РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. гр.Мадан, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100331 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Ф. М. К. против
„КРЕДИСИМО" ЕАД и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с която са предявени обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски
кредит № **/ 03.03.2023 г., сключен с КРЕДИСИМО ЕАД, да бъде прогласен
за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 03.03.2023г.,
сключен с „Ай Тръст" ЕООД, да бъде осъдено „КРЕДИСИМО" ЕАД върне на
ищцата сумата от 209,60 лева (след допуснато изменение в о.с.з.) - платена
възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит
№ **/ 03.03.2023. за периода от 03.03.2023 - 31.01.2024г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и да бъде осъдено „КРЕДИСИМО" ЕАД да възстанови на ищцата
заплатените от нея в периода от 03.03.2023 - 31.01.2024 г. без правно
основание суми в общ размер на 373,81лв (след допуснато изменение в о.с.з.),
съставляващи престирани от нея в парични плащания, извършени в
изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към
договор за кредит № **/ 03.03.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 03.03.2023 г. ищецът е сключил с
първия ответник Договор за потребителски кредит № **/ 03.03.2023 г. и с
втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил
изцяло предоставената му в заем сума от 1632,24 лв. Сочи, че договорът за
кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Съгласно условията
на Договор за потребителски кредит № **/ 03.03.2023. лихвеният процент по
1
кредита е в размер на 19,86 %, а годишният процент на разходите е 21,77%.
Действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен
от посочения в договора. Кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,77 %
бил заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска
практика била довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до
нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22
ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен
реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1,
т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител било разход
по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19,
ал. 1 и 2 ЗПК. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2
ЗПК, кредиторът не бил включил в договорения ГПР от 21,77 % разходите,
които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата
- поръчител. Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК,
тъй като заблуждаващо бил предоставил на кредитоискателката стандартен
европейски формуляр за кредит в размер на 3000 лв. с посочен ГПР 21,77 %, с
различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от
действително приложените в правоотношението. Ако не се приемат за
основателни доводите за нищожност на кредитния контракт, ищецът твърди,
че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на
втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение.
Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът бил избрал опцията
сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и
бил подписал с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, съгласно който се е задължила да изплати на фирмата -
поръчител възнаграждение в общ размер на 2146,83 лева., платимо като
добавък към падежната вноска. Счита, че клаузата, която предвижда, че се
дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с
целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Моли да бъде прогласен
спрямо КРЕДИСИМО ЕАД договор за потребителски кредит № **/
03.03.2023 г. като противоречащ на императивните изисквания на чл. 22, вр.
чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а спрямо АЙ ТРЪСТ ЕООД да бъде прогласена
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 03.03.2023 г.,
като лишен от правно основание и противоречащ на добрите нрави. По
отношение на осъдителните претенции уточнява, че претенцията е формирана
от всички плащания за възнаградителна лихва и възнаграждение за
поръчителство, като размерът ще бъде уточнен след изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза. По изложените съображения моли за уважаване на
исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от КРЕДИСИМО ЕАД, с
който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва
сключването на Договор за потребителски кредит № ** от 03.03.2023 г. между
ищцата и КРЕДИСИМО ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство от
същата дата между ищеца и АЙ ТРЪСТ ЕООД. Ищцата се задължила да върне
сумата по кредита на 24 месечни вноски, а всички плащания по договора за
2
кредит следвало да са в размер на общо 3435,41 лева. Получената от ищцата
сума била в размер на 2320,56 лева. Главницата по кредита възлизала на
2320,56 лева, от които 2050 лева били усвоени от кредитополучателя за
потребителски цели а за сумата от 270, 56 лева заплатил свое задължение за
застрахователна премия. Кредитът бил погасен предсрочно и ответникът
нямал претенции към ищцата по процесния договор. Оспорва твърдението, че
вземането на АЙ ТРЪСТО ЕООД следвало да се включи в ГПР. Сочи, че към
датата на сключване на договора за кредит и формиране на ГПР не е имало
информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство. Оспорва, че сключването на договора за
предоставяне на поръчителство с АЙ ТРЪСТ ЕООД е задължително условие
за получаване на кредита, като се позовава на раздел III чл. 12 от ОУ. Твърди,
че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 от ЗЗД. Оспорва като неоснователни твърденията за
нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливност,
неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за
предоставяне на поръчителство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от АЙ ТРЪСТ ЕООД, с
който взема становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва
сключването на Договор за потребителски кредит № ** от 03.03.2023 г. между
ищцата и КРЕДИСИМО ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство от
същата дата между ищеца и АЙ ТРЪСТ ЕООД. Ответникът АЙ ТРЪСТ ЕООД
бил сключил с КРЕДИСИМО ЕАД договор за поръчителство, по силата на
който се задължил да гарантира като поръчител задължението на ищцата по
процесния договор за кредит. Възнаграждението за поръчителство се дължало
само за периода, за който било гарантирано задължението по кредита, т.е. при
предсрочно погасяване потребителят не дължи възнаграждение за периода
след пълно изплащане на кредита. Ответникът сочи, че договорът е погасен
предсрочно и няма претенции спрямо ищцата. Сочи, че възнаграждението за
поръчител има характеристика на възнаграждение, дължимо на лице, което по
занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти.
Сключването на договора за предоставяне на поръчителство не било
задължително условие за получаване на кредита, като възнаграждението за
поръчител не следва да бъде сключвано в ГПР. По изложените съображения
моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства Договор
за потребителски кредит № ** от 03.03.2023 г, Приложение № 1 към договор
за потребителски кредит № ** от 03.03.2023 г., Договор за предоставяне на
поръчителство от 03.03.2023 г., се установява, че между ищцата и
„Кредисимо“ ЕАД на 03.03.2023 е сключен договор за потребителски кредит,
както и че между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 03.03.2023 за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит №
3
** от 03.03.2023 г.
Съобразно сключения между ’’Кредисимо” ЕАД и ищцата договор за
потребителски кредит общият размер на предоставения кредит възлиза на
2320,56 лева, от които размер на кредита 2050 лева и размер на
застрахователната премия 270.56 лева. Срокът на договора бил 24 месеца,
като задълженията били платими на 24 месечни погасителни вноски с размер
на 135,24 лева, при лихвен процент по кредита 40 %, ГПР 48,21 % и общ
размер на всички плащания 3435,41 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще
предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на
КРЕДИСИМО ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство, с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице в срок до 48
часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредита при предоставено обезпечение бил 24 часа от
предоставянето на обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2, ако в уговорения срок
не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните.
Съобразно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на
заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на
срока, договорът не поражда действие между страните.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за
предоставяне на поръчителство между Ай Тръст ЕООД и ищеца на 03.03.2023
г., с който Ай Тръст ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство
с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за
задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за
потребителски кредит. В договора за предоставяне на поръчителство е
посочено, /чл. 8, ал.1 и ал.4/, че потребителят заплаща възнаграждение за
обезпечаването на задълженията му по договора за потребителски кредит по
един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е
посочена), по банкова сметка на Кредисимо АД (описана в договора) или по
начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно
чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство Кредисимо ЕАД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждението по този договор.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза:
По Договор за потребителски кредит № ** от 03.03.2023г, при следните
условия: размер на кредита - 2320,56 лв , от които : срок на кредита -24
месеца, общ размер на плащанията -3435,41 лв, Погасителен план съгласно
Приложение 1 към Договор, годишния процент на разходите е 48,21 % и
4
включва само възнаградителната лихва. Размерът на Годишния процент на
разходите като се включат : условията по Договор за потребителски кредит №
** от 03.03.2023г, „Кредисимо„ЕАД гр. София и Договора за поръчителство с
„Ай тръст”ЕООД гр.София,и при направени следните допускания, размер на
кредита - 2320,56 лв., от които срок на кредита -24 месеца, общ размер на
плащанията по договор за кредит - 3435,41 лв., общ размер на дължимите
суми за Гаранция по Договор за поръчителство, дължими с месечните вноски -
2146,83 лв. при посочения в заключението на ССЕ погасителен план, то ГПР
възлиза на 199,8289 %. По процесния договор Ф. М. К. е платила 2903,97 лв ,
както следва: Главница-2320,53 лв., Възнаградителна лихва - 209,60 лв. и
Вноска за поръчителство-373,81 лв. Според направеното в о.с.з. от 14.01.2025
г. уточнение от вещото лице, сумата е заплатена от кредитополучателя на
КРЕДИСИМО ЕАД, като вноската дължима по договор за предоставяне на
поръчителство се администрира от КРЕДИСИМО ЕАД към АЙ ТРЪСТ
ЕООД.
Съдът кредитира изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
като обектвина, компетентна и неоспорена от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Първият ответник- кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор между ищеца и Кредисимо ЕАД по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя,
какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният
процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита
5
и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид
съдържанието на описаните по-горе клаузи на чл. 4 от Договора за
потребителски кредит, сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД и чл. 8 от Договора за
предоставяне на поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД съдът намира,
че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява
възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради
което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19
ал. 1 от ЗПК. Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за
заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: да предостави на
ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за
всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от
заемодателя дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената
клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем,
налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо
изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не
предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така
и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от
всички задължения по договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да
си позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника
„Кредисимо“ ЕАД дружество. Това дружество е именно другият ответник в
настоящия процес- „Ай Тръст“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по
договора за заем, доколкото видно от извършена справка в търговския
регистър „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай
Тръст“ ЕООД. Двата договора -за кредит и за предоставяне на поръчителство
не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по
които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за кредит.
Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да
е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена
в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по
договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера
на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на
кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
6
в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК. От заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че при включване на възнаграждението за
поръчителство в ГПР, то същият възлиза на 199,82 %, при максимално
допустим ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК към датата на сключване на договора -
60,85 %. Ето защо посоченият в договора за кредит годишен процент на
разходите от 48,21 % не отговаря на действителния такъв, с оглед на което е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
на ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Тази норма, от една страна,
е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите
при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за
потребителски кредит е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК без да е необходимо да се обсъждат останалите
аргументи на ищеца. Ето защо първият установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По отношение на сключения между ищцата и АЙ ТРЪСТ ЕООД договор
за предоставяне на поръчителство, то предвид недействителността на договор
за кредит, който обезпечава и във връзка с който е сключен, то същият е
лишен от основание. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е
уговорено възнаграждение срещу задължението да отговаря солидарно с
длъжника за задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на
тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право
срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл.
4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство. Следователно
поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува
същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил
подлежат на възстановяване. От друга страна за длъжника е уговорено
заплащането на възнаграждение за поръчителство дори и при погасяване на
кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност
на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по
договора - поръчителя, поради което и този договор се явява нищожен на
основание чл. 26 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД като противоречащ на добрите нрави и
лишен от основание. С оглед изложеното предявените установителни искове
са основателни и следва да бъдат уважени.
Според чл. 23 ЗПК при обявяване на договора за кредит за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че ищцата е заплатила общо сумата от
7
2903,97 лв по кредита, с които са погасени главница-2320,53 лв.,
възнаградителна лихва - 209,60 лв. и вноска за поръчителство-373,81 лв. С
оглед недействителността на договора за потребителски кредит и визираните в
чл. 23 от ЗПК последици, сумата от 209,60 лева за възнаградителна лихва е
заплатена без основание от ищцата и подлежи на връщане съобразно чл. 55,
ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, поради което първият предявен против КРЕДИСИМО
ЕАД осъдителен иск е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен. Поради нищожността на процесния договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищеца и АЙ ТРЪСТ ЕООД следва, че общо
заплатената от ищеца сума в размер на 373,81 лева - възнаграждение за
поръчителство, също е заплатена без основание и подлежи на връщане
съобразно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че всички суми по процесния договор за кредит,
вкл. и възнаграждението за поръчителство са заплатени от кредитополучателя
на КРЕДИСИМО ЕАД, поради което посоченото дружество е пасивно
материално-правно легитимирано да отговаря по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД и дължи връщането им. С оглед изложеното и вторият предявен против
КРЕДИСИМО ЕАД осъдителен иск също е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен.
В производството ищцата е била представлявана от адвокат, който е
поискал присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.1, т. 3 от
Закона за адвокатурата. Съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в
Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16
/постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за
всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че
освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното
прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело
C438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение
чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
8
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид посочените
принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, съдът намира, че следва да се определи на основание чл.
38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на ЕАД Е. И. адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС общо за предявените срещу
КРЕДИСИМО ЕАД искове и 480 лева с вкл. ДДС за предявения срещу АЙ
ТРЪСТ ЕООД иск. Предвид изложеното всеки от ответниците следва да бъде
осъден да заплати на ЕАД Е. И. сумата от по 480 лева с вкл. ДДС - адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за настоящото
производство.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата направените разноски по делото в размер на 300 лева
разноски за съдебно- счетоводна експертиза и за заплатените държавни такси
в производството. Ответникът КРЕДИСИМО ЕАД следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 192,83 лева - държавни такси за производството
по предявените срещу него 3 бр. искове, а ответникът АЙ ТРЪСТ дължи на
ищцата сумата от 85,87 лева - държавна такса за предявения против него иск.
Така КРЕДИСИМО ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на ищцата
разноски в общ размер на 342,83 лева, а АЙ ТРЪСТ ООД в общ размер на
235,87 лева.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между Ф. М. К., ЕГН
**********, с адрес: ********** и КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление: гр. С., представлявано от С. Р. Я. в Договор за
потребителски кредит № **/03.03.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между Ф. М. К., ЕГН
**********, с адрес: ********** и АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК: *със седалище и
адрес на управление: гр. С., представлявано от И. М. Ш. Договор за
предоставяне на поръчителство от 03.03.2023 г. с предмет обезпечаване на
задълженията по Договор за потребителски кредит № **/03.03.2023 г., на
основание чл. 26 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и
липса на основание.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от С.Р.Я. да заплати на Ф. М. К., ЕГН
**********, с адрес: ********** сумата от 209,60 лева (двеста и девет лева
и шестдесет стотинки) - недължимо платена възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит № **/03.03.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 16.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
9
управление: гр. С., представлявано от С.Р.Я. да заплати на Ф. М. К., ЕГН
**********, с адрес: ********** сумата от 373,81 лева (триста седемдесет и
три лева и осемдесет и една стотинки) - платено без основание
възнаграждение за поръчителство по Договор за предоставяне на
поръчителство от 03.03.2023 г.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от С.Р.Я. да заплати на Ф. М. К., ЕГН
**********, с адрес: ********** сумата от 342,83 лева (триста четиридесет
и два лева и осемдесет и три стотинки) - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от И. М. Ш. да заплати на Ф. М. К., ЕГН
**********, с адрес: ********** сумата от 235,87 лева (двеста тридесет и
пет лева и осемдесет и седем стотинки) - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от С.Р.Я. да заплати на Еднолично
адвокатско дружество Е. И. БУЛСТАТ * с адрес: гр. П., представлявано от Е. Г.
И., сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от И. М. Ш. да заплати на Еднолично
адвокатско дружество Е. И. БУЛСТАТ * с адрес: гр. П., представлявано от Е. Г.
И., сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
10