№ 132
гр. Варна, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110202995 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕВГ. В. П., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 21 - 0436 - 000084/29.04.2021 год. на
Началник, сектор към ОД на МВР- Варна, Второ РУ -Варна, с което му е
наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 /двеста/
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС„ за срок от 6 /шест/ месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
като с НП на основание Наредба N Із- 2539 на МВР са били отнети и общо 10
/десет/ контролни точки.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Акцентира се на липса на виновно поведение от страна на
жалбоподателят.
В съдебно заседание възз., не се явява, а се представлява от
процесуален представител, адв. П.Б., АК - Варна, който поддържа жалбата. В
пренията си по съществото на делото излага, че деянието не е извършено от
субективна страна. Моли се за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно. Иска се на въззивника да бъдат присъдени сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в хода на съдебното производство.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А., която
1
излага твърдения, че НП е правилно и законосъобразно. Иска се, на основание
чл. 63 ал.5 от ЗАНН, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На въззивника е съставен АУАН - серия. АА, бл. № 571627/
23.01.2021 г., за това че на 23.01.2021 год. около 12.00 часа, в гр.Варна, по
ул.“Мир“ посока бул.“Васил Левски“, управлявал мотоциклет „Kawasaki-KХ“
с идентификационен номер на МПС /рама/ № JKBKХ252АА020985, като
МПС не е регистрирано по надлежния ред.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.140 ал.1 от
ЗДП. Настоящия АУАН е връчен на въззивника, който го подписала без да
посочи каквито и да било възражения по акта. Такива не били депозирани и в
законния тридневен срок за това.
Образувана била прокурорска преписка № 2860/ 2021 год. по описа
на РП - Варна в която била извършена предварителна проверка за
установяване данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2, от НК.
Преписката е приключила с издадено Постановление за отказ за образуване
на досъдебно производство. Прокурорът е приел, че деянието, макар
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление
по чл.345, ал.2, от НК, поради своята малозначителност, не е обществено
опасно и следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК . За
прокурорският акт бил уведомен Началника на Второ РУ при ОД МВР -
Варна. Въз основа на материалите по преписката и съставения АУАН. На
29.04.2021 год. АНО издал НП № 21 - 0436 - 000084/29.04.2021 год ,
предмет на настоящата въззивна проверка.
АНО е издал атакуваното НП, в което изцяло е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението и е
санкционирал въззивника налагайки му глоба в размер на 200.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, на
осн.чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП. На основание Наредба N Із – 2539 на МВР са
отнети общо десет контролни точки.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно
свидетелски показания на свидетеля К. - актосъставител, св.Н., които съдът
кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния
съд материали по пр.пр. № 2860/ 2021 год. на ВРП и др., които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
2
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Началник сектор при ОД на МВР - Варна, Второ РУ - Варна, съгласно
Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН също е съставен от компетентен орган – младши експерт,
оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник
група при ОД МВР - Варна, сектор „ПП“, упълномощен с това правомощие
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните
работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че
заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да
издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е
издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП
от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху правото на
защита на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършена. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това
и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.
3
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са
обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да
извършва разследване на спорни обстоятелства.
Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина.
На първо място липсват в НП каквито и да било мотиви по отношение
на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че
липсва състав на престъпление, тъй като липсва вина. Няма как да се приеме
за житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на
нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е осъществено от субективна
страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140,
ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема , че
въззивникът е осъществил състава на визираното нарушение, а не да
подхожда формално - при съставен АУАН, непременно да издава НП.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в
действителност НП е било издадено единствено въз основа на копие на
съставения АУАН и постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП,
което наложи материалите от горепосочената прокурорска преписка да бъдат
изискани служебно от съда, като в самото НП никакви други доказателства
освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на
НП.
В хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН процесуалната функция на
АУАН – акт за установяване на административно нарушение, тъй като такъв
не се съставя, се реализира от сезиращия административно-наказващия орган
акт, в частност – постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство. Ето защо възприетите от прокурора фактически
4
положения следва да обуславят нарушението, за което впоследствие се издава
НП.
В случая, макар прокурорът да е приел изрично в мотивите си, че
извършеното деяние съставлява административно нарушение по чл. 175, ал.3
от ЗДвП, респективно – да е постановил след влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство същото да
се изпрати на Началника на Второ РУ към ОД на МВР-Варна за
осъществяване на правомощията му по ЗАНН, той е приел същевременно, че
ако и извършеното деяние от лицето, срещу което е било образувано
наказателното производство – жалбоподателя, формално да осъществява
признаците на престъплението по чл. 345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК,
обществената му опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал.2 от
НК (а не маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК), на което именно
основание е прекратил наказателното производство. Ето защо и тъй като по
въпросите, изключващи отговорността, чл. 11 от ЗАНН препраща към общата
част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго, а ЗАНН не урежда кога
едно нарушение е общественоопасно и кога не, приетото от прокурора
означава, че деянието на жалбоподателя (управление на нерегистрирано по
надлежния ред МПС) дори да е било извършено, не съставлява не само
престъпление, но и административно нарушение, ако и пък да съставлява
административно нарушение – следва най-малкото да бъде приложен чл. 28
от ЗАНН, изключващ издаването на НП.
Следователно, макар наказателното производство да е било
образувано срещу жалбоподателя за престъпление, идентично по обективните
си признаци с административното нарушение, за което е бил санкциониран с
НП, и прокурорът неясно защо (с оглед приложението на чл. 9, ал.2 от НК) да
е разпоредил санкционирането му по административен ред, административно
наказващият орган, независимо че делото му е било препратено след
прекратяване на наказателното производство по случая, не е могъл и не е
следвало да издава обжалваното НП, тъй като: в постановлението на
прокурора, въз основа на което и според изричното позоваване в НП
последното е било издадено, са изложени обстоятелства, изключващи
отговорността на жалбоподателя, както по наказателен, така и по
административен ред; обвързваща за административнонаказващия орган в
случай, че издаде НП без съставен АУАН, е именно фактическата обстановка,
5
приетата в постановлението на прокурора, въз основа на което е било
издадено НП и осъществяващо процесуалната функция на АУАН.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно
поведение от страна на нарушителя и не се е съобразил с изводите на
прокурора, касаещи извършената проверка по преписката на ВРП, но и е
наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно
извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е
извършил. Изцяло в горния смисъл са: Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 1791/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2777/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2198/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2172/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 546/20 г., по описа на съда и др.
Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на
ЗАНН и е извън предмета на настоящата въззивна проверка.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус извършеното
нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП съставлява "маловажен случай".
При установяване на конкретното административно нарушение, доколкото то
съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената
правна норма следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК.
В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията
"маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на
административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки
6
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя
действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия
във ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е
приело, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол,
следва, че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28
ЗАНН, а наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6,
ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е
приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Съдът счита, че особената обществена важност на
регулираните от Закона за движение по пътищата обществени отношения не
може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална
преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител. Съгласно чл. 28, б. "б"
ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП
налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, нарушил е
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление,
което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна.
7
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради
което и НП следва да бъде отменено.
По отношение искането на страните за присъждане на юрисконсултско
съотв. адвокатско възнаграждение:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право
на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на
жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 300 /триста/ лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение /л.10/. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна
защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено
възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е
основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143,
ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно
наказващият орган, а това е ОД на МВР – в. като второстепенен разпоредител
с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от
02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна се
явява неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0436-000084/ 29.04.2021
год. на Началник сектор към ОД на МВР - Варна, Второ РУ - Варна, с което
на ЕВГ. В. П., ЕГН ********** е наложено: административно наказание
8
“Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС „ за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба N Із - 2539
на МВР са били отнети и общо 10 /десет/ контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР – Варна да плати на ЕВГ. В. П., ЕГН **********
направените по делото разноски – 300.00 /триста/ лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на ОД МВР – Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9