№ 18515
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110106998 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 40344/05.02.2025
г., от К. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, срещу ********, с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: ********, , с която е
предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 50.00
лева, с който да се осъди ответника ********, с ЕИК: *****, да заплати на К.
Т. Т., с ЕГН ********** сумата в размер на 50 лева, представляваща
недължимо платените суми от К. Т. Т., с ЕГН ********** на ответника във
връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1336700 от
25.03.2024 година.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът
като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за
потребителски кредит № 1336700/25.03.2024 г.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С таксата за
поръчителство се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се
законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита,
че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно
основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит
никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора
за кредит.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Посочва банкова сметка на ищеца: *****, Титуляр: К. Т. Т.
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор за предоставяне на потребителски кредит с №
1
1336700 от 25.03.2024 година – заверено копие; 2. Изчисления на ГПР – заверени копия;
Моли на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ответното дружество
да представи погасителен план и стандартен европейски формуляр по Договор за
предоставяне на потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година, както и
счетоводен документ за погасени суми, заедно с разбивка на погасените суми по Договор за
предоставяне на потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година.
Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), по която вещото лице — счетоводител, след представяне
на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с
материалите по делото, да отговори: 1. Какъв е размерът на възнаградителната
лихва по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024
година, съгласно погасителен план ? 2. Какви са разходите в калкулацията на ГПР по
Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година,
освен възнаградителната лихва ? 3. Какъв е размерът на годишния процент на разходите
по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година, в
случай че се включи в него и таксата поръчител по договора ? 4. По сметките на ********
ли са постъпили паричните средства от договора за поръчителство, сключен във връзка с
Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година ? 5.
Какъв е размерът на заплатените суми по Договор за предоставяне на потребителски
кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година и Договор за гаранция, сключен във връзка с
Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година ?
Моля, да бъде разбита по пера – главница, лихва, такса гаранция, други разноски и прочие.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Твърди,
че сключването на договор за гаранция не е условията за сключване на
договора за заем. Твърди, че уговорката е индивидуално уговорена. Сам
ищецът е избрал поръчителство в електронния формуляр, поради което
твърди, че не е неравноправна клауза. Твърди, че договорът за гаранция е
отделен и не е свързан с кредита. Оспорва да е налице нарушение на чл.19,
ал.4 ЗПК, тъй като гаранцията не влиза в общия разход. Твърди, че няма
заблуждаваща търговска практика, както и няма неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143 ЗЗПотр.
Моли съда да отхвърли иска. Моли делото да се гледа в негово
отсъствие. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК
в регистър Булстат: ***, със съдебен адрес: гр. ********, офис 42, действащо
чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за кореспонденция:
*******@******.**, с надлежно учредена представителна власт за всички
инстанции (л.10 от делото).
Ответникът юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Цената на иска е под 1250.00 лева, поради което дължимата държавна
2
такса, на основание чл.72, ал.2 ГПК се събира една минимална такса, в размер
на 50.00 лева. С молба с вх. № 72973/28.01.2025 г. представя документ за
платена държавна такса, на основание чл.128, т.2 ГПК и такъв по чл.102з, ал.3
ГПК (л.42-43 от делото).
По редовността на исковата молба и доклада
Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо
следва да се изготви доклад по делото.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи
императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
С оглед възражението, че клаузата за гарант е индивидуално уговорена,
съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи
доказателства, че договорът може да бъде сключен и без предоставяне на
гарант и без избиране на гарант, избран от заемодателя.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът приема, че искането по чл.190 ГПК е недопустимо. Ищецът
претендира неоснователно обогатяване. Ответникът следва сам да прояви
инициатива. Тежестта на доказване е на ответника, а не на ищеца. Ето защо
искането следва да се остави без уважение.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси са относими и са
необходими.
С оглед приложение на императивна правна норма, съдът приема, че за
решаване на делото са необходими специални знания от областта на
счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание
чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:
1. Каква е главницата по кредита.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се
включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е
заемателят е предоставил сумата по заема.
3. Какъв е погасителния план по договора.
4. Колко е сумата по чл.5 от договора – такса обезпечение - гарант.
Включената ли е тази сума в погасителния план
3
5. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран
ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор
при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР
включена ли е процесната такса за обезпечение –чл.5 от договора
6. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната такса за
обезпечение –чл.5 от договора
7. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в
левове, определена с ПМС към 25.03.2024 г., както и какъв е нейният
петкратен размер.
8. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница,
без да се включва процесната такса за обезпечение –чл.5 от договора
9. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по
месеци и дати спрямо отделните компоненти.
10. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се
изчисли на основа главница без да се включва процесната такса за
обезпечение –чл.5 от договора
11. Каква сума ищецът е платил по процесната такса за обезпечение –
чл.5 от договора
12. Има ли начислена мораторната лихва и върху процесната такса за
обезпечение –чл.5 от договора. Колко е изплатена по тази лихва и за кой
период.
13. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г.
до 13.07.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6
ЗМДВИП
Експертизата отговаря на въпроси по основателността на иска, поради
което депозитът следва да бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160
ГПК, следва да внесе депозит в общ размер на 1000 лева (хиляда лева), в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, по банкова
сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители,
гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974
00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за
това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
За вещо лице следва да се назначи инж. Д. Ц. П. – Н., което да се призове
след внасяне на депозит.
Съдът следва да укаже на страните, че следва да окажат съдействие на
вещите лица, като при неизпълнение на указанията, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК, а именно, че страните са създали пречки за
установяване на тези факти и обстоятелства.
Предварителни въпроси
С оглед характера на предявените искове, съдът служебно следва да
4
прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените
искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора,
като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е
най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в
открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси необходими и
относими, поради което искането следва да бъде уважено. Експертизата
следва да бъде допусната и по отношение на въпросите на ответника. Ето
защо исканата експертиза следва да бъде допусната.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 10.06.2025 година от 11.15 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
5
Производството е образувано по искова молба с вх. № 40344/05.02.2025 г., от К. Т. Т.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, срещу ********, с ЕИК: *****, със седалище
и адрес на управление: ********, , с която е предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, за сумата от 50.00 лева, с който да се осъди ответника ********, с ЕИК: *****,
да заплати на К. Т. Т., с ЕГН ********** сумата в размер на 50 лева, представляваща
недължимо платените суми от К. Т. Т., с ЕГН ********** на ответника във връзка с Договор
за предоставяне на потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като
заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит
№ 1336700/25.03.2024 г.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С таксата за поръчителство
се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е
сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди, че ищецът е
погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е недействителен, то и
платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за
кредит никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора за
кредит.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Посочва банкова сметка на ищеца: *****, Титуляр: К. Т. Т.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Твърди, че
сключването на договор за гаранция не е условията за сключване на договора за заем.
Твърди, че уговорката е индивидуално уговорена. Сам ищецът е избрал поръчителство в
електронния формуляр, поради което твърди, че не е неравноправна клауза. Твърди, че
договорът за гаранция е отделен и не е свързан с кредита. Оспорва да е налице нарушение
на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като гаранцията не влиза в общия разход. Твърди, че няма
заблуждаваща търговска практика, както и няма неравноправни клаузи по смисъла на чл.143
ЗЗПотр.
Моли съда да отхвърли иска. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Претендира разноски.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 50.00 лева, с който да се
осъди ответника ********, с ЕИК: *****, да заплати на К. Т. Т., с ЕГН ********** сумата в
размер на 50 лева, представляваща недължимо платените суми от К. Т. Т., с ЕГН
********** на ответника във връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит с
№ 1336700 от 25.03.2024 година.
Възражения на ответника:
Възраженията на ответника касаят основателността на иска – липса на неравноправна
клауза, не е нарушен чл.19, ал.4 ЗЗПотр., липса на заблуждаваща практикта. Няма
правоизключващи или правопогасяващи възражения.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит №
6
1336700/25.03.2024 г. при следните параметри: главница – 2500 лева, срок за връщане на
заема – 18 месечни вноски, с падежна дата 24.04.2024 г., ГЛП – 23.33 %, договорна лихва в
размер на 875.00 лева, ГПР – 49.66 %. Общата сума, което ищецът е следвало да върне е
2500.00 лева главница и 875.00 лева договорна лихва, което се равнявало на 361.83 лева.
Не е спорно, че договорът е следвало да бъде обезпечен с поръчителство, като
съгласно чл.5 от договора, страните се договорили, че договорът за поръчителство се
сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Поръчител, гарант
бил „Multitude Bank p.l.c“, базиран в Малта, заемодател ********, а клиентът бил
заемополучателят. Срещу този договор за поръчителство, клиентът е заплатил такса в
размер на ….. лева, която се изплаща към договора за заем.
Не се спори, че тази сума за гарант била предвидена за заплащане към погасителния
план на договора за кредита и същата се дължала от заемополучателя на заемодателя в
сроковете по връщане на главницата и на заемодателя. Не се спори, че сумата за гарант била
платена на заемодателя.
Спорно остава между страните дали договорът е недействителен на основание чл.22
ЗПК и на основание чл.11, ал.1 т.10-11 ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР,
посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен пакета от
допълнителни услуги и застрахователната премия.
Спорно остава дали клаузата за пакета от допълнителни услуги е недействителна,
тъй като тя не е включена в ГПР, представлява такса по чл.10а ЗПК и дали с нея ГПР
надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК. Спорно е дали възнаградителната лихва дали
противоречи на добрите нрави.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ищецът следва да установи плащането
на процесната сума, а ответникът при условията на насрещно и главно доказване наличието
на основание.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че сключването на
договор за поръчителство е индивидуално уговорено и че е възможно
договорът да бъде сключен без потребителят да е избрал с тикче от менюто с
договор с гарант, предоставен от заемодателя, т.е. договорът да е сключен без
гарант, предоставен от заемодателя, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът служебно ще приложи императивни
правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
7
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1. Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1336700
от 25.03.2024 година – заверено копие; 2. Изчисления на ГПР – заверени копия;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК и
искането за издаване на съдебно удостоверение.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице - счетоводител, след
запознаване с материалите по делото, както и допълнително събере
необходимата информация, включително след посещение в счетоводството на
ищеца, да отговори на следните въпроси:
На въпроси на ищеца
1. Какъв е размерът на възнаградителната лихва по Договор за предоставяне на
потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година, съгласно погасителен план
?
2. Какви са разходите в калкулацията на ГПР по Договор за предоставяне на
потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година, освен възнаградителната
лихва ?
3. Какъв е размерът на годишния процент на разходите по Договор за предоставяне на
потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година, в случай че се включи в него
и таксата поръчител по договора ?
4. По сметките на ******** ли са постъпили паричните средства от договора за
поръчителство, сключен във връзка с Договор за предоставяне на потребителски
кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година ?
5. Какъв е размерът на заплатените суми по Договор за предоставяне на
потребителски кредит с № 1336700 от 25.03.2024 година и Договор за гаранция,
сключен във връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1336700
от 25.03.2024 година ? Моля, да бъде разбита по пера – главница, лихва, такса
гаранция, други разноски и прочие.
На въпроси на съда
1. Каква е главницата по кредита.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в
нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил
сумата по заема.
3. Какъв е погасителния план по договора.
4. Колко е сумата по чл.5 от договора – такса обезпечение - гарант. Включената
ли е тази сума в погасителния план
5. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП
– какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно
описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е процесната такса за
обезпечение –чл.5 от договора
6. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната такса за
обезпечение –чл.5 от договора
7. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове,
8
определена с ПМС към 25.03.2024 г., както и какъв е нейният петкратен размер.
8. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се
включва процесната такса за обезпечение –чл.5 от договора
9. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по месеци и
дати спрямо отделните компоненти.
10. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на
основа главница без да се включва процесната такса за обезпечение –чл.5 от
договора
11. Каква сума ищецът е платил по процесната такса за обезпечение –чл.5 от
договора
12. Има ли начислена мораторната лихва и върху процесната такса за обезпечение –
чл.5 от договора. Колко е изплатена по тази лихва и за кой период.
13. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6 ЗМДВИП
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1000 лева (хиляда лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ищеца, в едноседмичен срок, считано от получаване
на настоящото определение, както и в същия срок да представи доказателства
за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще
приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д. Ц. П. – Н., което де си призове след
внасяне на депозит.
УКАЗВА на страните, че следва да окажат съдействие на вещите лица,
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че страната е създала пречки за
установяване на тези факти.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М. Н. на тел. 02/8955423 или на ел.
9
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес:
гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
10
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.06.2025 година от 11.15
часа, за която дата и час да се призоват страните чрез техните процесуални
представители.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11