№ 10588
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110158205 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. П. С. против Дирекция „...“, с която е предявен
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 910 лв., представляваща неплатено
увеличение на трудово възнаграждение с 20% за периода м.юли.2022 г. –27.10.2022 г.
Ищецът Б. П. С. твърди, че работи в системата на МВР от 2000 г. По силата на
трудов договор от 04.02.2017 г., сключен за неопределен срок на основание чл.67, ал.1, т.1
КТ във връзка с § 70 от ПЗР към ЗИДП на ЗМВР бил назначен на длъжността „Старши
специалист /завеждащ участък/“ в сектор „Въоръжение и охрана“ към отдел „Логистика и
материално-техническо осигуряване“ при ответника с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1093 лв. и добавка за работа в МВР в размер на 5 % от
заплатата на длъжност. Съгласно ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 8121з-919 от 13 юли 2017 г. в § 6 е предвидено увеличение в размер на 20 на сто на
размера на заплатата за длъжността, считано от 01.07.2022 г. Твърди, че работодателят не е
изпълнил предвиденото в ЗДБРБ за 2022 г., с изменение в Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г. задължение за увеличение в размера
на основните месечни възнаграждение служители съобразно длъжността. Въз основа на тези
твърдения, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 910 лв.,
представляваща неплатено увеличение на трудово възнаграждение за периода м.юли.2022 г.
–27.10.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът Дирекция „...“ /ДУССД/ оспорва предявения иск, като твърди, че
ищецът не попада в хипотезата на § 6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 8121 з-919 от 13 юли 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения
на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР и размера на началните и
максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение (обн.
ДВ, бр. 62 от 2022 г.), тъй като ищецът е с преобразувано правоотношение съгласно § 70, ал.
1, т. 3 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), поради което трябва да се изследва
приложимостта на § 7 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-
919 от 13 юли 2017 г. Съгласно § 70, ал. 1 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), считано от
датата на влизане в сила на този закон (01.01.2017 г.) се преобразуват в трудови
1
правоотношения служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се
прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на
вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този
закон заемат длъжности за държавни служители: 1. с висше образование от Академията на
МВР, които осъществяват преподавателска дейност, извън тази за професионална
подготовка на полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението;
1. в Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи;
2. със средно образование;
3. с висше образование и непритежаващи висше образование.
Съгласно ал. 2 на същия параграф, със служителите по ал. 1 се сключват трудови
договори за работа в Министерството на вътрешните работи, на длъжности за лица,
работещи по трудови правоотношения, определени в класификатора по чл. 143, ал. 2 и щата
на съответната структура, без срок за изпитване, освен за лицата, които са със срок за
изпитване. В тези случаи изтеклият до наемането срок за изпитване се зачита. Съгласно § 86
от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), за държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, чиито
служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите
на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 до
прекратяване на служебните им правоотношения. До преобразуване на служебното
правоотношение в трудово съгласно § 70, ал. 1 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) ищецът е
заемал длъжност за държавен служител по ЗМВР съгласно Заповед № ЛС-1583/31.03.2010 г.
на директора на ДУССД - МВР, именно „младши специалист (завеждащ участък)“ в сектор
„Въоръжение“ в ДУССД - МВР. Заеманата към онзи момент длъжност от служителя е за
държавен служител със средно образование (ред 13 от Приложение № 2 към чл. 4 от
Вътрешни правила за работната заплата на служителите в МВР, утвърдени със Заповед №
8121 з-278/l 7.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи). В тази връзка на основание §
70, ал. 1, т. 3 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) служебното правоотношение на С. е
преобразувано в трудово правоотношение, считано от 01.02.2017 г. за което между ищеца и
ответника е сключен трудов договор УРИ 5785з-568/04.02.2017 г. Поради това ищецът
попада в хипотезата на § 7 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №
8121з-919 от 13 юли 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР и размера на началните и
максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение (обн.
ДВ, бр. 62 от 2022 г.). Съгласно § 7 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 81213-919 от 13 юли 2017 г. „ За фактически заетите служители, чиито
правоотношения са преобразувани съгласно § 70, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗИДЗМВР (ДВ. бр. 81
от 2016 ?.) и за фактически заетите държавни служители със средно образование, чиито
правоотношения се преобразуват съгласно § 70, ал. 1, т. 2 от ЗИДЗМВР (ДВ. бр. 81 от
2016 г.), да се извърши увеличение на индивидуалната заплата за длъжност до 20 на сто,
като размерът и не следва да надвишава максималния размер на съответната
длъжност от щатното разписание, определени в раздели //, III, IV и V от приложение
№ 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з-919 от 2017 г. „. Поради това ищецът не
попадал в приложното поле на разпоредбата на § 6 от ПЗР към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г. За него е приложима разпоредбата на
§ 7 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017
г., тъй като ищецът е с преобразувано правоотношение съгласно § 70, ал. 1, т. 3 от
ЗИДЗМВР (ДВ. бр. 81 от 2016 г.). По силата на § 7 от ПЗР към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 8121з- 919 от 13 юли 2017 г. увеличението на заплатата на
служителите с преобразувани правоотношения по § 70, ал. 1, т. 3 и т. 4 може да бъде до 20
на сто (а не фиксирано 20 на сто), при условие че размерът на заплатата не надвишава
максималния размер на съответната длъжност от щатното разписание, определени в раздели
II, III, IV и V от приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121 з-919 от 2017 г.
Целта на разпоредбата на § 7 е приблизително да се уеднаквят заплатите на лицата,
2
работещи по трудови правоотношения, които изпълняват еднакви функции, доколкото тези
с преобразувани правоотношения получават изначално по-високи заплати. Видно от
Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6. ал. 6 от Наредба № 8121 з-919 от 13 юли 2017 г., ищецът
попада в графата на раздел VII. Приложни специалисти със спомагателни функции и средно
образование (за служители, чиито правоотношения се преобразуват съгласно § 70, ал. 1, т. 3
и 4 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр, 81 от 2016 г.) и за държавни служители със средно образование,
чиито правоотношения се преобразуват съгласно § 70, ал. 1, т. 2 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от
2016 г.). Същият заема длъжността „старши специалист (завеждащ участък)“, код по НПКД
3359 3022, видно от трудов договор УРИ 5785з-568/04.02.2017 г. В контекста на § 7 от ПЗР
към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121 з- 919 от 13 юли 2017 г.
съответната му длъжност от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от
приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121 з-919 от 2017 г„ е длъжността
„ЗАВЕЖДАЩ, ТЕХНИЧЕСКА СЛУЖБА“ - раздел III. СПЕЦИАЛИСТИ СЪС СРЕДНО
ОБРАЗОВАНИЕ, III.3. Трета група. т. 11. Това се установява от Щата на ДУССД – МВР,
утвърден с M3 № 8121К-10395/30.08.2022 г. (стр. 14-19 от приложените доказателства). В т.
1.1.2 от Щата. стр. 3, сектор „Въоръжение“ е посочена длъжността „СТАРШИ
СПЕЦИАЛИСТ (завеждащ участък), ЗАВЕЖДАЩ, ТЕХНИЧЕСКА СЛУЖБА“. Тоест
съответната длъжност на „СТАРШИ СПЕЦИАЛИСТ (завеждащ участък)“ е длъжността
ЗАВЕЖДАЩ ТЕХНИЧЕСКА СЛУЖБА“, за която е определената максимална заплата 1051
лв., видно от приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121 з-919 от 2017 г.. II
1.3. Трета група, т. 4. Поради това по силата на § 7 от ПЗР към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 8121 з-919 от 13 юли 2017 г. заплатата за длъжност на ищеца не
може да надвишава 1051 лв. Видно от трудовия договор с ищеца, определената му заплата за
длъжност е 1093 лв., която е увеличена на 1126 лв. със заповед № 5785з-70/17.01.2020 г. на
директора на ДУССД и на 1166 лв. със заповед № 5785з-3236/29.12.2020 г. на директора на
ДУССД (стр. 8-9 от приложените доказателства). В случая заплатата на ищеца изначално
надвишавала максималния размер на заплатата на съответната му длъжност от щатното
разписание, поради което не му се дължало увеличение на заплатата, тъй като не е
изпълнено второто условие на § 7 „размерът на заплатата не следва да надвишава
максималния размер на съответната длъжност от щатното разписание, определени в
раздели II, III, IV и V от приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба Ns 8121з-919
от 2017 г.". Въпреки това, съгласно писмо per. № 8121 р-17662/01.09.2022 г. на заместник-
министъра на вътрешните работи (стр. 16 от приложените доказателства), ръководството на
МВР е взело решение да се извърши увеличение в размер на 1,5 %, считано от 01.09.2022 г.
на индивидуалните заплати на фактически заетите служители на длъжностите в раздел VII
от Приложение № 3 на Наредба № 8121з-919/l3.07.2017 г., които не са получили увеличение
от 01.07.2022 г. Тъй като ищецът попада в посочената хипотеза на взетото ръководно
решение, на същия е увеличена заплатата с 1.5 на сто (1177 лв.)., считано от 01.09.2022 г.,
съгласно Заповед № 5785з-4532/09.11.2022 г. на директора на ДУССД (стр. 20-22).
Увеличението за месеците септември, октомври и ноември е изплатено на ищеца със
заплатата му за месец ноември 2022 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представената по делото Заповед Рег. № 1с-1583/31.03.2010 г. за назначаване на
държавен служител от МВР се установява, че Б. П. С. е назначен в САД „...“ към МВР на
длъжност младши специалист /завеждащ участък/ при дирекция УССД - МВР.
По делото не е спорно, че страните са в трудово правоотношение по силата на Трудов
договор УРИ 5785з-568 от 04.02.2017 г., на основание чл.67, ал.,т.1 КТ във връзка с § 70 от
ПЗР към ЗИДЗМВР и чл.159, ал.2 ЗМВР, с утвърден редовен щат УРИ 8121К-391/26.01.2017
г. на длъжност „Старши специалист /завеждащ участък/ в сектор „Въоръжение и охрана“
към отдел „Логистика и материално-техническо осигуряване“ при ответника с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1093 лв. и добавка за работа в МВР в размер
3
на 5 % от заплатата на длъжност. Трудовият договор е сключен за неопределен срок,
считано от 01.02.2017 г.
Съгласно т.4.2 от подписания между страните трудово договор, работникът има право
и на други възнаграждения предвидени в ЗМВР за лица, работещи по трудово
правоотношение.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
със заповед № 5785з-70/17.01.2020 г. на директора на ДУССД, основно месечно трудово
възнаграждение на ищеца е увеличено в размер на 1126 лв.
Със заповед № 5785з-3236/29.12.2020 г. на директора на ДУССД, основно месечно
трудово възнаграждение на ищеца е увеличено в размер на 1166 лв.
Видно от писмо рег. № 8121р-17662/01.09.2022 г. на заместник-министъра на
вътрешните работи, ръководството на МВР е взело решение да се извърши увеличение в
размер на 1,5 на сто, считано от 01.09.2022 г., на индивидуалните заплати на фактически
заетите служители на длъжностите в раздел VII приложение № 3 на Наредба № 8121з-
919/l3.07.2017 г., които не са получили увеличение от 01.07.2022 г.
Съгласно заповед № 5785з-4532/09.11.2022 г. на директора на ДУССД, основно
месечно трудово възнаграждение на ищеца е увеличено в размер на 1177 лв., считано от
01.09.2022 г. По делото е безспорно, че увеличението за месеците септември, октомври и
ноември е изплатено на ищеца със заплатата ищеца за м. ноември.
Съгласно Допълнително споразумение № 5785 з-3525/13.09.2022 г. за изменение на
трудов договор № 5785з-568/04.02.2017 г., същият е изменен като служителят се
преназначава на длъжността „Старши специалист /завеждащ участък/ по утвърден щат със
Заповед Рег. № 8121К-10395/30.08.2022 г. в сектор „Въоръжение“ към отдел „Материално-
техническо осигуряване“ при ответника, при същите условия на труд и възнаграждение.
По делото е представено Приложение № 3 към чл.5 и чл.6, ал.6 от Наредба № 8121з-
919/l3.07.2017 г., като ищецът попада в графата на графата на раздел VII – Приложни
специалисти със спомагателни функции и средно образование/за служителите, чиито
правоотношения се преобразуват съгласно § 70, ал.1, т.3 и 4 от ЗИДЗМВР/ДВ, бр.81 от 2016
г./ и за държавни служители със средно образование, чиито правоотношения се преобразуват
съгласно съгласно § 70, ал.1, т.2 от ЗИДЗМВР/ДВ, бр.81 от 2016 г.//. Същият заема
длъжността „старши специалист /завеждащ участък/“, код по НПКД 33593022, видно от
УРИ 5785з-568 от 04.02.2017 г.
От изслушаната по делото ССчЕ, която съдът като обективна и безпристрастна цени
по реда на чл.202 ГПК се установява, че съгласно фишове за заплати на ищеца, начисленото
основно трудово възнаграждение за м. юли 2022 г. за 20 отработени дни от 21 работни дни
за месеца е върху основната работна заплата в размер на 1160,00 лв. Начисленото БТВ за
м.07.2022 г. е в размер на 1605,38 лв. Същото начислено основно трудово възнаграждение
на Б. П. С. за м. август, септември и октомври 2022 г. е върху основна работна заплата в
размер на 1 160,00 лв. Съгласно фишове за заплати, начислено основно трудово
възнаграждение на Б. П. С. за м. ноември е върху основна работна заплата в размер на
1 177,00 лв. Във фиша за заплати за м.ноември е изплатено допълнително и увеличението с
1,5 % върху основното трудово възнаграждение за м.септември и октомври.2022 г.
Начисленото брутно трудово възнаграждение за м.11.2022 г. е в размер на 1 663,68 лв.
От изслушаното по делото допълнително заключение на ССчЕ се установява, че
увеличението на заплатата с 20 % за периода м.юли – м. октомври.2022 г. би било с 232,00
лв. /1160,00 лв. х 20% = 232,00 лв./. Основната заплата на ищеца за периода м.юли –
м.октомври.2022 г. би била в размер на 1 392,00 лв. Брутното трудово възнаграждение на
ищеца за периода м.юли – м. октомври.2022 г. би било, както следва: за м.юли.2022 г.
1 698,24 лв., за м.август.2022 г. 1783,15 лв. и за м. септември 1159,05 лв., за м.
октомври.2022 г. 1 783,15 лв. Разликата на брутното трудово възнаграждение на ищеца
между изчисленото с 20 % увеличение и начисленото/изплатено по фишове за заплати, за
периода м-юли – м.октомври.2022 г. е общо в размер на 1 034,66 лв., в т.ч. по месеци, видно
4
от таблицата в констативно-съобразителната част.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Относно допустимостта на исковото производство, за което съдът следи служебно,
следва да се отбележи, че Дирекция „...“ към Министерство на вътрешните работи (ДУССД-
МВР), е юридическо лице по смисъла на чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи и работодател на ищеца по смисъла на §1 от ДР на КТ.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да установи, съществуването на трудово правоотношение с
ответника за процесния период и размера на уговореното трудово възнаграждение, както и
дължимостта на увеличението на трудово възнаграждение с 20 %, считано от 01.07.2022 г.
представляваща неплатено увеличение на трудово възнаграждение за периода м.юли.2022 г.
–27.10.2022 г. с 20%
Спорен по делото е въпросът дали в правната сфера на ищеца Б. П. С. се породило
правото да изисква и получи увеличение на основното трудово възнаграждение за периода
м.юли.2022 г. –27.10.2022 г. с 20%.
Съгласно нормата на чл.8, ал.2 ат КТ, трудовите задължения се изпълняват
добросъвестно до доказване на противното. Налице е законово уредена оборима
презумпция, че страните по трудовото правоотношение осъществяват добросъвестно
трудовите права и задължения. Не се обори презумпцията, че ищецът е полагал
добросъвестно труд за работодателя си на посочената длъжност, включително и по време на
командировките в чужбина, като шофьор на товарен автомобил – международни превози.
Добросъвестността се предполага, поради това страната, която оборва тази презумпция,
носи тежестта на доказване.
Съгласно чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Безспорно е между страните, че през исковия период ищецът е полагал труд. Видно от
писмо рег. № 8121р-17662/01.09.2022 г. на заместник-министъра на вътрешните работи,
ръководството на МВР е взело решение да се извърши увеличение в размер на 1,5 на сто,
считано от 01.09.2022 г., на индивидуалните заплати на фактически заетите служители на
длъжностите в раздел VII приложение № 3 на Наредба № 8121з-919/l3.07.2017 г., които не
са получили увеличение от 01.07.2022 г. Безспорно е между страните, че считано от
м.01.09.2022 г. е увеличена заплатата на ищеца с 1,5 %.
Правото на служителите на МВР да получат увеличение в размер на 20 % на
основното трудово възнаграждение е регламентирано в §5 – 8 от Преходни и Заключителни
разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на НАРЕДБА № 8121з-919 от 13 юли
2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните работи и размера на
началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово
правоотношение.
Съгласно § 6 Преходни и Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и
допълнение на НАРЕДБА № 8121з-919 от 13 юли 2017 г., на основание § 33 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.
(ДВ, бр. 52 от 2022 г.) размерът на основните месечни възнаграждения на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и
размерът на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудови правоотношения, се
определят с увеличение 20 на сто в размерите, предвидени в § 2, считано от 1.07.2022 г.
Съгласно § 7. За фактически заетите служители, чиито правоотношения са
5
преобразувани съгласно § 70, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) и за
фактически заетите държавни служители със средно образование, чиито правоотношения се
преобразуват съгласно § 70, ал. 1, т. 2 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), да се извърши
увеличение на индивидуалната заплата за длъжност до 20 на сто, като размерът и не следва
да надвишава максималния размер на съответната длъжност от щатното разписание,
определени в раздели II, III, IV и V от приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба №
8121з-919 от 2017 г.
Категориите служители на МВР са определени в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР /изм. ДВ, бр.
14/2015 г., в сила от 1.04.2015 г. /, както следва: т. 1. държавни служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители;
3. лица, работещи по трудово правоотношение.
От представените от ответника писмени доказателства се установи, че ищецът,
считано от 01.02.2017 г. е с преобразувано правоотношение съгласно § 70, ал. 1, т. 3 от
ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), за което е подписан Трудов договор УРИ 5785з-568 от
04.02.2017 г., на основание чл.67, ал.,т.1 КТ във връзка с § 70 от ПЗР към ЗИДЗМВР и
чл.159, ал.2 ЗМВР, с утвърден редовен щат УРИ 8121К-391/26.01.2017 г. на длъжност
„Старши специалист /завеждащ участък/ в сектор „Въоръжение и охрана“ към отдел
„Логистика и материално-техническо осигуряване“. До преобразуване на служебното
правоотношение в трудово съгласно § 70, ал. 1 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) ищецът е
заемал длъжност за държавен служител по ЗМВР съгласно Заповед № ЛС-1583/31.03.2010 г.
на директора на ДУССД - МВР, именно „младши специалист (завеждащ участък)“ в сектор
„Въоръжение“ в ДУССД - МВР. Заеманата към онзи момент длъжност от служителя е за
държавен служител със средно образование (ред 13 от Приложение № 2 към чл. 4 от
Вътрешни правила за работната заплата на служителите в МВР, утвърдени със Заповед №
8121 з-278/l 7.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи). В тази връзка на основание §
70, ал. 1, т. 3 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) служебното правоотношение на С. е
преобразувано в трудово правоотношение, считано от 01.02.2017 г. за което между ищеца и
ответника е сключен трудов договор УРИ 5785з-568/04.02.2017 г. Поради това ищецът
попада в хипотезата на § 7 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №
8121з-919 от 13 юли 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР и размера на началните и
максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение (обн.
ДВ, бр. 62 от 2022 г.), която предвижда, че увеличението на заплатата на служителите с
преобразувани правоотношения по § 70, ал. 1, т. 3 и т. 4 може да бъде до 20 на сто, при
условие че размерът на заплатата не надвишава максималния размер на съответната
длъжност от щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от приложение № 3
към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121 з-919 от 2017 г.
Съдът не споделя доводите на ищеца във връзка с твърдението, че със Закона за
изменение и допълнение на Закона на държавния бюджет на Република България за 2022 г.
/Д.В. бр.52/22 г./ се е породило задължение за работодателя да бъде увеличено трудовото
възнаграждение на всички работещи в МВР с 20 %, както и че е налице противоречие между
подзаконов и нормативен акт и основен закон – Закона за държавния бюджет. И това е така,
тъй като ежегодните бюджетни закони са закони във формален смисъл само защото под
наименованието "закон" те са гласувани от Народното събрание. В основното, същинското
си съдържание те не съдържат правни норми. В разходната си част те съдържат разпоредби,
с които се овластяват държавните органи да извършат необходимите им разходи на
държавни парични средства до определен размер. Текстовете на ежегодните бюджетни
закони са актове, с които се управляват средствата от общодържавния паричен фонд. Те са
управленски (административни) актове, които, без да променят своята основна юридическа
характеристика, се издават в присъщата на актовете на Народното събрание форма (закон) и
по предвидената за законодателния орган процедура.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е
възниквало право да получи увеличение на основното трудово възнаграждение в размер на
6
20 % за периода м.01.2022 г. – 27.10.2022 г. в размер на 910 лв., поради което предявеният
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „..., срещу Дирекция „...“,, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Княз Б. I” № 124, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 910 лв., представляваща неплатено увеличение на трудово
възнаграждение с 20% за периода м.юли.2022 г. – 27.10.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Б. П. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „..., да заплати на Дирекция „...“,, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Княз Б. I” № 124, направените в настоящото производство
разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7