РЕШЕНИЕ
№ 2016
гр. Плевен, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430101858 по описа за 2025 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба, с правно
основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 55 ЗЗД, от М. М. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, чрез пълномощник адв. С. С. Т., личен №***********, с
адрес на адвокатската кантора: ****, Съдебен адрес за призоваване и връчване
на съдебни книжа: чрез ЕПЕП или на адрес: ****, против СИТИ КЕШ ООД, с
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано
от Н. П. П., телефон: ****, електронна поща:***. Цена на иска за прогласяване
на недействителност на договора: 590 лв. Държавна такса - 50 лева. Цена на
осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД: 290 лв. Държавна такса - 50 лева.
Съдът е сезиран със следното искане: Да прогласи, на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за недействителен сключения между М. М. М.. с
ЕГН ********** и СИТИ КЕШ ООД, с ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: ****. представлявано от Н. П. П., Договор за паричен
заем № ******/2020г. поради това, че посоченият в договора годишен процент
на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и
не са посочени компонентите и допусканията, използвани при
1
изчисляване на годишния процент на разходите по договора.
При условие на евентуалност, да прогласи за нищожна клаузите от
Договора, предвиждащи заплащането на неустойка. като неравноправни и
поради противоречие с добрите нрави. Да осъди, на основание чл. 55. ал. 1. пр.
1 ЗЗД. СИТИ КЕШ ООД. с ЕИК ***********. със седалище и адрес на
управление: ****. представлявано от Н. П. П. да заплати на М. М. М.. с ЕГН
**********. с постоянен адрес: ****. сумата от 290 лева /двеста и деветдесет
лева/. представляваща недължимо платени суми по .Договор за паричен заем
******/2020г.. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окочателното заплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, като се оспорва искът.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК , чл. 143,
от ЗЗП, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В
тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на договора противоречат на
закона и добрите нрави. Ответникът следва да докаже, че клаузите са
договорени индивидуално и са равноправни. Безспорно е, че между
страните има валидна облигационна връзка по силата на сключения
договор за паричен заем № ****** на 12.05.2020 година.
М. М. М. е сключил с ответното дружество договор за паричен заем
№ ****** на 12.05.2020 година. М. не разполага с екземпляр от договор за
потребителски кредит № ****** и приложенията към него, а отправеното
искане към ответното дружество да предостави копие от този договор,
заедно с приложенията към него, както и цялата информация относно
погасяването на кредита, която не се съдържа в самия договор, не е
уважено. Съгласно решение ECLI:EU:C:2023:775 на СЕС от 12.10.2023г.
по дело C-326/22: Член 16, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че потребител по
2
смисъла на член 3, буква а) от Директивата може да изисква от кредитора
копие от този договор, както и цялата информация относно погасяването
на кредита, която не се съдържа в самия договор, но е необходима, от една
страна, за да се провери изчисляването на дължимата от кредитора сума
поради намаляването на общите разходи по кредита вследствие на
предсрочното му погасяване и от друга страна, за да се предостави
възможност на потребителя евентуално да предяви иск за събиране на
тази сума. Това е от т.наречените типови договори за „бързи кредити”, в
които се предвижда заплащането на „неустойка” при непредставяне на
обезпечение в определен срок. М. М. М. разполага единствено с
предупредително писмо от 17.06.2020 година, в което писмо се твърди, че
има просрочено задължение по кредит № ******, в размер на 138 лева.
След разговори със служители на ответното дружество му е дадена
информация, че кредитът е бил в размер на 300 лева, като следвало да
бъде върнат на 5 месечни вноски по 103 лева всяка. Също така, при
запитване от страна на М., е бил уведомен, че за предсрочно погасяване
на заема е необходимо да заплати сумата от 590 лева. Видно от
приложената към исковата молба разписка с № ***************** на
30.07.2020 година е заплатена сумата от 590 лева с основание „погасяване
на заем ****** от 2020г М. М. М. **********”.
Договор за паричен заем № ****** е недействителен, на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3
от ЗЗД. Съображенията за това са следните: СИТИ КЕШ ООД,
представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при
АВ(справка е приложена към исковата молба) е, че дружеството
извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в
отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции,
воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ. В случая, сключеният Договор за
паричен заем № ****** от 2020 година по своята правна характеристика
и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат
3
изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда
строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори,
уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Конктетно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
във връзка с невключването на клауза предвиждаща заплащането на
неустойка в ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или
в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита
за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то
е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в
договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Нещо повече в ГПР не е включена предвидената неустойка, която
представлява скрита възнаградителна лихва. Всичко това поставя
4
потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и
на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с
чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване
единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва
да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва,
че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е
необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но
и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит
възлиза на 300 лева, а сумата, която е следвало да върне
кредитополучателя почти два пъти размера на заемната сума - 590 лева,
предвид краткия срок на кредита - 5 месеца. Разпоредбите на т.6.1 и т. 6.2
от договора, във връзка с общите условия възлага в тежест за заемателя
да осигури едно измежду следните обезпечения: 1. Поръчителство на едно
или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2.
Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора
5
за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на
два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва. Изискванията, които клаузите на чл. 33,
ал. 1 от Общите условия от договорите възвеждат за потребителя са на
практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид
това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури
банкова гаранция за всички суми по договорите /за което съответната
банкова институция ще изисква също заплащане/ или едно/ две лица -
поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно
поставени изисквания към тях /така, както са отразени във
фактическата част от настоящото изложение/. Тоест, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника,
то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не
включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по
кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Явно е кредиторовото очакване, че
длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на
обезпечение. Именно предвид гореизложеното, вземането за неустойка, на
практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като
такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.
Уговорената клауза за неустойка е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от
ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 15. 07. 2010 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, по-
6
висок от този на главницата е в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй
като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително
възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на
разходите. Освен горното клаузата по т. 6.1 и т.6.2 от договора за паричен
заем се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива
2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като
кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на
изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и
изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение, въз
основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се
сключи договора за кредит. Това задължение за допълнително
обезпечение възниква още при подписване на договора. При тези
съображения, целта за която е уговорена процесната неустойка, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите
нрави. Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за
по-големите вреди. Според т. 6.1 и 6.2 от договора неустойката е дължима
не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да
се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на
поръчител, който да отговаря на посочени изисквания и още едно от
изброените в договора обезпечения. Ето защо, клаузата за неустойка в т.
6.1 и 6.2 от договора е нищожна, като неравноправна, а от друга страна
противоречи на добрите нрави. Също така, тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането
на ГПР, което не е спазено.
По отправено преюдициално запитване, досежно българското
законодателство, е постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело
7
С- 714/22, с което е прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски така,
че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Сключеният между страните договор за кредит се явява
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид недействителността на договора, то на основание чл. 23
ЗПК ищецът е следвало да върне само главницата по договора за кредит,
като всички други платени суми по договора за кредит, се явяват
платени без основание. При това положение, общо заплатената сума от
М. е 590 лв, при главница 300 лв. Заплатената сумата от 290 лв. на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо
платена по недействително правоотношение.
На основание изложеното, съдът намира, че исковата молба
следва да бъде уважена.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
разноските в производството, съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за
недействителен сключения между М. М. М.. с ЕГН ********** и СИТИ
КЕШ ООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
****. представлявано от Н. П. П., Договор за паричен заем №
******/2020г. поради това, че посоченият в договора годишен процент на
разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите
и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при
8
изчисляване на годишния процент на разходите по договора.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55. ал. 1. пр. 1 ЗЗД. СИТИ КЕШ ООД.
с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ****.
представлявано от Н. П. П. да заплати на М. М. М.. с ЕГН **********. с
постоянен адрес: ****. сумата от 290 лева /двеста и деветдесет лева/,
представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем
******/2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окочателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, СИТИ КЕШ ООД, с
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ****.
представлявано от Н. П. П., ДА ЗАПЛАТИ на М. М. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, направените разноски по делото за
държавна такса в размер на сумата от 86 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 от ЗАдв, СИТИ КЕШ ООД, с
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ****.
представлявано от Н. П. П., ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. С. Т., личен
№***********, с адрес на адвокатската кантора: ****, направените
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9