№ 107
гр. Сливен, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230103977 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на взискателя по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „Топлофикация -
Сливен” ЕАД депозирало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което
било образувано ч. гр. д. 1760/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен.
Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, което обусловило правния интерес на заявителя да предяви
настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК. Твърди се, че ищецът е
предоставил на ответника топлинна енергия в периода от 01.01.2018 г. до
31.03.2021 г. в имот, находящ се в *********, на стойност 1501,16 лева, ведно
с мораторна лихва за забава в размер на 232,20 лева. Задължението било
формирано от сума за отопление, отдадено от отоплително тяло в хол и от
щранг - лири в баня и тоалетна на апартамента, както и сума за дялово
разпределение и обслужване на партидата. Съгласно Закона за енергетиката,
Наредбата за топлоснабдяването и Общите условия за продажба на топлинна
енергия ответникът в срок от 45 дни след отчетния период е имал право на
рекламации пред търговеца относно дяловото разпределение. От съда се иска
1
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение суми, а именно 1501,16 лева - главница, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2018 г. до 31.03.2021 г. в имот, находящ се в *********, ведно със
законната лихва за забава върху размера на главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението
и 232,20 лева - мораторна лихва, изчислена за периода от забавата до
28.04.2021 г. Претендират се и разноските, направени в заповедното и в
исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му от съда особен представител - адвокат, с който
се излага становище за допустимост на исковете и частичната им
основателност. Прави възражение за частично погасяване по давност на
претенциите на ищеца за задълженията по първите шест фактури за периода
от 31.01.2018 г. до 31.12.2018 г., вкл. за сумата от общо 538,26 лв., както и на
претенциите за мораторна лихва върху тези главници.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез своя пълномощник -
адвокат, поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като не
оспорва направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на част от вземанията на ищеца. Моли за присъждане на
направените в исковото и заповедното производство разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Чрез назначения си
от съда особен представител - адвокат моли предявените искове да бъдат
частично отхвърлени, тъй като част от вземанията на ищеца са погасени по
давност.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и изявленията
на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищецът е предоставил на ответника топлинна
енергия в периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2021 г. в имот, находящ се в
*********, на стойност 1501,16 лв., включваща отопление, отдадено от
отоплително тяло в хола и от щранг - лири в банятa и тоалетнатa на
апартамента, както и сума за дялово разпределение и обслужване на
партидата.
2
Установява се от представената от ищеца справка, че сумата за
дължима главница от общо 1501,16 лв. е формирана от сбора на месечни
задължения на ответника по фактури от 31.01.2018 г. до 31.03.2021 г.,
включващи в себе си сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, сума за топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела и сума
за дялово разпределение. От тях са приспаднати сумите, описани в графа
„Отстъпки“. Върху всяка дължима сума за главница е изчислена и мораторна
лихва, считано от датата на забавата по всяка фактура до 28.04.2021 г.,
възлизаща в общ размер на претендирата от ищеца сума от 232,20 лв. -
мораторна лихва.
По заявление на ищеца с вх. № 2313/17.05.2021 г. по описа на СлРС е
образувано ч. гр. д. № 1760/2021 г. по описа на СлРС, по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
462/18.05.2021 г. срещу ответника за сумата от 1501,16 лева - главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2021 г. в имот, находящ се в *********,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.05.2021 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 232,20 лева - законна лихва за забава
за периода от 31.01.2018 г. до 28.04.2021 г. и сумата от 34,70 лв. - разноски по
делото. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което е
довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземанията на
ищеца.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, за признаване за установено по отношение
на ищцовото дружество, че ответникът З. Й. М., ЕГН: ********** му дължи
сумата от 1501,16 лева - главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2021 г. в имот, находящ
се в ********* и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищцовото дружество, че
ответникът му дължи сумата от 232,20 лева - мораторна лихва, изчислена за
периода от 31.01.2018 г. до 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
3
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 1760/2021 г. по описа на СлРС,
до окончателното изплащане на задължението.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за която е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
Страните не спорят по основанието на вземанията на ищеца и техния
размер и изискуемост, като ответникът възразява единствено за погасяване на
част от вземанията по давност.
С оглед разпределената доказателствена тежест и направеното
възражение за изтекла погасителна давност, признато и от ищеца, съдът
намира предявените искове за частично основателни.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги представляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Исковата молба по чл. 422 ГПК има правните последици на прекъсване
на погасителната давност на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД. По силата на чл.
422, ал. 1 ГПК погасителната давност се счита прекъсната от датата на
подаване на заявлението в заповедното производство - така т. 9 от ТР от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, а докато съдебният
процес е висящ и исковата молба по чл. 422 ГПК не бъде уважена,
погасителната давност се счита спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
Чл. 114 ЗЗД гласи, че давността започва да тече от деня, в който
4
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на
„Топлофикация - Сливен“ потребителят е задължен да заплаща дължимите
суми за ползвани топлинни услуги в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, тоест след датата на фактуриране.
Ето защо към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно 17.05.2021 г., са погасени по давност
вземанията на ищеца по фактурите, чийто падеж е настъпил в период от
повече от 3 години преди тази дата. Тоест са погасени по давност
задълженията за доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2018 г. до
30.04.2018 г., чиито падеж е настъпил в периода от 31.01.2018 г. до 31.05.2018
г., съответно за мораторна лихва върху главницата по тези фактури. Или
описано по фактури, съгласно представената от ищеца справка, погасени по
давност са вземанията на ищеца по Фактура № 203/31.01.2018 г. за сумата от
86,96 лв. - главница и 17,22 лв. - мораторна лихва върху нея, Фактура №
204/28.02.2018 г. за сумата от 79,95 лв. - главница и 24,74 лв. - мораторна
лихва върху нея, Фактура № 205/31.03.2018 г. за сумата от 91,22 лв. -
главница и 27,47 лв. - мораторна лихва върху нея и Фактура № 206/30.04.2018
г. за сумата от 34,43 лв. - главница и 10,11 лв. - мораторна лихва върху нея.
Предвид изложеното, основателни и доказани се явяват предявеният
установителен иск за главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия в имота, находящ се в ********* за периода от 01.11.2018
г. до 31.03.2021 г., в общ размер на 1208,60 лв., както и за мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 152,66 лв. за периода от 30.11.2018 г. до
28.04.2021 г.
Ето защо следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1208,60 лева - главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия в имота, находящ се в ********* за периода от
01.11.2018 г. до 31.03.2021 г. и сумата от 152,66 лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.11.2018 г. до 28.04.2021 г., като исковете следва
да бъдат отхвърлени в частта за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 1501,16 лева - главница и за периода от 01.01.2018 г. до
31.10.2018 г. и за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 232,20 лева - мораторна лихва и за периода от 31.01.2018 г. до 30.11.2018 г.
като неоснователни, поради погасяване на вземанията по давност.
5
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 290,10 лв., представляваща разноски, съразмерно
с уважената част от исковете, от общо направени разноски в размер на 369,40
лв., от които 34,70 лв. заплатена държавна такса в заповедното производство,
както и 34,70 лв. заплатена държавна такса и 300,00 лв. заплатен депозит за
особен представител в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че З. Й. М., ЕГН: **********, с
адрес *********, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Стефан
Караджа“ № 23, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1208,60 лева /хиляда двеста и осем лева и шестдесет
стотинки/ - главница, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 31.03.2021 г. в имот, находящ се в
*********, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.05.2021 г. до
окончателното й изплащане и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД сумата от 152,66 лева /сто петдесет и два лева и шестдесет и шест
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
30.11.2018 г. до 28.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 462 от 18.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1760/2021 г. по описа на СлРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ в частта за разликата над уважения размер от 1208,60 лв. до
пълния предявен размер от 1501,16 лева - главница и за периода от 01.01.2018
г. до 31.10.2018 г. и по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в частта за
разликата над уважения размер от 152,66 лв. до пълния предявен размер от
232,20 лева - мораторна лихва и за периода от 31.01.2018 г. до 30.11.2018 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. Й. М., ЕГН: **********, с
адрес *********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СЛИВЕН” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Стефан
Караджа“ № 23, сумата от 290,10 лв. /двеста и деветдесет лева и десет
стотинки/, представляваща разноски по делото, направени в настоящото
6
исково производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 1760/2021 г.
по описа на СлРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7