№ 22991
гр. С., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110144762 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу И. С. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че И. С. В. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните
суми: 372,33 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
16.01.2024 г. до изплащане на вземането; 40,58 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 08.01.2024 г.; 65,28 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането; 12,94 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2021 г. до 08.01.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.01.2024г. по
ч.гр.д. № 2983/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.07.2021 г. – м.04.2023 г. на ответника топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „*****“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 7, ап. 81, която
потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени
съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
1
Третото лице – помагач „Термокомплект” ООД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том II, рег. №
****, дело № *** от ****г. се установява, че на посочената дата И. С. В. придобила по време
на брака й с В.П.В. собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к.
„*****“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 7, ап. 81.
Установява се, че с влязло в законна сила решение по гр.д. № 3888/2007 г. по описа на
СРС, 87 състав, бракът между И. С. В. и В.П.В. е бил прекратен.
С решение от 23.02.2010 г. по в.гр.д. № 6425/2009 г. на СГС, предоставянето на
родителските права върху роденото от брака дете и ползването на процесното жилище е
било предоставено на В.П.В..
На 15.12.2016 г. И. С. В. подала искова молба до Софийски районен съд, с която
предявила срещу В.П.В. иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.) за
признаване за установено, че И. С. В. е изключителен собственик на процесния апартамент
№ 81, находящ се в гр. С., ж.к. „*****“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 7.
С Решение № 478622 от 28.08.2018 г., постановено по гр.д. № 73259/2016 г., на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, е признато за установено по отношение на В.П.В.,
че И. С. В. е изключителен собственик на процесния апартамент № 81, находящ се в гр. С.,
ж.к. „*****“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 7.
Представено е по делото писмо изх. № Г-12598 от 28.07.2021 г., изпратено от
„Топлофикация С.“ ЕАД до ответната страна, в което е посочено, че И. Х. е вписана като
титуляр на партидата с аб. № 152835, инсталация ********** за заплащане на топлинна
енергия за процесния апартамент № 81, находящ се в гр. С., ж.к. „*****“, бл. ***, вх. „Г“, ет.
7.
С влязло в сила Решение № 6441 от 14.12.2023 г. по в. гр. д. № 13002/2022г. по описа
на СГС, е потвърдено Решение № 478622 от 28.08.2018 г., постановено по гр. Д. № 73259 по
2
описа за 2016 г., на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 91 състав.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – "Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й... Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобИ. качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди
("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране
би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди.".
В настоящия случай от доказателствата по делото не се установява през исковия
период (01.07.2021 г. - 30.04.2023 г.) между трето за спора лице и топлопреносното
предприятие да е имало сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за същия имот. Както се изясни, съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Ето защо, ответната страна в качеството й на собственик на топлоснабдения имот има
качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, следователно е легитимирана да отговаря по предявените искове, като е ирелевантно
обстоятелството дали фактически е ползвала имота или не, тъй като законът свързва
качеството на потребител, респективно клиент с правото на собственост или с ограниченото
вещно право на ползване (в този смисъл Решение № 3714 от 05.05.2016 г. по в.гр.д. №
1093/2016 г. по описа на СГС, Решение № 263383 от 25.05.2021 г. по в.гр.д. № 9052/2019 г.
по описа на СГС, и др.).
При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че
ответната страна И. С. В. e била потребител на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието
3
(източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и И. С. В. са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Термокомплект” ООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот през исковия период не е
ползвано отопление, което е отбелязано в отчетни формуляри от 18.05.2022 г. и 16.05.2023 г.,
4
представени на вещото лице, поради което за целия процесен период няма изчислена ТЕ за
отопление; през посочения период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация, е
изчислена по съответната формула на база пълната отопляема кубатура 161 куб.м. съгласно
акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за процесния период няма
изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището били
демонтирани на 04.01.2000 г.; в имота нямало ползване и на топла вода, тъй като бил
необитаем, което е отбелязано в отчетните формуляри от 18.05.2022 г. и 16.05.2023 г.;
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлофикационното
дружество; топломерът е преминал на метрологична проверка през 27 месеца, но не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По отношение на размера на количеството топлинна енергия, отдадено за сградна
инсталация, за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото
лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 378,41 лв., а претендираната от ищеца
главница за ТЕ е в размер на 372,33 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от
ответника главница за ТЕ за процесния период (01.07.2021 г. до 30.04.2023 г.) възлиза в
размер на 372,33 лв., както и сумата от 65,28 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците за периода от 16.01.2024 г. до окончателното
изплащане на сумите.
За пълнота на изложеното и във връзка с обстоятелството, че начислената от ищеца
топлинна енергия е единствено за сградна инсталация, следва да се отбележи, че в т. 86 от
Решение от 05.12.2019 г. на Съда на Европейския съюз (четвърти състав), постановено по
съединени дела С708/17 и С725/17, е прието, че отдаденото от сградната инсталация
количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния
апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация като топлопроводите и
тръбите, които минават през този апартамент, но и топлообмена между отопляваните и
неотопляваните обекти. Съдът на Европейския съюз (СЕС) отбелязва още, че отделните
апартаменти в сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй
като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем
неотопляваните помещения. В заключение СЕС посочва, че член 27 от ДиректИ. 2011/83/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на
потребителите, за изменение на ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета и ДиректИ. 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на ДиректИ. 85/577/ЕИО на Съвета и
ДиректИ. 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и
5 от ДиректИ. 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно
нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на ДиректИ. 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО
на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („ДиректИ. за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.
Както е посочено и в решение на Конституционния съд № 5/ 22.04.2010 г. по к.д.№
15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се
извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на
сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и
чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
5
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите
на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по
въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е
„решава мнозинството”. Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като
обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно
ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи,
настоящият съдебен състав приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на
задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните
сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната
година. Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество топлинна
енергия с начисленото за периода (отоплителния сезон) отлага изпълнението на клиентите
до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска
изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че задължението за
заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември
на съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в
забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на
дружеството или отправянето на покана от страна на кредитора (в този смисъл са Решение
№ 5153 от 13.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 11971/2023 г., Решение № 6291 от 15.11.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 9313/2021 г., Решение № 2107 от 10.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
6379/2023 г., и др.).
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения размер от
372,33 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 40,58 лв. за
периода от 15.09.2022 г. до 08.01.2024 г., поради което предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
6
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 25 лв. – за държавна такса в заповедното производство, като претендира и
възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя в размер на 50 лв.; 175 лв. – държавна
такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за СТЕ, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, което съдът определя в размер на 100 лв., т.е.
общо 700 лв. за заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно с уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 681,55 лв.
Ответнaта страна е сторила разноски за адвокатско възнаграждение за исковото
производство в размер на 400 лв., съобразно представения договор за правна защита и
съдействие от 09.09.2024 г. (л.102 от делото), в който изрично е посочено, че предметът на
договора е процесуално представителство по гр.д. № 44762/2024 г. по описа на СРС, 167
състав. Същевременно ответната страна представя и втори договор за правна защита и
съдействие от 01.11.2024 г. (л. 167 от делото), в който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв., което също претендира със списъка на разноските по
чл. 80 ГПК. Това адвокатско възнаграждение, обаче, не следва да бъде присъждано на
ответната страна, тъй като вторият договор е със същия предмет като първия, т.е. претендира
се заплащане на две адвокатски възнаграждения за едно и също производство, което е
недопустимо. На следващо място, ответната страна не представя доказателства за заплащане
по настоящото дело на 5 лв. за съдебно удостоверение, поради което и тази сума не подлежи
на присъждане. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за
производството пред СРС в размер на 10,53 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „*****“,
бл. ***, вх. „Г“, ет. 7, ап. 81, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 372,33 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „*****“, бл.
***, вх. „Г“, ет. 7, ап. 81, ведно със законна лихва за период от 16.01.2024 г. до изплащане на
вземането; 40,58 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до
08.01.2024 г.; 65,28 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.01.2024г. по ч.гр.д. № 2983/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 12,94 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 15.02.2021 г. до 08.01.2024 г.
ОСЪЖДА И. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „*****“, бл. ***, вх. „Г“, ет.
7, ап. 81, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
681,55 лв. – разноски за исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с
уважената част от исковете.
7
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ястребец“, № 23Б, да заплати на И. С. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „*****“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 7, ап. 81, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
10,53 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СРС, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Термокомплект” ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8