РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. В., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:А.М. П.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от А. М. П. Въззивно гражданско дело №
20211300500260 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 14 от 12.02.2021 г. постановено по гр.д. № 1502 за 2020 година по описа на
ВРС , съдът е осъдил ответника „Н*“ ЕООД , ЕИК * да заплати на ищеца „А. В.“ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.В. сумата от 1218,60 лева, представляваща стойността по
фактура № 836/04.11.2020 г. за закупени резервни части и консумативи , ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска 01.09.2020 г.до окончателното издължаване. Със същото
решение ответникът е осъден да заплати разноските в първоинстанционното производство.
Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при липса на мотиви и при съществено нарушение на процесуалните правила.
Излага се , че безспорно установено и прието от първоинстанционния съд е, че исковата
претенция е основана на описаните в исковата молба три броя фактури от 2019г. за продадени
стоки на обща стойност 1218.60 лева. След представяне от управителя на ответното дружество на
писмени доказателства за заплатената стока, ищеца по реда на чл. 214 от ГПК е поискал изменение
на основанието на предявеният иск, като е представил фактура от месец 11.2020 а. за стока
закупена и получена на 04.12.2017г.
Твърди се от въззивника, че Първоинстанционният съд с Определение от 03.12.2020г. бил
допуснал изменение в основанието на иска, определил едномесечен срок за отговор от тази дата,
въпреки неявяването на защитника на ответната страна по уважителни причини. Постановил бил
препис от молбата с правно основание да се изпрати на ответника, ведно с препис от протокола и
отложил съдебното заседание за 14.01.2021 г. Съобщението на Съда било връчено на ответника на
04.01.2021 г. и Съдът бил приел, че едномесечният срок за отговор е изтекъл и не е взето
становище по отношение на измененият иск.
1
Пожддържа се , че в разрез с разпоредбата на чл. 146 от ГПК, Съда не е изготвил доклад по
делото на основание допуснатото изменение на иска, за да приеме по-късно в проведеното на
14.01.2021 г. съдебно заседание, че направените искания и възражения от страна на ответника са
извън срока по чл. 146, ал.З от ГПК. Това, според жалбоподателя било съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване на правата на ответника да представя доказателства, както и
да прави доказателствени искания.
Позовава се на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 09.12.2013 Г. По делото е
постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника по жалбата, с който се
оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и
обосновано. Претендират се разноски.
Сочи се, че извън мотивите на Съда е останал анализа на представените писмени
доказателства - фактура № **********/04.11.2020г. и складова разписка № 8113089/04.12.2017г.,
представени в разрез с разпоредбата на чл. 183 от ГПК. Записано било само, че направените
възражения нямат отношение към дължимостта на вземането.
Според жалбоподателя, съгласно ЗДДС датата на данъчното събитие е датата на касовия бон или
датата на складовата разписка. Датата на фактурата трябва да бъде текущата дата, но не по-късно
от 5 дни от дата на касовия бон или складовата разписка. Датата на фактурата, може да е различна
от дата на данъчното събитие като, съгласно чл.113 от ЗДДС трябва да бъде не по-късно от 5 дни
от датата на данъчното събитие или от получаване на плащане.
Въззивникът поддържа, че представените писмени доказателства не са законосъобразно
съставени. Фактурата и складовата разписка са съставени в разрез със закона -чл. 25 от ЗДДС и не
следва да бъдат ползвани като годни писмени доказателства. Въпреки подробните съждения в тази
насока липсват мотиви на Съда.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на
ответната по жалба страна и събраните доказателства приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законният срок, поради което е
допустима.
Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 79 от
ЗЗД, предявен от „А. В.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж-к „П.“, бл. *,
вх. *, ап. * против „Н*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж-к „Г.м.“ бл. *,
вх.*, ап. *.
Ищецът сочи, че с ответника имат трайни търговски отношения като последният
периодично закупува от магазина авточасти на ищеца и ги плаща до десетина дни. В съответствие
с тези трайни отношения ищецът му продал авточасти по следните фактури:
1/. Фактура № 332/08.01.2019 год. за 402.50 лв. с ДДС, по която му продал: 2 броя
амортисьори, всеки един по 167.71 лв. без ДДС
2/. Фактура № 333/09.01.2019 год. за 426.65 лв. с ДДС, по която продал: Спирачни дискове
- 2 броя за 83.86 лв. без ДДС всеки; Накладки дискови предни - 1 брой за 86.67 лв. без ДДС;
Шарнир - 2 броя по 36.83 лв. всеки без ДДС; Лагер главина к-т - 1 брой по 27.50 лв. без ДДС
3/. Фактура № 335/10.01.2019 год. за 389.45 лв. с ДДС, по която продадохме: Радиатор
охлаждане на двигател 1 брой за 179.18 лв. без ДДС Термостат 1 брой за 82.04 лв. без ДДС
Антифриз концентрат червен - 4 броя по 15.83 лв. без ДДС всеки.
Твърди, че общата дължима сума по горецитираните три фактури възлиза на 1218.60 лв.
2
Въпреки многото проведени разговори, ответникът не заплатил въпросната сума. В хода на
производството и във връзка с молба от ищеца на осн.чл.214 ГПК е допуснато изменение на
предявения иск по отношение основанието, като същото се счита фактура № 836/04.11.2020 г.,
чиято стойност /бутало, водна помпа, гарнитура, биелни и основни лагери, комлект агренажна
верига/ възлиза в общ размер от 1218.60 лв. с ДДС, като по твърдение на ищеца, въпреки
предаването на вещите, същите не са изплатени до момента.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Н*" ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Г.М." бл. *, вх. *, ап. *, ЕИК * да заплати на ищеца
А.-* В." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „П." бл. *, вх. *, ап. 1, ЕГН *
сумата от 1218.60 лв., представляваща стойността на закупените резервни части и консумативи,
ведно със законната лихва от предявяването на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема от фактическа и правна страна следното:
Обстоятелството, че между двете дружества е имало договорни отношения не е оспорено
от ответника, първоинстанционният съд е приел, че следва да се разгледа по същество исковата
претенция, съобразно направеното изменение.
По делото, пред първата инстанция, е представено копие на фактура № 836/04.11.2020 г. за
сумата от 1218.60 лв., както и складова разписка за получени вещи № 8113089/04.12.2017 г. на
стойност 1218.60 лв., които не са оспорени в дадения едномесечен срок.
При разглеждане на делото във въззивната инстанция е поискано назначаване на
графологична експертиза, което искане като прекрудирано е оставено без уважение.
След представяне в срока за отговор от страна на ответника копия на процесните фактури ,
всяка от тях придружена с касов бон за заплащане на цената в брой , ищецът е представил
описаната по-горе фактура и е заявил , че изменя основанието на иска. С протоколно определение
искането за изменение на иска чрез промяна на основанието на иска е уважено, като е допуснато
изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК. Спорът е приключил с решение по осъдителната
претенция на ищеца.
Решението е постановено по недопустим иск, приет за разглеждане при допуснато от съда
съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушена е разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК,
според която ищецът може до първото съдебно заседание да измени основанието на своя иск, ако с
оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно, или без да изменя основанието, да
измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първа инстанция може да измени
сам размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен, или
обратно. Правилото изключва едновременното изменение на основанието и петитума, което ще
доведе до нов предмет на делото, различен от първоначално заявения с исковата молба, т.е. до нов
иск . В тази насока се съобразяват и разясненията на ТР № 4/ 14.03.2016г. на ВКС по т.д№ 4/
2014г., ОСГК.
В решение № 59/27.04.2015 г. по гр. дело № 4647/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е възприето
принципното разбиране, установено в константната съдебна практика, а именно: Изменението на
иска е налице когато ищецът въвежда ново основание или петитум или ответник по първоначалния
иск, като прибавя към вече заявените с първоначалния иск основание, петитум или ответник, или
пък ги заменя с ново основание, петитум или нова страна. Изменението на иска се налага при
грешка, която ищецът е допуснал при предявяване на иска, и се цели поправка на тази грешка, или
при новонастъпили в процеса факти. Изменението на иска е средство, което законът предоставя на
ищеца да постави търсената от него защита в съответствие с действителното правно положение.
3
Ищецът въвежда ново основание, когато се позовава на друг юридически факт, в сравнение с този,
посочен в исковата молба, и извежда от него претендираното право. Съгласно чл. 214, ал. 1 от
ГПК ищецът може да измени основанието на иска, ако изменението не затруднява защитата на
ответника, като това изменение е процесуално допустимо в първото заседание за разглеждане на
делото или до неговото провеждане. Ищецът изтъква нов петитум, когато вместо или наред с
първоначалния петитум отправя до съда ново искане за защита. Изменението на петитума е
допустимо, само ако ищецът запазва същото основание. Едновременното изменение на
основанието и петитума е недопустимо.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя тези принципни положения, които са в пълно
съответствие с процесуалните разпоредби на чл. 214 от ГПК.
Същевременно е налице изменение на основанието на иска, доколкото се променя
юридическият факт, от който произтича вземането (в случая – три фактури от 08.,09.и 10.01.2019 г.
за закупени авточасти са заменени от нова фактура , издадена на 04.11.2020 г. –след образуване на
делото и след размяната на книжа). Това по съществото си не е добавяне на нови обстоятелства към
първоначално заявените, с оглед настъпилата промяна след подаване на исковата молба, а нов иск.
Т.е. ищецът не заявява наред с първоначалните факти на които основава спорното право новите
обстоятелства , а заменя първоначално заявените с нови.
При тези обстоятелства по делото, първоинстанционният съд неправилно е приложил
процесуалноправните норми на чл. 214 от ГПК, като е приел, че молбата на ищеца е за изменение
на иска и е допуснал изменението чрез прибавяне на нов правопораждащ факт.
В конкретния случай преценката на първостепенния съд е неправилна, което представлява
съществено процесуално нарушение, опорочаващо постановения съдебен акт. На това основание
решението като недопустимо следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния
съд за произнасяне по първоначално заявената претенция.
При този изход на делото въззивната страна има право на разоските направени в
настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, но страната не е заявила претенция за
разноски и липсват доказателства за направени такива , поради което не следва да се присъждат.
Съдът, на основание чл.271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 14 от 12.02.2021 г. постановено по гр.д. № 1502 за 2020 година
по описа на ВРС.
ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по предявения иск.
На основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4