Решение по в. гр. дело №2351/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1444
Дата: 5 декември 2025 г.
Съдия: Анелия Маркова
Дело: 20251000502351
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1444
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Зорница Гладилова

Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000502351 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по въззивна жалба на „ЗАД ДАЛЛ БОГГ:
Живот и здраве“ АД, ответник пред първата съдебна инстанция, срещу
решение № 80 от 30.05.2025 г. на ОС-Благоевград, трети състав, постановено
по гр.д.№ 120 по описа за 2024 г.
Решението се обжалва в частта, в която предявените от ищците, искове
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ, са уважени, както
следва: по отношение на Н. В. Д. за сумата над 70 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 25.08.2023 г.; по отношение на Г. Д. Д. за сумата над 70 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2023 г.; по отношение на А. Г.
Д. 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2023 г.
Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение
като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със
събраните по делото доказателства. Твърди се неправилно приложение на
нормата на чл.52 ЗЗД и принципа за справедливост. Определените от съда
1
размери на обезщетенията за неимуществени вреди не съответствали на
размерите на обезщетения присъждани от съда по аналогични случаи. Съдът
не бил съобразил икономическият принос на загиналите роднини на ищците.
Не било достатъчно да се отчете само кръвната връзка. Съдът бил наблегнал
главно на личните отношения на ищците и пострадалите при процесното ПТП
като се бил позовал на свидетелските показания. Не бил съобразен, обаче,
броя на правоимащите лица каквато била съдебната практика. Съдът само бил
споменал икономическите условия в страната, без обаче да оцени същите. В
мотивите като критерии не бил посочен МРЗ, нито били цитирани
статистически данни на НСИ относно стандарта на живота в страната.
Обезщетението за неимуществени вреди не можело да бъде средство за
забогатяване.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това
да се постанови друго, с което претенциите на ищците да бъдат отхвърлени за
разликата над 70 хиляди лева по отношение на всеки един от ищците.
Претендират се разноски.
По въззивната жалба не са постъпили отговори от ищците пред първата
съдебна инстанция - Н. В. Д., Г. Д. Д. и А. Г. Д.. В хода на въззивното
производство се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба
и правилност на така постановеното решение, в частта, в която претенциите
им са били уважени.
По допустимостта на въззивната жалба:
Препис от обжалваното решение е връчено на въззивника на 03.06.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 16.06.2025 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
2
По доводите във въззивната жалба:
С решение № 80 от 30.05.2025 г. на ОС-Благоевград, трети състав,
постановено по гр.д.№ 120 по описа за 2024 г.се : ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛ
БОГГ: Живот и здраве“ АД, да заплати на ищците Н. В. Д. и Г. Д. Д., на
сумата от по 160 000 лв. /сто и шестдесет хиляди лева/, на всеки един от
двамата ищци, по предявените от тях искове за 200 000 лв. като частични от
сумата 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от всеки
един от тях неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. П. вследствие
на ПТП, станало на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 25.08.2023 г. до окончателното им плащане, като отхвърля
исковете над уважените до предявените размери от по 200 000 лв., като
неоснователни; ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и здраве“ да заплати
на А. Г. Д. сумата от 200 000 лв./двеста хиляди лева/, предявен като частичен
от сумата 250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. Б. вследствие на ПТП, станало
на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2023 г. до
окончателното й плащане; Отхвърля искането на ищците за присъждане на
законна лихва върху обезщетенията от датата на ПТП - 08.07.2023 г., като
неоснователно.
Решението следва да се счита за влязло в сила, в частта, в която
претенциите на ищците са били уважени за сумата от по 70 000 лв. по
исковете с правно основание чл.423, ал.1 КЗ, както и в частта, в която
исковете са отхвърлени.
Спорно по делото е дали присъдените от първоинстанционния съд
обезщетения за неимуществени вреди на всеки един от ищците, са
справедливи и отговоря на критериите по чл.52 ЗЗД.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е констатирал, че измежду загиналите при процесното ПТП, състояло се
на 08.07.2023 г. , са и дъщерята на ищците Н. и Г. Д.- М. П., както и сина на
ищцата А. Д.- Б. Б., пътували като пътници в лекия автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер 31 Г“, рег. № ********, теглещ прикачено към
него двуосно ремарке НАВИАДОВ, рег. № ********. В остъкления фургон на
лекия автомобил марка „Мерцедес“ пътували шестима пътници, а в задната
част на автомобила имало багаж. Микробусът е бил управляван от Р. П., по
3
чиято вина е прието да е настъпило процесното ПТП и чиято „Гражданска
отговорност“ е била застрахована при ответника.
Родствената връзка между ищците и загиналите не се оспорвала, но и се
потвърждавала от представените по делото удостоверения за наследници и
удостоверения за родствени връзки.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
е позовал на чл.52 ЗЗД като е счел, че следва да съобрази същия с
разясненията дадени в ППВС № 4/1968 г., т.11 и да прецени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, каквито били характера на
увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, които в своята цялост формирали у пострадалите лица,
емоционални негативни изживявания, болки и страдани. Като примерни
обективни обстоятелства при причиняването на смърт в постановлението
били посочени възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение.
Установено по делото било, че към момента на смъртта М. П.била на 38
г. а Б. Б. - на 21 г.
За причинените на майката А. Д. на загиналия Б. Б., болки и
страдания, първоинстанционният съд се е позовал на свидетелските показания
за отношенията помежду им, които били близки, устойчиви и дълготрайни, с
прекрасни взаимоотношения на разбирателство помежду им; отчитайки
обстоятелството, че смъртта на сина на ищцата била предизвикала
изключително негативни усещания на тъга, стрес и ощетеност; че смъртта е
настъпила внезапно, на млад човек само на 21 години; че внезапната смърт е
лишила завинаги неговата майка от възможността да се радва на израстването
му, на бъдещо семейство; че ищцата е преживяла и ще продължи да
преживява негативни емоции и страдания от смъртта на сина си и неговата
безвъзвратна загуба, съдът е определил обезщетение в размер от 200 000 лв.
За причинените на родителите Н. и Г. Д. на загиналата М. П., болки и
страдания, съдът също се е позовал на свидетелските показания за
отношенията помежду им, които били задружни, с прекрасни
взаимоотношения на обич, уважение и емоционална близост; което се било
отразило и на здравословното им състояние; отчитайки и обстоятелството, че
ищците били преживели и щели да продължават да преживяват болки и
4
страдания от безвъзвратната загуба на нейната дъщеря; че смъртта е
настъпила внезапно на млад човек само на 38 години; че внезапната смърт е
лишила завинаги родителите й от нейната обич и опора, съдът е определил
обезщетение в размер, в който се включва размера на предявените като
частични искове от по 160 000 лв. При определяне на размера, съдът се е
позовал на това, че загиналата дъщеря на Н. и Г. Д.е била отдавна пълнолетна,
създала била семейство, имала и деца, и живяла в отделна къща.
С така определените размери първоинстанционният съд е счел, че
напълно и адекватно се възмездяват всички претърпяни от тях неимуществени
вреди като е посочил, че отчита и обществените представи за справедливост
при обезвъзмездяване на вреди, предизвикани от такъв тип деяния.
За размерите на претенциите на Г. и Н. Д. над уважените до размерите
от по 200 000 лв., предявени като частични от сумите от по 250 000 лв.,
исковете следвало да се отхвърлят като неоснователни, тъй като били
завишени.
Върху присъдените им суми се дължала и законна лихва като относно
началният й момент съдът се е позовал на това, че ищеца е заявил претенциите
си за плащане пред ответника на 25.08.2023 г., в този смисъл било приетото и
в Решение № 50102 от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1428/2021 г., II т. о. и
Решение № 10 от 5.1.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г./.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като взе
предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото
/пред първата съдебна инстанция/ приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
5
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.
Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са
специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.
52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи
критерии - момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения. Изброените критерии са възприети и
доразвити в практиката на ВКС, създадена при действието на чл. 290 ГПК в
редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г. (напр. решение №
88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №
114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г.
по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 163/12.11.2014 г. по т. д. №
3450/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г.
на ВКС, ІІ т. о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, І
т. о., и др.), която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване
на общите и на специфичните за конкретния спор факти, които формират
съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта
на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта
неимуществени вреди.
Същевременно в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения (напр.
решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т.о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009
г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и др.) е прието, че удовлетворяването
на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на
размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено
- икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нивата на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
съгл. чл. 266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ, отм., съответно чл. 492 КЗ.
Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като
израз на общественото разбиране за адекватност на обезщетяването на
6
неимуществени вреди от един и същи вид, присъжданите от съда
обезщетения, в сходни в съществените си белези хипотези на търпими
неимуществени вреди, са възприети като ориентир за правилното
съобразяване на критерия "икономическа конюнктура".
Следователно определянето от страна на съда на справедлив размер на
обезщетение е резултат от преценка на редица фактори, комбинирани по
различен начин и зависещи от конкретните обстоятелства на всеки случай,
конкретното им проявление по отношение на физическите, психически и
емоционални изживявания на увредения, както и също конкретните
възможности за тяхното репариране /заместване/ с парично определим
еквивалент от персонална, икономическа и социална гледна точка, в
зависимост от също конкретните икономически и социални условия по място
и време.
Относно ищците Н. и Г. Д.:
Видно от представеното с исковата молба удостоверение за родствени
връзки, л.21 от първоинстанционното производство, ищците са родители на
пострадалата при ПТП- М. Г. П., тяхна дъщеря, която е починала вследствие
на това ПТП. Пострадалата към момента на ПТП е била на 38 години.
От събраните по делото гласни доказателства /показания на
свидетелката К./ се установява, че ищците били в много добри отношения с
починалата си дъщеря М.. Поддържали постоянна връзка. М. се била грижела
за Г. и Н.; обичала ги и доста често идвала при тях. Прекарвали заедно
празниците. Подпомагала ги финансово понякога. Семейството било
сплотено, весели и щастливи. Същевременно Н. и Г. помагали на М. при
отглеждане на децата; ходели у М. да й помагат, когато тя имала нужда.
Поддържали доста здрава връзка; грижели се един за друг; никога не били
имали конфликти. Свидетелката сочи, че ищците след смъртта на М. станали
затворени, не искали да общуват, не искали да се хранят. Същевременно,
обаче, свидетелката твърди, че ищците изпитвали нужда от близките си
„понеже за тях всичко било трудно“. Преди катастрофата Г. Д. работел като
шофьор, а след катастрофата нямал сили да продължи. Открили му били
диабет; имал ТЕЛК решение, но не бил за пенсия. Доста бил преболедувал –
два пъти бил настаняван в болница. Свидетелката твърди диабета да е
породен от катастрофата. Свидетелката сочи, че Н. също не била добре.
7
Двамата ищци били безсилни, всеки ден тъгували, не виждали смисъл да
продължат напред. Загубата променила живота на всички, а преди това
къщата им била весела, събирали се и вътре имало смях, радост. Когато преди
катастрофата свидетелката ходела у тях, все едно ходела на релакс – почивала
си психически; сега всички били огорчени и нищо не ставало. Според
свидетелката ищците не били преодолели загубата на близките си; дори по-
лошо ставало.
Свидетелката К. сочи, че преди смъртта си М. живеела при съпруга си в
отделна къща на село. Свидетелят К. пояснява, че М. е живеела в тяхното село
– с.Б..
Свидетелят К. сочи и, че М. постоянно „движела в чужбина“- „то няма
период, една седмица са там, една седмица са тук“.
В показанията си свидетелят К.- съпруг на Г. Д., която е племенница на
Г. и Н. Д., потвърждава, че отношенията на Н. и Г. с М. били добри.
Свидетелят не е присъствал на конфликти и спорове помежду им. Свидетелят
К. също сочи, че преди трагичните събития в семейството, всички били
весели; сега било „страшна картина, тъжни са“. Намалили общуването, не
било като преди. И двамата не били преодолели загубата. Този свидетел също
сочи, че Г. е получил диабет от стреса и тревогите. По делото, обаче, не са
представени каквито и да е медицински документи в подкрепа на това
заболяване, респ. съдебно-медицинска експертиза не е събирана, тъй като
такова доказателствено средство не е поискано за допускане.
В показанията си свидетелката К. сочи, че ищците Н. и Г. Д. имат освен
починалата дъщеря М., още две дъщери /които са живи/- А. и Е. като Е. е най-
голямата. Това се потвърждава и от горекоментираното удостоверение за
родствени връзки, а именно: че ищците освен починалата вследствие на ПТП,
дъщеря, имат още две дъщери, които са живи - Е. Г. Д. и А. Г. Д. -другата
ищца, която по настоящето дело претендира овъзмездяване на търпените от
нея неимуществени вреди от смъртта на сина си.
Установява се от данните пред първата съдебна инстанция- намиращата
се на л.7 и следв. от първоинстанционното производство, претенция до
застрахователя, подадена на 25.08.2023 г., че А. Д. също иска да бъде
овъзмездена от застрахователя поради смъртта на сестра си.
Установява се от горекоментираното удостоверение за родствени връзки,
8
че пострадалата М. П. има дъщеря и син- М. Р. П. и И. Р. П., по отношение на
които е постановено влязло в сила съдебно решение по в.гр.№ 575 по описа за
2025 г. на АС-София, на настоящия 16-ти състав, което не е допуснато от ВКС
с определение № 3326 от 25.11.2025 г. по т.д.№ 1435/25 г. на ВКС, ТК, Първо
ТО, до касационно обжалване. На основание чл.432, ал.1 КЗ на децата на
пострадалата са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в общ
размер от 530 хиляди лева.
При така изложените мотиви въззивната инстанция намира, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди и прекомерно и не отговаря на критериите за справедливост по чл.52
ЗЗД- действително, касае се до загуба на дъщеря, но същата към момента на
деликта е била пълнолетна – на 38 г., живеела е в отделно домакинство от
родителите си, със съпруга си; непрекъснато е пътувала в чужбина : „една
седмица тук, една там“, както сочи свидетеля К.. Действително, в семейството
са съществували отношения на обич и разбирателство, събирали са се по
повод на празници, но това не обуславя присъждане на сумата в размер на 160
хиляди лева като обезщетение за търпени болки и страдания. Такъв размер на
обезщетение съдебната практика определя при загуба на непълнолетно дете.
Освен това ищците имат още две живи дъщери, при които биха могли да
намерят утеха; имат и внуци към които да насочат грижата, а и както се
установява са насочили такава към другия син на А. Д..
Налага се извод, че в полза на ищците следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на по 100 хиляди лева, което настоящата
инстанция приема за адекватен паричен еквивалент на търпените от
ищците неимуществени вреди поради смъртта на дъщеря им М. П.. Не се
установява от събраните по делото доказателства /единствено гласни такива/
ищците Н. и Г. Д. да са претърпели болки и страдания свръхобичайните от
загуба на дете. Обезщетение в размер на 100 000 лв. настоящата инстанция
намира за справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и отговарящо на
икономическата конюктура в страната. Обезщетение от 160 хиляди лева е
прекомерно и несъответно.
При това положение обжалваното решение ще следва да бъде
отменено за разликата над сумата от 100 000 лв. до присъдената сума в
размер на 160 000 лв. по отношение на всеки един от ищците, по
9
предявените от тях искове за по 200 000 лв. като частични от сумата 250 000
лв. Вместо това ще бъде постановено друго, с което ищцовите претенции
ще бъдат отхвърлени за разликата над сумата от 100 000 лв. до
присъдената сума в размер на 160 000 лв. по отношение на всеки един от
ищците, по предявените от тях искове за по 200 000 лв. като частични от
сумата 250 000 лв.
Решението ще бъде потвърдено в частта, в която претенцията на
всеки един от ищците по чл.432, ал.1 КЗ е уважена за сумата в размер над
70 хиляди до 100 хиляди, по предявените от тях искове за по 200 000 лв.
като частични от сумата 250 000 лв. В тази й част въззивната жалба е
неоснователна- обезщетение в размер на 70 000 лв. не може да обезщети
ищците като родители на загиналата М. П. за търпените от тях болки и
страдания поради смъртта на дъщеря им.
По отношение на ищцата А. Г. Д.:
От представеното по делото удостоверение за наследници, л.19 от
първоинстанционното производство, се установява, че починалия вследствие
на процесния деликт – Б. Й. Б., е оставил за наследници по закон своите
родители - А. Г. Д. и Й. Б. С..
Към деня на смъртта си пострадалия Б. Й. Б. е на 21 години.
Установява се от данните пред първата съдебна инстанция, че бащата на
Б. - Й. Б. С., както и жената, с която той живее – Г. Л. С. също са предявили
претенции за овъзмездяване от загубата на Б. Б., виж л.7 от
първоинстанционното производство. Видно от съдържанието на претенцията
Г. Л. С. твърди да се е грижела за починалия Б. приживе, виж л.8 от
първоинстанционното производство.
От събраните по делото гласни доказателства /показания на
свидетелката К./ се установява, че ищцата била в много добри отношения със
сина си Б. преди кончината му. А. била грижовна майка, грижела се за него и
обучението му. Той пътувал често до Бургас при нея, когато почивал от
училище. А. се прибирала всеки уикенд, за да бъде с него. А. работела в
Бургас, където си била намерила добре платена работа, за да може да се грижи
за сина си, той да бъде добре; била стриктна като родител. В показанията си
свидетеля К. също сочи, че А. и Б. били в много добри отношения. А. работи
на морето и когато си идвала му давала парички, излизали на кафе с него.
10
Доколкото свидетеля знае и Б. е ходел при майка си.
Свидетелят К. сочи, че А. била заминала преди 5 години за Бургас
/разпита се провежда на 28.11.2024 г./, т.е. далеч преди смъртта на Б. или
когато Б. е бил непълнолетен /на 17 г., същият е роден през 2002 г./.
Свидетелката К. сочи, че починалия Б. постоянно живеел при дядо му Г.
Д. и при баба си Н. Д.. Когато А. се прибирала, идвала при Г. и Н., защото А.
била раздЕ. с бащата на Б. /Б./. Твърди се, че А. била изпратила парички на Г.
Д., за да може да откупи къщата, която била иззета от ЧСИ, за да може да я
купи Б., която била купена и записана на името на Б.. Твърди се, че А. била
осигурила парите за това като негова майка.
Свидетелката К. е племенница на Г. и Н. Д., както и братовчедка на А. Д..
Затова настоящата инстанция намира, че показанията на свидетелката следва
да бъдат ценени през призмата на чл.172 ГПК. При тази преценка, въззивната
инстанция констатира, че изложеното от свидетелката К. досежно доброто
финансово състояние на ищцата А. Д. не съответства на декларираното от
последната в декларацията й за материално и гражданско състояние, л.25 от
първоинстанционното производство, където А. Г. Д. не е посочила да има
каквито и да е доходи. Затова и с нарочно определение № 397 от 09.08.2024 г.
на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е освободил ищцата от заплащане на такси
и разноски, л.61 от първоинстанционното произзводство.
Свидетелката К. сочи, че на погребението на А. няколко пъти й ставало
лошо, идвала била и Спешна помощ. А. плачела и ридаела. Според
свидетелката „за нея живот няма“. Близките й се притеснявали А. да не
посегне на живота си. Твърди А. да й била споделила това, А. не виждала
смисъл да продължи напред. Твърди се, че А. и до днес не е добре и пиела
успокоителни. На няколко пъти говорела, че за нея живота не може да
продължава. Според свидетелката било „трагична ситуация“.
Свидетелят К. също сочи, че смъртта на Б. се отразила много лошо на
А.: „А. виеше на гроба на момчето“.
Същевременно, обаче, от показанията на свидетелката К. става ясно, че
А. продължава да живее и работи в гр.Бургас.
Свидетелката К. сочи и, че А. има и друг син- Г., който бил по-малък- 18
г. Г. също живеел при баба си и дядо си /ищците Н. и Г. Д./. Преди учел в
11
гр.Разлог за шофьор.
При това положение настоящата инстанция намира, че справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди за търпените от ищцата А.
Г. Д., болки и страдания поради смъртта на сина й Б., е такова от 120 хиляди
лева. Не са установени наличието на особени обстоятелства, предпоставящи
по-високо обезщетяване, респ., изискващи присъждане на обезщетение в
размер на 200 хиляди лева, каквото е определено от първоинстанционния съд.
Въззивната инстация намира, че обезщетение в размер на 120 хиляди лева е
освен отговарящо на обществените очаквания за справедливост, така и
отговарящо на икономическата конюктура в страната.
При това положение обжалваното решение ще следва да бъде
отменено за разликата над сумата от 120 000 лв. до присъдената сума в
размер на 200 000 лв. по иска на А. Г. Д., предявен като частичен за
сумата от 200 000 лв., от сумата 250 000 лв. Вместо това ще бъде
постановено друго, с което ищцовата претенция по чл.432, ал.1 КЗ ще
бъде отхвърлена за разликата над сумата от 120 000 лв. до присъдената
сума в размер на 200 000 лв., предявена като частична за сумата от
200 000 лв., от сумата 250 000 лв.
Решението ще бъде потвърдено в частта, в която претенцията на
ищцата по чл.432, ал.1 КЗ е уважена за сумата в размер над 70 хиляди до
120 хиляди предявена за сумата от 200 000 лв. като частична от сумата
250 000 лв. В тази й част въззивната жалба е неоснователна- обезщетение в
размер на 70 000 лв. не може да обезщети ищцата за търпените от нея болки и
страдания поради смъртта на сина й Б..
По отношение на присъдената лихва въззивната жалба не съдържа
конкретни доводи поради което по арг. от чл.269 ГПК настоящата инстанция
не следва да излага мотиви.
По разноските:
Пред първоинстанционния съд:
Прието е, че застрахователното дружество следва да се осъди да
заплати на адвокат Т. Г. адвокатско възнаграждение за осъщественото от него
безплатно процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , което съдът е определил в размер на 10 963,33 лв.
12
Същото съобразно изхода на спора възлиза на 7906,25 лв. с ДДС. Или за
разликата над 7906,25 лв. с ДДС първоинстанционното решение ще
следва да бъде отменено.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът е осъден да заплати по
сметка на БлОС сумата от 20 800 лв. за държавна такса Същата съобразно
изхода на спора възлиза на 12 800 лв. или за разликата над тази сума
първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено. В тежест на
ответника са възложени разноските за вещи лица, които съобразно изхода на
спора /по обжалваното решение/ са определени на сумата от 1126,67 лв. от
заплатените общо 1300 лв. от бюджета на съда поради освобождаването на
ищците от тяхното заплащане. Съобразно изхода на спора пред въззивната
инстанция тези разноски възлизат на сумата от 812, 50 лв. или за разликата
над тази сума първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника също се дължат
разноски. Първоинстанционният съд е възложил тези разноски в тежест на
ищците Н. Д. и Г. Д. /тъй като техните претенции са били приети за частично
неоснователни/. Прието е, че същите дължат сумата от 290 лв.,
представляващи разноски по делото съразмерно отхвърлените размери на
исковете. В решението не се съдържат мотиви как съдът е изчислил тази
сума. Въззивната инстанция като съобрази изхода на спора в настоящето
производство счита, че А. Г. Д. също дължи разноски, защото се прие частична
неоснователност и по нейния иск. Сторени от ответника разноски са в размер
на : 1200 лв. за експертизи + 50 лв. – депозит за свидетел + юриск.
възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК, което съдът определя
в размер на 600 лв., съобразно извършените процесуални действия, наличието
на фактическа и правна сложност на спора пред първата съдебна инстанция.
Или на ответника се следват разноски в размер на 1156,25 лв. при този
изход на спора. Или разлика от 866,25 лв. Доколкото, обаче, беше прието, че
разноските следва да бъдат в тежест и на тримата ищци, то
първоинстанционното решение /за прецизност/ следва да бъде отменено в
тази му част и вместо това да се постанови друго, с което да се осъдят и
тримата ищци да заплатят сумата в размер на 1156,25 лв.
Пред въззивната инстанция:
Въззивникът претендира разноски, изразяващи се в разходи за държавна
13
такса за въззивното обжалване – 4 200 лв., както и юриск. възнаграждение.
Последното съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на 350 лв.
съобразно извършените по делото процесуални действия, както и при
съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на делото пред
настоящата инстанция.
При този изход на спора на въззивника разноски се следват за частта, в
която беше прието, че обжалваното решени е неправилно. Или такива в
размер на 2843,75 лв.
Въззиваемите разноски не са правили, тъй като вече беше отбелязано,
че на основание чл.83, ал.2 ГПК са освободени от държавна такса и разноски.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. на адв. З. се следва адв.
възнаграждение. Същият претендира такова в размер на 27 хиляди лева.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно- първо защото размера на адв. възнаграждение за
упражнено безплатно процесуално представителство се определя от съда.
Второ, защото размера се съобразява с извършените процесуалния действия от
адвоката, а в случая и с липсата на фактическа и правна сложност на спора
пред въззивната инстанция. Или адв.възнаграждение, което съответства на
положения от адв. З. труд, както и е съобразено с изхода на спора е такова в
размер на 4 743, 76 лв. с ДДС.

Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 80 от 30.05.2025 г. на ОС-Благоевград, трети състав,
постановено по гр.д.№ 120 по описа за 2024 г., в частта, в която се:
ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, да заплати на
ищците Н. В. Д., ЕГН ********** и Г. Д. Д., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр.София, ж.к.“Слатина“, бл.2, офис 66- адв. Г., на основание чл.432, ал.1 КЗ,
сумата над 100 000 лв. /сто хиляди лева/ до 160 000 лв. /сто и шестдесет
хиляди лева/, по отношение на всеки един от двамата ищци, по предявените
от тях искове за 200 000 лв. като частични от сумата 250 000 лв.,
14
представляваща обезщетение за претърпените от всеки един от тях
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. П. вследствие на ПТП,
станало на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
25.08.2023 г. до окончателното им плащане.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. В. Д., ЕГН ********** и Г. Д. Д., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Слатина“, бл.2, офис 66- адв. Г.,
срещу ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, на основание чл.432, ал.1
КЗ, за сумата над 100 000 лв. /сто хиляди лева/ до 160 000 лв. /сто и
шестдесет хиляди лева/, по отношение на всеки един от двамата ищци, по
предявените от тях искове за 200 000 лв. като частични от сумата 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от всеки един от тях
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. П. вследствие на ПТП,
станало на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
25.08.2023 г. до окончателното им плащане, като неоснователни.

ОТМЕНЯ решение № 80 от 30.05.2025 г. на ОС-Благоевград, трети
състав, постановено по гр.д.№ 120 по описа за 2024 г., в частта, в която се:
ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, да заплати на
А. Г. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Слатина“, бл.2, офис
66- адв. Г., по иска на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата над 120 000 лв. /сто и
двадесет хиляди лева/ до сумата от 200 000 лв./двеста хиляди лева/,
предявен като частичен за сумата от 200 000 лв. от сумата 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
смъртта на сина й Б. Б., вследствие на ПТП, станало на 08.07.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 25.08.2023 г. до окончателното й плащане.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:

15
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Г. Д., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр.София, ж.к.“Слатина“, бл.2, офис 66- адв. Г., иск на основание чл.432, ал.1
КЗ, срещу ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, иск на
основание чл.432, ал.1 КЗ, за сумата над 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди
лева/ до сумата от 200 000 лв./двеста хиляди лева/, предявен като частичен за
сумата от 200 000 лв., от сумата 250 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. Б.,
вследствие на ПТП, станало на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 25.08.2023 г. до окончателното й плащане, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 80 от 30.05.2025 г. на ОС-Благоевград,
трети състав, постановено по гр.д.№ 120 по описа за 2024 г., в частта, в която
са уважени, на основание чл.432, ал.1 КЗ, исковете от Н. В. Д., ЕГН
********** и Г. Д. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ж.к.“Слатина“, бл.2, офис 66- адв. Г., срещу ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Г.М.Д.“ № 1, за сумата над 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/ до
100 000 лв. /сто хиляди лева/, по отношение на всеки един от двамата
ищци, предявени за по 200 000 лв. като частични от сумата от по 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от всеки един от тях
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. П. вследствие на ПТП,
станало на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
25.08.2023 г. до окончателното им плащане, като правилно.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 80 от 30.05.2025 г. на ОС-Благоевград,
трети състав, постановено по гр.д.№ 120 по описа за 2024 г., в частта, в която
е уважен иска на основание чл.432, ал.1 КЗ от А. Г. Д., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Слатина“, бл.2, офис 66- адв. Г., срещу ЗАД
ДАЛЛ БОГГ: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, за сумата над 70 000 лв.
/седемдесет хиляди лева/ до 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/,
предявен като частичен за сумата от 200 000 лв., от сумата 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
16
смъртта на сина й Б. Б., вследствие на ПТП, станало на 08.07.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 25.08.2023 г. до окончателното й плащане,

ОТМЕНЯ решение № 80 от 30.05.2025 г. на ОС-Благоевград, трети
състав, постановено по гр.д.№ 120 по описа за 2024 г., в частта за
разноските, както следва: за присъденото на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адв. възнаграждение в полза на адв. Г. за сумата над 7906,25 лв. с ДДС; за
присъдената в тежест на ответника ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса за сумата над
12 800 лв., както и за разноски за вещи лица за сумата над 812,50 лв., и за
разноските в размер на 290 лв., за които са осъдени Н. В. Д., ЕГН **********
и Г. Д. Д., ЕГН **********
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н. В. Д., ЕГН **********, Г. Д. Д., ЕГН ********** и А. Г.
Д., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Слатина“, бл.2,
офис 66- адв. Г., да заплатят на ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1,
сумата в размер на 1156,25 лв., представляваща разноски пред първата
съдебна инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 80 от 30.05.2025 г. на ОС-Благоевград,
трети състав, постановено по гр.д.№ 120 по описа за 2024 г., в частта за
разноските, както следва: за присъденото на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адв. възнаграждение в полза на адв. Г. за сумата от 7906,25 лв. с ДДС; за
присъдената в тежест на ответника ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса за сумата от
12 800 лв., както и за разноски за вещи лица за сумата от 812,50 лв.

ОСЪЖДА Н. В. Д., ЕГН **********, Г. Д. Д., ЕГН ********** и А. Г.
Д., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Слатина“, бл.2,
офис 66- адв. Г., да заплатят на ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и здраве“ АД, ЕИК
17
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1,
сумата в размер на 2 843,75 лв., представляващи разноски пред
въззивната инстанция.

ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛ БОГГ: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, да заплати на
адв.Д. В. З., рег. № **********, с адрес на кантората: гр.София, пл.
„Позитано“ № 3, ет.3, офис № 12, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата
в размер на 4 743,76 лв. с ДДС, представляваща адв. възнаграждение за
процесуално представителство на Н. В. Д., ЕГН **********, Г. Д. Д., ЕГН
********** и А. Г. Д., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

18