№ 167240
гр. София, 29.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110111134 по описа за 2025 година
Депозирана е Частна жалба вх. № 129573/11.04.2025г., насочена против
Определение № 15626/03.04.2025г., постановено по настоящото дело. По частната
жалба е образувано ч.гр.д. № 9955/2025г., по описа на СГС, като с Определение №
17537/18.09.2025г., производството по делото е прекратено, а жалбата върната за
администриране, в частност доколкото дружеството жалбоподател се представлява
заедно от двамата управители, същата да бъде подписана и от втория управител
************************
С Разпореждане № 148944/26.09.2025г., в изпълнение на указанията на СГС,
настоящият съдебен състав е оставил частната жалба без движение, с указания същата
да бъде подписана и от другия управител на дружеството ************************
Разпореждането е връчено на 21.10.2025г., като в срока за изпълнение на
указанията, на 24.10.2025г., е постъпила молба подписана само от единия управител –
**************, с която се сочи, че другият управител
************************отказва да я подпише, като в тази връзка е формулирано
искане да се назначи особен представител.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за назначаване на особен
представител следва да бъде оставено без уважение, поради следните съображения:
Действително, разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК допуска назначаването на
особен представител при противоречие в интересите между представляван и
представител.
Практиката на ВКС по приложението на чл. 29, ал. 4 ГПК, изразена в
определение **** от 10.02.2015 г. по ч. т. д. № 2690/2014 г. на ІІ т. о., определение №
223 от 29.03.2013 г. по ч. т. д. № 760/2012 г., определение № 254 от 28.03.2014 г. по т.
д. № 756№ 2014 г. на І т. о. и определение № 859 от 20.12.2012 г. по ч. т. д. ****2/2012
г. на І т. о., застъпва становището, че в хипотезата на съвместна представителна власт
на управителите на дружеството с ограничена отговорност, само по себе си,
противоречието между управителите и невъзможността да постигнат съгласие за
извършване на определено процесуално действие (в т. ч. и подписване на искова
молба, какъвто именно е настоящият случай) не е основание за назначаване на особен
представител и че такъв се назначава единствено когато представляван и представител
са насрещни страни по спора, предмет на делото, т. е. насрещни страни по
материалното правоотношение.
1
В случай не са налице противоречиви интереси между представляваното
дружество и управителите, за да се назначи особен представител по реда на чл. 29, ал.
4 ГПК, а е налице противоречие между управителите и невъзможност същите да
постигнат съгласие за извършване на определено процесуално действие, респективно
не са налице предпоставките на чл. 29, ал. 4 ГПК.
Разпореждането, с което частната жалба е оставена без движение е връчено на
21.10.2025г., срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 28.10.2025г., като същите
не са изпълнени.
По изложената аргументация, на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2
ГПК, частната жалба следва да бъде върната.
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, подадената от
**********************, ЕИК *********** Частна жалба вх. № 129573/11.04.2025г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на особен представител на
**********************, ЕИК *********
Разпореждането, на основание чл. 262, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
частта, с която частната жалба се връща, в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя, пред СГС, в останалата част разпореждането не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2