да ги почерпи, тъй като се бил прибрал от
Испания; че седнали да се почерпят като там бил подс. Н., който му поискал да му даде
шофьор да го закара до Дъбник; че Д. се съгласил да закара подсъдимия до Дъбник, но
след два часа научил, че Н. е откраднал колата. От показанията на Х. се установява, че
от плевенската полиция разбрал къде се намира автомобилът му - захвърлен на
паркинга в Луковит срещу ***. Съдът кредитира като достоверни твърденията на свид.
С.Х., че никога не е обсъждал с подс. Н. продажбата на автомобила.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. Ф., в които се излагат достоверно
възприятията му относно инцидента. Този свидетел коректно описа поведението на
подсъдимия по време на пътуването им до с. Ясен. От показанията на този свидетел се
установява, че в с. Бежаново подсъдимият го помолил да го закара него, жена му и
децата му до гр. Долни Дъбник с автомобил на Х.; че по пътя за гр. Долни Дъбник
подсъдимият му казал да спре в с. Ясен за да си купи цигари; че слязъл сам от
автомобила и влязъл в магазина, след което установил, че подсъдимият без негово
съгласие е взел автомобила и потеглил към гр. Долни Дъбник.
От показанията на свидетелите С.Х. и Д. Ф. се установява, че след като узнали за
инцидента са направили опити да се свържат с подсъдимия, но без успех.
В съдебно заседание братът на подсъдимия - С.Г. С., беше уведомен за правото
си по чл. 119 НПК да не дава показания. Същият отказа да свидетелства по случая.
Съдът кредитира с доверие и показанията на свид. Мариян А., които намира за
непротиворечиви и обективни. От показанията на този свидетел се установяват факти и
обстоятелства свързани с намирането на процесния автомобил оставен на паркинга
пред сградата на „***“ в гр. Луковит.
Съдът допусна разпит в качеството на свидетел на Р.Г.П., с която подсъдимият
към инкриминираната дата /*** г./ живеел на семейни начала. Съдът кредитира
показания на свидетелката, в частта, в която твърди, че се е качила в колата
управлявана от св. Ф. заедно с подсъдимия и децата им, и потеглили към гр. Долни
Дъбник, като по пътя спрели в с. Ясен. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката, в частта, в която твърди, че тя заедно със свид. Д. Ф. отишли до
магазина, а подс. С. останал в колата. След като напазарували, се качили обратно в
автомобила и тримата стигнали до гр.Долни Дъбник, където свидетелката била
оставена пред дома на майка си, а подс. С. и свид. Ф. си тръгнали. Неправоподобни са
и нейните твърдения, че в с. Бежаново подсъдимият се е уговарял с непознат за нея
човек да закупи въпросния автомобил, както и че този човек казал на подсъдимия да
пробва колата за да „не рече после, че му е дадена счупена кола“. Съдът определя
показанията на св. П. като необективни, противоречиви и недостоверни, съпоставяйки
ги с останалите кредитирани от съда гласни доказателства. Същите са израз на нейната
заинтересованост от изхода на делото, тъй като е в близки отношения с подсъдимия.
Посочената фактическа обстановка съдът възприе и от събраните в хода на
съдебното производство и приобщените от досъдебното производство, на основание
чл. 283 НПК, писмени доказателствени средства, а именно – протокол за доброволно
предаване; копие от свидетелство за регистрация част 1 (голям талон); заключение на
съдебно-икономическа експертиза; протокол за оглед на местопроизшествие и албум за
посетено местопроизшествие; приемно-предавателен протокол; справка за съдимост и
другите писмени доказателства приложени по делото.
Видно от свидетелство за регистрация на МПС /л. 21 ДП/ отнетия лек автомобил
„Фолксваген“ модел „Шаран“ с peг. № *** е собственост на св. С. М. Х..
4
От протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения албум се установява
състоянието, в което автомобилът е бил намерен от органите на МВР на паркинга пред
сградата на „***“. По същия не се забелязват видими следи от повреда.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно
стоково-икономическа експертиза е видно, че лекият автомобил марка „Фолксваген“
модел „Шаран“ с peг. № *** е оценен на стойност 1 100 лв. към момента на
извършване на престъплението. Вещото лице е направило оценка на автомобила, въз
основа на средни пазарни цени на предлаганите автомобили от същата марка и
параметри втора употреба в сайтове за продажба на автомобили в цялата страна. Съдът
кредитира в цялост изготвената експертиза и я намира за обоснована и изчерпателна с
оглед поставените й въпроси.
От изисканата справка за нарушител/водач (л.105-108 от делото) относно
подсъдимия Н.С. е видно, че същият не притежава СУМПС и има множество наложени
наказания по ЗДвП.
При така установената и изложена по-горе фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съдът намира, че с действията си подсъдимият Н. Г. С. е осъществил от
обективна страна състава на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 2-ро и т. 3, вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 346, ал. 1 от НК:
Престъплението по чл. 346 от НК се характеризира с извършване на действия
свързани с противозаконно отнемане на чуждо МПС. Следователно изпълнителното
деяние по този текст винаги представлява определено действие насочено към отнемане
на МПС, чужда собственост, което се е случило противозаконно и без съгласието на
собственика, или владелеца. Също така, субектът на престъплението следва да е
демонстрирал и намерение за ползването му.
В конкретния случай съдът приема за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка. Логическата последователност на събитията, времевите
параметри от момента на извършване на деянието до установяването на отнетия и
ползван автомобил, личността на подсъдимия и цялостното му поведение - от момента,
в който водачът на процесния автомобил свид. Д. Ф. излязъл от автомобила и влязъл в
магазин в с. Ясен, и той /подсъдимият/ с намерение да го ползва, противозаконно го
отнел потегляйки в посока гр. Долни Дъбник; от момента, в който след като бил
възприет от полицейски служители в гр.Долни Дъбник, той избягал с автомобила
движейки се с висока скорост, за да може да реализира намеренията си; и от факта, че
изоставил автомобила в гр.Луковит, в което населено място в последствие бил открит -
води до единствено правилният извод, че именно подсъдимия е извършил
престъплението, в което е бил обвинен. Фактът, че същият е осъждан многократно за
престъпления свързани с отнемане или кражба на вещи, дава основание да се приеме,
че същият е натрупал значителен престъпен опит в извършването на подобен род
престъпления.
От разпитите на свидетелите Д. Ф. и С.Х. се установява липсата на тяхното
съгласие, отнетото МПС да бъде ползвано от подсъдимия С.. Същото се установява и
от факта, че свид. Ф. е уведомил полицията в гр. Плевен за изчезването на въпросния
автомобил.
Съдът приема за безспорно установени и останалите съставомерни,
квалифициращи признаци на деянието в което е обвинен подсъдимия. Налице са
безспорни доказателства, че лекият автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“ с peг. №
5
*** е бил изоставен без надзор от страна на подсъдимия, след като го е използвал за да
стигне до гр. Луковит, където автомобилът е оставен отключен на неохраняем паркинг.
Установява се също, че подсъдимият е използвал техническо средство за да
отнеме превозното средство от владението на свид. Ф., а именно - контактния ключ
оставен на предното табло, с помощта на който е стартирал автомобила и е потеглил
към гр. Долни Дъбник.
Анализът на цялостния доказателствена обем по делото доказва по категоричен,
несъмнен и безпротиворечив начин осъществяването на всички обективни признаци на
престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 2-ро и т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с
чл. 346, ал. 1 от НК, както и авторството му в лицето на подсъдимия Н.С..
От субективна страна деянието е извършено с форма на вина „пряк умисъл” по
смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял
тяхното настъпване, а именно – да отнеме автомобила от владението на свид. Д. Ф. без
неговото съгласие. Деянието е извършено със специфична цел, а именно - с намерение
автомобилът да бъде ползван.
С оглед на изложеното, съдът прие подсъдимия Н. Г. С. за виновен в извършване
на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 2-ро и т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с
чл. 346, ал. 1 от НК.
Причини за извършване на престъпленията са ниско правно съзнание на
подсъдимия, установения от него престъпен начин на живот и пълното незачитане на
законите на страната.
Съдът не възприема направено възражение от защитника на подсъдимия, че
повдигнатото му обвинение с обвинителния акт не е доказано от обективна и
субективна страна. Неоснователни са твърденията на защитника, че подсъдимият е
имал намерения да закупи процесния автомобил, за което преди деянието е имал
уговорка със собственика му да го ползва автомобила, за да го тества - след което
подсъдимият и свид. Д. Ф. са се върнали от гр. Долни Дъбник до с. Бежаново,
оставяйки преди това свидетелката Р. П. в Долни Дъбник. Тези твърдения на защитата
не се възприеха от съда, тъй като даде вяра на показанията на свидетелката Р. П..
Нейните показания са нелогични и са израз на желанието й да защити подсъдимия, с
който живее на семейни начала и имат деца, а и не се подкрепят от показанията на
свидетеля Д. Ф..
Относно вида и размера на наложеното наказание:
За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода от една до десет години. Подсъдимият е извършил деяние по
квалифицирания състав на чл. 346, ал. 2 НК, което се характеризира с по-висока степен
на обществена опасност спрямо основния състав на ал. 1 и за това е предвидено по-
тежко наказание. С престъплението се засягат значими обществени отношения,
каквито са отношенията свързани с нормалното упражняване на правото на
собственост и владение върху МПС.
Личната обществена опасност на дееца, с оглед многократните му осъждания,
също е висока. Този извод се затвърждава и от демонстрираното от него поведение при
извършването на инкриминираното деяние. Подсъдимият С. е показал изключителна
проява на дързост и грубо незачитане на законите в страната, като не е спрял на
подаден светлинен и звуков сигнал от полицейските служители и е ускорил
продължавайки движението си, а също, и, че е шофирал отнетия автомобил без да
6
притежава свидетелство за управление на МПС.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление
съдът прецени, характера и степента на обществената опасност на деянието, личността
на дееца, както и смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства са многократните
предишни осъждания, лоши характеристични данни и утвърдени престъпни
наклонности за подсъдимия, неговата престъпна упоритост и изначалната липса на
правоспособност да управлява МПС, което прави извършеното престъпление с още по-
висока обществена опасност.
От справката за съдимост е видно, че подс. Н.С. многократно е осъждан, общо
29 пъти, повечето за престъпления против собствеността. За последно е осъждан със
Споразумение № 633 от 10.12.2015 г. по НОХД № 2852/ 2015 г. на РС – Плевен, в сила
от 10.12.2015 г., за престъпление по чл. 343 НК за управление на МПС без съответното
СУМПС. Налага се изводът, че подс. С. е изградил трайна престъпна нагласа към
извършване на посегателства срещу чуждата собственост и не я зачита като
правнозащитено благо.
Съдът отдаде значение и на поведението на подсъдимия по време и след
извършване на престъплението. Поведението на подсъдимия по време на отнемането
на МПС, а и след като е бил забелязан от полицейските служители в гр.Долни Дъбник,
които са предприели действия да преустановят деянието му - демонстрира
пренебрежителното му отношение и пълното незачитане на установения в страната
правов ред. Същият е смятал, че успявайки за избяга от преследващия го полицейски
патрул ще остане ненаказан и ще може да продължи да ползва автомобила. Така
описаният подход демонстриран от него налага извода, че е налице липса на корекция в
поведението, осъзнаване на вината и воля или готовност за поправяне, като същият е
търсил от конкретната ситуация единствено „по-благоприятен” изход, от
„неблагоприятно” стеклите се за него обстоятелства, свързани със установяване на
престъплението което е извършил.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете и факта, че подс. С. е осъществил
няколко квалифициращи признака на престъплението по чл. 346, ал. 2 НК. По делото
безспорно се установи, че за отнемането на автомобила е използвано техническо
средство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК – контактен ключ, а също, и, че
превозното средство е било изоставено без надзор, отключено и на неохраняем паркинг
в гр. Луковит.
Смекчаващи отговорността обстоятелства не се установяват.
Съдът намира, че при определяне на наказанието следва да се наложи такова над
минимално предвидения в закона размер. Този извод се налага от факта, че към
настоящия момент на подсъдимия, макар и многократно осъждан винаги, са били
налагани наказания към и под минимума, като допълнително са извършвани
групирания и приспадане на изтърпяното до момента на влизане на присъдите в сила,
което от своя страна е довеждало на практика до ефективни осъждания, които не са
изиграли своята превантивна роля по отношение превъзпитанието на подсъдимия и
възпирането му от извършване на други подобни престъпления.
Съдебният състав счита, че именно липсата на по-голяма строгост при
реализираната наказателна репресия спрямо подсъдимия от страна на
правораздавателните органи, е довела до отсъствието на задръжки у същия по
7
отношение извършването на престъпни посегателства и изграждането на чувство за
безнаказаност, граничещо с цинизъм.
С оглед на горното, съдът определи на подсъдимия Н. Г. С. наказание от 3 /три/
години лишаване от свобода, за престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 2-ро и т.
3, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 346, ал. 1 от НК, което следва да изтърпи на
основание чл. 57 ал. 1. т. 3 от ЗИНЗС при първоначален „общ” режим. На същия не
следва да бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” на
основание чл. 346, ал. 4, вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, тъй като не е правоспособен водач.
Съдебният състав единодушно счита, че така определеното наказание е
адекватно и правилно определено според предвидените законови критерии и ще
изпълни индивидуалната и генерална превенция на закона по отношение на този
подсъдим, като по този начин ще се преустанови и преориентира престъпната му
ориентация и поведение.
Според съда с така определеното наказание най-адекватно биха се постигнали
целите на наказанията визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият беше осъден да заплати на
държавата, по сметка на ОД МВР - Ловеч сумата от 78.00 лева, представляваща
направени по досъдебното производство разноски, както и сумата от 72.94 лв. по
сметка на Районен съд - Луковит, представляваща направени по съдебното
производство разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
8