№ 12824
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110165049 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.92 от ЗЗД от
„Й.Б.“ЕАД ( с предишно наименование „Т.Б.“ЕАД ),ЕИК ЕИК,със седалище и
адрес на управление АДРЕС,представлявано от Д.К.К. и М.С.,против Н. Т.
Н.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер от 165,78 лева по договор за мобилен абонамент от 11.01.2018 г. за
номер **********,от които 62,46 лева неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси и 103,32 лева неустойка за предоставено устройство
моторола,62,46 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилен номер **********,представляваща равностойност на три месечни
абонаментни такси,77,46 лева,представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 29.11.2016 г. за мобилен номер
09899487942,91,26 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 12.11.2018 г. за мобилен номер **********,от които 32,46 лева
неустойка – равностойност на три месечни абонамента и 58,80 лева неустойка
за предоставено за ползване устройство.
В исковата молба се твърди,че между страните са сключени договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги,при което ищецът се е задължил
да осигури достъп до далекосъобщителната мрежа,а ответникът приел да
заплаща дължимите месечни такси и стойността на ползваните услуги,както и
да заплаща дължимите суми за изплащане на устройство по договорите,по
които е предоставено такова. Ищецът сочи,че е уговорено,че заплащането на
месечните услуги се реализира ежемесечно като неполучаването на фактура
не освобождава клиента от задължението да заплати фактурата. В исковата
молба се поддържа,че за периода 18.10.2018 г. до 17.11.2018 г. ответникът Н.
като абонат е допуснал неизпълнение на задължения на стойност 142,50 лева.
1
Ищецът твърди,че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната възниква основание за начисляване на неустойка и претендира такава
в размер на три месечни абонаментни такси. Претендира и заплащане на
неиздължената част от стойността на устройствата за периода до края на
срока на договора. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането
е претендирано по реда на заповедното производство,а предвид това,че
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 от ГПК е налице
правен интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи предявената искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
Н. Т. Н. чрез назначения му особен представител със становище за
неоснователност на исковете – твърди се,че не е доказано едностранно
прекратяване на договорите,тъй като липсват доказателства кога и по какъв
начин договорите са прекратени и дали ответникът е бил уведомен за
прекратяването,твърди се,че дори да се приеме,че с исковата молба се
отправя изявление за разваляне,то към момента на начисляване на
неустойката договорите са били действащи и не е имало основание да бъде
начислена неустойка. Твърди се,че уговорката,предвиждаща право на
дружеството ищец да прекрати едностранно договора е недействителна като
неравноправна. Твърди се,че не е доказано услуги действително да са били
предоставени на ответника. Ответникът моли съда да постанови решение,с
което да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т.Б.“ЕАД претендира
издаването на заповед за изпълнение против Н. Т. Н. за сумата от 396,96
лева,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги и за лизинг,както следва – 62,46 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилен номер **********,103,32
лева неустойка за предоставено за ползване устройство моторола,62,46 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилен номер
**********,77,46 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилен номер 09899487942,32,46 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилен номер ********** и 58,80 лева
неустойка за предоставено за ползване устройство хуауей. Искането е
уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 46079/2020 г.
по описа на СРС,42 състав.
Приет е договор за мобилни услуги,сключен между „Т.Б.“ЕАД и Н. Т.
Н. за предпочетен номер +359********* с абонаментен план тотал 24,99.
Видно от договор за лизинг,сключен на 07.06.2017 г. между „Т.Б.“ЕАД
и Н. Т. Н. страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което лизингодателят предоставя устройство марка
леново,а лизингополучателят приема да заплащи същото на двадесет и четири
месечни погасителни вноски.
Представено е допълнително споразумение към договор за мобилни
2
услуги с фиксиран номер +359*********,сключено на 08.07.2017 г. между
„Т.Б.“ЕАД и Н. Т. Н. при абонаментен план тотал 24,99.
Съгласно договор за мобилни услуги от 11.01.2018 г.,сключен между
„Т.Б.“ЕАД и Н. Т. Н. за предпочетен номер +359********* е избран
абонаментен план тотал 24,99.
Установява се,че на 11.01.2018 г. е сключен договор за лизинг между
„Т.Б.“ЕАД и Н. Т. Н. за устройство моторола,платимо на двадесет и четири
вноски.
От допълнително споразумение за мобилен номер
+359*********,сключено на 07.11.2018 г.,абонаментният план е тотал 30,99.
Видно от договор за мобилни услуги,сключен на 12.11.2018 г. между
„Т.Б.“ЕАД и Н. Т. Н.,за предпочетен номер +359********* е избран
абонаментен план 12,99.
С договор за лизинг от 12.11.2018 г. между „Т.Б.“ЕАД и Н. Т. Н.
страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което лизингодателят приема да предостави
устройство хуауей,а лизингополучателят се съгласява да заплати 24
лизингови вноски по посочен погасителен план.
Представени са фактури,издадени от „Т.Б.“ЕАД с получател Н. Т. Н..
Приети са по делото общи условия на „Т.Б.“ЕАД за взаимоотношенията
с потребителите на електронни съобщителни услуги.
Представен е изпълнителен лист,издаден по ч.гражд.дело № 45994/2020
г. по описа на СРС,157 състав,съгласно който Н. Т. Н. е осъден да заплати
сумата от 142,50 лева незаплатени месечни абонаментни такси за услуги и
сумата от 352,98 лева незаплатени лизингови вноски.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено
дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато
срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или е връчена при
условията на чл.47 от ГПК. Регламентирането на иска като положителен
установителен иск означава,че е възложено в тежест на ищеца да проведе
доказване за наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на
иска,а именно да бъде доказано,че съществува договорно правоотношение,да
бъде доказано,че е уговорена неустойка и относно неизпълнение на кое
договорно задължение е уговорена същата,да бъде доказано по какъв начин се
формира размерът на неустойката. Искът по чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК
има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи
на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за иск,т.е. на 24.09.2020 г.
Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се
установява,че са сключени договори за далекосъобщителни услуги,както и
договори за лизинг. С договора за далекосъобщителни услуги страната
3
доставчик на услугите се задължава да осигурява достъп да
далекосъобщителната мрежа,а клиентът приема да заплаща ползваните
далекосъобщителни услуги при уговорените в договора условия като за
периода на действие на договорите страната ползвател на
далекосъобщителните услуги е задължена да заплаща абонаментната такса
независимо дали ползва услуги и какъв вид и обем услуги ползва. С оглед
представения по делото изпълнителен лист,издаден за незаплатени
такси,съдът приема,че ответникът по настоящото дело е допуснал
неизпълнение на договорните си задължения. В настоящия случай с исковата
молба дружеството ищец претендира заплащане на договорна
неустойка,уговорена при прекратяване на договорното правоотношение.
Неустойката представлява договорен способ,съгласно който страните при
сключване на договорното правоотношение уреждат начина,по който страна
в производството ще бъде обезвредена при допуснато от насрещната страна
неизпълнение на договорно задължение. Допустимо се явява при
съобразяване принципа на договорна автономия страните да уговорят и
дължимост на неустойка,възникваща при прекратяване на договора. С оглед
това,че страните не спорят,че ответникът Н. е допуснал неизпълнение на
договорни задължения да заплати изискуемите абонаментни такси,както и
при съобразяване клаузата на чл.75 от общите условия на дружеството
доставчик съдът намира,че е реализирана хипотеза,при която дружеството
може едностранно да прекрати договорно правоотношение и да преустанови
достъпа до далекосъобщителните услуги. В този смисъл съгласно чл.19б от
общите условия една от хипотезите,при които доставчикът може да прекрати
едностранно писмен договор е при допуснато неизпълнение на задължение за
заплащане на парични суми. Доколкото ответникът Н. не доказва да е
изпълнил точно своите договорни задължения по сключените договори – не
се установява дължимите парични суми да са заплатени в предвидените
според чл.26 от общите условия срокове,съдът счита,че за ищеца е
възникнало правото да прекрати договорните правоотношения,както и да
ограничи достъпа до далекосъобщителната мрежа,което ищецът би могъл да
реализира чрез уведомяване по някой от предвидените съгласно чл.51 от
общите условия начини по аргумент от чл.55 от общите условия,а не е
задължително прекратяването да става задължително и единствено чрез
писмено предизвестие,отправено от доставчика до потребителя. Софийският
районен съд намира за неоснователен доводът на ответника Н. чрез
процесуалния му представител,че клаузата,която предвижда право на
дружеството едностранно да прекрати договорна е неравноправна клауза.
Следва да бъде отбелязано,че предвид допуснато от клиента неизпълнение на
договорни задължения,не може да бъде отречено правото на дружеството да
прекрати договорното правоотношение при съобразяване общия принцип,че
всяка страна следва добросъвестно да изпълнява своите договорни
задължения,а и предвид това,че чрез прекратяване на договорното
правоотношение и чрез преустановяване на достъпа до далекъобщителната
мрежа се ограничават както вредите за доставчика,свързани с възможността
да бъдат предоставени услуги,които клиентът не заплаща,така и се
ограничава възникването на бъдещи задължения за клиента,а именно
начисляване на дължимите по договора абонаментни такси и др. Софийският
районен съд счита,че в частта,в която са претендирани неустойки в размер на
4
три абонаментни такси исковата претенция като доказана по основание и
размер подлежи на уважаване. В тази насока следва да бъде отчетено,че е
налице формирана съдебна практика,според която неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси е действителна. Съдът приема,че такава
неустойка съответства на присъщите на неустойката функции – има
санкционен характер предвид допуснатото от клиента неизпълнение на
договорни задължения,а има и обезщетителен характер предвид това,че се
достига до преустановяване на договорното правоотношение поради
допуснато неизпълнение от едната страна по договора. Софийският районен
съд приема,че и неустойката,представляваща разликата между цената,на
която е предоставено устройството и стандартната му цена,е доказана по
основание и по размер и в тази част искът също подлежи на уважаване.
Следва да се посочи,че доколкото преференциална цена на устройството е
предоставена с оглед сключването на договорно правоотношение,т.е. предвид
това,че за определен период ще бъдат ползвани услуги от
далекосъобщителната мрежа на съответния оператор,при прекратяване на
договора преди изтичане на крайния срок поради допуснато неизпълнение от
страна на абоната,за дружеството е налице основание да получи стандарната
цена на устройството,което е предоставено на клиента. Така уговорената
неустойка има санкционен характер за клиента,както и обезщетителен
характер за дружеството и не нарушава императивна норма на закона,поради
което и в тази част исковата претенция подлежи на уважаване.
Развитите съображения мотивираха съда да счете,че искът следва да
бъде уважен изцяло за сумата от 396,96 лева.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 145 лева за заповедното производство и в
размер от 425 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.92 от ЗЗД по отношение на Н. Т. Н.,ЕГН
**********,с адрес АДРЕС,че съществува вземане на „Й.Б.“ЕАД ( с
предишно наименование „Т.Б.“ЕАД),ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на
управление АДРЕС,представлявано от Д.К.К. и М.С. в размер от 396,96 лева (
триста деветдесет и шест лева деветдесет и шест стотинки ) неустойки,както
следва - 165,78 лева по договор за мобилен абонамент от 11.01.2018 г. за
номер **********,от които 62,46 лева неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси и 103,32 лева неустойка за предоставено устройство
моторола,62,46 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилен номер **********,представляваща равностойност на три месечни
абонаментни такси,77,46 лева,представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 29.11.2016 г. за мобилен номер
09899487942,91,26 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 12.11.2018 г. за мобилен номер **********,от които 32,46 лева
5
неустойка – равностойност на три месечни абонамента и 58,80 лева неустойка
за предоставено за ползване устройство,относно което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 46079/2020 г. по описа на СРС,42
състав.
ОСЪЖДА Н. Т. Н.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Й.Б.“ЕАД ( с предишно
наименование „Т.Б.“ЕАД),ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
АДРЕС,представлявано от Д.К.К. и М.С. сумите от 145 лева (сто четиридесет
и пет лева ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство и 425 лева ( четиристотин
двадесет и пет лева ) сторени съдебноделоводни разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6