Мотиви
към Присъда №13/16.01.2020г.,
постановена по НОХД №555/2019г. по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.К.К. *** за това, че за времето от 01.04.2016г. до 31.10.2017г.,
в гр.Разград, след като е осъдена с Решение № 28/08.04.2009г. по гражданско дело
№ 413/2008г. по описа на Окръжен съд-Разград, влязло в сила на 09.07.2009г. и Протокол
от 05.12.2012г. по гражданско дело № 164/2012г. по описа на Районен съд-Разград,
да издържа свой низходящ - малолетното си дете Е.Ю.Б., роден на ***г., като му изплаща
месечна издръжка в размер на 80,00 лева, чрез неговият баща и законен представител
Ю.Б.Т. ***, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 19 месечни вноски за периода в общ размер на 1520,00 лева,
като деянието е извършено в условията на повторност -
престъпление по чл.183, ал.4 във вр.с ал.1 от НК.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП подържа обвинението и предлага на съда да
признае подсъдимата за виновна, като и наложи съответно наказание.
Подсъдимата дава обяснения, като сочи, че няма никакви
средства и имущество за да заплаща издръжка. По същество признава
обстоятелствата по обвинението. Защитника й моли за постановяване на
оправдателна присъда, като изтъква липсата на възможност подсъдимата да заплаща
издръжка.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимата А.К.К. е родена на ***г. в гр. С., Руска Федерация. Живее в гр.
Р. Същата е със средно образование, неомъжена, осъждана.
Подсъдимата А.К. и св.Ю.Т. живели на семейни начала от
2005г. От съвместното им съжителство на ***г. се родило детето им - Е.Ю.Б..
След раждане на детето през 2008г. двамата се разделили, като първоначално
детето живеело при майка си, но впоследствие упражняването на родителските
права било предоставено на бащата.
С решение № 28/08.04.2009г. по гр.д.№ 413/2008г. по описа
на Районен съд- гр.Разград подс.А.К. била осъдена да заплаща
ежемесечна издръжка на малолетното си дете Е.Ю.Б. в размер на 80 лева. Издръжката
е следвало да се заплаща чрез неговия баща и законен представител - св.Ю.Т.. Посоченото
решение е влязло в сила на 09.07.2009 година.
В дълъг период подсъдимата не заплащала присъдената
издръжка, поради което с присъда по НОХД № 493/2015г. на РС- гр.Разград, в сила от 08.01.2016г., била осъдена за престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, като й е наложено наказание „Пробация“.
След тази присъда подсъдимата започнала да изплаща издръжка на детето в
размер на 80 лв., но това продължило няколко месеца, като от месец април 2016г.
отново престанала да я плаща. Така
времето от 01.04.2016г. до 31.10.2017г. включително подс.К.
не била изпълнила задълженото си в размер на 19 месечни вноски, чиято обща стойност
е 1520,00 лева.
С оглед установяване на материалното и имотно състояние на
подс.А.К.К. на досъдебното производство са били изискани справки,
от които се установява следното:
- От писмо изх.№ 444/#1/12.01.2017г. - л.59-69, 74-81 на
ТД на НАП-Варна, офис гр.Русе, е видно, че подс.Ан.К.
е имала четири регистрирани трудови договори за периода от 20.06.2008г. -
15.09.2010г. След този период няма регистрирани трудови договори.
- Областна дирекция “Земеделие” гр.Русе - л.100 /писмо №
СБ-02-375/1 от 28.02.2017г./ е удостоверила, че при тях няма регистрирани данни
за собственост на земеделски земи на името на подс.Ан.К..
- Дирекция „Бюро по
труда” гр.Разград /л.22/ уведомява, че подс.Ан.К.
няма регистрация в ДБТ гр.Разград.
- Службата по вписванията гр.Разград - л.23 /писмо №
675/25.10.2016г./ е удостоверила, че за периода от 01.06.2002г. до 24.10.2016г.
за подс.Ан.К. няма данни за вписвания, отбелязвания и
заличавания на сделки с недвижимо имущество.
- От писмо № 1804-24-00-3242/28.10.2016г. - л.25 на Дирекция
„Социално подпомагане”- гр.Русе, става ясно, че подс.Ан.Коссатдинова не е подпомагана с помощи по Закона за семейни
помощи за деца, Закон за социално подпомагане, Закон за интеграция на хората с увреждания,
Наредба № РД 07-5/16.05.2008г. и Наредба № Н-19/02.12.2008г.
- От писмо № 105 6-16-575/1 от 28.10.2016г. - л.27 на ТП
на НОИ-Разград е видно, че на подс.Ан.К. не са изплащани
парични обезщетения за безработица.
При разглеждане на делото по въззивен
ред пред Разградски окръжен съд също са събирани доказателства за
имущественото състояние на подсъдимата и в крайна сметка не се установява, тя
да притежава имущество.
Видно от справката за съдимост подс.Ан.К.
е осъждана с присъда № 609/23.12.2015г. по НОХД № 493/2015г. на РС- гр.Разград,
влязла в сила на 08.01.2016г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като й е наложено
наказание „Пробация“, включваща задължителна регистрация
по настоящ адрес, за срок от 1 година, с периодичност два пъти седмично и задължителни
срещи с пробационен служител, за срок от 1 година. Новото
деяние извършено от подс.Ан.К. се явява извършено в условията
на „повторност“.
Подсъдимата има още едно дете – Л. А. К., роден на ***г.
от последващо съжителство на подсъдимата с друг мъж.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява
от показанията на
свидетелите, писмените доказателствени материали. Фактически
основните положение по обвинението не се оспорват. Спори се относно
възможността на подсъдимата да изпълнява задължението си за издръжка, предвид
липсата на имущество и доходи. В този смисъл съдът намира, че не може да се
говори за обективна невъзможност, а за ситуация в която подсъдимата субективно
се поставя в условия, че да не може да заплаща издръжка. Същата очевидно не си
търси работа – последното не е спорно и фактически се потвърждава от
обясненията на самата подсъдима. След раздялата си със св. Ю.Т. подсъдимата известно време живяла на семейни начала със
св. Б.Д., който на няколко пъти опитвал да и намери работа, но подсъдимата не
желаела да работи. Свидетелят дори и предложил да й предостави парични средства,
чрез които да заплаща издръжка на детето си, но подсъдимата отказала. Всичко
това говори за субективно нежелание на подсъдимата да поема задълженията си.
Раждането на второто дете на подсъдимата е на практика неотносимо
към процесния период и не може да бъде оправдание.
Възможността на подсъдимата да заплаща издръжка именно в този период е
преценена от гражданския съд, като същото решение е отчело параметрите на
обективната възможност на подсъдимата да заплаща издръжка – подсъдимата не е
била неработоспособна в този период и е следвало да изпълнява задълженията си. Единствено
субективното отношение на подсъдимата – нейното нежелание да реализира дори
минимални доходи за поемане на тези задължения е осуетило изпълнението им. В такава ситуация не може да се говори за безвиновност.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи: С деянието си подсъдимата А.К. е осъществила състава на престъплението
по чл.183, ал.4 от НК във вр. с ал.1 от НК, тъй
като за времето от 01.04.2016г. до
31.10.2017г., в гр.Разград, след като е осъдена с Решение № 28/08.04.2009г. по гражданско
дело № 413/2008г. по описа на Окръжен съд-Разград, влязло в сила на 09.07.2009г.
и Протокол от 05.12.2012г. по гражданско дело № 164/2012г. по описа на Районен съд-Разград,
да издържа свой низходящ - малолетното си дете Е.Ю.Б. , роден на ***г., като му
изплаща месечна издръжка в размер на 80,00 лева, чрез неговият баща и законен представител
Ю.Б.Т. ***, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 19 месечни вноски за периода в общ размер на 1520,00 лева,
като деянието е извършено в условията на повторност. Подсъдимата е знаела задължението си
произтичащо от осъдителното съдебно решение, но въпреки това не го е изпълнила.
Възможността на А.К. да заплаща издръжка на детето си е преценена от
гражданския съд, присъдил издръжката и подсъдимата е следвало да се съобрази с
това решение. Посоченото по-горе осъждане на подсъдимата обуславя
квалификацията повторност относно разглежданото
престъпление. Ето защо съдът приема, че подсъдимата е осъществила състава на
вмененото й престъпление, като от субективна страна е действала умишлено /пряк
умисъл/ – съзнавайки задълженията си, но без да се съобрази с тях.
За
извършеното престъпление НК предвижда наказания лишаване от свобода или
пробация и кумулативно обществено
порицание. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства фактът, че подсъдимата
все пак е в нелеко социално положение, с оглед необходимостта понастоящем да
издържа и още едно дете и няма други осъждания освен посоченото осъждане,
обуславящо квалификацията повторност. При това съдът
намира, че наказанието на подсъдимата следва да е пробация,
включваща следните пробационни
мерки със следните срокове -
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, която мярка да се изпълнява два пъти седмично
и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с
пробационен служител за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. На подсъдимата следва да се наложи и кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане
на присъдата по Радиовъзел гр. Разград.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: