№ 276
гр. Пазарджик , 18.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201862 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Жалбоподателят А. С. Н. – редовно призован, не се явява лично и с
пълномощника си явява адв.К. У., надлежно упълномощен.
За адм.наказ.орган СЕКТОР ПП ПРИ ОД НА МВР - ПАЗАРДЖИК-
редовно призовани, не се явява представител.
Явява се актосъставителят Б. Г. Г. – редовно призован.
АДВ. У.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
Д А В А Х О Д Н А Д Е Л О Т О
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
АДВ. У.: Поддържам жалбата. Представям и моля да приемете
експертно решение на ТЕЛК и амбулаторен лист относно здравословното
състояние на жалбоподателя и обстоятелствата, наведени в жалбата и моля да
му даде възможност за обяснения и да допуснете до разпит в качеството на
свидетел С. Х. Н., който е свидетел-очевидец.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
административнонаказателната преписка: докладна записка - л.10, ТИ - л.11-
12, заповед за ПАМ - л.13, справка за нарушител/водач, оправомощителна
заповед, както и днес представените амбулаторен лист от 31.10.2020г. и
експертно решение на ТЕЛК от 14.10.2020г., касаещи жалбоподателя.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото С. Х. Н..
Сне самоличността на свидетелите, както следва:
Б. Г. Г. - на 48, от гр.Пазарджик, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.
С. Х. Н. – на 19 години, от с.Звъничево, обл.Пазарджик, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан,
биологичен син на жалбоподателя.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ. Н.: Желая да бъда свидетел по делото.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят С. Н. напусна залата.
2
Пристъпи се към разпит на свидетеля Б. Г.:
СВ. Г.: Спомням си за случая. Дата и месец не си спомням. На датата,
посочена в акта, бях нощна смяна с колегата Любомир Палейков и в тъмната
част на денонощието бяхме повикани за съдействие от автопатрул в ПУ -
Изток от колегите К. В. и Г. К. на ул.“Ген.Гурко“ срещу „ЕВН“. При
пристигане на място там бяха спрели л.а. „Мерцедес“ мисля, че беше с водач
жалбоподателят, като искаха от нас да му бъде извършена проба за алкохол,
защото са имали съмнение, че бил управлявал МПС под въздействието на
алкохол. Отидох при водача, представих му се. Той стоеше зад волана. Не е
слизал от колата. Както беше спрян и така стои в автомобила зад волана. Той
не е отричал пред нас, че е бил водач. Казахме му, че трябва да му извършим
проба за алкохол с техническо средство и той почна да казва: „Ама ние се
познаваме, виждаме се по пътищата, защо да се пробваме“. Аз му казах, че
колегите държат да бъде изпробван и не мога аз да кажа дали ще го пробвам
или не. По пътищата се познаваме визуално. Често се засичаме по пътищата.
Имаше един друг господин, който беше извън автомобила. Доколкото си
спомням, отзад на задната седалка беше съпругата на жалбоподателя с деца.
Това момче, което е днес тук, не мога да кажа дали е било в автомобила.
Имаше едно друго лице извън автомобила, за което колегите казаха, че е
слезнал и е казвал на водача да не прави проба, защото ако вкара въздух, щял
да припадне и да му стане лошо. Това го казваше другото лице. Те колегите го
познават. Те са му записали данните. Водачът отказа да направи качествена
проба. Опита се един път. Взе апарата, аз му го подадох, опита се, захапа
мундщука, вкара за секунда въздух и каза: „Не мога повече“. Каза, че от
самата катастрофа, която е претърпял преди това, не е имал достатъчно
въздух. Казах му: „Ако не можеш да дадеш качествена проба, ще дадем талон
за кръв или имаш право доказателствен анализатор, но там се вкарва повече
въздух от дрегера.“. Той каза, че не може да се унижи да ходи в болницата.
Каза, че не може да слезе. Аз му казах, че там ще му помогнат, имат столове,
инвалидни колички и ще му помогнат. Той каза, че не може да се унижи да
седне в такава количка. Той тогава не мога да кажа дали е бил трудно
подвижен. Той стоеше в автомобила. Не е слизал от автомобила. Каза, че
трудно се предвижва и затова не може. Не мога да кажа дали е имало
3
патерици в автомобила. След което му казахме, че ще му съставим акт, щом
отказва и кръвна проба. Съставихме акт. Изкарахме талон за изследване и той
отказа да подпише и акта и талона за изследване и си тръгнахме.
Аз съм пътен полицай близо от 19 години. По моя преценка не е имал
толкова големи видими признаци от употреба на алкохол. Не съм бил близо
до него и не съм могъл да преценя дали лъха на алкохол. Когато съм
установим, че даден водач лъха на алкохол и има несигурна походка или
заваляно говори, го отразявам това, като тук не съм отразявал това. Аз съм му
подал дрегера и съм бил на около метър от него. Не съм го усетил да лъха.
Колегите казаха, че като са разговаряли е казал, че е бил на сватба и от сватба
се прибирали. Ние му казахме, че има право на доказателствен анализатор и
на кръвна проба. Кръвна проба не си спомням в началото дали иска той
първо, но аз му казах, че на доказателственият анализатор трябва да вкара
много повече въздух. То е по-голямо техническо средство. Моя беше
преценката, че трябва да се яви в МБАЛ - Пазарджик за кръвна проба. Щом
съм го написал, че избира да даде кръв за изследване, би трябвало да е избрал
това в началото той, но после отказа да получи талона. Не си спомням
подробности по случая, но щом в докладната записка съм записал, че е
отказал да даде кръв, защото се страхува да не се зарази и че е бил инвалид,
значи така е бил казал тогава. Сега си спомних. Вярно е и това, че в
началото, както съм отразил в акта, е казал, че ще даде кръв, но после каза, че
не може да даде, защото щял да се зарази по тези причини, отразени в
докладната. Когато попълних талона за изследване, тези въпроси
предварително ги бяхме уточнили. Когато му го представихме за подпис, той
каза, че няма го подпише и си тръгна. Запали автомобила и си тръгна.
Колегата Палейков удостовери отказа.
На свидетеля се предяви талон за изследване.
СВ. Г.: Колегата К. В. отрази отказа да получи талон за изследване. Не
съм проверявал документите на друго лице, което да се е представило като
водач. Не мога да кажа дали е имало друг правоспособен в автомобила.
Другият, който стоеше отвън, доколкото разбрах е лишаван два пъти от
правоуправление.
4
Пристъпи се към изслушване жалбоподателя Н.:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Прибирам се със семейството си от Мало
Конаре. Бабата беше много болна, беше на смъртно легло и чакаме да си
отиде. Там бяхме много хора. Тя е на 80 години и пие една чанта лекарства. С
моите деца се чухме да тръгнем от Мало Конаре да се прибираме. Моето
шуре живее до „Енергото“. Спирам аз и го оставям и по едно време една
полицейска кола е зад мен. Аз съм карал с 20-30 км/час. Аз съм много
внимателен шофьор. Дойде г-н К. В. и вика: „Ще те тестваме за алкохол“. Не
съм отказал. Дадох проба и съм духал не повече от 3-4 секунди, защото на
катастрофата през 2007 година си ударих гръбнака, счупих го и надолу съм
парализиран и съм с памперси. Казах му, че не мога да дишам, но не съм
отказал. Аз се опитах, но не можах повече. Това ми бяха възможностите и
това дадох. Този човек в залата ме тества с дрегера /сочи св.Г./. След това те
ми казаха да дам кръвни проби. Аз не съм бил въобще съгласен за кръвна
проба, защото съм инвалид и не мога да дишам и има Ковид-19 и толкова ми
трябва и край с мен. Преди една седмица моят чичо здрав и прав си отиде от
Ковид-19. Миналият ден му направиха 9 дена. Поради тази причина едно, че
не мога да ходя, второ, че нямам въздух и трето, че се страхувам за здравето и
живота си и не исках да давам кръвна проба. Аз нито пия, нито пуша. Аз
шофирам и нямам проблеми да шофирам. Аз никога не съм пил и никога не
съм пушил. Аз съм се опитвал да спра да шофирам. Аз нямам проблеми с
карането. Аз карам по-хубаво от здрав човек. Ходил съм в София на
рехабилитация. Откакто ми взеха книжката, защото моят син е от една година
шофьор и той ме вози в града да се научи да кара. Аз не искам той да ме вози
в София и да си рискува здравето и живота. Големият ми син тогава беше с
мен до мен. Моето шуре тогава беше там. Сега го няма тук, но той беше
тогава там и ми каза да не дишам. Моят син си показа тогава неговата книжка,
че аз не пия и ако пия, той няма да допусне да карам аз и аз няма да рискувам
живота и здравето на моето семейство. Аз не съм глупак. Не съм бил на
сватба тогава. Аз бях при баба ми. Не съм бил на никаква сватба в тази вечер.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С. Н.:
СВ. Н.: Бяхме вкъщи и баща ми вика: „Айде да ходим при баба ти да я
5
видим“. Отидохме в Мало Конаре. Там имаме възрастна болна баба, която е
много болна. Тя още е жива, ама пак е болна, на легло е. Тръгваме да се
връщаме. В колата бяхме аз, майка ми, братята ми, които са на 15 и 13 години
и с моя син, който е на 3 години и вуйчо ми и баща ми. Вуйчо ми в
последствие трябваше да го закараме в града. Този „Мерцедес“ не е комби.
Широка е колата. Колата я кара баща ми. Тръгваме да оставаме вуйчо ми на
„Енергото“ и точно преди да го оставим баща ми гледа патрулка зад него, без
пуснати светлини, а ей така го спират за проверка. Баща ми си даде
документите за проверка. Провериха го и идват и му искат да му правят тест
за алкохол. Баща ми вика „окей“ и им обяснява, че има здравословни
проблеми, при което му е трудно дишането и не може. Опита се човекът, но
не става, защото си има сериозни здравословни проблеми. Пита го полицаят
дали е пиян, а той им казва: „Ако съм пил, ще дам на сина ми да кара“.
Показах им моята шофьорска книжка тогава и казах: „Ето, вижте“. Показах я
на полицаите. Този човек в залата /сочи св.Г./ беше там, но мисля, че показах
книжката на двамата по-младите. Този човек дойде и направи нещо с дрегера
и по-младият полицай мисля, че даде дрегерът на баща ми. Мисля, че младият
му даде дрегерът. Сигурен съм. Той се опита да духа, но не може, задушава се
човекът и така. Баща ми отказа за кръвта заради коронавируса, защото му
трябва толкова да се разболее и една малка грешка и човек си отива. Каза им:
„Хора, болен съм, не мога“.
АДВ. У. : Нямам искания. Да се приключи делото.
Съдът намира, че за обективното, всестранно и пълно изясняване на
делото по силата на служебното начало ще следва да пристъпи към събиране
на допълнителни доказателства .
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели по делото Г. Б. К. и К.
Н. В., които за следващото съдебно заседание да се призоват по месторабота в
РУ на МВР - Пазарджик.
6
АДВ. У.: Тъй като ще се отложи делото за събирането на нови
доказателства, може ли тогава да изискате от Сектор ПП разпечатка на
техническото средство с фабр. № ARDM-0193, описано в акта, въпросната
вечер какви измервания са извършени с него за дежурството и дали в този
период има измервания. Да се изиска за периода от 01ч. до 07 ч. на
01.11.2020г., защото се касае за 02.20 ч.
Съдът намира искането за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до началника на Сектор ПП при ОД на МВР -
Пазарджик и да се изиска заверено копие на разпечатка, от която да е видно
какви измервания са били извършени и какви стойности са били отчетени от
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0193 за датата 01.11.2020г. от 01.00
до 07.00 часа.
За събиране на допълнителни писмени и гласни доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 29.03.2021г. от 09.30 часа, за която
дата и час жалбоподателят и неговият пълномощник – уведомени. Да се
призове АНО и допуснатите двама свидетели. Да се пише писмо в горния
смисъл.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14.22 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7