РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Кърджали, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20245140101040 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК
Предявен е иск за делба от Ф. Ф. И., ЕГН ********** срещу К. К. Р., ЕГН
**********, С. М. Р., ЕГН **********, Д. М. Р., ЕГН **********, С. С. Р., ЕГН **********
и К. М. Р., ЕГН ********** за подялба на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор 40909.116.11 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Кърджали, общ. Кърджали, обл. Кърджали, одобрени със
Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 24.08.2022 г.,
адрес на поземления имот: ****, с площ 691 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м.), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: пл.сн. № 5727, кв.: 16, парцел: VII, при
съседи: 40909.116.10, 40909.116.17, 40909.116.12 и 40909.116.2, при квоти: за Ф. Ф. И. -
32/40 идеални части, за К. К. Р. - 4/40 идеални части, за С. М. Р. - 1/40 идеална част, за Д. М.
Р. - 1/40 идеална част, за С. С. Р. - 1/40 идеална част и за К. М. Р. - 1/40 идеална част.
Ищецът твърди, че е придобил посочените идеални части от имота, чрез покупко-
продажби, като с нот. акт за покупко-продажба на недв. имот ****, дело № **** по описа на
нотариус K. Д., с рег. № 20 на НК и с район на действие РС – Кърджали е придобил ½ ид. ч.
от имота; с нот. акт за покупко-продажба на недв. имот ***, **** по описа на нотариус K. Д.,
с рег. № 20 на НК и с район на действие РС – Кърджали е придобил 1/10 ид. ч. от имота; с
нот. акт за покупко-продажба на недв. имот ****, **** по описа на нотариус K. Д., с рег. №
20 на НК и с район на действие РС – Кърджали е придобил 1/10 ид. ч. от имота и с нот. акт
за покупко-продажба на недв. имот ****, **** по описа на нотариус Г.Х., с рег. № 554 на НК
е придобил 1/10 ид. ч. от имота, като относно собствеността на ответниците в посочените
идеални части посочва, че същите са придобити въз основа на реституция и наследство.
Заявява, че съсобствениците не могат да постигнат съгласие относно бъдещото
1
ползване на имота и разпределянето на собствеността на съсобствения недвижим имот,
поради отказа на ответниците да водят преговори в тази връзка. Желае съдът да допусне
делба при посочените в исковата молба квоти, като имотът бъде изнесен на публична
продан.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците К. К. Р., Д. М. Р., С.
С. Р., К. М. Р. и С. М. Р., с който не оспорват предявения иск, т.е. обстоятелството, че
страните са съсобственици съгласно посочените в исковата молба квоти, и че е налице
неразбирателство между тях относно ползването на имота и прекратяването на
съсобствеността между тях. Но твърдят, че причините, поради които не могат да постигнат
съгласие за посочените обстоятелства, се дължат на поведението на ищеца, който еднолично
е ползвал имота, без да допуска до него ответниците. В подкрепа на това представят
доказателства за приключило съдебно производство с инициатор ищеца по делото и с
предмет установяване на изключителното му право на собственост върху имота, което не е
уважено.
Посочват, че от няколко години, откакто е станал собственик на 8/10 (32/40) ид.
части от имота ищецът е престанал да допуска ответниците изобщо да влизат в имота, а още
по-малко пък да го ползват, като по този начин ответниците са били лишени от
възможността да ползват недвижимия имот в съответствие с притежаваните от тях идеални
части по вина на ищеца.
Направено е искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК ищецът да бъде осъден да
заплаща на ответниците следните суми, а именно: сумата от 300 лева месечно на К. К. Р. и
по 75 лв. месечно поотделно на Д. М. Р., С. С. Р., К. М. Р. и на С. М. Р., считано от момента
на получаване на отговора на исковата молба от ищеца.
Желаят съдът да допусне делба при посочените в исковата молба квоти.
След преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск за делба във фаза по допускане на делбата, с правна
квалификация чл. 34 ЗС, който подлежи на разглеждане по реда на чл. 341 и сл ГПК. С
решението по чл. 344 ГПК по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между
кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е частта на всеки
съделител.
В тежест на ищеца по предявения иск за делба е да докаже възникване на
съсобственост с ответниците по отношение на делбения имот по силата на наследствено
правоприемство и прехвърлителни сделки; че общият наследодател на ответниците е бил
собственик на процесния имот; както и размера на притежаваните от всеки от съделителите
квоти.
По делото не са спорни обстоятелствата, че: с Нотариален акт ***. от Нотариус K.
Д. с per. № 020 на НК и район на действие КРС ищецът е придобил 1/2 идеална част от
недвижим имот представляващ УПИ № VII-5727, кв. 16 по плана на кв. “Възрожденци“, гр.
Кърджали, с площ от 691 кв. м., при граници: изток - УПИ VIII-5726; запад - УПИ XII-
общински; север и юг - улица, за който имот при изготвяне на кадастралната карта на гр.
Кърджали е определен идентификатор 40909.116.11; с Нотариален акт****от Нотариус K. Д.
с peг. № 020 на НК и район на действие КРС ищецът е придобил 1/10 идеална част от
недвижим имот представляващ УПИ № VI1- 5727, кв. 16 по плана на кв. “Възрожденци“, гр.
Кърджали, с площ от 691 кв. м., при граници: изток - УПИ VIII-5726; запад - УПИ ХИ-
общински; север и юг - улица, за който имот при изготвяне на кадастралната карта на гр.
Кърджали е определен идентификатор 40909.116.11; с Нотариален акт ***от Нотариус K. Д.
с рег. № 020 на НК и район на действие КРС ищецът е придобил 1/10 идеална част от
2
недвижим имот представляващ УПИ № VI1-5727, кв. 16 по плана на кв. “Възрожденци“, гр.
Кърджали, с площ от 691 кв. м., при граници: изток- УПИ VIII-5726; запад - УПИ XII-
общински; север и юг - улица, за който имот при изготвяне на кадастралната карта на гр.
Кърджали е определен идентификатор 40909.116.11; с Нотариален акт ****1/10 идеална част
от същият имот била придобита от Р. Ф. И., както и че с Нотариален акт ****на Нотариус
Г.Х. с рег. № 554 на НК и район на действие КРС ищецът е придобил 1/10 идеална част от
имот с идентификатор 40909.116.11, представляващ УПИ № VII-5727, кв. 16 по плана на кв.
“Възрожденци“, гр. Кърджали, с площ от 691 кв. м., при граници: поземлен имот с
идентификатор 40909.116.10; поземлен имот с идентификатор 40909.116.17; поземлен имот с
идентификатор 40909.116.12; поземлен имот с идентификатор 40909.116.2 от Р. Ф. И..
Установява се от приетите скици за процесния имот от СГКК - Кърджали, че като
съсобственици на имота са записани и лица - К. К. Р., с ЕГН ********** и М. К. Р., с ЕГН
**********, като втората от тях е починала на 26.12.2015г. и е оставила за наследници
децата си С. М. Р., с ЕГН **********, Д. М. Р., с ЕГН **********, С. С. Р., с ЕГН
********** и К. М. Р., с ЕГН **********.
По отношение на К. К. Р. и М. К. Р. се установява, че притежаваните от тях
идеални части са придобити по наследство от Т.П. Р., съгласно Нотариален акт за
собственост на недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ *****
В обобщение, с оглед извършените разпоредителни сделки от част от
наследниците в полза на трето лице (ищеца), в резултат на които същото е придобило
качеството на съсобственик, както и настъпилите наследствени правоприемства квотите на
отделните съсобственици са, както следва: за Ф. Ф. И. - 32/40 идеални части, за К. К. Р. - 4/40
идеални части, за С. М. Р. - 1/40 идеална част, за Д. М. Р. - 1/40 идеална част, за С. С. Р. - 1/40
идеална част и за К. М. Р. - 1/40 идеална част, които обстоятелства не са спорни по делото.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може,
въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда
друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Тъй като няма до момента постигнато съгласие за доброволна подялба на
съсобствения имот, всяка от страните има право и интерес да поиска съда да ги подели, като
в конкретния случай инициативата за съдебната делба е предприел ищеца Ф. Ф. И..
Искът, предвид горното се явява допустим, като не се установява обекта на
делбата да е от естество и с предназначение, несъвместимо с делбата, т. е. не са налице
ограниченията на чл. 34, ал. 1 от ЗС.
С оглед приетите доказателства се явява и основателен.
Безспорно се установи в хода на съдебното дирене, че страните в производството
са единствените собственици към момента на процесния недвижим имот, като ищеца Ф. Ф.
И. притежава 32/40 идеални части, а ответниците К. К. Р. - 4/40 идеални части, С. М. Р. - 1/40
идеална част, Д. М. Р. - 1/40 идеална част, С. С. Р. - 1/40 идеална част и К. М. Р. - 1/40
идеална част.
В първата фаза на делбата, с решението по нейното допускане, съдът следва да се
произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши
делбата. Приетите по делото доказателства дават отговор на всички тези въпроси, поради
което съдът приема, че предявения в настоящото производство иск за делба на съсобствения
недвижим имот, подробно описан в исковата молба и по-горе в настоящото решение, се
явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като делбата следва да се
допусне между страните по делото, които се явяват съсобственици на процесния недвижим
имот, при посочените по-горе квоти по закон.
По искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК:
Всички ответници са направили искане по чл. 344, ал. 2 ГПК да им бъде присъдено
3
и обезщетение за ползването на целия имот от страна на ищеца Ф. Ф. И., съобразно
притежаваната от всеки от ответниците квота в съсобствеността. Съдът намира, че
исканията изхождат от легитимирани лица, доколкото не се оспорва от ищцовата страна по
делото, че към момента те не ползват имота, а и в този смисъл са и представените по делото
влязло в сила Решение **** по описа на ОС-Кърджали, с което е потвърдено **** по описа
на РС-Кърджали. Видно представените по делото съдебни решения, с които е постановен
отхвърлителен диспозитив относно предявен от ищеца иск по чл. 124 от ГПК относно
процесния имот, в частта от мотивите, където са изложени обстоятелствата, посочени в
исковата молба по предявения установителен иск от Ф. Ф. И., е посочено от страна на
ищеца, че през цялото време от 2004 г. от първоначалното придобИ.е на ½ от процесния
имот до предявяване на исковата молба е установил владение върху целия имот и го владее
и ползва, като свой собствен, като имотът след закупуването му е бил благоустроен –
асфалтиран и превърнат в паркинг, който ищецът е предоставил за ползване на търговско
дружество, които обстоятелства са били потвърдени и от разпитаните по делото свидетели.
Посочените обстоятелства се установяват и от приетата в настоящото производство и
неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза. Показанията на разпитаната по
делото свидетелка Н. Д.а също са в съответствие с изложеното относно процесния имот.
Лично ползване от съсобственик е налице, когато той лично ползва имота или
допуска безвъзмездно трето лице да го ползва или когато ограничава правото на другите
съсобственици да ползват имота съобразно правата си – в този смисъл е Тълкувателно
решение № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, което разрешение е
дадено по повод претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС и е приложимо в случая, тъй като
постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК предполага лично ползване на
вещта само от някои от съсобствениците.
Според разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, в случай, че не всички съделители
ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът постановява кои съделители от
кои имоти ще се ползват или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването.
Касае се за привременна мярка, при която законът изхожда както от общото правило на чл.
30, ал. 3 ЗС за участие на съсобствениците в ползите и тежестите на общата вещ
"съразмерно с частта си", така и от разп. на чл. 31, ал. 1 ЗС за служене с общата вещ,
съобразно нейното предназначение и "по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им". За присъждане на съответното парично плащане в тези
случаи, значение на писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС има исковата молба за
делба, респ. отговора на исковата молба. В случая ответниците са поискали с подаване на
отговор на исковата молба съдът да се произнесе по това им искане.
Фактическото основание за допускане на мярката в една от двете форми е някой от
съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността. В случая,
се установява по делото, че ищецът използва еднолично процесния имот, а ответниците са
лишени от ползването на собствените си идеални части и нямат достъп до имота. От
ответниците не се заявява искане за лично ползване, а само за парично обезщетение за
лишаването им от ползване.
Съгласно Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване
обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността. По делото е приета съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/ съобразно
заключението на която средната пазарна наемна цена на целия имот - поземлен такъв е 1630
лв. месечно, към дата на изготвяне на заключението, като е изчислено, че месечният пазарен
наем на 1/40 ид. ч. от процесния имот се равнява на 40,75 лв. Съответно, съобразно правата
си върху имота ответниците С. М. Р., Д. М. Р., С. С. Р. и К. М. Р. биха могли да претендират
по 40,75 лева за всеки от тях, а ответницата К. К. Р. – 163 лв.
4
Ответниците са предявили претенцията си по чл. 344, ал. 2 ГПК, считано от датата
на подаване на отговор на исковата молба. Началният момент от който се дължи това
обезщетение, присъдено във връзка с привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК е
влизането на решението по допускане на делбата в сила, а не както са поискали ответниците
от депозиране на отговора на исковата молба в съда. Това е така, тъй като определените
суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК,
уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното
производство, и имат характер на привременна мярка досежно ползването. Съдебният акт,
постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното
производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само
занапред във времето, и само до окончателното приключване на делбеното производство.
Съдебната практика приема, че съвместно могат да се предявят иск по чл. 31, ал. 2 ЗС и
искане по чл. 344, ал. 2 ГПК /в този смисъл Решение № 48/26.03.2018 г. по гр. д. № 2572/2017
г и ч. гр. д. № 2571/2017 г. на ВКС, I г. о./. Съгл. цитираното решение обезщетение по чл. 31,
ал. 2 ЗС може да бъде присъдено в производството по чл. 344, ал. 2 ГПК като привременна
мярка до приключване на делбата и/или с решението във втора фаза на делбата. В първия
случай обезщетението е само за периода от влизане в сила на съдебния акт по чл. 343, ал. 2
ГПК до приключване на делбата. Във втория случай се касае за отделен иск по чл. 31, ал. 2
ЗС за предходен период, който подлежи на разглеждане по реда на чл. 346 ГПК във втора
фаза на делбата. Това произнасяне е задължително за първоинстанционния съд в случаите,
когато той трябва да се произнесе допълнително във втората фаза на делбата за част от
претенцията, която не може да бъде разгледана в производството по чл. 344, ал. 2
ГПК поради неговия ограничен времеви обхват. В тази връзка следва да се посочи, че в
Определение № 308/24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о. на ВКС в хипотеза на
лично ползване се прави разграничение между обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК и
материалноправна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС в зависимост от периода, за който се
отнасят те. Именно в тази връзка е и направеният извод, че обезщетение по чл. 31, ал. 2 от
ЗС може да бъде претендирано за минал период от време - преди иска за делба или след
него, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК, и подлежи
на разглеждане по реда на чл. 346 от ГПК.
В случая не е спорно, че понастоящем делбеният имот се ползва от ищеца, поради
което претенцията на ответниците по чл. 344, ал. 2 от ГПК се явява основателна и в полза на
същите следва да бъде присъдено обезщетение за лишаване от ползването на собствената им
ид. ч. в размер на 40,75 лв. поотделно за всеки един от ответниците С. М. Р., Д. М. Р., С. С. Р.
и К. М. Р. и в размер на 163 лв. по отношение на ответницата К. К. Р. и за периода от влизане
в сила на решението по допускане на делбата до окончателното извършване на делбата.
Доколкото искането по чл. 344, ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, то по него не
следва да се постановява отхвърлителен диспозитив за остатъка от претендирания размер и
период.
По отговорността за разноски:
С оглед спецификата на делбеното производство, насочено към установяване
наличието на съсобствено имущество и на правата на страните в съсобствеността, всяка
страна има качеството на ищец и ответник, поради което сторените от страните разноските в
първата фаза на делбата, досежно иска за делба, не подлежат на разпределяне по реда на чл.
78 ГПК.
В делбеното производство намира приложение и специалната разпоредба на чл.
355 от ГПК, съгласно която всички разноски по делото, направени по повод допускането и
извършването на съдебната делба (включително по повод привременните мерки по чл. 344,
ал. 2 от ГПК), се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а направените
по повод присъединените искове в делбеното производство (включително по повод
5
претенциите по сметките по чл. 346 от ГПК), се заплащат също съгласно правилата на чл. 78
от ГПК, т. е. - съобразно крайния изход по съответния присъединен иск (съответната
претенция по сметките) – В този смисъл изрично Определение № 572 от 17.07.2014 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., ГК.
Предвид изложеното, направените от ищеца разноски, касаещи определянето на
привременни мерки, не подлежат на присъждане с настоящото решение по допускане на
делбата, а следва да бъдат разпределени с решението по извършването й – съобразно
дяловете на страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС, на
Поземлен имот с идентификатор 40909.116.11 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Кърджали, общ. Кърджали, обл. Кърджали, одобрени със Заповед РД-
18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 24.08.2022 г., адрес на
поземления имот: ****, с площ 691 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м.), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: пл.сн. № 5727, кв.: 16, парцел: VII, при
съседи: 40909.116.10, 40909.116.17, 40909.116.12 и 40909.116.2, между следните лица и при
квоти: за Ф. Ф. И. - 32/40 идеални части, за К. К. Р. - 4/40 идеални части, за С. М. Р. - 1/40
идеална част, за Д. М. Р. - 1/40 идеална част, за С. С. Р. - 1/40 идеална част и за К. М. Р. - 1/40
идеална част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, Ф. Ф. И., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплаща на К. К. Р., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 163 лв., обезщетение
месечно за ползването на нейните идеални части от правото на собственост върху делбените
имоти - за периода от влизане в сила на настоящото решение в тази част /имащо характер на
определение/ до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, Ф. Ф. И., ЕГН **********, с адрес:
**** да заплаща на С. М. Р., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 40,75 лв. - месечно
обезщетение за ползването на неговите идеални части от правото на собственост върху
делбените имоти - за периода от влизане в сила на настоящото решение в тази част /имащо
характер на определение/ до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, Ф. Ф. И., ЕГН **********, с адрес:
***да заплаща на Д. М. Р., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 40,75 лв. месечно
обезщетение за ползването на нейните идеални части от правото на собственост върху
делбените имоти - за периода от влизане в сила на настоящото решение в тази част /имащо
характер на определение/ до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, Ф. Ф. И., ЕГН **********, с адрес:
**** да заплаща на С. С. Р., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 40,75 лв. месечно
обезщетение за ползването на нейните идеални части от правото на собственост върху
делбените имоти - за периода от влизане в сила на настоящото решение в тази част /имащо
характер на определение/ до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, Ф. Ф. И., ЕГН **********, с адрес:
**** да заплаща на К. М. Р., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 40,75 лв. месечно
обезщетение за ползването на нейните идеални части от правото на собственост върху
делбените имоти - за периода от влизане в сила на настоящото решение в тази част /имащо
характер на определение/ до окончателното извършване на делбата.
6
Решението в частта касаеща мерките по чл. 344, ал. 2 ГПК има характер на
Определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Решението в останалата част подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7