№ 22037
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110165064 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ........, е предявил искове за признаване за установено, че ответникът Й. Н. А., ЕГН
********** и адрес гр. София, ......., дължи сумите: 576,71 лева цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.221 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 29.05.2024г. до изплащане на вземането, 80,62 лева мораторна лихва за
периода от 15.09.2022г. до 10.05.2024 г., 5,07 лева цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.221 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода
от 29.05.2024г. до изплащане на вземането, 1,12 лева мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 10.05.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32047/24 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди като съсобственик /с дял 1/6/ на
топлоснабдявания имот – апартамент № 36 в гр.София, ......... Твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е
платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия от Д., като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за главници
и лихва за забава, признати със заповедта, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, което
1
обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковете. Оспорва ответникът да е собственик на имота
Оспорва доставката на топлинна енергия в претендираните количества и стойност, оспорва
извършването на дялово разпределение. Релевира възражение за давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
От приложеното по делото влязло в сила решение по гр.д.№ 24603/2020 г. на СРС по първа
фаза на делбата, което се ползва със сила на пресъдено нещо относно съсобствеността върху
делбения имот и квотите в съсобствеността, се установява, че Й. А. заедно с Теменужка А.а
и Атанас Атанасов са съсобственици на апартамент № 36 в гр.София, ......... като Й. А.
притежава 1/6 идеална част от имота. Втората фаза на делбата не е приключила, като по
делото не са представени доказателства съсобствеността да е прекратена на друго основание
през процесния период. Ето защо като съсобственик, ответникът е клиент на топлинна
енергия и между него и ищеца е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в
отношенията между страните, съответно е задължен за заплащане стойността на доставената
2
ТЕ съобразно установения по делото дял от 1/6.
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет и заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период в сградата, в която
се намира имотът, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и
разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяването. В
сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия. В имота няма
отоплителни тела. Ползва се топла вода, но поради липса на водомер за топла вода, разходът
за БГВ е изчислен служебно на база трима потребители. През процесния период не е
осигурен достъп. В банята има щранга лира, за която се изчислява служебна ТЕ. За имота е
начислена ТЕ отдадена от сградната инсталация, която е разпределена между всички
потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата.
По делото са представени от ФДР справки за топлинна енеригя за отчетните периоди.
Начисляването на служебен разход за БГВ представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност за реален отчет поради причини, за
които отговаря съответният потребител - не е осигурен достъп, не са монтирани
индивидуални водомери или са повредени - чл. 69, ал.2 Наредбата за топлоснабдяването. В
случая в имота няма монтиран водомер за топла вода. Т.е. в имота има възможност да се
ползва топла вода, но поради липса на водомер за отчитането й, е налице основание за
служебно изчисляване на разхода за подгряването й. Съобразно заключението на вещото
лице, разходът е изчислен на база трима потребители /по партидата на Теменужка
Тамбурджийска, чийто наследници са ответниците по делото/. Не се твърди и доказа от
ответника броят на обитателите да е променен и това да е заявено пред ищеца.
По гореизложените съображения следва да се приеме, че в имота през процесния период е
доставена топлинна енергия, чието количество е разпределено и изчислено законосъобразно
в съответствие с правилата на действалата нормативна уредба и цената на ТЕ за месеците,
попадащи в исковия период. Според заключението, стойността й възлиза на 3445.59 лв., от
които ответникът дължи 574.27 лв., за които искът следва да се уважи предвид липсата на
доказателства за плащането им.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
3
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Б. Б. ООД
с договор, сключен на 10.11.2004 г. от упълномощен представител на етажните собственици.
Фирмата, с ново наименование Д., е осъществила услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период, която съгласно представеното по делото
извлечение по абонатен номер възлиза на 30.78 лв., от които ответникът дължи 5.13 лв.
Искът следва да се уважи за претендираните 5.07 лв.
Своевременно релевираното възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца е
неоснователно. Задълженията за плащане на месечните вноски за ТЕ имат самостоятелен
характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са периодични и се
погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им.
Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. с изтичане на срока, настъпва изискуемостта им.
Заявлението е подадено /от когато се считат предявени исковете/ на 29.05.2024 г.
Изискуемостта на първото месечно вземане от процесния период е настъпила на 15.7.2021 г.,
т.е. исковете са предявени преди тригодишната давност да е изтекла.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки
и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. Относно размерът й, съдът
го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от 15.09.2022г. до 10.05.2024 г., на 80.28 лв.
върху дължимата главница, за които искът следва да се уважи и отхвърли за разликата до
претендираните 80.62 лв.
4
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част от исковете и от направените
разноски за държавна такса 36.73 лв., депозит вещо лице 380 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 100 лв., дължими са 513.96 лв. В заповедното производство са дължими
21.48 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ........, искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Й. Н. А., ЕГН
**********, адрес гр. София, ......., дължи сумите: 574.27 лева цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в имот апартамент № 36 в гр.София, .........за периода от
01.05.221 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 29.05.2024г. до изплащане
на вземането, 80.28 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 10.05.2024 г., 5.07
лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.221 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 29.05.2024г. до изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 32047/24 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на
вземанията за: главница за топлинна енеригя за разликата над 574.27 лв. до предявените
576.71 лв., за мораторна лихва върху нея за разликата над 80.28 лв. до предявените 80.62 лв.
и за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.12 лв. за
периода от 16.07.2021г. до 10.05.2024 г.
ОСЪЖДА Й. Н. А., ЕГН **********, адрес гр. София, ......., да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ........, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 513.96 лв. разноски в исковото производство и сумата
от 21.48 лв. разноски в заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Далсия”
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6