Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Лом, 3 февруаери 2020 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Ломският районен съд , гражданска колегия, трети състав в публичното
заседание на 29 октомври 2019 г., в състав:
Председател:Боряна
Александрова
При секретаря Веселка Младенова като разгледа докладваното от съдията
Александрова гражданско дело № 702 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.439 вр.
чл.124 ал.1 от ГПК.
Ишеца
А.С.А., чрез пълномощника си по делото адв.Р.Б., твърди в депозираната искова
молба, че в полза на „Обединена българска банка” АД бил издаден
изпълнителен лист от 17.06.2010г. по ч.гр.д.№ 682/2010г. по описа на ЛPC , с
който бил осъден да заплати солидарно с д.а.гследните суми: 23660.21 лв. –
главница, 1913.77 лв. - договорна лихва, 297.60 лв. - наказателна лихва, ведно
със законната лихва върху главницата от 17.06.2010г. до окончателното изплащане
на сумата и 850.46 лв. - разноски по делото.
Въз
основа на този изпълнителен лист през 2010г. по искане на взискателя „ОББ” АД
било образувано изп.д.№ 853/10 по описа на ЧСИ с peг.№ 722 – Георги Борисов. С
молбата за образуване на делото от 26.08.2010г. взискателят поискал
принудителното изпълнение да се насочи към трудовото възнаграждение на ищеца.
Въз основа на искането съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до
посочения от взискателя работодател, а впоследствие с писмо , изходяща от ОББ
до ЧСИ Георги Борисов, получено от последния на 02.03.2012г. с искане ЧСИ да
отмени насрочен опис и да вдигне запора на
работната заплата на ищеца по делото, поради сключено споразумение/
01.03.2012г./ , с което страните се съгласяват относно размера на задължението,
както и че същото представлява признание от страна на ищеца по смисъла на
чл.116,б.“а“ ЗЗД, като с това признание от страна на ищеца се прекъсва теченето
на давностния срок и започва да тече нов давностен срок, съгласно нормата на
чл.117,ал.1 ЗЗД.
С
оглед на така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което на
основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК да приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи присъдените суми по изпълнителен лист от 17.06.2010г.,
издаден по ч.гр.д.№ 682/2010г. по описа на PC – Лом, претендирани по изп.д.№ 853
по описа на ЧСИ peг.№ 722 – Г.Борисов, преобразувано под изп.д.№ 782017г. на
ЧСИ М.И., поради погасяването им по давност след издаване на изпълнителния лист
и преди образуване на изпълнителното дело, както и разноски и такса по същото
изпълнително дело. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– „***“ ЕООД гр.София, в законоустановения едномесечен срок депозира писмен
отговор, в който посочва, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. По
делото било безспорно установено, че на 28.07.2009г. бил сключен Договор за
банков кредит между А.С.А., в качеството му на кредитополучател, и „Обединена
Българска Банка“ АД, като кредитодател. Не се оспорвало от страна на ищеца и
получаването на съответните парични суми по този договор, за които впоследствие
след неизпълнение от страна на длъжника били издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Въз
основа на изпълнителния лист било образувано изп.дело № 682/2010г. по описа на
ЧСИ Г.Борисов,преобразувано в изп.д. № 7/17г. М.И. .
На
31.01.2018г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между
„Обединена Българска Банка“ АД, като цедент, и „***” ЕООД, като цесионер, по
силата на който банката прехвърлила на ответника портфолио с необслужвани
вземания, сред които и вземането към А.С.А. по процесния договор. С оглед на
настъпилото частно правоприемство „***“ ЕООД бил конституиран като взискател по
изпълнителното дело.
Ответникът
сочи още, че по изп.дело № 682/2010г. са извършвани изпълнителни действия от
ЧСИ, прекъсващи срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Нещо повече ответника твърди, че
на 01.03.2012г. между ищеца и ОББ била сключена спогодба, по силата на която
ищеца е признал за дълга си към банката и не го оспорва по основание и размер и
т.н.
Ответната
страна сочи още, че разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 не намира приложение
относно солидарните длъжници, какъвто е и процесния случай.
Моли
съда, да вземе предвид тяхното становище и отхвърли иска като неоснователен да
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
По
изп.лист от 17.036.2010г. по гр.д.№ 682/10г. ЛРС, ищеца по делото е осъден да
заплати солидарно с д.а.гна ОББ сл.суми : сумата от 23660.21 лв. – главница ,
сумата от 1913.77 лв. - договорна лихва, сумата от 297.60 лв. - наказателна
лихва , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2010г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 517.41 лева и сумата от
850,46 лв. разноски, като за събирането на тази сума било образувано изп.д.853//2010г.
на ЧСИ Г.Борисов, преобразувано в изп.д. 7/17г. на ЧСИ М.И..
ЧСИ
не е извършвал никакви изпълнителни действия, като по молба на банката изп.д. е
препратено на ЧСИ М.И. – 05.01.2017г., където е било преобразувано под №:/2017г.
По искане на банката до новия ЧСИ е следвало да наложи запор ва вс.вземания на
ищеца, в т.ч. за трудово и всяко друго възнаграждение, както и да се насрочи
опис на движими вещи, негова собственост, като на 01.06.2017г. банката поискала
насрочения опис да бъде отложен.
Същата
година вземането на банката било цедирано на ответника по делото.
С
постановление от 19.04.2019г. на частния съдебен изпълнител на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено с оглед факта, че в
продължение на две години взискателят – „ОББ“
АД не е поискал извършването на изпълнителни действия(като се посочва,
че последното изпълнително действие е от 7.11.2012г.
Така изложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК е
допустим, а разгледан по същество
– основателен, който извод на съда е
обусловен от следните съображения:
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предоставя
на длъжника възможност чрез отрицателен установителен иск да оспори
съществуването на изпълняемо право въз основа на факти, непреклудирани от
формираната сила на пресъдено нещо, тоест въз
основа на новонастъпили
факти. Сред
тези факти е и изтеклата погасителна давност,
на която се позовава ищецът в настоящото производство.
От приложеното процесно изпълнително дело се
установява, че същото
е образувано за събиране на вземания по издаден
по ч.гр.д.№ 682/2010г. по описа на РС – Лом изпълнителен лист от „Обединена българска банка“ АД като взискател, с оглед на което и с оглед неоспорения
договор за
цесия между титуляра на вземането по изпълнителния лист и ответника по делото произтича и правният
интерес на ищеца от настоящото производство.
С
образуването на изп.д. въз основа на ИЛ
са възникнали отделни процесуални правоотношения между взискателя и
всеки от солидарните съдлъжници. Взискателят е този, които има интерес да бъде
активен при издирване имуществото на длъжниците му и да посочи способ на
изпълнение. Липсата на такава активност законодателят възприема като дезинтересиране
от вземането, което е инкорпорирано в нормата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК,т.е
прекратяване по право на производството. Това прекратяване настъпва автоматично
с изтичане на 2-годишен срок от последното изп.действие и не е нужен изричен
акт на съдебния изпълнител. Именно такъв е и настоящият случай- срещу ищеца по
делото е било образувано изпълнително производство на 17.06.2010г. На
01.03.2012г. ищеца по делото е направил пред кредитора си-ОББ признание на
задължението си към банката, което признание в контекста на чл.116, б.“А“ ЗЗД е
прекъснало теченето на давностния срок, и съгласно нормата на чл.117,ал.1 е
започнал да тече нов давностен срок т.е.- 02.03.2017г.
При
това положение е настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното
производство по изп.дело № 7 по описа на частен съдебен изпълнител М.И., като
обстоятелството, че съдебният изпълнител е постановил прекратяване на
изпълнителното производство .
Всички
молби на банката до ЧСИ за налагане на дапор , не могат да се считат прекъсващи
давността, тъй като не са отправени къмто длъжника.
С
оглед горното предявеният в настоящото производство отрицателен установителен
иск следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът не дължи сумите по процесното изпълнително дело .
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски, като за тях е представен списък по чл.80 от ГПК, а и са налице доказателства за реалното им извършване
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “***” ЕООД, ЕИК : ****, седалище и адрес на управление: гр.София, ***
по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание
чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК, че А.С.А. с ЕГН : **********, не дължи сумите по изпълнително дело № 85382010г.
на ЧСИ Георги Борисов, преобразувано в изп.д.№7/2017г. ЧСИ М.И., образувано въз основа
на изпълнителен лист от 17.06.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 682/2010г. по описа
на РС – Лом за сумата от 23660.21 лв. – главница , сумата от 1913.77 лв. -
договорна лихва , сумата от 297.60 лв. - наказателна лихва , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.06.2010г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумите от 517.43 лева и 850,46 лв. разноски, дължими до този
момент.
ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК : *********,
да заплати на адв.Р.В.Б. ЕГН
: **********, сумата в размер на 1 347,
18 лв лв.- адвокатско възнаграждение на осн.чл.68,ал.2 ЗА..
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: