Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 22.04.2019г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1708 по описа за 2018г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между “Провидент файненшъл България” ООД
и ответника е сключен договор за потребителски кредит №********* от
20,08,2014г., по силата на който на Н. е предоставена сумата от 300 лева, а той
се е задължил да я върне в срок до 27,02,2015г. на 27 седмични вноски, ведно с
договорна лихва от общо 18,89 лева и 137,80 лева такси (за оценка на досието и
за услуга „домашно посещение). Първото просрочие по
кредита е от 12,10,2014г., с което длъжникът е изпаднал в забава. На
21,03,2016г. е сключен договори за цесия, с който кредиторът е прехвърлил на
ищеца вземанията си в размер на 225,61 лева главница, 10,72 лева договорна
лихва за периода от 12,10,2014г. до 27,02,2015г., 22 лева лихва за забава за
периода от 13,10,2014г. до 19,04,2018г. и 101,36 лева такси за периода от
12,010,2104г. до 27,02,2015г. За събиране на същите е издадена заповед за
изпълнение, но ответникът е подал възражение в предвидения в закона срок. Ето
защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че му дължи горните суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението. Претендира направените по делото разноски, както и тези, извършени
в заповедното производство.
Ответникът твърди, че в продължение
на година и половина е заплащал по 36 лева месечно, като е изплатил над 3000
лева. Поради това моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №982/2018г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на
предявения установителен иск, както и че същата е
връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в
предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени
доказателства е видно, че на 20,08,2014г. между ответника и „Провидент файненшъл България“ е
сключен договор за заем, по силата на който на първия е предоставена сумата от 300
лева, а той се е задължил да я върне на 27 седмични вноски, ведно с лихва в
размер на 18,89 лева и такса за оценка на досие в размер на 15 лева и такса за
услуга „кредит у дома“ в размер на 122,80.
Не се твърди, а и не се доказа, че ответникът е изпълнил
горните задължения за периода след 12,10,2014г. до изтичане на срока на
договора. Поради това той дължи остатъкът от горните суми в размер на 225,61 лева главница, 10,72 лева
договорна лихва за периода от 12,10,2014г. до 27,02,2015г. и 101,36 лева такси
за периода от 12,010,2104г. до 27,02,2015г.. Тъй като същият е изпаднал в забава дължи и обезщетение
за същата в размер на 22 лева лихва за забава за периода от 13,10,2014г. до 19,04,2018г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на
заявлението 04,05,2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Възражението, че длъжникът е изпълнил задължението си
чрез плащане, тъй като върху сметката му в „Банка ДСК“ ЕАД е наложен запор и са
удържани суми над 3000 лева, е недоказано. От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че същият е изпълнявал
задълженията си по горния договор до 12,10,2014г., като след това е
преустановил плащанията. От същото е видно, че размерът на останалата част от
задълженията е този, посочен в исковата молба. От приетите писмени
доказателства се установява, че действително от сметката на ответника са
удържани над 2000 лева, но те са послужили за удовлетворяване на вземанията на
трети лица, други кредитори, с които Н. е сключил други договори за кредит. Ето
защо преведените суми по образуваните срещу него изпълнителни дела нямат
значение за спора.
С договор за цесия от 21,03,2016г. и приложение №1 към
него вземанията са прехвърлени на ищеца. Действително липсват данни цесията да
е съобщена на длъжника, доколкото няма данни приетото уведомление за това да му
е било връчено. Това, обаче, е без значение за правния спор, тъй като
получаването на уведомлението, приложено към исковата молба, е факт, настъпил в
хода на процеса и като такъв следва да бъде съобразен при постановяване на
решението. Отделно от това задължението, установено в чл. 99, ал.4 от ЗЗД, за
съобщаване на прехвърляне на вземането, цели да защити длъжника от ненадлежно
изпълнение. Или уведомяването би имало значение при плащане на стария кредитор.
Такива твърдения не са направени, съответно такива доказателства не са събрани.
Ето защо предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски от 175 лева, заплатена държавна
такса, 100 лева, юрисконсултско възнаграждение и 150
лева, депозит за вещо лице или общо 425 лева. Освен той дължи и тези в заповедното
производство или сумата от 75 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К.П.Н.,
ЕГН ********** ***, дължи на „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Хладилника, ул.”Хенрик Ибсен”
№ 15, ет.6, п.к.1407, представлявано от Александер Викторов Грилихес, сумата от 225,61
лева (двеста двадесет и пет лева и шестдесет и една стотинки) главница, сумата
от 10,72 лева (десет лева и седемдесет и две стотинки) договорна лихва за
периода от 12.10.2014г. до 27.02.2015г. и сумата от 101,36 лева (сто и един
лева и тридесет и шест стотинки) такси за периода от 12.10.2014г. до 27.02.2015г.,
дължими по договор за потребителски кредит № ********* от 20.08.2014г., сключен
с „Провидент Файненшъл
България“ ООД, ведно с обезщетение за забава в размер на 22 лева (двадесет и два
лева) за периода от 13.10.2014г. до 19.04.2018г. и в размер на законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 04.05.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение №468
от 08,05,2018 по ч.гр.д.№ 982/2018г. по описа на Районен съд Асеновград.
ОСЪЖДА К.П.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Хладилника, ул.”Хенрик
Ибсен” № 15, ет.6, п.к.1407, представлявано от Александер Викторов Грилихес, сумата от 425 лева (четиристотин двадесет и пет
лева), направени по производството разноски и сумата от 75 лева (седемдесет и
пет лева), направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: