Решение по дело №10164/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2596
Дата: 20 декември 2021 г.
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20205330110164
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2596
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20205330110164 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против КР. ХР. АС., кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед № 538/29.01.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1221/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на
канална вода за периода от 09.05.2017 г. до 13.01.2020 г. в размер на сумата от
713, 46 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. *******, както и за установяване
на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода
от 31.07.2017 г. до 31.12.2019 г. в размер на сумата от 68, 83 лв., ведно със
законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 28.01.2020 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало
облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при
1
Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в
сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № ********, не заплатил за
периода от 09.05.2017 г. до 13.01.2020 г. дължимата цена за доставка на
питейна вода до обект, находящ се в находящ се в гр. П., ********,
представляващ самостоятелен обект в сграда, собственост на ответника.
Твърди, че отчетът в имота на ответника е осъществяван при условията на
липсващо измервателно устройство на основание чл. 23, ал. 5 от ОУ, тъй като
задължение на всеки един потребител е да поддържа в изправност
монтираните индивидуални измервателни устройства в имотите, които са
негова собственост. Твърди, че при тези условия са начислявани потребените
количества питейна вода за двама човека по 5 куб.м. или общо от 10 куб.м.
Поради неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава.
Твърди, че обезщетението за забава е начислено по отношение на главница в
размер на сумата от 691, 29 лв. за периода от 09.05.2017 г. до 05.12.2019 г.,
като обезщетение за забава не е начислено върху главницата в размер от 22,
17 лв. за периода от 06.12.2019 г. до 13.01.2020 г. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът К. Х. А., е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК чрез назначения му от съда ***** адв. В.И. - С., отговор на
исковата молба. Счита, че исковата молба не отговаря на законоустановените
изисквания за нейната редовност, тъй като към последната не са приложени
фактурите, обективирани в представения опис на фактури. Оспорва
твърденията за отчетено потребление до обекта и за липсващо измервателно
устройство, тъй като в представените по делото фактури и карнетни листове е
посочен номер на водомер за съответния абонат. Счита, че ищецът не е
изпълнил задълженията си, предвидени в Общите условия за доставяне на
вода и услуги, които отговарят на качествата, съгласно изискванията на
законодателя. включително за налягане на водата. Сочи, че в представеното
по делото извлечение по сметката на потребителя са налични повече от едно
начислявания на лихва за една и съща фактура. Счита, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест за това, не установява основателността на
предявените искове, тъй като по делото не са представени фактури. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
2
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне
за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги
получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в
твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на
каналната вода.
Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и
за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на
отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този
договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи
условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.
11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и
опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.
Така представените документи представляват частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния
издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено
от субекта, сочен като техен издател.
Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК
3
услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение №
ОУ-027/09.06.2006 г. и одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги в качеството му на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Калина” №
60, ап. 5, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г.
потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По
смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.
Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите
условия облигационни задължения.
В производството по делото е представена декларация вх. № ***** г. по
чл. 14, чл. 27 ЗМДТ, депозирана от Х.А. А., с която е декларирана
собствеността по отношение на процесния имот – гр. П., *******, като е
отбелязано, че апартаментът е съсобствен – по ½ ид. ч. между Х.А. А. и Ф.Е.
А..
От представеното писмо от Община Пловдив се установява, че по
отношение на процесния имот не са депозирани данъчни декларации от
ответната страна К. Х. А..
От представеното в производството по делото удостоверение за
4
родствени връзки се установява, че Х.А. А. и Ф.Е. А. са родители на
ответника, като се установява, че последните са починали.
Съдът намира, че от приложената в производството по делото данъчна
декларация се установява, че процесният имот е придобит от страна на
починалите родители на ответника, в режим на съпружеска имуществена
общност, за което е налице надлежно деклариране.
Наистина данъчната декларация е била подадена за установяване на
имущественото състояние на задълженото лице за данъчни цели към 1998 г.,
но в последната е обективирано признание на лицето, депозирало
декларацията, че към онзи момент последният е собственик на водоснабдения
имот.
В производството по делото е представено удостоверение за
наследници на починалия баща на ответника - Х.А. А., от което се
установява, че последният, след смъртта му на 24.11.2003 г., е оставил за свои
наследници своята съпруга – Ф.Е. А., *****, и осем деца, сред които и
ответникът. Установява се, че един от синовете на Х.А. А. е починал,
следователно собствениците на процесния имот са оставили за свои
наследници – ответникът и шест негови братя и сестри.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия
наследяват при равни части, поради което следва да се приеме, че по силата
на универсалното наследствено правоприемство имотът на починалите
родители на ответника е преминал в патримониумна на техните наследници,
като ответникът е придобил собствеността съобразно дела си в
наследствената маса, т.е. 1/7 ид.ч.
От ответната страна не са представени доказателства, оборващи извода,
че в периода, за който ищецът претендира цената на доставени услуги,
ответникът продължава да е съсобственик на този апартамент – напр.
доказателства, установяващи настъпила промяна в собствеността.
По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в
качеството си на собственик на съответната идеална част от правото на
собственост има качеството потребител, като между страните е възникнало
продажбено правоотношение, в който смисъл съдът намира възражението на
ответника за неоснователно.
В исковата молба са изложени твърдения, че изразходваното
5
количество питейна вода е определено на основание чл. 25 от Общите
условия на дружеството, тъй като водомерът не отговарял на Закона за
измерванията. Количествата вода били изчислявани по Тарифа – по 5 куб.м.
за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за
всеки един обитател, като било предвидено завишаване с по 1 куб.м. на човек
на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за
монтиране на измервателно устройство.
В производството по делото са приложени два броя карнетни листове, в
които е посочено начисляваното количество потребена питейна и отведена
канална вода от по 10 куб.м., като карнетните листове не носят подписа на
потребителя, а в някой от полетата е налично отбелязване “отказва подпис”.
В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля М.
Д. Й. – служител при ищцовото дружество. Свидетелства, че е отчитала имота
на адрес на ул. ***** за периода от м. юни 2019 г. до м. ноември 2019 г.
Свидетелства, че е посещавала имота на място и в последният някога е имало
измервателно устройство, което е с изтекла метрология от много години,
поради което отчетът се извършвал по Тарифа по брой членове от
семейството – т.е. за двама души. Сочи, че няма данни някой от живущите да
е уведомил, че е поставил изправно измервателно устройство, респ. не е
постъпвала информация, че от имота ще се отсъства продължително време.
При предявяване на карнетните листове свидетелката разпознава почерка си в
отбелязванията до дата 12.11.2019 г. Сочи, че отбелязването в карнетния лист
за наличие на един живущ в имота е констатирано от предходния инкасатор
и е прехвърлено като информация и в попълваните от свидетелката карнети.
Свидетелства, че при отчета на имота е установила, че титулярят на партидата
живее в имота със своята съпруга, като при посещения не ги е открила,
защото се крият, но така информация била дадена от всички съседи на етажа.
В производството по делото е изслушано заключението на вещото лице
по допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е
осъществило посещение на имота на 16.06.2021 г. за времето от 13:00 часа до
15:30 часа, но не е открило никой в жилището, поради което не е успял да
направи оглед. Вещото лице е събрало сведения от брата на ответника, че
последният отсъства от поне 5 месеца, като това лице е посочило, че в имота
няма водомер, но дори да има монтиран – последният не работи. Вещото лице
6
е установило, че имотът представлява апартамент в 8-етажна жилищна
сграда. Експертизата е установило, че имотът е водоснабден чрез
водопроводно отклонение към входа на блока от уличен водопровод към
входа на блока от ул. ****, като е установило, че жилищата на първия етаж и
тези, над жилището на ответника са водоснабдени. Вещото лице не е дало
отговор на останалите, поставени за разглеждане въпроси, доколкото не е
успяло да осъществи оглед на имота.
В разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи по изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб.м при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от
Общите условия на ищцовото дружество, като съгласно чл. 25, ал. 10 от ОУ,
определените количества вода се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за
всеки обитател.
В случая съдът намира, че количеството, питейна вода, потребено от
ответника следва да се отчете по посочения в чл. 39, ал. 5 от Наредбата ред,
доколкото в производството по делото бе установено, че в имота на ответника
е бил монтиран водомер, който е с изтекъл срок на метрологична проверка и
не е подменен, която хипотеза се приравнява на липса на измервателно
устройство. В този смисъл са показанията на свидетелката Й., които съдът
цени на основание чл. 172 ГПК и приема за достоверни и житейски логични,
неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. Те са последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства.
Установява се, че изправно измервателно устройство не е монтирано от
страна на потребителя. Установи се, че имотът е бил водоснабден, което
обстоятелство се установява от изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, направи оглед на имота, в който се намира процесният
апартамент.
По така изложените съображения съдът намира, че са били налице
7
условията за прилагане на посочените клаузи, като количеството питейна
вода е било коректно начислено от ищцовото дружество, при спазване на
нормативно установените за това правила, предвид липсата на монтирано
годно измервателно устройство.
Предвид така изложеното предявеният иск е доказан по основание.
В производството по делото е приета без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно и
безпристрастно изготвена, дала пълен отговор на поставените за разрешаване
въпроси, поради което съдът цени фактическите (доказателствени) изводи, до
които е достигнало вещото лице. Експертизата е установила, след проверка в
счетоводството на ищцовото дружество, че всички начислени от ищеца
вземания по посочените фактури, са редовно осчетоводени и са останали
незаплатени от длъжника. Установен е размерът на непогасените задължения
за главница 713, 46 лв. и 68, 83 лв. – обезщетение за забава за периода от
31.07.2017 г. до 31.12.2019 г. Експертизата е установила, че сумите по
фактурите са изчислени съобразно с приложените копия на карнети по
утвърдените от КЕВР цени за процесния период. При осъществена проверка
вещото лице не е установило да са налице извършени плащания по партидата
на ответника.
Тъй като ищецът не е изпълнил точно в темпорално отношения
задължението си за заплащане на цената на доставените и потребени услуги,
последният е изпаднал в забава, като на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на В и К оператора. Вещото лице, при
съобразяване на датата на настъпване на падежа и изпадането на длъжника в
забава за заплащане на задължението по всяка една фактура е установило, че
за процесния период от 31.07.2017 г. до 31.12.2019 г. законната лихва е в
размер на сумата от 68, 83 лв.
Съдът намира, че ответникът, като установен собственик на 1/7 ид.ч. от
8
имота носи отговорност за задълженията във връзка с ползването на имота,
съобразно дяла му в съсобствеността.
При предявен от кредитора срещу един от съсобствениците,
облигационен иск за задължение за консумативни разноски, свързани с
ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящия установителният иск
за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди, следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от
съсобствениците отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела
си в съсобствеността. За да достигне до този правен извод съдът съобрази и
постановките, изложени в мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018
г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че следното:
„Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с
откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава
той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята
идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг
идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв
договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши
съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че
ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното
решение само на единия бивш съпруг“. В случая при съобразяване на
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с посоченото
тълкувателно решение, съдът намира за необходимо да изясни, че по делото
не са ангажирани доказателства, че продажбеното правоотношение за
доставка на топлинна енергия е възникнало само с един от съсобствениците,
който да е депозирал заявление за откриване на партида на негово име.
Следователно страни по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие в качеството си на клиенти на топлинна енергия са всички
съсобственици по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
В производството по делото не са представени доказателства, че по
заявление на ответника е открита партида на негово име, поради което следва
да се приеме, че последният в качеството му на собственик на съответната
идеална част, отговаря съобразно дяла си в съсобствеността.
9
По така изложените съображения задължението за заплащане на
продажната цена за доставените услуги за релевантния период до процесния
апартамент, следва да бъде заплатено от ответника разделно, съобразно
притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху този
имот от 1/7 ид.ч., т. е. 101, 92 лв., до който размер предявеният иск следва да
бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до претендираната от
713, 46 лв. По този начин следва да се определи и отговорността за
заплащането на обезщетение за забава, като предявеният иск следва да се
уважи до размера от 9, 83 лв., като за разликата до пълния му предявен
размер от 68, 83 лв. следва да се отхвърли.
При този изход на правния спор, с оглед уважената част от предявените
искове, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в
настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1221/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в
размер на 75 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 10, 71 лв. В
исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в
размер от 75 лв., депозити за вещи лица в размер на 250 лв., депозит за
свидетел от 15 лв. и за назначаване на особен представител на ответника от
250 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100
лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 690 лв., от които с оглед уважената част от предявените
искове следва да бъде присъдена сумата от 98, 57 лв.
При този изход на делото в полза на ответника се следват разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като
такива в производството не са сторени.
10
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на К. Х.
АС., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул.*****, че “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на паричните притезания,
за които е издадена Заповед № 538/29.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1221/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, както следва: сумата от 101,
92 лв., представляващ претендирана продажна цена за доставена питейна
вода и отвеждане на канална вода за периода от 09.05.2017 г. до 13.01.2020 г.
за обект, находящ се в гр. П., ул. *****, и сумата от 9, 83 лв. - мораторна
лихва върху главното парично задължение за периода от 31.07.2017 г. до
31.12.2019 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.01.2020 г., до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над установения размер от 101, 92 лв. до пълния предявен размер от 713, 46
лв. за главница и за разликата над установения размер от 9, 83 лв. до пълния
предявен размер от 68, 83 лв. – за лихва.
ОСЪЖДА К. Х. А., ЕГН **********, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 10, 71 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1221/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, и сумата от 98,
57 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 10164/2020 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
11