РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. Перник, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500569 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Т. В. Т., ЕГН **********, Б. И. Т., ЕГН
**********, и Р. И. Н., ЕГН **********, против Решение № 133/10.07.2024 г. по гр.д. №
368/2023 г., постановено по гр. д. № 368/2023 г. по описа на Районен съд - Радомир.
С обжалваното С решение № 133/10.07.2024 г. по гр.д. № 368/2023 г., Районен съд -
гр. Радомир е отхвърлил предявения от Т. В. Т., ЕГН **********, адрес: **********, Б. И. Т.,
ЕГН **********, адрес: **********, и Р. И. Н., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Л. С. К.,
ЕГН **********, адрес: ***, Й. М. К., ЕГН **********, адрес: ***, С. К. К., ЕГН
**********, адрес: ***, и Д. К. К., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.
108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на реална част от УПИ *** от кв. *** по плана на **********, одобрен със
заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., с площ на реалната част от 659 кв. м, при граници на
реалната част: улица, УПИ ***, УПИ *** и останалата част от УПИ *** и за осъждане
на ответниците да предадат на ищците владението върху така посочената реална част.
Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Т. В. Т., Б. И. Т. и Р.
И. Н., чрез пълномощник адвокат, с която се твърди, че постановеното от първата инстанция
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и
процесуални правила. Излагат се съображения, че решаващият съд е достигнал до
неправилни изводи при превратно тълкуване на наличните по делото доказателства. В
1
продължение се сочи, че съдът не е обсъдил заключението на изслушаната по делото СТЕ,
съгласно което при одобряване на плана са заснети материализираните на място огради,
отразяващи границите на процесната реална част, находяща се между имота на Д. К. и В. Ч..
Счита, че въз основа на доказателствения анализ следва извода, че между имота на К. и този
на Ч. има друг имот, който е собственост на наследниците на С. Т. /дядо на И. Т./. На
следващо място се излага, че съдържанието на акт № ***, том ***, дело № 1139/1986 г. на
Радомирския районен съд е своевременно оспорено от ищцовата страна със становище от
25.10.2023 г. Допълва, че решаващият съд в съдебно заседание от 30.11.2023 г. е отказал да
открие производство по чл. 193 от ГПК за оспорване на верността на цитирания нотариален
акт. Сочи, че съдът не е извършил анализ на наличните гласни доказателства по делото и не
е съпоставил същите останалия доказателствен материал. Навеждат се твърдения, че не са
изложени никакви мотиви относно писмените доказателства, от които се установява, че
целта на изменението е да бъде извършено попълване на материализираните граници на
имота. Прави се анализ на гласните доказателства по делото. За неправилен се сочи изводът
на първата инстанция, че упражняваната от ищцовата страна фактическа власт върху
процесния недвижим имот не била владение, а представлявала „търпими действия“, като се
излагат подробни съображения в тази насока. В заключение се прави оплакване, че
първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест, като не е указал, че в
полза на ищците е да оборят констатацията на нотариуса, че посоченото в нотариалния акт
лице е собственик на имота, за който се съставя констативния нотариален акт. Моли се съда
въззивната жалба да бъде уважена като основателна и доказана, като бъде постановено
решение по същество на спора и предявеният иск бъде уважен изцяло. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Направено е доказателствено искане по делото да бъде прието Удостоверение за
наследници изх. № ***, издадено от кметство ***, общ. ***, видно от което С. Т. е баща на
Б. Т. и дядо на И.Т.. Прави се доказателствено искане по делото да бъдат допуснати до
разпит двама свидетели при режим на довеждане, които ще установят, че в периода 1976 г.
до 1986 г. Д. К. не е владяла процесната реална част от УПИ ***, че фактическата власт
върху процесната реална част от 1950 г. до март 2023 г. е упражнявана от ищците и техните
праводатели И. Т., С. Т. и Б. Т..
В срок по депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от Л. С. К., Й. М. К., С.
К. К. и Д. К. К., чрез адв. В. Н., с който се оспорва същата като се сочи, че в нея не се
съдържат конкретни правни доводи, обосноваващи допуснати от първоинстанционният съд
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Намира, че решаващият
съд подробно и аргументирано е обосновал правните си изводи, които са в унисон с
наличните по делото доказателства. Възразява се срещу направените с въззивната жалба
доказателствени искания, като сочи, че същите са недопустими и неотносими към предмета
на спора. В условията на евентуалност, ако бъдат допуснати направените доказателствени
искания на ищците, се моли съда да допусне двама свидетели при режим на довеждане за
опровергаване на заявените с въззивната жалба твърдения относно владението на процесния
имот в периода 1950 г. до март 2023 г.
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
Производството пред Районен съд Радомир е образувано въз основа на искова молба,
депозирана от ищците Т. В. Т., Б. И. Т. и Р. И. Н. против ответниците Л. С. К., Й. М. К., С. К.
К. и Д. К. К., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците,
че Т. В. Т., Б. И. Т. и Р. И. Н. са собственици на реална част от УПИ *** от кв. *** по плана
на **********, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., с площ на реалната част от 659
кв. м, при граници на реалната част: улица, УПИ ***, УПИ *** и останалата част от УПИ
2
*** и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху така посочената
реална част. Твърдят, че през годините И. Б. Т., заедно с ищците, е обработвал имота, като са
засаждали различни земеделски култури и са събирали произведената продукция. След
смъртта на И. Т. през 2007 г. ищците продължили да упражняват фактическа власт върху
имота, считайки го за свой. Фактическата власт ищците упражнявали явно и
необезспокоявано от 12.07.2007 г., като към упражняваното от тях владение присъединили
владението на техния наследодател И. Б. Т.. Ищците твърдят, че в периода от 1998 г. до м.
април 2023 г. ответниците не са заявявали претенции за собственост върху процесната
реална част от УПИ *** и са собственици на същата по наследство и давностно владение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Л. С. К., Й. М. К., С.
К. К. и Д. К. К., с който оспорват изцяло исковите претенции като неоснователни и
недоказани, като излагат, че те притежават собствеността върху парцел *** от кв. *** по
плана на ***, в т. ч. върху претендираната от ищците част от имота, по силата на нотариален
акт № ***, том ***, дело № 1139/1986 г. на Радомирски районен съдия и наследяване по
закон.
Според ответниците в периода 1997 - 1998 г. Д. К. е допуснала в процесния имот
общия наследодател на ищците - И. Т., като разрешила на същия да ползва безвъзмездно
имота за отглеждане на земеделска продукция. След неговата смърт, по молба на неговите
наследници - ищците Б. Т. и Т. Т., същата разрешила те да продължат безвъзмездното
ползване на имота, вкл. да паркират в имота своите леки автомобили. Оттогава и до
настоящия момент ответниците никога не били лишавани от достъп до тази част от имота от
страна на ищците и техните праводатели. В този период ищците и техните праводатели не са
манифестирали пред тях собственически намерения към имота. Такива претенции заявили
едва през 2023 г., когато преустановили достъпа им до имота. През този период ищците и
техните праводатели се явявали само държатели на имота.
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
Правилно и изчерпателно районният съд е изложил установената фактическа
обстановка, като въззивният съд и допълва същата, както следва:
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от
кметство, ***, се установява, че ищците Т. В. Т., Б. И. Т. и Р. И. Н. са наследници по закон на
И. Б. Т., починал на ***.
По делото е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 21.05.1998 г., с която И. Б.
Т. е декларирал правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в ***, с площ от
616 кв. м. Представени са и приходни квитанции за заплатени такса битови отпадъци за
недвижим имот, находящ се в ***, със задължено лице И. Б. Т..
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***,
том ***, дело № 1139/1986 г. на Радомирски районен съдия се установява, че Д.С. К. е
призната на основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственик по давностно владение, наследство
3
и отказ от наследство върху празно дворно място, съставляващо парцел ***, кв. *** по плана
на ***, с площ от 915 кв. м, с неуредени регулационни сметки, при граници: шосе София -
Станке Димитров, наследници на С. Т., Л.С.Ц. и наследници на С. Т.. Видно от писмо с изх.
№ 6/15.01.2024 г. от Служба по вписванията - Радомир, нотариалните дела по описа за 1986
г. са унищожени и не може да бъде представено копие от приложените документи към
нотариално дело № 1139/1986 г. В случая това удостоверяване касае период извън
процесния, тоест преди началото на твърдяната придобивна давност.
По делото е представено и удостоверение за търпимост № 319/06.10.2021 г., издадено
от Община Радомир, от което се установява, че в УПИ ***, кв. ***по плана на *** са
изградени през 1987 г. жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 43 кв. м и
масивна стопанска сграда със застроена площ от 24 кв. м, по отношение на които са налице
условията на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Представено е и разрешение за строеж № 120/18.12.2007 г., с което е разрешено на
С.Й. К., К. С. К. и Л. С. К. да извършат строителство на плътна ограда по регулационната
линия между УПИ *** и УПИ ***, с височина до 2,20 м, изцяло разположена в УПИ ***,
шеста категория.
С отговора на исковата молба е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ от
20.06.2019 г., с която К. С. К. е декларирал правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в ***.
От представените по делото 2 бр. удостоверения за наличие или липса на задължения
се установява, че Й. М. К. и Д. К. К. нямат задължения за местни данъци и такса битови
отпадъци към Община Радомир.
По делото са представени и заверени копия на заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., с
която е одобрен действащият кадастрален и регулационен план на ***, копие на плана в
обхват на ПИ *** и ПИ ***, кв. *** и копие от разписния лист, създаден към одобрения план
на **********.
От писмо с изх. № АО-11-00-671/22.12.2023 г. е видно, че в Общинска
администрация - Радомир е било депозирано искане с вх. № АБ-94-00-2672/13.09.2021 г. от
Л. С. К. за попълване на сгради в действащия кадастрален план на ***, към което е
приложена папка със заснемане (геодезически план, скица - проект) на двуетажна масивна
жилищна сграда и масивна стопанска сграда, изработена от лицензирано лице с
правоспособност по ЗКИР, нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том
***, дело № 1139/1986 г. на Радомирски районен съдия, както и удостоверение за
наследници. На основание чл. 54а, ал. 2 ЗКИР сградите са нанесени.
В писмото е посочено и че границата между ПИ *** и ПИ *** е нанесена на
действащия кадастрален и регулационен план с одобрението на плана на ***, одобрен със
заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., като след одобрението на плана няма правени изменения за
ПИ *** и ПИ ***, кв. ***.
По делото от ищцовата страна са представени и документите, съдържащи се по
4
административна преписка № АБ-94-00-1509 от 2022 г. на Община Радомир и № АБ-94-
002672/2021 г. на Община Радомир.
Представен е и нотариален акт № ***, том ***, дело № 383/1990 г., видно от който
Л.Ц. е собственик на парцел *** /от север/, което обуславя извода, че от две страни /изток и
юг/ имотът, на който Д. К. е призната за собственик, граничи с имот, собственост на
наследниците на С. Т..
Видно от представените и приети като доказателства по делото нотариален акт №
***, том ***, дело № 247/1989 г. и нотариален акт № ***, том ***, дело № 248/1989 г.,
легитимиращи Р. Ч. /и праводателите й В. и Й.Ч./ за собственици на дворно място с пл. №
***, кв. ***по плана на ***, се установява, че имот с планоснимачен номер *** има следните
граници: от две страни - улици, от изток - С. Т., от север - наследници на С. Т..
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите Е. К., И.С., В.И., който е брат на ищцата Т. Т., В.М., З.М., В.М., С.Б. и К. А.,
който е внук на Д. К., като Е. К., И.С., В.И. и В.М. са свидетели, доведени от ищците, а З.М.,
В.М., С.Б. и К. А. са доведени от ответниците.
От показанията на свидетеля Е. К. се установява, че И. Т. е притежавал имот в ***,
представляващ дворно място с къща и още едно дворно място, което било заградено и в него
се отглеждали животни. Същият притежавал и друго дворно място, което граничело с имота
на Д. К. и в което се отглеждали зеленчуци. Последното дворно място било с планоснимачен
номер *** по плана на селото. Сочи, че от 1999 г., когато е станал кмет на селото, никой не е
имал претенции относно ползването на така описаните имоти от наследниците на И. Т..
От показанията на свидетеля И.С. се установява, че И. Т. е притежавал имот в ***,
който се намира на главния път за ***. Този имот бил ограден с телена мрежа от две страни,
като имало оставен път, за да се влиза с автомобил. Според свидетеля в имота от 2000 г. са се
отглеждали зеленчуци от И. Т. и неговата дъщеря Т. Т., а след смъртта на И. Т. - от ищците Т.
Т., Б. Т. и Р. Н.. Същите го ползвали без да бъдат смущавани. Сочи, че И. Т. е бил собственик
на УПИ *** и УПИ *** по плана на ***. УПИ *** представлявало градина, в която се
отглеждали зеленчуци и която свидетелят в продължение на 20 години е орал. Между двата
имота имало врата, през която се преминавало.
От показанията на свидетеля В.И. се установява, че И. Т. и Т. Т. притежават
наследствен имот в ***, едната част от който се ползвала за градина, като непосредствено до
градината се намира имот на наследниците на Д. К., в който около 1980 г. била построена
къща. Процесният имот първоначално бил заграден с плет до около 1980 г., а след това с
телена мрежа. Според свидетеля никой не е имал претенции през годините за ползването на
въпросната градина, в която се влизало от дворното място на ищците през поставена дървена
врата. Ежегодно в градината И. Т., а след това и неговите наследници, отглеждали
зеленчуци.
От показанията на свидетеля В.М. се установява, че И. Т. е притежавал имот в ***,
който е бил ограден през 70-те години на миналия век с ограда от телена мрежа и бетонни
5
колове. Според свидетеля И. Т. е изградил и оградата, която разделя УПИ 1574 на две части.
Свидетелят З.М. твърди, че Д. К. е имала наследствен имот в *** до главния път за
***, с площ от около 900 кв. м, който бил застроен с двуетажна къща. В имота имало
вътрешна ограда, която отделяла къщата от градината. Въпросната градина се ползвала от
ищцата Т. Т. от около 15 - 20 години по силата на уговорка с Д. К., която й разрешила да
отглежда в имота зеленчуци. Тази информация свидетелят получил от сина на Д. К. - К. К.,
който починал през ***г. Според свидетеля през последните 20 г. не е имало конфликт
между Т. Т. и К. К. по повод ползването на градината.
Свидетелят В.М. сочи, че Д. К. е била собственик на имот в ***, едната част от който
е била заградена и тази част представлявала градина, в която се отглеждали зеленчуци. Сочи,
че съпругът на Д. К. предложил през 1997 - 1998 г. на свидетеля да застрои частта от
дворното място, служещо за градина. Свидетелят знаел от семейство К., че са предоставили
градината на ищцата Т. Т. да отглежда зеленчуци, защото те не можели да я обработват.
Имотът на Т. Т. се намирал от горната страна на въпросната градина. Между ищцата Т. Т. и
сем. К. никога не е имало спорове относно ползването на градината, тъй като те били в
много добри отношения.
От показанията на свидетелката С.Б. се установява, че Д. К. и нейното семейство
притежават имот в ***, едната част от който била застроена с къща и лятна кухня, а другата
част се обработвала и се ползвала за зеленчукова градина. Според свидетелката, преди да
почине през 2000 г. Д. К. преотстъпила градината на ищците, за да я ползват, тъй като
нямала възможност да я обработва. Сочи, че е присъствала на разговор между Д. К. и сина й
К. К., в който двамата обсъждали въпроса за преотстъпването на градината на съседите, за
да я ползват. Въпросното дворно място, собственост на Д. К., било преградено с ограда от
бодлива тел, като преди около 10 години синът на Д. К. я подменил с телена мрежа, част от
която била премахната и оттам се преминавало между двете части на имота на Д. К.. Според
свидетелката между страните е имало разбирателство и през последните 20 години не е
имало спорове във връзка с ползването на градината.
Свидетелят К. А. сочи, че Д. К. е притежавала имот в ***, който е ограден с телена
мрежа. Самият имот бил преграден на две части - първоначално с бодлива тел, а след това с
телена мрежа, която била поставена от синовете на Д. К. - К. и Л..
От заключението по изслушаната по делото съдебно - техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Р. С., се установява, че при одобряването на регулационния план
на *** със заповед № РД-4-26 от 28.06.1984 г., от имот с планоснимачен номер ***е
образуван парцел № *** - ***, за който е и отреждането: парцел *** - четиринадесети за
имот с пл. №***, кв. ***.
Впоследствие номерацията на имот с пл. № *** е променена на имот с пл. номер
***, без да се променят имотните граници и отреждането на парцел *** става за имот с
планоснимачен номер ***.
Със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г. е одобрен кадастрален план на ***, в който са
6
обособени и нанесени имот с планоснимачен № *** (сега ***) и имот с планоснимачен №
***. Дворищно-регулационната линия между парцели *** и *** съвпада с имотната граница
и към момента на огледа е материализирана с масивна ограда, т. е. дворищната регулация е
приложена. В кадастралния план от 1984 г. границите на имот с пл. № *** от изток, запад и
юг са означени с условен знак за „дървена ограда“. От север, с имот с пл. № ***, по
имотната граница няма означение с условен знак за наличие на ограда. Според вещото лице
няма данни за заснемане и нанасяне на оградата между имоти № *** и № ***.
В заключението е посочено и че има идентичност между имот с планоснимачен
номер *** и имот с планоснимачен номер ***, както и че УПИ - парцел № *** е идентичен с
УПИ - парцел № *** в кв. *** по действащия КРП на ***, одобрен със заповед № РД-4-
26/28.06.1984 г. Границите на имот с планоснимачен номер ***, сега ***, са означени от
вещото лице с букви А-Б-В-Г-Д-Е-А, а изчислената площ е 1025 кв. м.
В съдебно заседание при изслушването му вещото лице сочи, че границите,
маркирани със знак за общност (Z) и обособяващи частта, в която е изградена жилищната
сграда, частта, която се използва за зеленчукова градина и частта за автомобилен достъп, са
заснети при изработването на КРП на *** през 1984 г. и изпълняващият дейностите е
преценил, че това са вътрешни граници от един по-голям имот.
По делото е изготвена и втора съдебно – техническа експертиза по отношение
наличната ограда в имота. От заключението по изслушаната по делото съдебно - техническа
експертиза, изготвена от вещото лице А. Ц., се установява, че цялата дължина на оградата,
разделяща жилищната от земеделската част в УПИ *** от т. А до т. Б на изготвената от
вещото лице скица, с изключение на 2 - 3 метра, е с височина 1,5 м, поставена на бетонни
колове. Според вещото лице бетонните колове са доста стари, а мрежата е с корозия, което
показва, че не е нова, но точна година на поставяне не може да бъде посочена, тъй като
видът и състоянието й не са функция единствено на времето и атмосферните условия, а и на
вида на материала, от който е изработена мрежата и поцинкованото й покритие.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които въззивният съд кредитира изцяло. Съдът кредитира и събраните по
делото гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като показанията на свидетелите, излагащи свои
собствени впечатления следва да бъдат кредитирани изцяло, като съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал. По отношение на част от свидетелите
съдът следва да съобрази обстоятелството, че същите преразказват казаното им от
ответниците по делото, а не излагат свои собствени впечатления. Съдът кредитира и
заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани по делото експертизи, като
неоспорени от страните и дадени от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност
съдът няма основания да се съмнява.
С въззивната жалба жалбоподателите са възразили, че първоинстанционният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните, като не е указал, че в полза на
ищците е да оборят констатацията на нотариуса, че посоченото в нотариалния акт лице е
7
собственик на имота, за който се съставя констативния нотариален акт. Настоящият състав
при насрочване на делото във въззивната инстанция е разгледал така направеното
възражение и е счел същото за неоснователно, тъй като с определение от 29.11.2023 г.
районният съд, след като е констатирал, че с определение от 27.09.2023 г. е изготвил проект
на доклад по делото, произнесъл се е по доказателствените искания на страните и е
разпределил тежестта на доказване, е предоставил възможност на страните да изразят
становище по проекто-доклада. Същите са заявили, че нямат възражения. С протоколното
определение от 29.11.2023 г. Районен съд Радомир е обявил доклада, обективиран в
определение от 27.09.2023 г. за окончателен. Настоящият състав счита, че
първоинстанционният съд е изготвил доклад по делото по смисъла на чл. 140 от ГПК, в
който е изяснил характера на предявения иск като е посочил правната му квалификация и е
указал на страните каква е доказателствената им тежест. Въззивният съд приема, че с така
дадените указания първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да разпредели
доказателствената тежест между страните, като с оглед квалификацията на иска е указал коя
страна за кои факти и обстоятелства следва да ангажира доказателства, като се е произнесъл
и по представените писмени доказателства от страните и направените доказателствени
искания. С оглед гореизложеното, съдът счита, че доказателствената тежест е била надлежно
разпределена от първоинстанционният съд, проведено е съдебно заседание, в което страните
са присъствали и са имали възможност да направят допълнителни доказателствени искания
и да ангажират относими и необходими доказателства в защита на своите твърдения и
възражения. От друга страна оспорваният нотариален акт не касае процесния период, за
който се твърди, че ищците и техния наследодател са владели имота.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
8
изводи:
Предявен е иск по чл. 108 от ЗС за установяване право на собственост върху реална
част от недвижим имот, а именно УПИ *** от кв. *** по плана на **********, одобрен със
заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., с площ на реалната част от 659 кв. м, при граници на
реалната част: улица, УПИ ***, УПИ *** и останалата част от УПИ ***, и осъждане на
ответниците да предадат владението на същия. С иска по чл. 108 от ЗС се цели да се
установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение, като
елемент от правото на собственост върху нея, принадлежи на ищеца и въз основа на това да
се заповяда на ответника, който я владее или държи без основание, да я предаде във
владение на ищеца. Основателността на предявения по делото ревандикационен иск по чл.
108 от ЗС предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1 ищците да са
собственици на претендирания имот; 2 процесният имот да се владее или държи от
ответниците /да се намира във фактическата им власт/; 3 ответниците да владеят или държат
имота без правно основание. На първо място ищецът по ревандикацията следва да докаже
по някой от законно установените способи активната си легитимация, т. е. правото си на
собственост върху вещта, а от друга страна трябва да установи и пасивната легитимация на
ответника, т. е., че вещта се намира в ръцете именно на това лице, което поради липсата на
основание да я държи, следва да му я върне.
Предметът на иска се определя от изложените в исковата молба фактически
обстоятелства и петитум. При предявен иск за собственост съдът разполага с правомощието
да се произнесе само по наведеното в исковата молба основание за придобиване на това
право (решение № 476/26.10.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. по описа на ВКС, ГК, II г. о.). В
случая ищците са изложили твърдения, че са собственици на процесната реална част от УПИ
*** от кв. *** по плана на ********** на основание наследствено правоприемство и
осъществено давностно владение, поради което съдът дължи произнасяне само по така
наведените от ищците придобивни основания.
Не е спорно и е установено по делото, че ищците Т. Т., Б. Т. и Р. Н. са наследници на И.
Б. Т., б. ж. на ***, починал на ***. и от повече от 20 години процесната реална част,
представляваща зеленчукова градина, се ползва и обработва от ищците, които отглеждат
земеделски култури. Това обстоятелство не се спори и от ответниците. Тоест налице е реално
осъществявана фактическа власт от ищците върху процесния имот за периода от 1997 г. до
2023 г. Спорно е дали същите са владели вещта като своя и са манифестирали това
обстоятелство явно и необезпокоявано пред ответниците.
Въззивният съд не споделя изводите на РС – Радомир, че по делото не се доказва че
ответниците се легитимират като собственици на процесната реална част от УПИ *** от кв.
*** по плана на **********.
Въззивният съд счита, че със събраните писмени и гласни доказателства се доказва
това обстоятелство и първата предпоставка от фактическия състав на чл. 108 от ЗС. От
събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, чи ищците са
не само били държатели на имота, но и са го владеели, демонстрирайки собственически
9
права върху него. Непротивопоставим се явява представения по делото нотариален акт за
собственост на недвижим имот № ***, том ***, дело № 1139/1986 г. на Радомирски районен
съдия, с който се установява, че наследодателката на ответниците Д.С. К. е била призната на
основание давностно владение, наследство и отказ от наследство за собственик на
недвижим имот, съставляващ парцел ***, кв. *** по плана на ***. Това се е случило преди
придобиване на фактическа власт от страна на И. Б. Т. върху реална част от УПИ - парцел №
***. Както се установява от заключението на вещото лице С. по изслушаната СТЕ, УПИ -
парцел № *** е идентичен с УПИ - парцел № *** в кв. *** по действащия КРП на ***,
одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., от което следва, че процесната реална част,
предмет на настоящия правен спор, е част от имота, за който е съставен цитирания
нотариален акт.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че се установява наличието на
всички три предпоставки за доказване основателността на предявения иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, а именно, че ищците са собственици на реална част от УПИ *** от
кв. *** по плана на **********, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., с площ на
реалната част от 659 кв. м, при граници на реалната част: улица, УПИ ***, УПИ *** и
останалата част от УПИ ***, че ответниците владеят вещта без правно основание, като това
владение е осъществено от 2023 г., поради което искът следва да бъде уважен. При този
извод въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение на РС – Радомир и да
постанови решение, с което да признае за установено, че ищците Т. В. Т., Б. И. Т. и Р. И. Н. са
собственици на реална част от УПИ *** от кв. *** по плана на **********, одобрен със
заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., с площ на реалната част от 659 кв. м, при граници на
реалната част: улица, УПИ ***, УПИ *** и останалата част от УПИ ***, както и да осъди
ответниците Л. С. К., Й. М. К., С. К. К. и Д. К. К., да предадат владението върху същия.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на въззивниците Т. В. Т., Б. И. Т. и Р. И.
Н.. Съдът следва да присъди изцяло претендираните съобразно представен списък по чл. 80
от ГПК разноски в размер на 1525,00 лв., а именно: 1500,00 лв. за адвокатско
възнаграждение и 25,00 лв. държавна такса.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 133 от 10.07.2024 г., постановено по гр. д. № 368/2023 г. по
описа на Районен съд - Радомир, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. С. К., ЕГН **********, адрес:
***, Й. М. К., ЕГН **********, адрес: ***, С. К. К., ЕГН **********, адрес: ***, и Д. К. К.,
ЕГН **********, адрес: ***, че Т. В. Т., ЕГН **********, адрес: **********, Б. И. Т., ЕГН
**********, адрес: **********, и Р. И. Н., ЕГН **********, адрес: ***, са собственици на
реална част от УПИ *** от кв. *** по плана на **********, одобрен със заповед № РД-4-
10
26/28.06.1984 г., с площ на реалната част от 659 кв. м, при граници на реалната част:
улица, УПИ ***, УПИ *** и останалата част от УПИ ***.
ОСЪЖДА Л. С. К., ЕГН **********, адрес: ***, Й. М. К., ЕГН **********, адрес:
***, С. К. К., ЕГН **********, адрес: ***, и Д. К. К., ЕГН **********, адрес: ***, да
предадат владението върху реална част от УПИ *** от кв. *** по плана на **********,
одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., с площ на реалната част от 659 кв. м, при
граници на реалната част: улица, УПИ ***, УПИ *** и останалата част от УПИ ***, на Т. В.
Т., ЕГН **********, Б. И. Т., ЕГН **********, и Р. И. Н., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Л. С. К., ЕГН **********, адрес: ***, Й. М. К., ЕГН **********, адрес:
***, С. К. К., ЕГН **********, адрес: ***, и Д. К. К., ЕГН **********, адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Т. В. Т., ЕГН **********, адрес: **********, Б. И. Т., ЕГН **********,
адрес: **********, и Р. И. Н., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1525,00 лева,
представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11